№ 3538
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110125429 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано след като с решение от 05.05.2022 г.,
постановено по в. гр. дело № 4918/2021 г. по описа на Софийски градски съд, II А въззивен
състав, на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, е отменено неприсъствено решение № **1581
от 06.07.2020 г. по гр. дело № 53149/ 2019 г. по описа на Софийски районен съд, 125-ти
състав, постановено по реда на чл. 239, ал. 1, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК и делото е върнато на
първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав, с указания производството да
започне от етапа насрочване на първо съдебно заседание.
Предявени са от [фирма] против В. Н. Г. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните вземания: сумата от
93,00 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2017 г. до топлоснабден имот, представляващ гараж № **, находящ се на адрес:
[адрес] с абонатен № [№], сумата от 11,68 лева, представляваща обезщетение за забава върху
стойността на топлинната енергия за периода от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г., сумата от
29,75 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 4,81 лева, представляваща
обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за периода от
15.11.2015 г. до 27.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 08.12.2017 г. до окончателното им погасяване,
които вземания са удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 18.12.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 86008/2017 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 125-ти състав.
Ищецът [фирма] твърди, че в рамките на периода от месец 05.2014 г. до месец 04.2017
г. между него, в качеството му на доставчик и ответницата В. Н. Г., в качеството и на
потребител за битови нужди, съществувало облигационно правоотношение във връзка с
1
доставката на топлинна енергия в топлоснабден недвижим имот с адрес гараж № **,
находящ се на адрес: [адрес] с абонатен № [№]. Посочва, че правоотношението е възникнало
въз основа на закона – с придобиване на собствеността/вещното право на ползване по
отношение на имота и се регулира от приложимите към съответния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия от [фирма] на потребителите за битови нужди в град София,
влезли в законна сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им приемане
от абоната – потребител. Излага, че през исковия период е изпълнил задължението си и е
доставил до процесния имот топлинна енергия на стойност от 93 лева, която не е заплатена
от потребителя, съответно в 30-дневен срок от датата на публикуване на ежемесечните
фактури на интернет – страницата на топлофикационното дружество, респ. в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, установен в клаузата на чл. 33 от Общите
условия на ищеца, в сила съответно от 2014 г. и от 2016 г. Наред с цената на доставената и
потребена топлоенергия, за В. Н. Г. възникнало задължение да заплати на дружеството и
следните суми: 11,68 лева, представляваща обезщетение за забава върху стойността на
топлинната енергия за периода от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г., 29,75 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г., както и 4,81 лева, представляваща обезщетение за забава върху
възнаграждението за дялово разпределение за периода от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г.
Уточнява, че през релевантния период и на основание чл. 140, ал. 1 ЗЕ сумите за топлинна
енергия са начислявани от топлофикационното дружество по прогнозни месечни вноски и
след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дяловото разпределение – в случая [фирма] – на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение. Посочва, че в случаите, при които резултат от изравняването е
сума за доплащане, то същата се прибавя към първата дължима сума за процесния период, а
когато резултатът е сума за възстановяване, то от последната служебно се приспадат
просрочените задължения, считано от най-старото. В исковата молба се сочи, че за
дължимите суми в хода на производството по ч. гр. дело № 86008/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, 125-ти състав била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.12.2017 г. в полза на ищеца и срещу потребителя В. Г.. С
разпореждане заповедният съд, на основание чл. 415 ГПК, указал на ищцовото дружество за
възможността да предяви установителни искове за сумите по заповедта за изпълнение.
Поради това [фирма] предявило исковете, предмет на настоящия процес, с които иска да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че В. Н. Г. му дължи
сумата от 93,00 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., сумата от 11,68 лева, представляваща обезщетение за забава
върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г., сумата
от 29,75 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 4,81 лева,
представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за
периода от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главните вземания
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане. С
тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя
искане за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
Препис от исковата молба и книжата към нея са връчени на ответницата В. Н. Г. на
18.12.2019 г. в хода на производството по гр. дело № 53149/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 125-ти състав, първоначално образувано за разглеждане на повдигнатия
материалноправен спор между страните, като в законоустановения и указан и едномесечен
преклузивен срок същата не е подала писмен отговор. В мотивите на решение № 261524 от
05.05.2022 г. по в. гр. дело № 4918/2022 г. по описа на Софийски градски съд, II А въззивен
състав, постановено в хода на производството по отмяна, изрично е констатирано, че препис
от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответницата в деловодството
2
на съдебния състав в двуседмичния срок след залепване на уведомление по 47, ал. 1 ГПК. За
да постанови отмяна на първоинстанционното неприсъствено решение, въззивният съд е
приел, че призовката за откритото съдебно заседание от 25.06.2020 г. е била връчена на
ответната страна в нарушение на чл. 41, ал. 2 ГПК, поради което същата е била лишена от
възможността да участва в последното поради нарушаване правото си на защита. Предвид
това е постановено, след отмяната на решението и връщането му за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд, същото да започне именно от етапа насрочване на
първо съдебно заседание – с оглед редовното връчване на ответницата на препис от исковата
молба.
По настоящото дело е депозирана молба от 06.07.2022 г. от ответната страна В. Г., чрез
пълномощника и адв. Р., с която оспорва исковите претенции като неоснователни с доводи,
че ответницата е извършвала плащания на задължения за топлинна енергия в имота в
периода от 2013 г. до настоящия момент, а в хода на образуваните изпълнителни дела, въз
основа на издадените изпълнителни листове по предходно воденото между страните
гражданко дело, принудително също са събрани суми. Навежда възражение за липсата на
доказателства Г. да е вещен ползвател на процесния имот, поради липсата на идентичност в
описанието му по представения от ищеца нотариален акт и по искова молба. Поддържа, че
партидата за гаража е открита на името на друго лице – дъщеря и Д.П., която е сключила
договор за доставка на топлинна енергия при общи условия с [фирма] и съответно следва да
отговаря за задълженията. Твърди, че от ищцовото дружество е допусната грешка и за
процесния имот са били открити две отделни партиди и по същите е извършвано плащане на
едни и същи задължения. С тези доводи ответната страна отправя искане за отхвърляне на
исковете и претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153
ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество вземания,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. дело № 86008/2017 г. по описа на СРС, ГО, 125-ти състав. Съдът, като съобрази, че
препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени
указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, намира, че процесните установителни искови
претенции са процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от
търсената защита.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия, респ. цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при
условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването през процесния
период на облигационно отношение между него и ответницата с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, при което за потребителя е възникнало насрещно задължение за
заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата,
в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение, при което
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
3
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл са и клаузите на чл. 1, т. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и
одобрени съответно с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. и Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник „24-часа“ и във вестник
„Монитор“, а с това и влезли в сила, съгласно които „битов клиент“ е клиент, който купува
топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за собствени битови нужди. Обусловеността на качеството „потребител на
топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на
собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузите на 12,
ал. т. 12 от Общите условия, предвиждащи като задължение на клиента при придобиване на
вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за доброволна делба от
от 20.11.1995 г., нотариално вписан, третите за процеса лица Ц.Д.Г. и Д.Н.Г., и В. Н. Г. –
ответницата по делото са извършили доброволна делба на съсобствените си недвижими
имоти, останали в наследство от общия им наследодател Н.Г.Г., а именно: апартамент № 16,
находящ се на адрес: [адрес] в сградата на ЖСК „Т. – 2“, ет. IV с обща площ от 70,54 кв. м.,
заедно с мазе № 39 с обща площ от 5,50 кв. м. и с принадлежащите 0,993 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, както и гараж № **
в сградата на ЖСК „Т. 2“, блок 2,, [адрес] с обща площ от 21,42 кв. м., заедно с
принадлежащите му 0,214 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавно място. Съгласно договора, в дял и изключителна собственост на
съделителя Д.Н.Г. се дава и същият получава недвижим имот – апартамент 16, а в дял и
изключителна собственост на съделителя В. Н. Г. се дава и същата получава недвижим имот
– гараж 14. Уговорено е също, че ца уравнение на дела си съделителят Ц.Д.Г. си запазва
правото да ползва, докато е жива, спокойно и необезпокоявано от никого, имотите, предмет
на делба.
Съгласно Удостоверение с изх. № 68-00-673/01.06.2015 г., издадено от [фирма]
многофамилна жилищна сграда – блок 2 – ЖСК „Т. 2“ с два входа, отразена с
идентификатор [№] в КККР, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на изп. директор
на АГКК, попадаща в кв. 76А, местност [адрес], находяща се в пространството между
[адреси], район [адрес], е с настоящ адрес: [адрес]
Изяснява се също, че с договор за дарение на недвижим имот от 29.05.1997 г.,
обективиран в Нотариален акт за дарение № 55, том LLXLII, дело № *****/1997 г. по описа
на Д.К. – Първи нотариус при Софийска нотариална служба, ответницата В. Г., в качеството
си на дарител, дарява на своята дъщеря Д.П. Петрова, в качеството и на дарена, следния
свой недвижим имот – гараж № **, находящ се на адрес: [адрес] в сградата на ЖСК „Т. 2“,
блок 2 с обща площ от 21,42 кв. м., заедно с принадлежащите 0,214 % от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавно място. В нотариалния акт е удостоверено,
че върху дарения недвижим имот има запазено право на ползване в полза на лицето Ц.Д.Г.
съгласно договор за доброволна делба от 20.11.1995 г. Съгласно договора за дарение,
дарителят В. Г. запазва за себе си правото на ползване върху дарявания имот за периода след
4
смъртта на Ц.Д.Г. и до края на живота си. В нотариалния акт е отразено, че при съставянето
му е представен договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 20.11.1995 г.,
вписан в Нотариата при СРС под № 276 от 20.11.1995 г.
Съгласно данните от приетото по делото Удостоверение за наследници № 001559 от
17.03.2010 г., издадено от Столична община, район „К.п.“ съделителката Ц.Д.Г. е починала
на 11.12.2004 г., към който момент същата е била със семейно положение „вдовица“,
оставяйки за свои законни наследници сина си Д.Н.Г. и дъщеря си В. Н. Г. – настоящата
ответница.
По делото не се твърдят, а и не се установяват актове, свързани с последващо
прехвърляне на правото на собственост или на ползване върху имота.
Ето защо, съдът приема за установено, че през релевантния период от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г. процесният имот е бил в изключителна собственост на третото за процеса лице
Д.П. Петрова, чийто права произтичат от транслативния характер на договора за дарение от
29.09.1997 г.
Същевременно се установи, че с този договор дарителят – ответницата по делото В. Н.
Г. си е запазила вещното право на ползване върху дарения имот за периода след смъртта на
лицето Ц.Д.Г., в полза на която, в по-ранен момент – с договора за доброволна делба от
20.11.1995 г., също е възникнало право на ползване. По делото се доказа, че Г. е починала на
11.12.2004 г., а с това и преди началото на процесния период – месец май 2014 г. След
смъртта на този ползвател запазеното в негова полза вещно право се е погасило по силата
на закона на основание чл. 59, ал. 1 ЗС, от който момент вещен ползвател на имота е именно
ответницата В. Г..
При учредено/запазено вещно право на ползване собственикът на имота притежава т.
нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би
могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл. 57,
ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на имота, в частност за заплащане
цената на доставената до имота топлоенергия, е вещният ползвател. Отговорността на
собственика на топлоснабдения имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното
право на ползване по някой от способите, уредени в Закона за собствеността и след
надлежно уведомяване за това на насрещната страна по правоотношението.
С оглед изложеното и доколкото по делото не се твърди и не се установява правото на
ползване, възникнало в полза на ответницата да е било погасено през процесния период, то
именно тя се явява и задължено лице за заплащането на стойността на доставяната до имота
топлинна енергия при доказана реална доставка/потребление, респ. тя е притежавала
качеството „клиент“ на стоката.
Във връзка с проведеното оспорване от ответната страна, насочено към отричане
облигационната обвързаност между страните и обосновано с доводи за липсата на
идентичност между имота, предмет на нотариалния акт и процесния имот, съответно с
обстоятелството, че задължено лице се явява собственикът на имота, на чието име е открита
и партидата, както и с наличието на две самостоятелни партиди за процесния гараж № ** с
два отделни титуляря, съдът намира на първо място, че заявяването на тези доводи едва с
депозираната в хода на настоящото производство писмена молба от ответницата от
06.07.2022 г. е извън преклузивния срок за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, предвид
установеното редовно връчване на препис от исковата молба и книжата към нея на ответната
страна на 18.12.2019 г. Ето защо, съдът намира, че изложените в тази молба възражения по
същество се явяват преклудирани, като несвоевременно заявени съгласно чл. 133 ГПК, тъй
като са могли да бъдат релевирани от ответницата като правоизключващи и
правопогасяващи възражения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, но това не е направено, поради
което и поначало не подлежат на разглеждане по същество в настоящия съдебен акт. В тази
връзка съдът съобрази, че след изтичането на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна
5
може да направи тези възражения, но само ако докаже, че пропускът му се дължи на особени
и непредвидени обстоятелства – в този см. Решение № 440/12.04.2010 г. по гр. дело №
**60/2010 г., ГК, III г.о. ВКС, каквото в случая не се твърди и не се установява.
За правна прецизност обаче следва да се отбележи, че идентичността между имота,
предмет на договора за дарение 29.09.1997 г., а именно гараж № **, с адрес: [адрес], сграда
на ЖСК „Т. 2“ блок 2 и процесния имот, до който се твърди да е доставяна топлинна
енергия през исковия период – гараж № **, [адрес] следва от приетото по делото
удостоверение от 01.06.2015 г., издадено от [фирма].
Същевременно, по делото не се установи въз основа на искането на кое конкретно
лице при ищцовото топлофикационно дружество е била открита процесната партида с
абонатен № [№] за този имот, което обстоятелство при наличието на съществуващо запазено
вещно право на ползване върху имота, се явява ирелевантно относно страните по
възникналото облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия и
относно извода, че насрещна страна като клиент и потребител е именно вещният ползвател –
в случая ответницата Г..
Изложеното обосновава извода, че през исковия период между страните е
съществувало облигационно правоотношение, което обуславя проверката на съда относно
реалната доставка на топлинна енергия до процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
За изясняване на обстоятелството, касаещо доставката на топлинна енергия в
процесния имот, по делото е изслушано и прието заключението по съдебно-техническата
експертиза. В последната е изяснено, че през исковия период процесният блок се
топлозахранва от две абонатни станции – по една за горен и за долен кръг, които са
автоматични и се обслужват от общ топломер. Последният се отчита по електронен път –
чрез електронно устройство, който отчет се документира. От отчетеното общо количество
топлинна енергия, влязла в абонатната станция, са приспаднати технологичните разходи
(загубите на топлина в самата абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията, които се
намират в нея) и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределение между
абонатите е дадено само „чистото количество“ топлинна енергия. През процесния период
средствата за търговско измерване (общият топломер) са преминали през метрологична
проверка с дадено заключение, че „съответстват“ на одобрения тип. Вещото лице достига до
извод, че през релевантния период, с оглед данните, следващи от служебни главни отчети и
изравнителни сметки в имота – гараж № **, в [адрес] с абонатен № [№] радиаторите са
демонтирани, щрангът е затапен, абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за
отопление на имот и за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че са начислени
единствено суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена
между всички абонати пропорционално пълните отопляеми обеми на имотите им по проект,
като стойността и се определя по зависимост, отразена в Наредба [№]/06.04.2007 г. –
Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на ЕС и Наредба
3
Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. В случая пълният отопляем обем на имота по проект е 40,22 м,
6
3
като сумите за сградна инсталация са начислени за отопляем обем 40 м. Изяснено е, че
сумите за топлинна енергия за имота са начислени съгласно изискванията на действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката Наредба № [№]/06.04.2007 г. съгласно
измененията на същата от 01.06.2014 г. Експертизата достига до извод, че общата дължима
сума за процесния период възлиза на 93,04 лева, включваща стойността на топлинната
енергия сградна инсталация и изравнителната стойност, без суми за дялово разпределение и
без лихви. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като
обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и
останало неоспорено от страните по делото.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че през исковия период от 01.05.2014 г.
до 30.04.2017 г. ищцовото дружество е изпълнило задължението си, произтичащо от
процесното правоотношение и реално е доставило до процесния топлоснабден имот
топлинна енергия, поради което за ответницата, като потребител, е възникнало насрещното
задължение за заплащане на цената и.
По отношение на конкретния размер на последната съдът съобрази и изводите на
вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебносчетоводна експертиза, която съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвена, останала неоспорена от страните, за
липсата на осъществени погасявания чрез плащания от абоната, извършени по процесната
партида с абонатен № [№] за обект: [адрес], гараж 14. В експертизата вещото лице подробно
е посочило начина на формиране на процесните суми за главница и лихва за доставка на
топлинна енергия и за дялово разпределение на същата, чрез посочване на издадените от
[фирма] фактури (по номер, дата на издаване, конкретна дължима сума и период) за времето
от месец май 2015 г. до месец април 2017 г., достигайки до извод, че общо дължимите суми
възлизат на 93 лева – главница за доставена толоенергия, 11,88 лева – лихва за забава върху
същата, 29,75 лева – главница за дялово разпределение и 4,87 лева – лихва за забава върху
същата. В заключението изрично е посочено, че представените по делото от ответната
страна фискални Б.е касаят друг абонатен номер, а именно: 246738 с посочен титуляр на
партидата Д.П., като за този обект в счетоводството на ищеца няма заведени съдебни
вземания. Експертизата достига до извод, че за погасяване на сумите по процесните
фактури, касаещи абонатен №[№] в счетоводството на [фирма] са осчетоводени две
плащания, съответно на 08.02.2021 г. в размер на сумата от 522,80 лева, платена на
основание изпълнително дело [№]/2020 г. по описа на ЧСИ Б.Б. и на 12.05.2022 г. – в размер
на сумата от 402,23 лева – платена на основание изпълнително дело [№] по описа на ЧСИ
Н.М.. Касае се за суми, преведени към частните съдебни изпълнители във връзка с
образуваните за събиране на вземанията изпълнителни дела.
С оглед изложеното, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е възникнало
вземане за главница в размер от 93,04 лева (съгласно изводите на СТЕ), останало непогасено
чрез доброволно плащане от ответната страна - преди или в хода на процеса. В тази връзка
съдът съобрази, че съгласно изводите на съдебносчетоводната експертиза, за погасяване на
процесните вземания не са извършвани доброволни плащания от ответната страна, които да
бъдат съобразени от съда, в т. ч. по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, а единствено е налице
събиране на суми в хода на образуваните две изпълнителни дела чрез привеждане на
съответните изпълнителни способи. Страните не спорят, а и приетите писмени
доказателства сочат, че въз основа на издадените изпълнителни листове за процесните
вземания в полза на ищцовото дружество и срещу ответницата В. Г. по предходно воденото
гр. дело № 53149/2019 г. по описа на СРС, 125-ти състав (за разноските) и ч. гр. дело №
86008/2017 г. по описа на СРС, 125-ти състав (за сумите за главници и лихви) са образувани
съответно изп. дело № [№]/2020 г. по описа на ЧСИ Б.Б. с рег. [№] на КЧСИ и с район на
действие СГС и изп. дело № [№]/2020 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. [№] и с район на
действие СГС. Съгласно изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза
погасяванията на процесните вземания е извършено именно със суми, събрани в хода на
7
изпълнителните процеси, обстоятелство, неоспорено от ответницата и изрично признато от
нея в хода на настоящото производство.
Предвид характера на извършените погасявания на процесни суми – чрез провеждане
на принудително изпълнение в хода на изпълнителните дела, образувани по издадени по
предходно воденото гр. дело, респ. по ч. гр. дело № 86008/2017 г. по описа на СРС, 125-ти
състав, пряко продължение на което е настоящият исков процес и при липсата на
доказателства за осъществени доброволни плащания от ответната страна, съдът намира, че
така събраните суми в изпълнителните дела не следва да бъдат съобразявани в настоящото
производство, съответно същите не са от естество да обосноват отхвърляне на предявените
установителни искови претенции. В тази връзка съдът съобрази и задължителните
разяснения по въпроса, дадени в мотивите на т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС и обуславящи извода, че в установителното
исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК поначало следва да се съобразят
новонастъпилите факти, които са от значение за спорното право, но не и принудително
събраните суми по образувано въз основа на заповедта за изпълнение изпълнително дело по
арг. от разпоредбата на чл. 245, ал. 2 ГПК, предвиждаща хипотези на издаване на обратен
изпълнителен лист в полза на длъжника при отхвърляне на исковите претенции.
В противен случай, при съобразяване на така събраните суми, би се стигнало до
отхвърляне на установителни искове при установена дължимост на вземанията, при което
няма да бъде формирана сила на пресъдено нещо за възникване на притезанията, а
издадената в предходно развилото се заповедно производство заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК не би се стабилизирала с присъщата си изпълнителна
сила, което е необоснован резултат при установено възникване на вземанията.
Осъществените в хода на изпълнителния процес плащания следва да бъдат съобразени в
производство по чл. 404 и сл. ГПК, но не и в настоящия процес.
В допълнение, въпреки несвоевременно въведеното възражение в тази насока, съдът
намира за необходимо да отбележи, че наличието на открита и друга партида при ищеца с
титуляр трето за процеса лице, не обосновава извод за недължимост на процесните суми, за
които експертно се установи, че касаят задължения по процесния абонатен № [№], още
повече, че представените от ответната страна фискални Б.е за плащания на суми (макар
извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК) касаят друг абонатен номер и суми по други фактури,
различни от процесните.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че в полза на [фирма] спрямо ответната
страна В. Г. е възникнало вземане в размер от 93,04 лева, представляваща дължима и
неплатена главница за доставена топлинна енергия през процесния период 01.05.2014 г. –
30.04.2017 г. до исковия имот.
Следователно, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ за сумата от 93
лева се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца общ размер от 29,75 лева (следваща и от
изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза).
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № [№]/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между [фирма] и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
8
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 08.12.2017 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 –
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на купувача. Ето защо,
при тази редакция на общите условия, за да се постави клиентът на топлинна енергия за
битови нужди в забава, е необходимо установяване момента на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищеца. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в
доказателствената тежест на [фирма] е да установи момента на настъпване на изискуемостта
на главното задължение за цена на топлинна енергия. Предвид проведеното от ищеца
доказване и при разпределена от съда доказателствена тежест, от негова страна не е
установен фактът на поставяне на ответната страна в забава, тъй като не са представени
доказателства за публикуване на фактурите за потребеното количество топлинна енергия на
интернет страницата на топлоснабдителното дружество. Ето защо, върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.05.2016 г., до влизане в сила на
новите общи условия, попадащ в обхвата на общите условия от 2014 г., ответницата не е
поставена в забава и не следва да се начислява лихва за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за вземанията за топлинна
енергия за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2017 г. не е необходимо отправянето на покана
или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в
забава. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от
01.06.2016 г. до 30.04.2017 г. (определена при съобразяване с данните за помесечните
задължения в заключението по СТЕ, както и с месеците, включени в рамките на настоящия
период), попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 5,35 лева,
начислена за претендирания период от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г. Следователно, за
ответницата е възникнало задължение в размер на сумата от 5,35 лева, до който размер
предявеният срещу нея акцесорен иск за лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 11,68 лева, или за размера от 6,33 лева.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.12.2017 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължение за цена на такса за услуга за дялово разпределение в размер на 4,81 лева
за периода от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство, а по арг. от 4 на ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/20212 г. на ОСГТК на ВКС и по разноските в
9
производството по в. гр. дело № 4918/2021 г. по описа на СГС, образувано по реда на чл.
240 ГПК. При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право
на разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сумата от 68,99 лева, представляваща сторени разноски в
производството по ч. гр. дело № 4918/2021 г. по описа на СРС, 51-ви състав за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, сумата от 643,99 лева, представляваща сторени
разноски в исковото производство за държавна такса, депозити по СТЕ и СсчЕ и
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 45,99 лева – разноски в производството по
реда на чл. 240 ГПК за юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в трите съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство/производство
за отмяна) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, отличаващо се с обичайна продължителност. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, в полза на
ответницата следва да бъде присъдена сумата от 10,23 лева – разноски в настоящото
производство за депозит по СсчЕ и сумата от 2 лева – държавна такса в производството по
отмяна. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, в полза на
пълномощника на ответницата – адв. Р. Р. за оказаната безплатна правна защита и
съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 24 лева -
адвокатско възнаграждение, с оглед представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 20.06.2022 г. (с отразяване в последния, че се касае за оказана безплатна
правна защита и съдействие спрямо материалнозатруднено лице) и при съобразяване с
минималния размер, установен в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция на закона).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу В. Н. Г., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес]
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Н. Г. дължи на [фирма] следните вземания: сумата от 93,00 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г. до топлоснабден имот, представляващ гараж № **, находящ се на адрес:
[адрес] с абонатен № [№], сумата от 5,35 лева, представляваща обезщетение за забава върху
стойността на топлинната енергия за периода от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г. и сумата от
29,75 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.12.2017 г. до окончателното им
погасяване, които вземания са удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.12.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 86008/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 125-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 5,35
лева до пълния предявен размер от 11,68 лева или за сумата от 6,33 лева, представляваща
10
обезщетение за забава, начислено върху стойността на топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 31.05.2016 г. и изцяло за сумата от 4,81 лева, представляваща обезщетение
за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за периода от 15.11.2015 г. до
27.11.2017 г.
ОСЪЖДА В. Н. Г., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 68,99 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело №
86008/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 125-ти състав,
сумата от 643,99 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство и сумата
от 45,99 лева, представляваща сторени разноски в производството по в. гр. дело №
4918/2021 г. по описа на Софийски градски съд, II А въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на В. Н. Г., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 10,23 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство и сумата
от 2,00 лева, представляваща сторени разноски в производството по в. гр. дело № 4918/2021
г. по описа на Софийски градски съд, II А въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати в полза на адвокат Р. К. Р., с ЕГН: ********** от Софийска адвокатска колегия със
съдебен адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗА,
сумата от 24,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска защита на ответницата в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11