Решение по дело №704/2019 на Окръжен съд - Плевен

                            Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                    №    /18.12.2019г.

 

                                    гр.**** 18.12.2019г.

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

****СКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на двадесети ноември  

през две хиляди и деветнадесета     година в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : РЕНИ СПАРТАНСКА

  ЧЛЕНОВЕ  : МЕТОДИ ЗДРАВКОВ  

                       : КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

    при секретаря  Вергиния Петкова                                      и в присъствието  

    на  прокурора                                         като разгледа          докладваното от

    съдията  РЕНИ СПАРТАНСКА                      въззивно гр.дело №704/2019г.

    по  описа на ПОС  и за да се произнесе съобрази следното:

           Производство по  чл. 258  и следв. от ГПК.

 С решение на  ****ски   Районен съд ,ХІ-ти гр.с.№1908 от 12.07. 2019г.,постановено по гр.д.№959/2019г.по описа на същия съд са отхвърлени като неоснователни предявените искове по чл.422  ГПК от  „****” ЕАД,ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.****, ********, представлявано от изп.директор ****срещу С.Л.Х., ЕГН ********** *** за признаване за установено,че ответникът дължи главница в размер на  509,41лв., представляваща стойността на незаплатена ТЕ  за периода 01.09.2016г. до 30.04.2018г.и лихва в размер на 63,94лв.,за периода от 01.11.2016г.до 08.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 22.11.2018г.до окончателното й изплащане.Решението е постановено при участието на трето лице –помагач  на ищеца“**** ЕООД гр****

          Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от ****– ****” ЕАД,ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.****, ********, представлявано от изп.директор ****,чрез юрисконсулт ****.В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неоснователност на постановеното решение.Твърди се,че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на §1,т.42 от ДР на ЗЕ и за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката за процесния период. Посочено е ,че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ, продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие  се осъществява при публично известни Общи условия/ОУ/,изготвени от „**** ****“ЕАД и одобрени от ДКЕВР, които са влезли в сила в едномесечен срок от  публикуването им в един централен и един местен ежедневник. Посочено е,че няма доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл.150 ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ,считано от 2007г.,че съгласно раздел VІІ от ОУ,чл.31 ал.1 купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат  месечните дължими суми в 30-дневен срок  след изтичане на периода,за който се отнасят.Въззивникът счита, че  ответникът притежава качеството на клиент на ТЕ за битови нужди ,че между него и дружеството  съществува валидно облигационно  правоотношение по доставка и продажба на  топлинна енергия,което е регламентирано от действащите ЗЕ и издадените ОУ,одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-067/03.12.2007г., публикувани в един централен и един местен всекидневник  на 13.12.2017г.,че за процесния период  е отчетено ползване на топлинна енергия в жилището,негова собственост,която не е заплатена.Твърди се,че съгласно неоспореното извлечение от сметка за абоната  е установено,че е доставена  и потребявана ТЕ-сградна инсталация за процесния период за жилище,собственост на ответника ,че е без значение дали последният е живял фактически в процесния имот.Въззивникът счита,че неправилно ПРС е изложил мотиви на осн.чл.62 ЗЗП,независимо,че ищецът е собственик на имота,като се позовава на ТР №2/2016г.на ОСГК на ВКС и на разпоредбата на чл.153 ал.6 ЗЕ.В заключение въззивното дружество моли съда да отмени решението на ПРС и постанови друго по съществото на спора,с което искът по чл.422 ГПК бъде уважен.Претендират се и разноските за двете инстанции-юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.В съдебното заседание на 20.11.2019г.пред ПОС въззивникът чрез своя проц. представител юрисконсулт ****поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи,като отмени обжалваното решение на ПРС и постанови друго,с което исковете претенции бъдат уважени изцяло. Претендират се и направените разноски за заповедното и исковото производство,съответно за ПРС и ПОС , съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

     Въззиваемият С.Л.Х.  чрез назначения му особен представител-адвокат Н.П. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че жалбата е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Посочено е,че твърденията в жалбата, че не е оспорено представеното извлечение от сметка не отговарят на истината,като се твърди,че както с отговора  на ИМ,така и в съд.заседание е направено изявление от името на ответника,че се оспорват извлеченията от сметка,представени от ищеца в заповедното и исковото производство,така и тези представени от третото лице.Твърди се,че ответникът няма качеството на клиент на  топлофикационното дружество,тъй като се е отказал от услугите на ищеца,за което доказателства са представени от самия ищец,с оглед депозираната молба от етажната собственост,което доказателство законосъобразно съдът е зачел в своя съдебен акт .Посочено е,че неправилно ищецът се позовава на ТР№2/2016г.на ВКС,което разглежда хипотезата,при която един от собствениците на имот в етажна собственост се отказва от услугите на ищеца,в който случай същият дължи суми за ТЕ за сградна инсталация,че конкретната хипотеза не е такава,тъй като отказа е направен от етажната собственост.Изложени са доводи,че едва с въззивната жалба ищецът твърди,че се дължат суми и за сградна инсталация,което е недопустимо,че това искане е следвало да бъде направено с подаване на заявлението по чл.410 ГПК,още в заповедното производство,че в тази насока не е налице и изменение на петитума на ИМ от страна на ищеца.В заключение въззиваемият чрез особения си представител моли съда  да остави без уважение въззивната жалба,а решението на ПРС като правилно и законосъобразно  да бъде оставено в сила.Направено е възражение за прекомерност на претендираното от въззивното дружество възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 .В съдебното заседание на 20.11.2019г.особеният представител на въззиваемия -адвокат Н.П. поддържа доводите,изложени в писмения отговор.

       Третото лице-помагач „****ЕООД гр.Варна не е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК и не е взело становище по жалбата.   

       Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната  жалба оплаквания,становищата на страните  и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

       Въззивната жалба  е подадена в срока по чл. 259 ал.1  ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

         От приложеното ч.гр.д.№8518/2018г. по описа на ПРС безспорно  се установява,че същото е образувано на основание подадено от въззивника “**** ****“ЕАД  заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Заявлението е уважено,като ПРС  е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК  №5339 от 23.11.2018г.,с която е разпоредено длъжникът С.Л.Х. *** да заплати  на кредитора „****-****“ЕАД гр.****,представлявано от ****следните суми:509,41лв.-главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2016г.до 30.04.2018г.;63,94лв.,лихва върху главницата за периода от 02.11.2016г.до 08.11.2018г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението -22. 11. 2018г.до окончателното й изплащане ,както и направените деловодни разноски:25лв. ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.В самата заповед е отразено,че вземането на кредитора произтича от следните обстоятелства:ползвана и незаплатена топлинна енергия за недвижим имот.

       Горепосочената заповед е връчена на длъжника С.Х.  при условията на чл.47 ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление,поради което и на осн.чл. 415 ал.1,т.2  ГПК,ПРС е указал на  заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.На това основание кредиторът-„****-****“ЕАД гр.**** е предявил иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането си –главница и лихва в горепосочените размери.Така предявеният установителен иск с правно осн.чл. 422 ГПК е  предмет на разглеждане в настоящото производство.С молба-уточнение,постъпила в ПРС на 02.07.2019г. ищецът „****-****“ ЕАД е уточнил претенцията за главницата в размер на 509,41лв.по пера за процесния период 01.09.2016г.до 30.04.2018г.,която включва:сумата  126,59лв., представляваща сума за отопление с ИРУ,начислена за гореописания период; сума за топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация за същия период в размер на 311,01лв.,сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ в размер на 8.00лв.,суми за услуга за дялово разпределение в размер на 59лв.,корекции 4,81лв.В молбата е посочено,че в имота са монтирани 1 бр.водомер,3 бр. индивидуални разпределителни уреди.

       От представените с ИМ писмени доказателства безспорно се установява, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****-****“ЕАД гр.**** са публикувани във вестник „Посоки“, в броя от 13.12.2007г.

       От изисканите и представени от Община **** писмени доказателства безспорно се установява,че ответникът С.Л.Х.  е собственик на имот,находящ се на адрес: гр.****, ул. “****блок ****,като последният е декларирал имота като собствен , съгласно декларация по чл.14 ЗМДТ от 10.03.1998г.

        Не е спорно обстоятелството,че третото лице-помагач„****„ ЕООДгр.Варна е дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата,етажна собственост,където се намира и собствения на въззиваемия  имот с аб.№2895. В този смисъл е представената от третото лице-помагач обобщена справка за дължимите суми за процесния апартамент в гр.****,ул.“****на С.Х. за периода от 01.09.2016г.до 30.04.2018г./л.93/.Съгласно справката общо начислената сума е в размер на 510,11лв.,от която 126,58лв.за отопление за процесния период, 311,01лв. за сградна инсталация,8лв. за БГВ,корекции 5,55лв. и сумата 59лв.за услуга за дялово разпределение.В същата е отразено,че в имота има 3 броя топлоразпределителни уреди и  1 бр.водомер за топла вода .

         По делото е назначена и приета счетоводна експертиза.От заключението на ВЛ Теодора Илиева,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява,че за процесния период от 01.09.2016г.до 30.04.2018г. за имота на С.Х.  е начислена главница общо в размер на 509,41лв.,консумирана и незаплатена топлинна енергия, която включва сумата  от 126,56лв.-сума за отопление с ИРУ, сумата от 311,04 лв.,ТЕ, отдадена от сградната инсталация,сумата  от 8,00лв. БГВ /топла вода/ ,която е начислена само за месец септември 2016г.,сумата 4,81лв. корекции и сумата 58,99лв. услуга дялово разпределение.В заключението  в табличен вид са посочени начислените суми за всеки от месеците. ВЛ е установило , че процесните фактури са начислени за месеците,за които са издадени на база изготвените отчети от фирмата, осъществяваща дяловото разпределение-„****“ЕООД гр****Видно от заключението лихвата за забава върху главницата за претендирания  период от изискуемостта на отделните плащания е в размер на 63,94лв.Според експертизата за процесните суми не са  извършени плащания.

         Спорни в настоящото производство ,а и пред ПРС са били въпросите дължи ли ответникът С.Х. горепосочените суми,за  които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№8518/2018г.по описа на ПРС, има ли същият качеството на потребител на топлинна енергия, налице ли е отказ на етажната собственост ,в която се намира процесния имот от услугите на „****-****“ЕАД.

         За да отхвърли така предявения иск ,ПРС е приел ,че съгласно представения списък е налице отказ на етажната собственост на процесната сграда  от услугите на топлопреносното предприятие ,че се касае за непотърсена услуга по смисъла на чл.62 ЗЗП,която разпоредба  забранява доставката на стоки,както и на вода,газ,ел.енергия,централно отопление и др., които не са поръчани от потребител.Тези изводи на ПРС не се възприемат от въззивната инстанция. 

Действително самият ищец с ИМ е представил списък на живущите в блок „****“,желаещи парното да бъде спряно,считано от 18.03.2008г.В този списък от общо 65 жилищни имота в сградата,етажна собственост, собствениците на 63 имота,между които и въззиваемия С.Х. са се подписали за спиране на парното.Окръжният съд приема,че само на база така представения списък не може да се приеме с категоричност,че е изпълнена процедурата по чл.153 ал.2 и ал.3 от ЗЕ във вр.с чл.45 ал.5 от Общите условия и 2/3 от собствениците на имоти в сградата на бул.“****“ са се отказали  да бъдат клиенти на топлинна енергия и БГВ,че въз основа на този списък топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване към цялата сграда действително е прекратено и то за процесния период 01.09.2016г.-30.04.2018г.,който е 8-10 години след съставяне на списъка.След като по делото има безспорни данни,че в сградата етажна собственост има избран топлинен счетоводител,а именно третото лице –помагач,извършващо дяловото разпределение,което е съставяло отчетни карти и подробни месечни справки,в които е отчитана доставена до сградата ,в т.ч. и до имота на въззиваемия ТЕ, съдът приема,че няма категорични доказателства да е налице отказ на 2/ 3 от собствениците на имоти в сградата етажна собственост от услугите на „****-****“ЕАД и топлодаването към процесната сграда не е било прекъснато за процесния период,съгласно чл.153 ал.2 и ал.3 ЗЕ.Възможно е с оглед изразеното становище от проц.представител на въззвника в съд.заседание на 20.11.2019г.горепосочения списък на собствениците от сградата да касае искане за временно спиране на топлоподаването за конкретен сезон. Аргумент в тази насока е и факта,че в имота на ответника също са монтирани  3 броя индивидуални измервателни уреди,както и водомер за топла вода,въз основа на които е извършвано отчитането на доставяната ТЕ и консумираната топла вода.Нелогично е да се приеме,че в сграда,етажна собственост, в която през 2008г. е преустановено топлоподаването, впоследствие няколко години след това,собствениците на имоти ,в т.ч.и ответника ще монтират индивидуални уреди за измерване и отчитане на доставеното количество ТЕ и топла вода,както и ще сключват договор с фирма,която да извършва това отчитане и дялово разпределение.

По изложените съображения,Окръжният съд приема ,че след като въззиваемият С.Х. е собственик на процесния имот в гр.****, ул.“****с абонатен №2895,който се намира в топлоснабдена сграда,етажна собственост ,за която няма категорични доказателства да е преустановено топлоподаването по реда на чл.152 ал.2 и ал.3 ЗЕ за процесния период, същият  има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ/ в сила от 17.07.2012г./Според чл.153 ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. За да възникне правоотношение  по покупко - продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.В този смисъл е разпоредбата на чл.150 ал.1  от Закона за енергетиката /ЗЕ/,която предвижда,че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им,без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****- ****” ЕАД на потребители в гр. **** са публикувани във вестник“Посоки“бр.239 от 13.12.2007г.и същите обвързват ответника като собственик на процесния топлоснабден имот.При тази законодателна уредба, правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона /чл.150 от ЗЕ/  при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

        Ответникът  С.Л.Х. дължи плащане на  стойността на доставената до имота му топлинна енергия общо в размер на 509,41лв.за периода 01.09.2016г.-30.04.2018г.,главница,която сума включва сума в размер на 126,59лв.за отопление,ТЕ,отдадена от сградна инстлация в размер на 311,01лв.,8.00лв.за БГВ,корекции 4,81лв.и сумата 59лв. такса за дялово разпределение.Доколкото дължимите главници не са заплащани в определения съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия  30 дневен срок след изтичане на периода,за който се отнасят,потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. От приложеното счетоводно извлечение,а и от заключението на ВЛ Илиева е видно,че лихвата за забава за процесния период 02.11.2016г до 08.11.2018г.е в размер на 63,94лв. Вземането на ищеца за горепосочените суми,за които е издадена заповед по чл.410 ГПК от ПРС по ч.гр.д.№8518/2018г. по описа на същия съд е доказано по основание и размер.Искът с правно основание чл.422 ГПК е  основателен, доказан и следва да бъде  уважен изцяло.

           Неоснователно е направеното от особения представител на ответника с писмения отговор възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност.Няма спор,че претендираните суми представляват периодични плащания ,които се погасяват  с изтичане на тригодишен срок ,съгласно чл.111,б.“в ЗЗД.В случая се претендират суми за  неплатена ТЕ за периода 01.09.2016г.-30.04.2018г. Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 22.11. 2018г.,от който момент ,съгласно чл.422 ГПК се счита предявен установителния иск. Погасени по давност биха били сумите,претендирани за периода преди 22.11.2015г.,т.е.3 години преди завеждане на ИМ,каквато претенция не е налице.Вземането на ищеца,предмет на иска по чл.422 ГПК не е погасено по давност.    

С оглед изложеното решението на ПРС на основание чл.271 ГПК следва да се отмени  изцяло,а въззивната инстанция се произнесе по същество в горния смисъл.

При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК  ответникът С.Х. следва да заплати на ищеца направените разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 1 045лв./юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.,по 100лв.за всяка инстанция в минимален размер,75лв. за ДТ, 50лв.за въззивна жалба,120лв.депозит за ВЛ и 600лв.възнаграждение за особен представител за двете инстанции./

Ответникът следва да заплати на ищеца и направените деловодни разноски в заповедното производство  в размер на 75лв./25 ДТ и 50 юрисконсултско възнаграждение/.

         Цената на иска е под 5 000лв.и съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.   

          Водим от горното , Окръжният съд

                                               

                                            Р     Е    Ш     И   :

 

          ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на ****ски  Районен съд ,ХІ-ти гр.с.№1308   от 12.07.2019г.,постановено по гр.д. №959 за  2019г. по описа на същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК,че С.Л.Х.,ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „**** ****“ЕАД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление  гр.****,ул.“****, представлявано от изп.директор ****сумата 509,41лв., главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09. 2016г. до 30.04.2018г.;сумата 63,94лв.,лихва върху главницата за периода от 02.11.2016г.до 08.11.2018г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението -22.11.2018г. до окончателното й изплащане,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ПРС №5339 от 23.11.2018г.по ч.гр.д. №8518/ 2018г.

          ОСЪЖДА  на основание чл.78 ал.1 във вр.с чл.78 ал.8 ГПК С.Л.Х.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „****-****“ ЕАД , ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.****, ул. “****,представлявано от изп. директор  ****деловодни разноски за двете съдебни  инстанции в размер на 1 045лв.

          ОСЪЖДА  на основание чл.78 ал.1 във вр.с чл.78 ал.8 ГПК С.Л.Х.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „****-****“ ЕАД , ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.****, ул. “******,представлявано от изп. директор  ****деловодни разноски за заповедното производство,направени по ч.гр.д. №8518/2018г.по описа на ПРС в размер на 75 лв.

         Решението е постановено при участието на третото лице –помагач   на страната на ищеца-“****“ЕООД гр****

         Решението  е окончателно и не подлежи на  касационно обжалване.

         

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                             ЧЛЕНОВЕ :