Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.11.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, IV-Г гражданско
отделение, в закрито заседание на 20.11.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Александрова ч.гр.д.№ 10046 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Р.Б.“ ЕООД-длъжник по изп.д.№ 690/20
г. по описа на ЧСИ Р.М. срещу постановлението от 08.06.2020 г., с което
съдебният изпълнител е отказал да намали след направено възражение претендираното адвокатско възнаграждение за пълномощника на
взискателя до законоустановения
минимум.Жалбоподателят твърди, че постановеният отказ на ЧСИ е неправилен,
необоснован и незаконосъобразен.Излага доводи, че съдебният изпълнител
неправилно е приел, че по делото е налице правна и фактическа сложност, която
обуславя размера на присъдения адвокатски хонорар в размер на 300 лв. за
образуване и действия по изпълнителното дело.Твърди, че освен подаването на
молба за образуване на изпълнително дело, в която е посочен способ за
изпълнение процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други
процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания.Моли
съда да отмени обжалваното постановление, с което ЧСИ Р.М. е отказала да намали
претендираното адвокатското възнаграждение до размера, предвиден в чл.10, т.1
от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът
по частната жалба- Етажна собственост с адрес: гр.София, ул. „********оспорва
същата.Излага доводи, че съгласно разпоредбите на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. да процесуално представителство по изпълнително дело на
страната се дължат два вида възнаграждение-за образуване на изпълнителното дело
и за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания.Твърди, че длъжникът не е изпълнил
задължението си в срока за доброволно изпълнение, и че погасяването е
осъществено благодарение на посочения от процесуалния представител на
взискателя изпълнителен способ-запор след справка за банковите сметки на
длъжника и по този начин са предприети действия, насочени към удовлетворяване
на паричното вземане.Поддържа становище, че разноските са определени в рамките
на минималния нормативен размер.Моли съда да остави без уважение жалбата на
длъжника.
ЧСИ
Р.М. излага мотиви за неоснователност на частната жалба, тъй като пълномощникът
на взискателя освен образуването на изпълнителното дело е извършил и действия
във връзка с посочения изпълнителен способ-запор върху банковите сметки на
длъжника, в резултат на които е събрано вземането.Излага доводи, че при висящо
изпълнително производство няма как да се направи преценка за прекомерност на
адвокатския труд.Твърди, че длъжникът с недобросъвестното си поведение е дал
повод за образуване на изпълнителното дело с цел принудително събиране на
вземанията на взискателя, поради което разноските следва да се възложат в
негова тежест.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по
изпълнително дело № 690/2020 г. по описа на ЧСИ Р.М. е образувано на 18.05.2020
г. по молба на Етажна собственост с адрес: гр.София, ул. „********чрез
пълномощника си- „Х.Д.“ ООД чрез адв. З.О.срещу „Р.Б.“
ЕООД въз основа на изпълнителен лист по гр.д.№ 6746/189 г. на СРС, 151 с-в.С
молбата взискателят е поискал от ЧСИ да образува изпълнително дело, да направи
справка за банкови сметки на длъжника и да наложи запор на върху тях.
Към молбата е
представен изпълнителен лист от 13.03.2020 г. на СРС, 151 с-в по ч.гр.д.№ 57646/19
г. за осъждане на „Р.Б.“ ЕООД да заплати на Етажна собственост с адрес:
гр.София, ул. „********сумата от 250 лв., представляваща възнаграждение за
адвокат.
Видно от
представеното пълномощно и договор за адвокатско възнаграждение взискателят е
упълномощил „Х.Д.“ ООД чрез адв. З.О.за оказване на
правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване и действия по
изпълнително дело срещу „Р.Б.“ ЕООД с договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
На 21.05.2020 г.
длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение.С възражение вх.№ 8324/02.06.2020
г. длъжникът е поискал от ЧСИ намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя от 300 лв. до законоустановения
минимум.
С постановление от
08.06.2020 г., връчено на 09.07.2020 г., ЧСИ е отказал да намали размера на
адвокатското възнаграждение.Частната жалба е подадена на 23.07.2020 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Частната жалба е
подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията към датата на образуване на изпълнителното дело/ размерът
на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 100 лв., а съгласно
т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното възнаграждение, посочени в
чл.7, ал.2, т.1.
Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл.10, ал.1, т.2 от
цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело, в която е посочен изпълнителния способ съгласно
изискването на чл.426, ал.2 ГПК, същият не е извършил други изпълнителни
действия.Ирелевантно за определяне на размера на
адвокатското възнаграждение е обстоятелството, че длъжникът е дал повод за
образуване на изпълнителното дело.
Поради изложените съображения обжалваното
разпореждане следва да се измени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника
на взискателя да се намали до размера на 100 лв. с оглед разпоредбата на чл.10,
ал.1, т.1 и & 2 от ДР на Наредба № 1/04 г.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановлението за разноски от 08.06.2020 г. по изп.д.№
690/20 г. по описа на ЧСИ Р.М. срещу, с което съдебният изпълнител е отказал да
намали претендираното адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя
от 300,00 лв. на 100,00 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя-Етажна собственост с адрес:
гр.София, ул. „********до размера на сумата от 100,00 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.