Р Е Ш
Е Н И Е
№ 45
гр. Несебър, 21.03.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска
колегия, шести състав в публично десети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при
участието на секретаря Р.М., като разгледа гр. д. № 818 по
описа на Районен съд Несебър за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
От ищеца Етажната собственост, находяща се в
гр. Свети Влас, комплекс „*************”, построен в УПИ № ********, са предявени искове с правно
основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, с които се иска всеки един от ответниците С. А.К.
и А.А.К. да бъде осъден да заплати в полза на етажната собственост сумата от 1458
лв., представляваща дължими такси за поддръжка на общите части от етажната
собственост за 2015г. Ищецът твърди, че ответниците са собственици на
самостоятелни обекти в сградата с режим на етажна собственост. Излага, че
етажната собственост е провела няколко общи събрания, като на събранието от
03.07.2013г. е взето решение собствениците да заплащат такса за поддръжка на
общите части в размер на 10 евро на кв. м. без ДДС. Твърди, че на събрание от
25.11.2013г. е взето решение за потвърждаване на посочения размер на таксата.
Навежда, че с ответниците са водени разговори за доброволно заплащане на
таксите, но до момента те не са заплатили сумата от 818 евро без ДДС за
апартамент С118 и сумата от 673 евро без ДДС за апартамент С 117. Сочи, че
общата дължима сума за двата апартамента е в размер на 1491 евро, равняващи се
на 2916 лв. Поради тази причина претендира всеки един от ответниците да бъде
осъден да заплати на ищеца половината от тази сума. Ищецът, чрез процесуалния
си представител, развива съображения, че от показанията на свидетеля
Стронковски не може да се приеме за доказана тезата на ответниците, че не са
пребивавали в комплекса повече от 30 дни за 2015г. Акцентира върху
обстоятелството, че ответниците не са информирали управителя на етажната
собственост, че ще ползват комплекса само 30 дни в рамките на една календарна
година. Твърди, че имотът е бил отдаван под наем, поради което е ползван повече
от 30 дни. Намира, че от всички събрани доказателства не може да се установят
датата на пристигане и датата на отпътуване на ответниците от комплекса. Счита,
че показанията за ток и вода не са нито пряко, нито косвено доказателство за
периода на пребиваване. Развива подробни съображения в насока, че протоколите
от проведените общи събрания не могат да се оспорват в настоящото производство.
С тези доводи от съда се иска да осъди ответниците да заплатят на ищцовата
етажна собственост посочените суми. Претендират се разноски.
Ответниците С. А.К.
и А.А.К., чрез процесуалния си представител, заемат становище за
неоснователност на исковете. Твърдят, че етажната собственост се е управлявала
от различни дружества, като едно от тях „*************” гр. Свети Влас е
легитимирано да претендира процесните суми, а не етажната собственост.
Навеждат, че не дължат претендираните суми, тъй като не живеят в апартаментите
си в жилищния комплекс, а пребивават за период в календарната година, който е
по-малък от 30 дни. Сочат, че с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС не
дължат заплащането на такси. Извършва се анализ на събраните по делото
доказателства, като въз основа на тях е направен извод, че ищецът не е доказал
ответниците да са пребивавали в комплекса повече от 30 дни. С тези доводи до
съда се отправя искане да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна
фактическа обстановка:
От
удостоверение № 56 от 11.04.2011г. на главния архитект на Община Несебър (на л.
25 от делото) се установява, че строеж „Ваканционно селище” с идентификатор по
кадастралната карта ********.1, находящ се в УПИ ***** с
идентификатор ********, в кв. 24 по плана на КЗ между „М.С.” и гр. Свети Влас –
юг, местност „Ю.”, землището на гр. Свети Влас, с възложител „С.” ЕООД, бил
въведен в експлоатация на посочената дата.
Между страните
не е спорно, а и от нотариален акт № *****************************. на нотариус
Л.Ч., вписана под № 600 в регистъра на Нотариална камара на Република България,
се установява, че „С.” ЕООД продало на С. А.К. и А.А.К. самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № ********.****, представляващ апартамент С 118 в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот ********, с предназначение – жилище, както и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ********.1.117, представляващ
апартамент С 117 в сграда № 1, разположена в поземлен имот ********, с
предназначение – жилище.
От протокол от
общо събрание на собствениците на етажната собственост жилищен комплекс „*************”
– гр. Свети Влас, м. Ю.”, УПИ: ********, проведено на 25.11.2013г. (на л. 10 –
л. 14 от делото), се установява, че общото събрание приело решение етажната
собственост да се управлява от Общо събрание (т. 2 от дневния ред). По т. 4 от
дневния ред се приело дейностите по поддържането на общите части в комплекса да
бъдат възложени на „А.М.” ЕООД. По т. 4.2 общото събрание приело таксата за
поддръжка за 2014г., дължима от 01.01.2014г. до 31.03.2014г. да бъде в размер
на 10 евро без ДДС за един кв. м. площ от всеки самостоятелен обект, която да
покрие както разходите за поддръжка, така и възнаграждението на фирмата по поддръжка.
По т. 6 от дневния ред се приел правилник за вътрешния ред в комплекса (на л.
20 – л. 24 от делото). По т. 7 от дневния ред общото събрание приело да се създаде
фонд „Ремонт и обновяване”, с размер на вноските към този фонд – от 2 евро без
ДДС за всеки квадратен метър от площта на притежаваните от съответния
собственик апартаменти и съответстващите им идеални части от общите части на
сградата за 2014г., която ще се заделя от внесената такса за поддръжка в размер
на 10 евро без ДДС. Видно от протокол от 24.03.2015г. (на л. 15 – л. 19 от
делото) процесната етажна собственост провела ново общо събрание. По т. 2 от
дневния ред общото събрание приело дейността по поддръжката на общите части да
бъде възложена на *****************” ООД. По т. 3 от дневния ред общото
събрание приело таксата за поддръжка и управление на общите части за 2015г. и
2016г. да бъде в размер на 10 евро без ДДС за един квадратен метър площ от
всеки самостоятелен обект, в която да се включва и вноската от 2 евро за ФРО.
Приело се вноските да се превеждат от собствениците директно по банкова сметка ***
юни на текущата година, като за 2015г. таксата за поддръжка следвало да се
преведе до 30.06.2015г. С решение по т. 5 от дневния ред за управител на
етажната собственост била избрана Е.К., като тя била упълномощена да сключи със
*****************” ООД договор, с който да възложи поддръжката на общите части
в сградата за срок от 2 години.
Между Е.К.,
като представител на Етажната собственост, и *****************” ООД бил сключен
договор за поддръжка и управление от 30.03.2015г. (на л. 114 – л. 118 от
делото). Видно от чл. 1, ал. 3 от договора етажната собственост се задължила да
заплати на дружеството обща такса за управление и поддръжка на общите части за
календарната 2015г. в размер на 103 771,70 евро. От чл. 2, ал. 4 от
договора се установява, че заплащането на такса следвало да се осъществи по
следните начини: 1. еднократно или на вноски, но не по-късно от 30.01.2016г.,
2. чрез прихващане на сумите за разходи, заплатени директно от „С.” ООД, които
са във връзка с поддръжката и управлението на общите части и 3. чрез прихващане
на таксите, които отделни собственици са превели директно по банковата сметка
на мениджъра.
За
установяване на релевантни за спора факти по делото са разпитани свидетелите В.А.
и М.Д.. Чрез съдебна поръчка по реда на Регламент № 1206/2001г. на Съвета от
28.05.2001г. относно сътрудничеството между съдилищата на държавите-членки при
събирането на доказателства по граждански и търговски дела от Районния съд в
Белхатов е извършен разпит по делегация на свидетеля Н.С. (видно от преведения
протокол от извършения разпит – на л. 206 – л. 207 от делото). От показанията
на свидетелката А. (управител на хотел в комплекса) се установява, че
ответниците идвали в комплекса през месец юли 2015г. Според свидетелката
семейство К. били в комплекса приблизително около месец. Семейство К. не се
обаждали предварително да предупреждават за времето, което ще прекарат в
комплекса. Практиката била семействата сами да се настаняват когато пристигнат,
като на рецепция не се държали ключове от апартаменти на собствениците. Свидетелката
няма спомен през зимния период на 2015г. в комплекса да са пребивавали
собственици. Не знае апартаменти да са отдавани под наем.
От показанията
на св. Д. (работник по поддръжката в комплекса) се установява, че е видял през
летния период на 2015г. семейство К. в комплекса. Свидетелят установил, че
децата на семейство К. ползват басейна в комплекса. Според свидетеля
ответниците пребивавали в комплекса около 2 месеца. Ответниците сами влизали в
апартаментите си, без да искат ключ от някого. Сред задълженията на св. Д. било
да засича тока и водата на всички собственици. От показанията на свидетеля се
установява, че изготвеният протокол (на л. 105 от делото) не е подписан от
него. Задължение на свидетеля било единствено да снеме показанията на
електромера и водомера, като записвал тези данни на отделен лист и ги предавал
впоследствие на рецепция или на управителя. Свидетелят не записвал кой кога
пристига и кога си тръгва от комплекса, а единствено снемал данните от
електромерите и водомерите. В протокола (на л. 105 от делото) са вписани
показания на електромер за апартамент С 117 – 00007 и 04415, а на водомера –
00146. За апартамент С 118 са вписани показания за електромер – 00001 и 05041,
а за водомер – 00205. В протокола се съдържа подпис на собственик и печат на *****************”
ООД. В него е вписана дата на пристигане – 24.07.2015г. На 20.07.2016г. е
съставен нов протокол за засичане на електромерите и водомерите в тези
апартамент (на л. 160 от делото), като видно от него показанията на електромера
в апартамент С 117 показвали 00007,6 и 04443,3. В апартамент С 118 показанията
на електромера сочели следните стойности: 00001,9 и 05075,3. В протокола от
20.07.2016г. не са вписани показанията на водомерите в апартаментите.
От показанията
на св. Стронковски се установява, че той познава ответниците. Установява се, че
свидетелят притежава апартамент в крило „А” на същия комплекс, докато семейство
К. – в апартамент „С”. През 2015г. Стронковски пътувал два пъти до комплекса –
за 1 седмица през юни и за две седмици през август. Според свидетеля практиката
на семейство К. била да посещава комплекса през месец юли. Установява се, че
през 2015г. свидетелят не пребивавал в комплекса по едно и също време с
ответниците. Семейство К. заявили на свидетеля, че не пребивават в комплекса
повече от две седмици. За 2015г. му споделили, че заминали с децата през юли, а
след една седмица собственикът на апартаментите им изключил тока и били
принудени да се върнат вкъщи. Свидетелят не знае дали през 2015г. роднините на
семейство К. са присъствали в комплекса.
Съдът формира фактическите си
изводи въз основа на посочените по-горе доказателства, като в тази връзка
намира за неоснователно оспорването, направено с отговора на исковата молба, на
представените 4 броя протоколи от общи събрания на етажната собственост. Същите
са оспорени по бланкетен начин с твърдението, че представляват частни документи
и не обвързват съда, като не отразяват реалното и фактическо положение. Други
възражения срещу тези протоколи не са въведени в процеса от ответниците. В
задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, напр. Решение № 8 от 24.02.2015г. на ВКС по гр. д. №
4294/2014г., I г. о., ГК, е прието, че протоколът от
проведено общо събрание на етажната собственост е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото
събрание действия и взетите решения. Законодателят е предвидил специален ред за съставяне
и оповестяване на този протокол - съставя се в 7-дневен срок, подписва се от
председателя и протоколчика. Те удостоверяват верността на вписаните
обстоятелства. Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици чрез
обявление на видно място в етажната собственост, за поставянето на което също се изготвя
протокол. Смисълът
на тази процедура е да се провери още веднъж съдържанието на протокола и от етажните собственици. Предвиден е и 7-дневен срок от
оповестяване на протокола, в който етажен собственик, ползвател, или обитател
може да оспори съдържанието му, респективно достоверността на взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и
съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично
натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за
оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието
му, протоколът се
стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда
доказателствена сила. За да е допустимо оспорването
на протокола в съдебното производство е необходимо етажният собственик на
докаже, че е оспорил същия по надлежния ред на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Съдът
намира, че представените по делото протоколи са обвързали с доказателствената
си сила ответниците. Те изобщо не твърдят да са ги оспорили в предвидените за
това срокове, поради което не могат да оспорват съдържанието им в настоящия
процес. Както вече се посочи, макар тези документи да са частни, те имат
обвързваща съда доказателствена сила, освен ако не се докаже, че са оспорени по
надлежния ред. След като такова обстоятелство изобщо не се твърди от
ответниците, съдът е обвързан от съдържанието на представените към исковата
молба протоколи.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС. В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците
са собственици на самостоятелни обекти в сградата, която се намира в режим на
етажна собственост, както и, че ответниците пребивават в етажната собственост
повече от 30 дни в рамките на една календарна година. В тежест на ищеца е да
докаже, че е настъпила изискуемостта на вземането, както и размера на
претенцията.
Както се
установи от фактическа страна по делото е доказано, че ответниците са
собственици (по силата на нотариален акт № *****************************. на
нотариус Л.Ч., вписана под № 600 в регистъра на Нотариална камара на Република
България) на два самостоятелни обекта в сградата, която се намира в режим на
етажна собственост. Този факт не се оспорва и от тях.
В задължителната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 65 от
7.05.2014г. на ВКС по гр. д. № 333/2014г., IIг. о., ГК е прието, че предвидената
в чл. 38, ал. 2 ЗУЕС възможност при неизпълнение на решението в определения
срок председателят на УС (управителят) да подаде заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК не препятства възможността
защитата да бъде реализирана чрез предявяването на иск по общия исков ред с
оглед принципа на диспозитивното начало, както и целените правни последици от предявяването на иска по общия
ред.
Ето защо няма пречка да се предяви осъдителен иск за присъждане на сума,
дължима по силата на решение на общото събрание на етажната собственост. За
уважаването на този иск е необходимо да се докаже, че е взето решение, което е
обвързало ответника в производството. В случая по делото не са наведени
твърдения решенията на общото събрание от 24.03.2015г. да са атакувани по надлежния ред на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което
посочените решения следва да се съобразяват от съда. Както се установи от
фактическа страна на общото събрание от 24.03.2015г. било взето решение таксата
за поддръжка и управление на общите части за 2015г. да бъде в размер на 10 евро
без ДДС за един квадратен метър площ от всеки самостоятелен обект. Било взето и решение вноските да се
превеждат от собствениците директно по банкова сметка *** *****************”
ООД в срок до тридесети юни на текущата година, като за 2015г. таксата за
поддръжка следвало да се преведе до 30.06.2015г. Съгласно договора между Етажната
собственост и *****************” ООД етажната собственост се задължила да
заплати на дружеството обща такса за управление и поддръжка на общите части за
календарната 2015г. в размер на 103 771,70 евро, по следните начини: 1.
еднократно или на вноски, но не по-късно от 30.01.2016г., 2. чрез прихващане на
сумите за разходи, заплатени директно от „С.” ООД, които са във връзка с
поддръжката и управлението на общите части и 3. чрез прихващане на таксите,
които отделни собственици са превели директно по банковата сметка на мениджъра.
От изложеното
може да се направи извод, че ответниците, като собственици на два апартамента в
етажната собственост са задължени по силата на решение на етажната собственост
да заплатят такса в размер на 10 евро за квадратен метър за 2015г., дължима за
поддръжка и управление на общите части в комплекса. Площта на апартамент С 118,
ведно с общите части на сградата, е 88,25 кв. м., а на апартамент С 117 – 67,25
кв. м. Следователно общата площ на двата апартамента е 155,5 кв. м., а общата
дължима сума от ответниците е в размер на 1555 евро (672,50 за апартамент С 117
и 882,50 за апартамент С 118). В случая, след уточнението с допълнителна молба
по делото, ищецът претендира сума в размер на 1491 евро, която е в по-малък
размер от общата дължима сума, но само ищецът преценява за каква сума да
предяви иска си. След като претенцията му е в рамките на задължението на
ответниците, съдът (ако прецени, че искът е основателен) следва да му присъди
сума единствено до претендирания от него размер. Както вече се посочи ответниците
е следвало да заплатят общо сума в размер на 1555 евро (или всеки от тях
поотделно сума в размер на 777,50 евро) до 30.06.2015г. по банкова сметка *** *****************”
ООД. Основните възражения на ответниците срещу дължимостта на тези суми са две.
Първото е, че етажната собственост няма право да претендира сумите, тъй като
същите могат да се претендират единствено от дружеството, което управлява
комплекса. Второто се свежда до приложимост на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС към настоящия случай.
Съдът намира
първото от възраженията за неоснователно. Както вече е посочено в постановеното
по реда на чл. 140 ГПК определение от 01.06.2016г. въпросът за материалната
легитимация да се претендират таксите за поддръжка е по съществото на спора. В
тази връзка съдът намира, че етажната собственост е материално легитимирана да
претендира въпросните суми. Същите представляват такси за поддръжка и
управление на общите части в комплекса за 2015г., приети с решение на общото
събрание. По арг. от чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС вр. чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС именно
етажната собственост (чрез управителя или председателя на управителния съвет) е
процесуално и материално легитимирана да търси изпълнение на решението на
общото събрание по съдебен ред. Задължението на отделните собственици да
заплащат такса за поддръжка и управление на общите части е задължение към
етажната собственост. Вярно е, че общото събрание има правомощие (арг. от чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС) да възложи дейности по поддържането на общите части на сградата
на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение. Именно на
това основание е прието решение, с което управлението и поддръжката на общите
части е възложено на юридическото лице *****************” ООД. Този факт се
потвърждава и от сключения между етажната собственост и дружеството договор за
управление и поддръжка. Видно от него юридическото лице се задължило да
поддържа и извършва организационно, техническо и административно управление на
общите части и съоръжения в комплекса. На практика със сключването на този
договор на юридическото лице са предоставени част от правомощията на
управителния съвет (управителя) на комплекса (по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 7
от ЗУЕС), като тези правомощия изрично са посочени в предмета на сключения между
страните договор. Това не променя обстоятелството, че титуляр на вземането за
дължимите такси за поддържане на комплекса остава етажната собственост. Нещо
повече – на юридическото лице не е възложено правомощието на управителя по чл.
38, ал. 2 от ЗУЕС. Дейностите, възложени на дружеството, са описани подробно в
чл. 1, ал. 2 от договора, като сред тях не влиза принудително събиране на
дължимите от собствениците вноски. Ето защо тезата на ответниците, че *****************”
ООД е титуляр на вземането за такси и само това дружество може да претендира
присъждането на тези такси по съдебен ред, не се споделя от съда. Титуляр на
вземането е етажната собственост, а посоченото дружество има право да извършва изрично
определени дейности по управление на етажната собственост, сред които не е
събиране на вземанията по съдебен ред. Вярно е, че общото събрание е взело
решение таксите да се внасят директно от собствениците по сметка на дружеството
– до 30.06.2015г. С това решение на практика на собствениците е разпоредено да
заплатят на „некредитор” (по смисъла на чл. 75 от ЗЗД), овластен от етажната
собственост да приема изпълнение на задължението за заплащане на таксите за
управление и поддръжка на общите части в сградата. Доказателство за това
овластяване може да се изведе от нормата на чл. 2, ал. 4, б. „в” от сключения
между етажната собственост и дружеството договор, според който преведените от
отделните собственици суми по сметка на юридическото лице следва да се приемат
за надлежно плащане по договора. Ето защо с решението си етажната собственост
се е възползвала от възможността по чл. 75 ЗЗД да определи начин на изпълнение
на задължението за заплащане на съответните такси. Използването на тази
възможност обаче не променя обстоятелството, че именно етажната собственост е
легитимирана да получи въпросните суми. Изложеното е достатъчно, за да се
приеме, че първата група възражения на ответниците са неоснователни.
Второто
възражение на ответниците се свежда до приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС.
Въпросът за приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС включва в себе си два
аспекта. Първият е за значението на обстоятелството дали собственикът, който
няма да пребивава в комплекса повече от 30 дни за календарната година, е
уведомил за това управителя или председателя на управителния съвет. Вторият е
фактически и се свежда до реалното време, през което съответният собственик е
пребивавал в комплекса. Според чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС всички собственици,
ползватели и обитатели са длъжни да заплащат разходи за управление и поддържане
на общите части. В чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС се съдържа изключение, според което не се заплащат разходите
по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30
дни в рамките на една календарна година. В чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС е уредена
хипотезата при отсъствието на собственик за повече от 30 дни в рамките на една
календарна година. Според чл. 51, ал. 3, изр. 2 от ЗУЕС за отсъствието се
уведомява писмено председателят на управителния съвет (управителят). От анализа
на цитираните норми може да се направи извод, че задължение на всеки
собственик, който ще отсъства повече от 30 дни, е да уведоми писмено
председателя на управителния съвет или управителя. Единствено собственик, който
е уведомил управителя за отсъствието си, може да се възползва от привилегиите,
дадени в чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС. Това е така, тъй като при постъпило
уведомление същото може да бъде взето предвид от общото събрание при вземане на
решението по чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС. Вярно е, че за освобождаването от
такси по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не е необходимо изрично решение на
общото събрание (както при освобождаването по чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС). При
всички случаи обаче общото събрание следва да вземе предвид подаденото
уведомление за отсъствие и в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС по две
причини. На първо място, за да се извърши преценка дали лицето действително не
пребивава в жилището си и на второ място, за да се прецени какъв следва да е
размерът на таксите, дължими от останалите собственици (след като един или
няколко от тях ще са освободени от заплащането на такси). Всички тези
обстоятелства следва да се преценят към момента на вземане на решение от общото
събрание на етажната собственост за определяне на съответните такси, дължими за
поддръжка и управление. Очевидно ответниците не са уведомили писмено управителя
на етажната собственост за отсъствието си. Самите те не твърдят такова
уведомяване да е осъществявано. Поради тази причина въпросът за тяхното
пребиваване в комплекса изобщо не е поставен на събранието от 24.03.2015г. В
тази връзка общото събрание е взело решение таксите да се заплащат от всички
собственици. Както вече се посочи това решение на общото събрание е влязло в
сила и няма данни да е оспорено от ответниците. Самите те не твърдят да са го
оспорвали. Ето защо е налице влязло в сила решение на общото събрание, което не
може да бъде ревизирано в настоящото производство, а единствено в производство
по оспорването на това решение по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Само на това
основание съдът приема възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС за неоснователно.
Извън изложеното следва да се има предвид, че вторият аспект във връзка с
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е фактически и дори при подадено
уведомление за отсъствие няма пречка ищецът да докаже, че ответниците са
пребивавали в комплекса повече от 30 дни през календарната година. Във връзка с
пребиваването на ответниците в комплекса през 2015г. пред настоящата инстанция
са събрани гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А., Д.
и Стронковски. Нито един от тези свидетели не е категоричен относно точния
период, през който ответниците са пребивавали в апартаментите си. Според
свидетелката А. те са били в комплекса през 2015г. приблизително около 1 месец.
Наблюденията й са, че винаги пребивават поне по няколко седмици. От показанията
на свидетеля Д. може да се направи извод, че той е възприел престой през 2015г.
на ответниците в комплекса за около 2 месеца. И двамата свидетели са възприели
лично присъствието на ответниците през 2015г. От показанията на свидетеля
Стронковски се установява, че той не е възприел лично пребиваването на
ответниците в комплекса през 2015г. Свидетелят е категоричен, че през 2015г. не
е бил в комплекса по едно и също време с тях. На практика в показанията си
относно престоя им в комплекса този свидетел възпроизвежда твърденията на
ответниците, които те са изложили пред него. Т.е. свидетелят Стронковски няма
лични наблюдения върху обстоятелствата, свързани с престоя на ответниците в
комплекса. При това положение и по арг. от чл. 172 ГПК съдът счита, че относно
престоя на ответниците в комплекса през 2015г. следва да се кредитират
показанията на свидетелите А. и Д., а не показанията на свидетеля Стронковски.
Както вече се посочи свидетелите А. и Д. са възприели лично присъствието на
семейство К. в комплекса. Това е и напълно логично с оглед обстоятелството, че
тези свидетели изпълняват трудовите си функции именно в този комплекс. От своя
страна показанията на свидетеля Стронковски единствено пресъздават твърденията
на ответниците, които те са изложили пред него. Следователно тези показания
представляват вторично за настоящия процес доказателство (по въпроса за
пребиваването на К. в комплекса през 2015г.). Нещо повече – това вторично
доказателство има за източник твърдения на лица, които са страни по делото и в
тази връзка са заинтересовани от изхода му. При това положение съдът намира, че
приоритет следва да се даде на показанията на останалите разпитани свидетели.
Впрочем и самият процесуален представител на ответниците в депозираната по
делото писмена защита сочи, че именно управителят (св. А.) е фигурата в даден
комплекс, която има най-добър поглед върху заетостта на обектите в него. Както
вече се посочи свидетелката А. е възприела приблизителен престой на семейство К.
в комплекса – около 1 месец. От своя страна свидетелят Д. е възприел престой в
комплекса от страна на ответниците около 2 месеца. Т.е. и двамата свидетели,
които са преки очевидци на събития в комплекса, са установили присъствието на
семейство К. за 2015г. поне за 30 и повече дни. За да се освободят от
заплащането на такси по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС дадени собственици не
трябва да са пребивавали в комплекса повече от 30 дни. От събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че не са изпълнени изискванията на чл.
51, ал. 2 от ЗУЕС, тъй като ответниците са пребивавали в комплекса през 2015г.
повече от 30 дни. Този извод не се променя и от представените писмени
доказателства, отразяващи засечените показания на електромера и водомера в
апартаментите (на л. 105 и л. 160 от делото). Ниската консумация на
електрическа енергия не означава непременно, че в апартамента се е пребивавало
по-малко от един месец. Самата консумация зависи от множество фактори, като при
липсата на други доказателства, че ответниците са били за по-малко от 30 дни в
комплекса, не може тезата им да се приеме за доказана само въз основа на
показанията за консумирана електрическа енергия. Посочената в протокола на л.
105 от делото дата на пристигане също не може да се приеме за меродавна, тъй
като в този документ липсва подпис на представител на ищеца, а както се
установи от показанията на св. Д. той единствено е записал данните от
електромера и водомера, без да попълва датата, на която ответниците са
пристигнали в комплекса. Налага се краен извод, че освен липсата на подадено
уведомление по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, по делото се оборва и фактическото
твърдение, че ответниците са пребивавали в апартаментите си по-малко от 30 дни
за 2015г.
С оглед всичко изложено до тук съдът
достигна до извод, че за ответниците е възникнало задължение да заплатят обща
сума в размер на 1555 евро (или всеки от тях поотделно сума в размер на 777,50
евро) до 30.06.2015г. Т.е. претенцията срещу всеки един от тях е изискуема и
основателна до предявения размер от по 1458 лв. Ето защо исковете са изцяло
основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на спора на
ищеца следва да се присъдят направените от него разноски. Видно от представения списък на разноските от ищеца са направени такива
в общ размер от 1033,80 лв., от които 400 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, 492 лв. – депозит за превод на документи във връзка с връчване
на книжа, 24,80 лв. – пощенски разходи за връчване на книжа на ответниците и
117 лв. – платена държавна такса. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатя на ищеца направените разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС С. А.К., ЕГН ***********,
гражданин на Република Полша, роден на ***г., с постоянен адрес в Република
Полша, ************************, да заплати на собствениците от Етажната собственост,
находяща се в гр. Свети Влас, комплекс „*************”, построен в УПИ № ********,
представлявани от управителя Е.К.К., сумата от 1458 лв., представляваща такса за поддръжка на общите части
от етажната собственост за 2015г., приета с решение на общото събрание
на етажната собственост от 24.03.2015г., дължима съобразно квотата на К. в
съсобствеността върху апартаменти С 117 и С 118, находящи се „*************”,
построен в УПИ № ********.
ОСЪЖДА
на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС А.А.К., ЕГН ***********,
гражданин на Република Полша, родена на ***г., с постоянен адрес в Република
Полша, ****************************, да заплати на собствениците от Етажната собственост,
находяща се в гр. Свети Влас, комплекс „*************”, построен в УПИ № ********,
представлявани от управителя Е.К.К., сумата от 1458 лв., представляваща такса за поддръжка на общите
части от етажната собственост за 2015г., приета с решение на общото събрание
на етажната собственост от 24.03.2015г., дължима съобразно квотата на К. в
съсобствеността върху апартаменти С 117 и С 118, находящи се „*************”,
построен в УПИ № ********.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК С. А.К., ЕГН ***********, гражданин на Република Полша,
роден на ***г., с постоянен адрес в Република Полша, ************************,
да заплати на собствениците от Етажната собственост, находяща се в гр. Свети Влас, комплекс „*************”,
построен в УПИ № ********, представлявани от управителя Е.К.К., сумата от 516,90
лв., представляваща направените по делото разноски, от които 200 лв. –
възнаграждение за един адвокат, 246 лв. - депозит за превод на документи във връзка с връчване на книжа по делото,
12,40 лв. - пощенски разходи за връчване на книжа, и 58,50 лв. – платена
държавна такса.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А.А.К., ЕГН ***********, гражданин на Република Полша,
родена на ***г., с постоянен адрес в Република Полша, ****************************,
да заплати на собствениците от Етажната собственост, находяща се в гр. Свети Влас, комплекс „*************”,
построен в УПИ № ********, представлявани от управителя Е.К.К., сумата от 516,90
лв., представляваща направените по делото разноски, от които 200 лв. –
възнаграждение за един адвокат, 246 лв. - депозит за превод на документи във връзка с връчване на книжа по делото,
12,40 лв. - пощенски разходи за връчване на книжа, и 58,50 лв. – платена
държавна такса.
Решението може да бъде
обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: