Р Е Ш Е Н И Е
№ 271 12.10.2017г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 12.09.2017г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател: Красимир Маринов
Членове: Методи
Величков Петя Георгиева
Секретар: Ива Цветкова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков
въззивно гражданско дело № 389 по
описа за 2017г., за да се произнесе
взе предвид следното:
С решение № 241 от 07.04.2017г.,
постановено по гр. д. № 02082/2015г. по описа на П. районен съд е отхвърлен предявения
установителен иск от Р.М.П. срещу Г.К.С., с който се иска да бъде признато за
установено спрямо ответника, че Р.М.П. е собственик на недвижим имот,
представляващ ливада с площ 1,002 дка, IV категория, находящ се в землището на ***
с ЕКАТТЕ 37174, съставляващ имот № *** по картата на землището, при
граници - имот № ***- вътрешна река на
МОСВ, имот № *** – ливада на наследници на З. Г. З., имот № ***– ливада на Кметство
на ***, имот № *** – местен път на Кметство на *** и имот № *** - ливада на
наследници на Д. П. Л., въз основа на договор за покупко – продажба на недвижим
имот от ***г., сключен между Р.М.П., като купувач и И. Б. Д. и Д. Б. К., като
продавачи, обективиран в Нотариален акт № **, том I, рег. № ***, нотариално дело № 47 от 2003г. по описа на нотариус Р. М., с
район на действие П. районен съд.
С решението е отхвърлен и предявения
евентуален установителен иск от Р.М.П. срещу Г.К.С., с който се иска да бъде
признато за установено спрямо ответника, че Р.М.П. е собственик на недвижим
имот, представляващ ливада с площ 1,002 дка, IV категория, находящ се в
землището на *** с ЕКАТТЕ 37174,
съставляващ имот № *** по картата на землището, при граници - имот № *** - вътрешна река на МОСВ, имот № ***
– ливада на наследници на З. Г. З., имот № *** – ливада на Кметство на ***,
имот № *** – местен път на Кметство на *** и имот № *** - ливада на наследници
на Д. П. Л., въз основа на давностно владение.
С решението е осъдена Р.М.П. да
заплати на Г.К.С. сумата в размер на 500 лева, представляваща направени
разноски в производството.
Недоволен от решението е останала
Р.М.П., която чрез адвокат П.Б. от АК – П., го е обжалвала изцяло. Моли същото
да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и да бъдат уважени
предявените искове при условията на евентуалност, при която са предявени. Моли
да й бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Насрещната
страна Г.К.С., чрез адвокат В.В. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и
да му се присъдят направените разноски.
Р.П., чрез
адвокат П.Б. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
адвокат В..
П. районен съд e приел следното:
Въз основа на приложените по
делото доказателства е приел, че
ответникът Г.К.С. е един от наследниците на К. С. М., че на ***г. Р.П. е
сключила договор за покупко – продажба на недвижим имот с продавачите И. Б. Д.
и Д. Б. К., описан в нотариален акт № **, том I, рег. № ***, нотариално дело №
47 от 2003г. по описа на нотариус Р. М., с район на действие П. районен съд, както
и че между Г.С. и И. Д. е съществувал съдебен спор, който е разрешен с влязло в
сила Решение № 43 от 14.02.2011г. по в. гр. д. № 811/2010г. по описа на Пернишки окръжен съд, с което е признато за установено по предявения иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ
от Г.С. против Р. Д., че към датата на
образуване на ТКЗС в *** – 1957г. собственик на процесния имот е бил наследодателя
на ищеца К. С. М.. Съдът е приел, че Г.К.С. е образувал административна
процедура в хипотезите на чл. 14, ал. 7 и 7а ЗСПЗЗ, която е завършила с
издаването на решение № 2498 от 10.04.2014г.
на О. с. з. – гр. П., с което е
възстановено правото на собственост на наследниците на К. С. М. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на процесния имот.
Съдът е
обсъдил свидетелските показания по делото и е обособил две групи – първата на
свидетелите Х. Е. Т. и Ц. С. Ц., които твърдят, че от 2003г. ищцата е
предоставила имота за ползване на свидетеля Ц. и другата - на свидетелите К. С.
Т. и К. К. Г., които твърдят, че ответникът е предоставил имота за ползване на
свидетеля Г.. Съдът е анализирал свидетелките показания и не е дал вяра на
втората група свидетели, тъй като е установил противоречия както в самите
свидетелски показания, а така също и между свидетелските показания на двамата
свидетели.
П. районен съд е приел, че
главния иск, с който ищцата претендира да бъде признато за установено, че тя е
собственик на процесния имот, на основание извършената на ***г. покупко –
продажба с нотариален акт № **, том I, рег. № ***, нотариално дело № 47 от
2003г. по описа на нотариус Р. М., е неоснователен. В тази насока съдът е
отбелязал, че с влязло в сила Решение № 43 от 14.02.2011г. по в. гр. д. № 811/2010г. по описа на Пернишки окръжен съд, е признато
за установено по предявения иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, от Г.С. против Р. Д., че към датата на
образуване на ТКЗС в *** – 1957г., собственик на процесния имот е бил
наследодателят на Г.С. – К. С. М., т.е. със сила на пресъдено нещо е признато
правото на собственост на Г.С. спрямо И. Д., която е праводател на ищцата Р.М.П..
Съдът е приел, че след като праводателят на ищцата не е притежавал правото на
собственост върху имота, то същият не може да прехвърли това право, поради
което пък и частният правоприемник, какъвто се явява ищцата, не би могъл да го
придобие с последваща сделка.
П. районен
съд е преминал към разглеждане на евентуалния иск, с който ищцата претендира, че
тя е собственик на процесния имот, на основание
придобивна давност от 2003г. до настоящия момент и е приел, че и
евентуалния иск се явява неоснователен. Отбелязал
е, че съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, решението на О. с.з., придружено със
скица, има сила на констативен нотариален акт за собственост, поради което е
приел, че решение № *** от 10.04.2014г. на ОСЗ – гр. П., придружено със скица,
легитимира Г.К.С., като носител на правото на собственост върху процесния имот,
тъй като ответникът е наследник на К. С. М.. Отбелязал е, че решението на О. с.
з. представлява индивидуален административен акт, който има конститутивно
действие и има действие за в бъдеще, т. е. правото на собственост се
възстановява от момента на влизане в сила на обсъждания административен акт.
Съдът е отбелязал, че съгласно
чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху
които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на
влизането на тази разпоредба в сила (22.11.1997г.) . Отбелязал е, че владение осъществено след 22.11.1997г. би могло да доведе
до придобиване на собствеността върху земеделския имот по давност, само ако към
датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на
бившите му собственици, т. е. само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ
административна процедура по възстановяване на собствеността. Посочил е, че с
чл.10, ал. 13 ЗСПЗЗ се отнема вещнопрехвърлителния ефект на сделките на
разпореждане със земеделски земи в полза на трети лица, извършени от
селскостопански организации с изключение на случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, в
които правата на приобретателите се запазват, ако е построена сграда при
спазване на всички нормативни изисквания или законно разрешеният строеж въз
основа на отстъпено право на строеж е започнал към 01.03.1991 г. Посочил е, че
в чл. 10, ал. 13, изр. “второ” ЗСПЗЗ е предвидено, че приобретателите на такива
имоти не могат да се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Отделно от това, съдът е отбелязал, че съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този
закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази
разпоредба в сила (22.11.1997г.), и то само при положение, че реституционното
производство, образувано по заявление за възстановяване на собствеността е
приключило окончателно. Отбелязал е, че този извод (важащ и за случаите, когато
приобретателите са получили имота не от селскостопански организации, а от други
лица) произтича от намерилия конкретно проявление в множество разпоредби на
закона (чл. 115 от ЗЗД, чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, чл.
19 от ЗСПЗЗ и др.) общ принцип, че срещу този, който не може да води иск,
давност не тече. Съдът е посочил, че в този смисъл е и приетото в решение № 4
от 11.03.1998г. по конституционно дело № 16 от 1997г. на Конституционния съд на
Република България, че разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ не е
противоконституционна, тъй като тя е проявление на горепосочения принцип и тъй
като целта на тази разпоредба е да се препятства възможността трети лица да
придобият по давност собствеността върху земеделски земи, преди те да са
възстановени на техните собственици с решение на п. к. (сега О. с. „З.”) и
преди бившите собственици да могат да защитят правата си чрез предявяване на
иск за собственост. (В този смисъл съдът е цитирал съдебна практика - решение №
373 от 21.05.2010г. по гр. д. № 396/2009г. на ВКС, I г.о., решение № 368 от 27.01.2012г.
по гр. д. № 310/2011г. на ВКС, II г.о. и решение № 627 от 05.10.2010г. по
гр.д.№ 1623/2009г. на ВКС, І г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
П. районен съд е отбелязал, че административната
процедура по възстановяването на собствеността върху процесния имот е
приключила на 10.04.2014г., когато е издадено решение № *** от 10.04.2014г. на
ОСЗ – гр. П., поради което от тази дата започва да тече срокът на давностното
владение, но исковата молба е подадена през 2015г., което означава, че не е
изтекъл необходимият петгодишен респективно десетгодишен давностен срок по чл.
79, ал. 1 или ал. 2 ЗС.
Съдът е определил дължимите
разноски в размер на 500лв., в тежест на ищцата по двата иска.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Пернишкият окръжен
съд, служебно намира, че обжалваното решение, се явява валидно и допустимо. По
въпросите за незаконосъобразност на същото, съдът е обвързан от изложеното в
жалбата, имаща характер на частна жалба. Преценявайки изложеното в жалбата,
както и доводите на насрещната страна, Пернишкият окръжен съд намира за
установено следното:
Видно от мотивите
на приложеното по делото решение № 523 от 16.07.2010г., по гр. д. № 5420/2008г.
по описа на П. районен съд, с решение № ***/18.10.1999г., на П. к. Д.,
постановено по преписка вх. № 2424/04.08.1992г., на наследниците на К. Д. К.
/една от които е И. Б. Д./ е било възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 1 002дка, IV категория, в ***, имот № *** по КВС на землището на ***. Видно
от приложения нотариален акт № **, том I, рег. № ***, нотариално дело № 47 от
2003г. по описа на нотариус Р. М., с район на действие П. районен съд, на ***г.
Р.М.П. е закупила от И. Б. Д. и Д. Б. К. /и двете наследници на К. Д. К./,
ливада от 1,002 дка, IV категория,
находящ се в землището на ***, с ЕКАТТЕ
37174, съставляващ имот № *** по картата на землището, при описаните граници.
Пак от мотивите на цитираното
решение на ПРС, е видно, че с решение № ***/05.03.2007г. на ОСЗГ – гр. П.,
постановено по преписка вх. № 1760/24.04.1992г., на наследниците на вече
починалия К. С. М. /един от които е Г.К.С./ е признато правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 1 200дк., V категория, находяща се в землището на ***, без да са
описани граници на ливадата. Г.К. С. като наследник на К. С. М., е поискал с
молба № 1009/02.07.2004г. да бъде заснет имота, фигуриращ в раздел II, т.3 от ***/05.03.2007г. на ОСЗГ – гр. П., като с писмо
от изпълнителя, на когото е възложено поддържането и осъвременяването на
картите на възстановената собственост и на плана за земеразделяне е посочено,
че така както се претендира заснемане, имотът попада в имот № ***, записан на
кметство ***, имот ***, възстановен на Д. П. Л. и имот № ***, възстановен на
наследници на К. Д. К., поради което е налице спор за материално право по чл.
14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
С решение № 523 от
16.07.2010г., по гр. д. № 5420/2008г. по описа на П. районен съд е разгледан
именно иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от Г.К.С. срещу И. Б. Д., по
отношение правото на собственост върху ливада от 1 200дк., V категория, в ***, към момента на образуване на ТКЗС в ***.
С решение № 43/14.02.2011г. по в. гр. д. № 811/2010г. по описа на Пернишкия
окръжен съд е било отменено решението на ПРС и е било признато за установено по
иска, предявен от Г.К.С. против И. Б. Д., че към моментна на образуване на ТКЗС
в *** – 1957г., собственик на ливада от 1 200дк., V категория, находяща се в
землището на ***, при описаните граници, е бил наследодателят на ищеца К. С. М.,
б. ж. на ***.
Това решение е
влязло в сила на 01.06.2012г. Въз основа на него с решение № *** от 10.04.2014г.
на О. с. з. гр. П., постановено по преписка по заявление вх. № 1760 от 24.04.1992г,
е възстановено правото на собственост на К. С. М. в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на ливада от 1 002дка, четвърта категория , в
землището на ***, имот № *** по картата на землището, при граници: имот № *** - вътрешна река на МОСВ, имот № ***
– жилищна територия на „Виасел“ ЕООД, имот № *** – жилищна територия на „Виасел“
ЕООД, имот № *** – местен път на Кметство на *** и имот № *** - ливада на
наследници на Д. П. Л.. Към решение е издадена и скица № 002896/22.04.2014г. на
имот с номер *** в землището на *** с ЕКАТТЕ 37174, ***.
Решение № 43/14.02.2011г.
по в. гр. д. № 811/2010г. по описа на Пернишкия окръжен съд, с което е било
признато за установено по иска, предявен от Г.К.С. против И. Б. Д., че към
моментна на образуване на ТКЗС в *** – 1957г., собственик на ливада от 1
200дк., V категория, находяща се в землището на ***, при описаните граници, е
бил наследодателят на ищеца К. С. М., б. ж. на ***, е влязло в сила на 01.06.2012г.
Следователно на основание чл. 297 от ГПК, то е задължително за настоящия
съдебен състав, независимо от обстоятелството, дали Р.М.П. е участвала в това
производство. Същото се отнася и до Решение № 4991 от 26.04.2016г., постановено
по адм. д. № 11290/2015г. по описа на Върховния административен съд.
С решение № 43/14.02.2011г.
по в. гр. д. № 811/2010г. по описа на Пернишкия окръжен съд, е бил разрешен
материалноправния спор по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ за правото на собственост по
отношение на ливада от 1 200дк., находяща се в землището на ***, като е прието,
че към моментна на образуване на ТКЗС в *** – 1957г., собственик е бил
наследодателят на ищеца К. С. М.. След като с това решение е отречено правото
на собственост на К. Д. К. по отношение на процесната ливада към момента на
образуване на ТКЗ в *** през 1957г., то решение № ***/18.10.1999г., на П. к. - Д.,
постановено по преписка вх. № 2424/04.08.1992г., с което на наследниците на К.
Д. К. /една от които е И. Б. Д./ е било възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 1 002дка, IV
категория, в ***, имот № *** по КВС на землището на ***, е изгубило правно
действие с обратна насоченост. Следователно при извършване на покупката на ***г.
с нотариален акт № **, том I, рег. № ***, нотариално дело № 47 от 2003г.,
същата не е породила вещно транслативно действие и Р.М.П. не е станала
собственик на процесната ливада, тъй като праводателките й И. Б. Д. и Д. Б. К.
/и двете наследници на К. Д. К./, също не са били собственици на ливадата.
Следователно първия
установителен иск, при който правото на собственост на Р.М.П. се основава на
покупко - продажбата от ***г. с нотариален акт № **, том I, рег. № ***, нотариално дело № 47 от 2003г.,
се явява неоснователен, а въззивната й жалба в противната насока, се явява
неоснователна.
По отношение на
евентуалния установителен иск, основаващ се на изтекла придобивна давност.
Пернишкият окръжен съд изцяло възприема аргументираните мотиви на П. районен
съд, че от 2003г. ливадата е била дадена от Р.М.П. за ползване на свидетеля Ц.
С. Ц., което обстоятелство се установява и от приложените по делото писмени
доказателства – договори за наем. В конкретния казус обаче не е налице изтекла
придобивна давност /нито кратката 5 годишна давност, нито общата 10 годишна
давност/ в полза на Р.М.П., тъй като адмистративния акт, с който на
наследниците на починалия К. С. М., им е възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на процесната ливада от 1
002дка, четвърта категория , в землището на ***, имот № *** по картата на
землището, това е решение № *** от 10.04.2014г. на О. с. з. гр. П. и скица към
него № 002896/22.04.2014г. на имот с номер *** в землището на *** с ЕКАТТЕ
37174, ***. За периода от месец април 2014г. до датата на образуване на
настоящето производство – 06.04.2015г. не е изтекла придобивна давност в полза
на Р.М.П.. По отношение обстоятелството, че спрямо имот, който се реституира,
давност може да тече след 22.11.1997г., и то едва след като реституционното
производство е приключило, е налице трайна и постоянна практика на ВКС, по реда
на чл. 290 от ГПК в горния смисъл – Решение № 373 от 21.05.2010г., постановено
по гр. д. № 396/2009г., I-во г.о., Решение № 627 от 05.10.2010г.,
постановено по гр. д. № 1623/2009г., I-во г.о. и Решение 368 от 27.01.2012г., постановено
по гр. д. № 310/2011г., II-ро г.о., и мотивите на П.
районен съд, с които е приел тази практика и се е позовал на нея, не могат да
се определят като иновативни.
Преди месец април
2014г. Г.К.С., не е имал възможност на защити с иск нереституирана
/несъществуваща/ собственост на наследодателя си К. С. М..
Следователно и
втория евентуален установителен иск, основаващ се на изтекла в полза на Р.М.П.
придобивна давност, се явява неоснователен, както и неоснователна се явява
жалбата й в противната насока.
Следователно
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
като Пернишкия окръжен съд изцяло възприема аргументираните и обстойни мотиви
на П. районен съд.
С оглед изхода по
делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Г.К.С. направените
разноски. Последният е представил адвокатско пълномощно, от което е видно, че
за всеки от двата иска е уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 400лв. /общо 800лв./. Процесуалният представител на жалбоподателката е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Процесуалният
представител на Г. С. е развил доводи, че минималния размер на адвокатското възнаграждение
е 600лв. за всеки от двата иска и определеното и заплатено възнаграждение от
800лв. за двата иска е под предвидения минимум.
Пернишкият окръжен
съд намира, че предявените искове са с правно основание чл. 124 от ГПК, поради
което не се касае нито за владелческа защита по чл. 75 и чл. 76 от ЗС, нито за
ревандикационен иск по чл. 108 и позоваването на адвокат В. на разпоредбата на
чл. 7, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, се явява неоснователно. Видно от приложената
данъчна оценка на процесната ливада, същата е в размер на 96,79лв. Следователно
съгласно чл.7, ал.2, т.1 от цитираната Наредба № 1, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за всеки един от двата иска би било в размер от
300лв. В случая страните са постигнали уговорка за адвокатско възнаграждение в
размер на по 400лв. за всеки от двата иска, поради което съдът намира, че не е
налице прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение и жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия ответник сумата 800лв.
Водим от
гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
Потвърждава
решение № 241 от 07.04.2017г., постановено по гр. д. № 02082/2015г. по описа на
П. районен съд.
Осъжда
Р.М.П., с ЕГН **********, от ***, да заплати на Г.К.С., с ЕГН **********, от ***,
сумата 800лв., представляваща
направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му страните.
Председател:
Членове: 1.
2.