Р Е Ш Е Н И Е
Номер 581
02.01.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Чолакова
Секретар Галя Мавродинова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №1571/2019г.
Депозирана е искова молба от Г.Г.С. *** АД за заплащане
сумата 897,06лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
както законната лихва от датата на ПТП - 04.07.18г. Сочи, че на 04.07.18г. около 11,30 ч. в
с.Самуил водачът на л.а. Фолксваген Голф
с рег. №** собственост и управляван от И. Х. А., движейки се в посока
ж.п. прелеза в лентата за насрещно движение удря движещия се л.а Фолксваген
Голф с рег. №** управляван от него. Виновният за настъпилото събитие И.Х.А.е от
лицата чиято отговорност се покрива от застраховка ГО, полица BG/02/118001087136 валидна от 10.04.18г. до 09.04.19г. Предявена била
претенция срещу застрахователното дружество, но същото отказало изплащане на
обезщетение. Твърди се, че в сума на 897,06лв. се включват медицински
консумативи, увреден мобилен апарат, изследвания от Очна клиника, гориво за
транспорт до Очна клиника.
Ответникът депозира отговор. В частта за обезщетение за
забава намира иска за нередовен, както за неоснователен. Оспорва изложените в
молбата твърдения, приложените фактури, причинна връзка между ПТП и данните
отразени в медицинско заключение от 25.06.19г., както и иска за вреди по мобилен телефон, оспорва
наличието на причинна връзка между ПТП и всички претендирани вреди. Преви
възражение за съпричиняване на ищеца до размер на 50%.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: На 04.07.2018г.
около 11,30ч. настъпило ПТП в с.Самуил, водачът на л.а. Фолксваген Голф с рег. ** собственост и управляван от И. Х. А.,
движейки се в посока ж.п. прелеза в лентата за насрещно движение удря движещия
се л.а Фолксваген Голф с рег. №** управляван от него. С влязло в сила на 04.07.2019г.
определение по нохд № 162/2019г. на РС
Исперих, е одобрено споразумение между
подс. И.Х.А.и РП Исперих, с което първата се признава за виновна, за това, че
на 04.07.2018г. в с.С., обл.Разградска, по ул. Л.К. при управление на МПС- л. .
Фолксваген Голф с рег. №** е нарушила правилата за движение чл.5 ал.1 т.1,
чл.20 ал.2 от ЗДВП и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на
повече от едно лице, включително и на ищеца Г.Г.С., изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради
счупване на челната кост на черепа с подлежаща мозъчна контузия.
От показанията на св.Г. Н. С. - баща на ищеца се
установява, че на 04.07.18г. се случило
ПТП и имал освен неимуществени вреди и повреден телефон, който бил в ръцете му,
натрошен и не бил годен за употреба. Бил купен като подарък на 17.08.17г.
Ищецът се возел на задната седалка. След ПТП му правили изследване на
очите-имал счупен череп и хематом и
други наранявания, но за очите бил още под наблюдение, имал увреден нерв.
Плащали за изследвания в гр.Варна, издавани били фактури за уврежданията от
ПТП-то. 6 месеца били посещенията в клиниката, трябвало да ходи и на контролни
прегледи за наблюдение.
От заключението на вещото лице по назначената оценъчна
експертиза се установява каква е пазарната стойност на мобилен апарат НТС oneА95 към 04.07.2018г. - 440лв., а на очила с диоптър към същата дата е
230лв.
Назначена е съдебно-медицинска експертиза, която да даде
заключение дали твърдените увреждания засягащи очите на ищеца, могат да се
получат при ТПТ, ако е бил на задната седалка, съответно, ако е бил с предпазен
колан. Вещото лице не е изготвило заключение, като в депозираната молба/л.68/
сочи, че приложените медицински документи от ищеца са недостатъчни, за
аргументиран отговор на поставените въпроси, тъй като е необходим цялостен
анализ на медицинската документация, касаеща лечението на пострадалия след
процесното ПТП.
По делото са приложени: протокол за ПТП, фактури, касов
бон, медицинско заключение, протокол по нохд №162/2019г. на РС Исперих.
Ищецът е предявил срещу ответника иск за обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 140000лв. и имуществени вреди в
размер на 684,25лв. причинени от ПТП на 04.07.18г. , за което е било образувано
т.д.№121/2018г. на РОС. С решение по същото, е уважен частично първия иск,
както и вторият за сумата 684,25лв. за причинени имуществени вреди, предвид
представени разходни документи фактури: за изработка на очила от 08.08.18г. и
за медикаменти фактури от 10.08.18г., 16.08.18г. 27.08.18г. и 01.10.2018г.
Видно от мотивите в решението е прието за неоснователно направено от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, вследствие на
това, че пътувал без предпазен колан.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Предявен
е иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД, по който увреденото
лице спрямо което застрахованията е отговорен има право да иска обезщетение
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. В тежест на
ищеца е да докаже валидно застрахователно правоотношение при
ответника-застраховател относно автомобила, управляван от деликвента, че са се
осъществили елементите на фактическия състав на непозволено увреждане-описаното
в молбата виновно и противоправно деяние на водача на лекия автомобил, от което
са настъпили твърдените имуществени вреди.
По делото не се спори, че ответникът
е застраховател по застраховка Гражданска отговорност на водача управлявал
автомобила, причинил произшествието на 04.07.2018г., валидна към датата на ПТП.
В случая акта на наказателния съд на основание чл.300 ГПК е задължителен за
гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вредите от деликта, като
обвързват по отношение на вината на дееца и противоправността на деянието.
Ищецът следва да докаже в случая твърдените имуществени вреди – разходи за
медицински консумативи и изследвания, гориво, както и че е увреден мобилен
апарат, причинна връзка между тях и ПТП-то. В тази връзка са събрани
доказателства, чрез показанията на разпитания свидетел, който сочи по отношение
на мобилния телефонен апарат, че пострадалият го е държал в ръцете си по време
на произшествието, вследствие на което се повредил и станал негоден за
употреба. Бил го закупил от Технополис и имал за това касов бон от 09.08.17г.
Съдът няма причина да не кредитира показанията на свидетеля при хипотезата на
чл.172 ГПК, тъй като са последователни, непротиворечиви във връзка с писмените
доказателства по делото, сочещи, че апарата е закупен действително и то по
време преди произшествието. Няма доказателства, които да опровергават тези
изводи. Неоснователно е възражението на ответната страна за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца/в т.см. и в решението по т.д.№121/18г. на РОС по
отношение на същото възражение/. Не бяха събрани доказателства в тази връзка, а
именно за наличието на принос на ищеца, в частност това дали е бил с предпазен
колан, или не по време на ПТП-то, както и връзка с получените телесни
увреждания. Явно, че при транспортното произшествие на ищеца е било причинено разстройство
на здравето засягащо и очите, видно от съдебния акт на РОС, приложеното медицинско
заключение от Очна клиника Св.Петка гр.Варна/л.13-14/, показанията на
разпитания свидетел. По отношение на представените фактури за закупени
медикаменти, както и фискален бон за гориво намира, че не бе доказано да са
направени от пострадалия във връзка със заболяване на очите в следствие от
ПТП-то. Както вече бе посочено и от писмо от д-р В., по делото липсват писмени
доказателства, за да изготви заключение за такава връзка. А в приложеното
медицинско заключение от 25.06.2019г. на л.13-14 в препоръчителна терапия е
посочен единия от медикаментите-Миелооптик, за който действително е приложена
фактура, но същата е от 20.11.2018г. т.е. преди това заключение. Поради което
съдът намира, че претенцията за имуществени вреди, за закупени медикаменти,
транспортни разходи и осъществени прегледи на заболяване на очите, не са
доказани по безспорен начин. Поради което предявеният иск е основателен по
отношение на увредения мобилен апарат на посочената от вещото лице стойност от 440лв.
, а до първоначално предявения следва да
се отхвърли.
Законната
лихва за забава в случая се дължи от деня на предявяване на молбата, тъй като
липса уведомяване от застрахования до застрахователя, съобразно чл.429 ал.3 от КЗ.
На основание чл.78 ал.1 на
ищеца се следват направените разноски съразмерно уважената част от иска. В
случая същият е освободен от такси и разноски, не е направил такива. По
отношение на искането от процесуалния представител на ищеца-адвокат Х.К. в молба
вх.№12815 от 16.12.19г./л.82/ за определяне на възнаграждение за адвокат по чл.36 ал.1 и 2 и чл.38 ал.2 от ЗА, то
същото е неоснователно. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА, следва да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ
на някое от основанията по т.1-3 на чл.38 ал.1 от ЗА. По делото е приложено
пълномощно/л.23/, в което не е договорено заплащане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът има право на
разноски съразмерно отхвърлената част от иска, като от направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., му се следват 183,60 лв.
С оглед изхода на спора на
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС сумата
50лв. за държавна такса с оглед уважения размер на претенцията, както и 120лв.
заплатена от бюджета за експертиза, или общо 170лв.
По
гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК831830482 седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул. Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.С., ЕГН**********,
адрес *** сумата 440лв./четиристотин
и четиридесет лева/ представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
ПТП на 04.07.2018г., ведно със законната
лихва от 15.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска
до първоначално предявения размер като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.Г.С., ЕГН**********, адрес *** да заплати на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК831830482 седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, ул. Джеймс
Баучер №87 сума 183,60лв./сто
осемдесет и три лева и шестдесет стотинки/.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК831830482 седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, ул. Джеймс
Баучер №87, сумата 170лв./сто
и седемдесет лева/ по сметка на РС Разград
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: