РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Перник, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500450 по описа за 2021 година
С решение № 260480 / 26. 04. 2021г., постановено по гр. д. № 6598 / 2020г. по
описа на Пернишкия районен съд са отхвърлени като неоснователни, поради
неизтичане на законовоустановения давностен срок, предявените от Б. В. В.,
искове с правно основание чл. 439, ал.1 вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, за
признаване да бъде установено, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД, не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) за сума в
размер на 1922,44лв. за доставена топлинна енергия в периода от 01. 05.
2009г. до 30. 04. 2011г., ведно със законната лихва от 18. 10. 2012г., законна
лихва за забава в размер на 426,57лв. за периода от 30. 06. 2009г. до 27. 09.
2012г. и иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 1096,71лв., за които е
издаден изпълнителен лист от 04. 01. 2013г. по ч. гр. д. № 7173/2012г. по
описа на Районен съд Перник.
С решението е осъдена Б. В. В. да заплати на „Топлофикация Перник“
АД сумата 158лв. разноски по делото.
1
Недоволна от решението е останала Б.В., която го е обжалвала изцяло.
Основния довод за неправилност на неправилност на решението е, че
изпълнителното дело е било перемирано на основание чл. 433, ал.1, т.8 от
ГПК, по силата на закона, на 03. 04. 2017г., откогато е започнала да тече нова
давност, поради което всички извършени изпълнителни действия след тази
дата са недопустими, а исканията за предприемане на такива изпълнителни
действия са ирелевантни. Неправилно Пернишкият районен съд е приел, че
поисканите от взискателя и предприети от съдебния изпълнител, съответно на
18. 05. 2018г. – искане за налагане на запор, на 18. 06. 2018г.- налагане на
запор и на 28. 01. 2019г., 03. 2019г. и 02. 04. 2019г. – постъпване на суми по
сметката на съдебния изпълнител, водят до прекъсване на давността, тъй като
тези изпълнителни действия са недопустими и същите се обезсилват с
обратно действие. Поради тези съображения счита, че тези искания на
взискателя и действия на съдебния изпълнител не са годни да прекъснат
давността. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде
отменено и да бъдат уважени предявените от нея отрицателни установителни
искове, както и осъдителния иск за сумата от 1069,71лв. Моли да й бъдат
присъдени направените по делото разноски
Поддържа жалбата си и в съдебно заседание чрез адвокат Б.М..
Насрещната страна „Топлофикация Перник“ АД гр. Перник, в срок не е
депозирало писмен отговор. За съдебно заседание е депозирало молба, чрез
юрисконсулт М., с която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
За да се произнесе Пернишкият районен съд е приел следното :
Приел е, че предявените искове са процесуално допустими. По
обстойно изложени съображения и по аргумент от разпоредбата на чл. 117,
ал.2 от ЗЗД след редакцията й с ДВ бр. 12 / 1993г., е приел, че когато
вземането се основава на влязла в сила заповед за изпълнение, както е в
конкретния казус, то същото се погасява с изтичането на 5 годишна
погасителна давност. Отбелязал е, че изпълнително дело № 298 / 2013г. по
описа на ЧСИ С.Б., е образувано въз основа на молба от 12. 02. 2013г., с която
са поискани и извършването на конкретни изпълнителни действия, поради
което е направил извод, че тази молба прекъсва теченето на погасителната
давност за вземанено. Отбелязал е, че :
2
Със запорно съобщение, връчено на 06. 06. 2013г. съдебният
изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца;
На 16. 07. 2013г. е постъпило плащане в размер на 171,25лв. от трето
задължено лице;
С молба от 26. 02. 2015г. са направени искания за прилагане на
конкретни изпълнителни способи;
С молба от 18. 05. 2018г. е поискано налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника;
Запорните съобщения са с изх. № от 18. 08. 2018г.;
В резултат на тези запори на 28. 01. 2019г. „Райфайзенбанк България“
АД превежда по сметка на ЧСИ сума в размер на 545,24лв., на 01. 03. 2019г.
сума в размер на 383,81лв., на 02. 04. 2019г. сума в размер на 167,66лв.
С постановление на ЧСИ от 11. 05. 2019г. е прекратено производството
по делото.
Съдът е приел, че постъпването на сумите, също прекъсва давността,
поради което с оглед изложената хронология е направил извод, че 5
годишната погасителна давност не е изтекла.
Съдът е посочил, че предявяването на отрицателния установителен иск
е действие прекъсващо давността, каквото е и подаването на отговор на
исковата молба на 27. 01. 2021г. Приел е, че възражението на ответника, че
вземането не е погасено спира теченето на давност по аргумент от чл. 115,
б.“ж“ от ЗЗД по време на процеса, поради което е направил извод, че към 27.
01. 2021г. 5 годишната погасителната давност не е изтекла и предявените
искове се явяват неоснователни.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
3
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно
по предявените установителен и осъдителен искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на
насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият
окръжен съд намира следното :
Със заповед № 5169 от 18. 10. 2012г., издадена по ч. гр. д. № 7173 /
2012г. за изпълнение на парично задължение е осъдена длъжницата Б. В. В.
да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД сумата 1922,44лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01. 05.
2009г. до 30. 04. 2011г. включително, сумата 426,57лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30. 06. 2009г.
до 27. 09. 2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 1922,44лв.,
считано от датата на подаване на заявлението – 18. 10. 2012г. до
окончателното плащане на вземането, както и направените разноски по
делото в размер на 200лв. юрисконсултско възнаграждение и 46,98лв.
държавна такса.
Настоящият въззивен съдебен състав на Пернишкия окръжен съд в
своята практика винаги е приемал, че вземането установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, се погасява с изтичането на общата 5 годишна
давност, поради което изцяло възприема съображенията на Пернишкия
районен съд в тази насока.
Въз основа на нея е бил издаден изпълнителен лист на 04. 01. 2013г. за
присъдените суми. Въз основа на този изпълнителен лист и молба от
„Топлофикация Перник АД от 12. 02. 2013г. е било образувано изпълнително
дело № 298 / 2013г. по описа на ЧСИ С.Б.. С молбата взискателят
4
„Топлофикация Перник“ АД е посочил какви конкретни изпълнителни
действия иска да се извършат. Следователно с подаването на тази молба на
12. 02. 2013г. е спряла да тече погасителната давност до този момент. По
силата на тълкуването, дадено с ППВС № 3 / 18. 11. 1980г., погасителната
давност не е текла до 26. 06. 2015г., когато е постановено ТР № 2 по тълк. д.
№ 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, с т.10, изр. второ от което е обявено за загубило
сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС. От 26. 06. 2015г. е
започнала да тече нова погасителна давност по отношение на вземането,
чиито последици съдът ще обсъди по - долу.
По отношение на наведените доводи във въззивната жалба за настъпила
перемпция по силата на закона – чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК и за това, че
извършените изпълнителни действия след настъпването на перемпцията са
недопустими, поради което те нямат никаква правна стойност и тяхното
правно действие не следва да се зачита, Пернишкият окръжен съд следва да
отбележи, че по отношение на тези доводи /както и на други, касаещи
изпълнителния процес и погасителната давност/ е даден отговор в противната
насока в Решение № 37 от 24. 02. 2021г. по гр. д. № 1747 / 2020г., IV г.о. на
ВКС, постановено по реда на чл. 29 ГПК. Съгласно това решение, ако след
изтичането на перемпция взискателят поиска извършването на нови
изпълнителни действия от съдебния изпълнител, то тази молба има характер
на молба за образуването на нова изпълнително дело и от подаването й
започва да тече нова погасителна давност. Ако съдебния изпълнител не
образува ново изпълнително дело, а се произнесе по нея, то е налице валидно
произнасяне, което има релевантни правни последици. Необразуването на
ново изпълнително дело и несъбирането на нова държавна такса, само биха
могли да ангажират дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител за
нарушаването на разпоредбите за водене на канцеларските дела.
На 12. 03. 2013г. е било изпратено запорно съобщение до „Б.В. – Б. В.
В.“, връчено на 06. 06. 2013г., с което съдебният изпълнител е наложил запор
върху трудовото възнаграждение на длъжницата /л.20 от изпълнителното
дело/. Това действие прекъсва теченето на 2 годишния срок по чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК.
На 16. 07. 2013г. е постъпило плащане в размер на 171,25лв. по сметката
на ЧСИ С.Б. от трето задължено лице „Магендо“ ООД /л.22 от
5
изпълнителното производство/. Постъпването на суми по сметката на
съдебния изпълнител, независимо дали е въз основа на наложен запор,
извършена продажба на недвижим имот, доброволно плащане и т.н., за да
бъде изплатено вземането на взискателя, представлява най - същинското
изпълнително действие в изпълнителния процес, чиято цел е
удоблетворяването на вземането на взискателя. По тези съображения
Пернишкият окръжен съд намира, че то прекъсва теченето на 2 годишния
срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, а доводите във въззивната жалба, които са в
противната насока, не се възприемат от съда.
С молба вх. № 2258 от 26. 02. 2015г. са направени искания от
взискателя за прилагане на конкретни изпълнителни способи, което прекъсва
теченето на 5 годишната погасителната давност, както и теченето на 2
годишния срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК л.27 от изпълнителното
производство/
С молба вх. № 11167 от 18. 05. 2018г. е поискано от взискателя
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника.
Следователно за периода от 26. 02. 2015г. до 18. 05. 2018г. са изтекли
повече от две години, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 26. 02.
2017г. Направените след тази дата 26. 02. 2017г. искания към съдебния
изпълнител и извършените от съдебния изпълнител изпълнителни действия
имат правна стойност и пораждат съответните правни последици, като
прекъсването теченето на дотогавашната погасителна давност и започване
теченето на нови погасителни давностни срокове.
Както беше отбелязано по – горе с постановяването на 26. 06. 2015г. на
ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, с т.10, изр. второ от което е
обявено за загубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС,
поради което от 26. 06. 2015г. е започнала да тече нова погасителна давност
по отношение на вземането.
На 18. 05. 2018г. тя е спряла да тече и започнала да тече нова
погасителна давност.
В резултат на наложените запори, поискани с молбата от 18. 05. 2018г.,
на 28. 01. 2019г. „Райфайзенбанк България“ АД е превела по сметката на
съдебния изпълнител сума в размер на 545,24лв., на 01. 03. 2019г. му е
6
превела сума в размер на 02. 04. 2019г. му е превела сума в размер на
167,66лв. /л.51 и 52 от изпълнително дело № 298 / 2013г. по описа на ЧСИ
С.Б./. Следователно с всеки превод е спирала та тече погасителнат давност и е
започвала да тече нова погасителна давност. Последно погасителната давност
е започнала тече от 02. 04. 2019г.
Въз основа на писмена молба от адвоката - пълномощник на
длъжницата, ЧСИ Б. е прекратил производството по делото на основание чл.
433, ал.1 т.8 от ГПК.
Съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13. март 2020г. и за
преодоляване на последиците, в сила от 13. 03. 2020г. до 20. 06. 2020г.,т.е. за
2 месеца и 7 дни не е текла погасителна давност и същата е започнала да тече
отново на 20. 06. 2020г.
Въз основа на молба от „Топлофикация Перник“ АД от 19. 10. 2020г., е
било образувано ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен
лист – 1(724 / 2020г. на ЧСИ С.Б.. Следователно погасителната давност
отново е спряла да тече и от 19. 10. 2020г. е започнала да тече нова 5 годишна
погасителна давност.
Исковата молба е депозирана на 21. 12. 2020г.
Следователно 5 годишната погасителна давност
След като не е изтекла общата 5 годишна погасителна давност, то
отрицателния установителен иск по чл. 439, ал.1 от ГПК се явява изцяло
основателен – и за главницата и за лихвите за забава, а от там се явява
неоснователен и предявения осъдителен иск по чл. чл.55, ал.1, предложение
трето от ЗЗД.
След като крайните изводи на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези
на Пернишкия районен съд, то обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода по делото жалбоподателката Б. В. В. следва да бъде
осъдена да заплати на дружеството сумата 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал.3, т.1, предложение първо от ГПК решението
не подлежи на касационно обжалване.
7
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260480 / 26. 04. 2021г., постановено по гр. д.
№ 6598 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда Б. В. В., с ЕГН **********, от ***, да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Перник 2300, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата
100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8