Р Е Ш
Е Н И Е №260083
Град
Несебър, 22.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1073 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “М.Р.Т.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя К.Д.Ц., против Наказателно постановление № 472711-F506543 / 21.10.2019г.,
издадено от Даниел Т. Вълканов – Началник на Отдел “Оперативни дейности” –
Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2,
изр.2-о, във връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 800 лева за нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят отрича да е извършил вмененото му нарушение, тъй като причината за констатираната разлика на фактическата наличност в касата е обстоятелство, че при плащането на клиент с карта в нея е нямало достатъчно наличност, като служителят е отразил плащането с карта, но в действителност сумата е била платена в брой, по който начин обяснява повечето парични средства в касата. Счита наказателното постановление за незаконосъобразно, включително и поради липса на укрит доход, наличие на добросъвестно отношение и коректно поведение при спазване на данъчните задължения, нарушението е за първи път и не е извършено умишлено. Моли наказателното постановление да бъде отменено, включително и поради маловажност на деянието.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, нарушението намира за доказано от събраните по делото доказателства, а обжалваното наказателно постановление – за правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено като такова включително и в частта относно размера на наложената санкция. Претендира разноски.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:
На 26.08.2019г. за времето от 21:14 часа до 22:25 часа А.Т.М. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, ТД “ФК”, и Д.С.Т.– “старши инспектор по приходите” в ЦУ а НАП, ТД “ФК”, са извършили проверка в търговски обект – Магазин, находящ се в к.к. Слънчев бряг, до хотел “Чайка”, за който са имали предварителна информация, че се стопанисва от “М.Р.Т.” ООД, в качеството му на наемател, а за резултатите от проверката съставили Протокол за извършена проверка серия АА № 0339071/26.08.2019г. Според съдържанието на протокола проверката е започнала с извършването на контролна покупка на 1 брой минерална вода на стойност 0,83 лева, за която е издаден фискален бон № 182277 от П.Х.Х.на длъжност продавач-консултант, който е приел плащането, а на проверката е присъствал лично и управителят на “М.Р.Т.” ООД. След легитимиране на органите по приходите е направена проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта работещо и свързано с НАП фискално устройство Tremol ZM-KL-V2, с инд.№ ZK117436 с ИН на ФП 50142636, от което е издаден фискалния бон за контролната покупка. Попълнен е от управителя К.Д.Ц. опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, според който наличните пари в каса са в размер на 509,40 лева. От отпечатания дневен финансов отчет се установява, че разчетената касова наличност от ФУ е 2 772,07 лева, като са въведени пари в касата в размер на 100 лева, а са изведени 2 391,91 лева. По този начин е констатирана разлика в размер на 86,20 лева повече в касата. Наредено било на управителя на дружеството да се яви лично или чрез упълномощено лице на 29.08.2019г. в град Бургас, улица Александровска № 83, където да представи документи, както и да бъде съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение (АУАН).
На 29.08.2019г. свид. А.Т.М. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП е съставил АУАН № F506543 / 29.08.2019г. за това, че на 26.08.2019г. в 21:14 часа при извършена проверка в търговски обект – магазин, находящ се в к.к. Слънчев бряг, стопанисван от “М.Р.Т.” ООД, ЕИК ***, се установило, че промяната в касовата наличност не се отчита с монтираното и работещо в обекта фискално устройство. По време на проверката се установило, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката ЕКАФП модел “Tremol ZM-KL-V2” с ИН на ФУ № ZK117736 и ИН на ФП № 50142536. При проверката се установило още: разчетена касова наличност на ФУ – 2715,11 лева, фактическа наличност – 509,40 лева, сума на паричните средства в началото на деня – 0,00 лева, въведени пари в касата – 100 лева, изведени пари от касата – 2391,91 лева. Разликата между фактическата наличност и разчетена касова наличност от ФУ и сбора от сумата на паричните средства в началото на деня, въведените и изведените пари от касата е 86,20 лева в повече, която не се отчита с монтираното в обекта фискално устройство. От отпечатаните дневни финансови отчети “Х” се установило, че монтираното и работещо в обекта фискално устройство притежава операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” пари в касата. Сумата на фактическите наличности в касата е преброена от К.Д.Ц. с ЕГН ********** – управител, като описа на паричните средства в касата е отразен в протокол 0339071/26.08.2019г. Разчетената касова наличност е установена по отпечатан дневен отчет “Х” с № 182232/26.08.2019г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен от актосъставителя и от управителя на дружеството-жалбоподател, актът е подписан и от двама свидетели, присъствали при съставянето на акта.
Разпитан в качеството му а свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации при проверката.
При връчването на акта управителят на “М.Р.Т.” ООД е посочил, че липсва промяна на касовата наличност, като в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН възражения срещу акта не са постъпили.
Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил санкцията.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва НП, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 20.07.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 22.07.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ: извън случаите на продажби всяка промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми. Това означава, че лицата, регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство, са длъжни да регистрират във ФУ чрез операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този начин на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ притежава (поддържа) такива функции.
В конкретния случай от приетите по делото доказателства е установено, че в проверявания обект се е намирало едно фискално устройство, т.е. налице е една каса, на която се извършват продажбите. Монтираното и въведено в експлоатация в търговския обект процесно фискално устройство е притежавало функциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми, поради което търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби.
Самата касова наличност се формира от средствата, с които е започната работа в началото на деня, средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, както и средствата, които постъпват или изличат от касата във връзка с разплащания с други търговци. Търговецът е задължен да регистрира във ФУ чрез операцията “служебно въведени” сумата, с която се започва работата в обекта за деня (начална сума) и всяко друг служебно въвеждане на пари в касата. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че на 26.08.2019г. във фискалното устройство на проверявания обект няма “служебно въведени” суми в размер на 86,20 лева, установена като разлика. Тази разлика представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се във въвеждане на пари в касата, която не е била отразена във фискалното устройство чрез операцията “служебно въведени” суми, видно от снетия дневен отчет от 26.08.2019г. Бездействието на дружеството-жалбоподател да отрази тази промяна в касовата наличност осъществява от обективна страна състава на административното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Както актът за установяване на административно нарушение, ката и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Нарушението с неговите съставомерни признаци е описано по напълно идентичен начин в АУАН и НП, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответната на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В случая е без значение обстоятелството, че в акта и постановлението не е изрично посочено, че установената разлика между разчетената наличност във ФУ и фактическата касова наличност не се дължи на неотчетени продажби, т.е. извън случаите на продажби, тъй като това процесуално нарушение, макар и касаещо съставомерността на деянието по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и правилното приложение на материалния закон, не се явява съществено (Решение № 1751 от 11.12.2020г. по КАХД № 2213/2020г. и Решение № 117 от 29.01.2021г. по АКНД № 2599/2020г. на Административен съд – Бургас).
Административно наказващата отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент от деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, административно наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, според което извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 до 2 000 лева, когато нарушението не води до неотразяване на приходи.
Административно наказващият орган обаче необосновано е наложил на “М.Р.Т.” ООД имуществена санкция в размер на 800 лева, вместо минимално предвидения в чл.185, ал.2, изр.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС размер, като не е съобразил, че се касае за първо нарушение, като наред с това не е изложил съображения и мотиви относно това кое налага санкцията да бъде под минималния размер.
Гореизложеното налага НП № 472711-F506543 / 21.10.2019г., издадено от Даниел Т. Вълканов –Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, да бъде изменено, като се намали размера на наложеното наказание и същото бъде определено в минималния размер на границите на административното наказание, предвидено за извършеното нарушение.
Предвид гореизложеното за
извършеното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във
връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, размерът на наложената имуществена санкция следва
да се намали от 800 лева на 500 лева.
Според
настоящия съдебен състав в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, вменяваща в компетентността на административно наказващия орган и
съда, при наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая
като маловажен, да не наложи административно наказание. Съдът не констатира
обстоятелства, които да сочат на такава незначителна обществена опасност на
деянието, която да го отличава от обикновените случаи на нарушение от същия
вид, като за такова обстоятелство не може да бъде считан и размерът на
нерегистрираната като служебно въведена сума от 82,20 лева. Касае се за неизпълнение на
административно задължение, насочено към охраняване интересите на фиска, чрез
предотвратяване извършването на касови операции без съответната за това
отчетност и произтичащата от това възможност за укриване на данъчни задължения.
Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. Поради това и самият законодател е
определил този вид деяние като такова с висока степен на обществена опасност,
видно от размерите на предвидените санкции. Обстоятелството, че не са укривани
доходи има значение за прилагането на санкционната разпоредба, а фактът, че
нарушението е за първи път има отношение единствено към размер на санкцията,
която следва да се наложи на търговеца. По тези съображения разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН се явява неприложима в настоящото производство.
В полза на наказващият орган следва да ес присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 187,50 лева (чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) съобразно изменението на санкцията, която сума дружеството-жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати.
Жалбоподателят не е правил разноски не претендира заплащането на такива.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 472711-F506543 / 21.10.2019г., издадено от Даниел Т. Вълканов – Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на “М.Р.Т.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.Д.Ц., на основание чл.185, ал.2, изр.2-о, във връзка с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 800 лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на наложената Имуществена санкция, като НАМАЛЯВА същата от 800 лв. (осемстотин лева) на 500 лв. (петстотин лева).
ОСЪЖДА “М.Р.Т.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.Д.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 187,50 лв. (сто осемдесет и седем лева и 50 ст.), представляваща юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: