РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. гр.Мадан, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100267 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от С. З. Б., ЕГН **********, адрес: град Рудозем, ул.
Хан Аспарух № ..., чрез пълномощника си адв. М. О. против „Сити Кеш" ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул."Славянска" № 29, ет. 7,
представлявано от Н. П. П. – управител, чрез пълномощника юрисконсулт Я. П., с която е
предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 588,00 лева, представляваща недължимо платени лихва и
възнаграждения по Договор за паричен заем Кредирект № ***от 10.09.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от 29.08.2022г. (датата на предявяване на иска) до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 10.09.2021г. между С. З. Б. като кредитополучател
и „Сити Кеш” ООД като кредитор бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № **,
при следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 800,00 лева, Размер на погасителна
вноска: 3x26,70 лв. и 9x104.37лв, Вид вноска: месечна, Годишен процент на разходите:
48,31 %, Брой вноски: 12, Фиксиран лихвен процент: 40,05 %, Дата на първо плащане:
11.10.2021г., Дата на последно плащане: 12.09.2022г., Обща сума за плащане: 1019,43 лв. В
т.3.10 от договора за заем било посочено, че общата сума за плащане е в размер на 1019,43
лева, но при направена справка за дължимите суми по кредита ищцата установила, че
сумата, която трябва да заплати на кредитора по този договор е в размер на 2088,00 лева. На
основание чл. 6.6 от договора на ищцата била начислена неустойка в размер на 1068,57 лева
за неизпълнение на задължението по чл.6.5 от договора за заем в тридневен срок от
сключването му да предоставя обезпечение, отговарящо на условията на чл. ЗЗ ал.1 на
Общите условия.
Ищцата счита, че уговорената неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
Клаузата е нищожна и на друго основание - чл.146 ал.1 от Закона за защита на
потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл.11 ал.1 във вр. чл.5 от договора е
неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая в чл.11
ал.1 от договора формално била уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на
кредитополучателя, но фактически се дължала не неустойка, а договорна лихва,
представляваща допълнителна печалба на кредитора. Посочва, че с клаузата на чл.6.5 от
1
процесния договор за паричен заем е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на
главното задължение на кредитополучателя - да върне заетата сума на падежа, а на
задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за
кредитора. Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит било да
гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума и
дължимите лихви. При липса на такова обезпечение кредиторът имал право на преценка
дали въобще да сключи договора за заем, като тази преценка предхожда сключването на
договора. Посочва, че така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна,
обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението
била уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Сочи, че
от неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за
кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Възразява, че
уговорката между страните за заплащане на неустойка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
В исковата молба се сочи, че клаузата на чл.11 ал.1 от процесния договор е и
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което и нищожна и на основание чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, тъй като била договорена във вреда на потребителя и целяла единствено
обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като
по този начин оскъпявала цената на заема. Налице било и неравноправност по чл. 143, т. 5
ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължавала потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Същата била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния
процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея
не се дължи. Сочи, че приложение намирала разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи,
че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Посочва, че в лихвения процент по договора следва
да е включена и неустойката, която като неустойка била нищожна, а представлявала сигурна
печалба за кредитора. Посочва, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора
не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от
ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този
размер следва да участва и сумата от 1068,57 лева, изразена като процент. Това не било
сторено, поради което бил нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По изложените съображения,
доколкото били налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем
следвало да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. Последиците от тази
недействителност били посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. В изпълнение на Договор за паричен заем
Кредирект № *** от 10.09.2021 г. ищцата била заплатила на ответника сумата от 1388,00
лева. Поради недействителността на договора за заем за нея е възникнало задължение за
връщане само на чистата сума, която съм получила по него - 800,00 лева, а не на лихви и
други разходи. Сочи, че разликата между заплатената сума от 1388,00 лева до дължимата от
800,00 лева в размер на 588,00 лева е платена при начална липса на основание. Моли за
уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника СИТИ
КЕШ ООД. Ответникът не оспорва обстоятелството, че страните е сключен договор за
паричен заем № *** от 10.09.2021 г., по силата на който ищцата получила в заем сумата от
800 лева. Посочва, че договорът бил сключен от разстояние, като на посочения в договора
имейл на клиента са изпратени Стандартен Европейски формуляр, Договор за паричен заем
Кредирект № *** от дата 10.09.2021 г. и приложимите Общи условия. Сумата е била усвоена
от клиента на 10.09.2021 г. в брой - на каса на „Изипей“ АД. Посочва, че във всеки случай на
предоставяне на потребителски кредит, финансовата институция следва да държи сметка за
носения риск, във връзка с отпускането на кредита. Рисковият профил на клиента се
оценявал преди момента на сключване на договора за заем, като към този момент се
преценява и носения от финансовата институция финансов риск. Обезпечението на
задължението е съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск с оглед
обстоятелството, че то му предоставя възможност да реализира правата си срещу трето лице
2
или банка-гарант в случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Поради
тази причина при вземане на решение за сключване на договор за заем, като е оценил
кредитоспособността на клиента, кредиторът е приел да поеме финансовия риск и да сключи
договор за заем с клиента при условие, че същият представи надлежно обезпечение -
поръчител или банкова гаранция. В отговора на исковата молба се посочва, че чрез
неизпълнение на поетото договорно задължение за представяне на обезпечение
потребителят де факто едностранно и без оглед на волята на кредитора е увеличен носеният
от него финансов риск. В случай че ищецът изначално е бил наясно, че не може да
предостави исканото от кредитора обезпечение, то същият бил договарял недобросъвестно в
нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от
обезпечение но кредита. В случай че договореният между страните 3-дневен срок е бил
недостатъчен за осигуряване на обезпечение, потребителят следвало да информира за това
кредитора, като отправи писмено искане за удължаване на договорения срок, ако същият не
е бил достатъчен, или пък да предложи друго заместващо обезпечение. В настоящия случай
клиентът не бил сторил нито едно от двете неща. Оспорва въведеното възражение за
нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави. Неправилни са
твърденията на ищцата за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, посредством
предвиждане на неустоечно задължение, което в действителност се явявало „допълнителна
печалба“ от кредита. В конкретния случай не били налице нито обективният, нито
субективният елемент от фактическия състав на заобикаляне на закона. Сочи се, че размерът
на възнаградителната лихва но договора за кредит бил приет в определен процент на
годишна база. ГЛП бил фиксиран и с ясно изразена стойност към момента на подписване на
договора - 40. 05%, като същият не подлежи на промяна, а за потребителя е налице яснота и
сигурност в размера на поетото задължение още към момента на сключването па договора за
заем. В конкретния случай ГПР в размер на 48.46 % бил изчислен по формула, съгласно
Приложение № 1, като видно от съдържанието на процесния договор единственият разход е
посоченият в договора годишен лихвен процент. Неоснователно било твърдението на
ищцата, че в годишния процент на разходите следвало да бъде включен и размерът на
уговорената неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.
Това противоречало пряко на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, съгласно която при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че между С. З. Б. и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за паричен заем № *** от
10.09.2021 г., по силата на който ищцата получила в заем сумата от 800 лева, при следните
параметри: размер на месечна погасителна вноска: 3х26,70 лв. и 9x104,37 лв., годишен
процент на разходите: 18,31 %, Фиксиран лихвен процент: 40,05 %., дата на първо плащане:
11.10.2021., дата на последно плащане: 12.09.2022 г., обща сума за плащане: 1019,43 лв.
Съгласно т. 6.5 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от
усвояването на заемната сума да предостави обезпечение по начина и реда, отговарящо на
условията по чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1
от ОУ поръчителството следва да е дадено от едно или две лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7
пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители:
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко
от 4 пъти минималната работна заплата за страната; Да не са поръчители по други договори
за заем, сключени с кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.
Второто допустимо обезпечение съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от ОУ е безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от
сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
3
сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.
Съгласно т. 6.6 от договора, при неизпълнение на т. 6.5, а именно при непредставяне
на обезпечение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1068,57 лева.
Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за
заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се
заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. Видно от
погасителния план, инкорпориран в договора размерът на погасителната вноска по договора
с начислена неустойка възлиза на 174 лева, като обща сума за погасяване е посочена 2088
лева.
По делото е допуснато и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от
която е видно, че размерът на ГПР по договора, като се вземат предвид подлежащи на
връщане суми, включително и неустойката в размер на 1068,57 лева е 228,87%. От
заключението на ССЕ се установява, че С. З. Б. заплатила сумата от общо 1522 лева по
договора. Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като
компетентно изготвено, обективно, а и неоспорено от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между страните по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Според чл.
22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20,
чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба са релевирани основания за недействителност на процесния
договор за потребителски кредит, свързани с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е
установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В
процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради
противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно,
доколкото са неразривно свързани с клаузата т. 6.5 и т. 6.6 от договора, предвиждаща
заплащането на неустойка поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за
предоставяне на обезпечение. Прочитът на съдържанието на посочената неустоечна клауза
и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането,
че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така
въведените изисквания в чл. 33 от ОУ към договора за вида обезпечение по избор на
заемателя, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че
то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда
за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски
4
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да
осигури банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
заем, до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
заема, или физически лица-поръчители, отговарящ на многобройните, кумулативно
поставени изисквания към тях, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в
неголям размер от 800 лева. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са
неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна
непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при
предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното
договаряне на условията по кредита. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него
„неустойка” към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този
начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно заключението на
изготвената по делото ССЕ, при включване на дължимата неустойка в ГПР, то същият би
възлизал на 228,87 %., поради което действително приложимият ГПР по договора би
надхвърлил законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още при сключването на
договора е предвидено, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по
договора, като към първите три вноски по договора се добавя сумата от 147,30 лева, а към
останалите девет вноски се добавят 69,63 лева. Общият размер на дължимата неустойка
възлиза на 1068,57 лева, а общата дължима сума по кредита с начислената неустойка
възлиза на 2088 лева. Още към момента на сключване на договора и преди изтичане срока за
предоставяне на обезпечение е определен размерът на отделните компоненти, формиращи
погасителната вноска, като размерът е така изчислен, че месечната вноска за всеки един
месец, включваща дължимата неустойка, да бъде еднаква, а именно – 174 лева. Включена
по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно предвид
гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява
скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в
лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите. Ето защо
процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като
посочения в договора лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилаганият между
страните, което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от
ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти
за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, без да е
необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца.
На осн. чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита възлиза на 800 лева, а
от изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищцата е заплатила по
процесния договор сумата от 1522 лева, с оглед на което сумата от 722 лева е заплатена без
основание и подлежи на връщане на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Доколкото обаче искът е
предявен за сумата от 588 лева, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
следва да бъде присъдена именно последно посочената сума, като искът бъде изцяло уважен
като доказан по основание и размер.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като му се
дължат такива в размер на 50 лева – платена държавна такса и 300 лева за съдебно-
счетоводна експертиза. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за
ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М. О. на
5
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и
настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 за Минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата редакция към датата на сключване на договора
26.08.2022г.), съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М. О. в размер на 300 лева,
която сума следва да бъде присъдена в полза на пълномощника на ищцата. Въведеното от
ответника в отговора на исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е неоснователно, доколкото
същото е в предвидения в Наредба 1/2004 минимум. Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Средец, ул. "Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. – Управител да заплати
на С. З. Б., ЕГН **********, с адрес град Рудозем, ул. Хан Аспарух № ..., община Рудозем,
област Смолян сумата от 588 лева (петстотин осемдесет и осем лева) -главница,
представляваща недължимо платени лихва и възнаграждения по Договор за паричен заем
кредирект № *** от 10.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Средец, ул. "Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. – Управител да
заплати на С. З. Б., ЕГН **********, с адрес град Рудозем, ул. Хан Аспарух № ..., община
Рудозем, област Смолян сумата в размер на 50 лева (петдесет лева) разноски за държавна
такса и 300 лева (триста лева) разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Средец, ул. "Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. – управител да
заплати на адв. М. М. О., Булстат ***, АК Смолян, съдебен адрес: гр. Рудозем, ул. „.Б“ №..
сумата от 300 лева (триста лева) - адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6