РЕШЕНИЕ
гр.Ловеч, 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч граждански състав, в публично заседание на девети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При
секретаря Христина Христова, като изслуша докладваното от председателя
в.гр.д.№361/2019г. по описа на Ловешкия окръжен съд и за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК. С Решение №1838 от 28.11.2018г. постановено по гр.д.№2869 по описа
за 2018г. на Районен съд - Плевен е отхвърлен като неоснователен предявения от
„****"ЕАД иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК да се признае за
установено по отношение на М.А.Б., ЕГН ********** ***, че дължи на „****"ЕАД
сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 329.51 лева за периода от
01.01.2015г. до 13.02.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1205/2018г. на PC - Плевен до
окончателното изплащане на сумите и направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение. Осъдил на основание чл.78, ал.З от ГПК
ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
сумата от 600.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение е
останал ищецът, който твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно и
необосновано при следните съображения:
На първо място се сочи, че в случая
е предявено парично вземане в размер на стойността на получената без основание
топлинна енергия, което намира правно основание в разпоредбата на чл.55, ал.1,
прил.първо от ЗЗД.
За да
предяви своята претенция ищецът се е позовал единствено на факти за доставена
от него и потребена от ответника топлинна енергия в топлоснабден имот в сграда - етажна собственост, в посочените количества и стойност, и липсата
на облигационно правоотношение, при което иска се явява доказан по основание.
Въззивникът сочи, че от представените по делото
писмени доказателства и с оглед становището на страните, безспорен факт е, че
ответникът е „небитов клиент" по смисъла на разпоредбата на §1, т.ЗЗа
(нова - ДВ, бр.54 от 2012г. в сила от 17.07.2012г.) от ДР на ЗЕ, която е
приложима през процесния период или е „потребител за стопански нужди по смисъла
на §1, т.43 от ДР на ЗЕ (изм. и доп. ДВ, бр.74 от 2006г., отм. ДВ, бр.54 от
2012г.), което обстоятелство изрично е признато в исковата молба и се извежда
не само от качеството му на търговец, а и по аргумент от противното на нормата
на §1, т.2а от ДР на ЗЕ (нова- ДВ, бр.54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.),
която определя битовия клиент като такъв, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, каквито ответното дружество няма и каквито не би могло да използва.
Признава, че с ответника не е бил сключен договор в изискуемата писмена форма,
както и че по делото не са били ангажирани доказателства относими към
приложение на нормата на чл.293, ал.З от ТЗ, нито такива установяващи
съвпадането на насрещни писмени волеизявления в отделни документи, които да
обективира предложение за сключване на договор и приемане на предложението от
ответника.
С оглед на изложеното въззивникът заключава, че след
като страните не са сключили писмен договор, съгласно изискването на чл.149,
ал.1, т.З от ЗЕ, между тях липсва валидно възникнало облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия, по силата на което да бъда
ангажирана договорна отговорност на ответника за заплащане на претендираните
суми. След като не е установен източника на облигационно договорно отношение
между страните, то за ползваната услуга за топлоснабдяването на процесния имот
ответникът дължи сумите за използваната топлинна енергия на основание чл.55,
ал.1, прил.първо от ЗЗД.
С жалбата се възразява относно доводите на ответника,
че трето лице е задължено да заплати процесната сума, тъй като не е установено
сключването на писмен договор с това трето лице, както и че имота е отдаден за
ползване на други лица. Представения по делото договор за наем не е относим към
спора, тъй като не се отнася до процесния топлоснадбен имот.
Моли да се
отмени изцяло обжалваното решение и вместо него се постанови друго с което
спорът се реши по същество. Моли и за разноските сторени в производството.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от М.А.Б.,
със съдебен адрес:*** е постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че същата
не отговаря на изискванията на ГПК, тъй като не сочи пороци на обжалваното
решение, а прави опит за квалифициране на иска като предявен на основание чл.55
от ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения, че притежава топлоснабден имот
- апартамент с абонатен №40639 и по отношение на нея са обвързващи Общите
условия на продажба на топлинна енергия за битови нужди. В последствие са
изложени твърдения, че след като процесния имот представлява Кафе-аперитив,
същият е част от сграда етажна собственост и по отношение на него са приложими
Общите условия за битови нужди, тъй като и собственикът на заведението е
физическо лице, а не фирма. Едва във въззивната жалба като основание на иска се
сочи чл.55 от ЗЗД.
По съществото на спора въззиваемият счита жалбата за
неоснователна, а решението на първоинстанционният съд като правилно и
законосъобразно, основаващо се на всички събрани по делото доказателства.
Твърди, че с оглед разпределената доказателствена
тежест пред Районен съд - Плевен ищецът не е ангажирал доказателства въз основа
на които да бъде установено, че ответника е потребител на топлинна енергия за
битови нужди или, че за процесния период от време между страните има сключен
договор, че абонат с №40639 касае неин имот или конкретно за кой имот се
отнася. Въззиваемият твърди, че въпросната партида е с друг титуляр, с който
ищецът има облигационно правоотношение. Съгласно чл. 90, ал.2 от ЗЕ купувачът
заплаща всички дължими суми до момента на промяната на партидата от продавача.
В този смисъл претенцията е неоснователна.
Отделно от изложеното счита, че записването й като
титуляр на партидата е нищожно, тъй като е извършено в нарушение на закона и
без основание.
Моли жалбата
да бъде оставена без уважение, както и да й се присъдят разноските за тази
инстанция.
Страните не са правили искания за
събиране на нови доказателства.
Окръжен съд
- Ловеч като прецени направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок
от надлежна страна.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивната
инстанция се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта
му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл.422, алЛ от ГПК във връзка с чл.55,
ал.1, прил първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за сумата в общ размер на главницата от
329.51 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г., както и за мораторна лихва в размер на
52.85 лева за периода от 05.03.2015г. до 13.02.2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на главницата.
Издадена е заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК за сумата от 1 299.20 лева - главница за периода от
01.01.20 Юг. до 31.12.2017г., лихва върху главницата в размер на 615.52 лева за
периода от 02.03.20Юг. до 13.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.02.2018г. до окончателното изплащане на същата, както
и за направените разноски.
По повод на постъпило възражение е
образувано настоящето производство с претенция представляваща част от вземането
предмет на заповедното производство.
Между страните няма спор, че за процесния имот няма
сключен договор за продажба на топлинна енергия през процесния период.
От Справка по лице изходяща от Служба по вписванията
се установява, че въз основа на сключен договор за покупко-продажба ответника
по иска в качеството й на физическо лице е закупила Самостоятелен обект в
сграда с предназначение - за търговска дейност с площ от 96.600 кв.м, находящ
се в гр.****.
От представените по делото
доказателства и приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че процесния имот е бил топлоснабден. В тази насока от ищеца са
представени препис-извлечения от сметка за задълженията за консумирана топлинна
енергия от ответника, които не са оспорени от ответника. Ищецът е твърдял, че е
сключил договор с потребителя за разсрочено плащане, но същия не е приложен
като доказателство по делото. С отговора на исковата молба не е оспорен размера
на задълженията, както и факта, че същите не са платени, а се оспорва липсата
на сключен писмен договор между оператор и клиент. Освен това при взаимно
противоречие в отговора ответника сочи, че не му е било известно, че сградата,
в която се намира процесния обект е топлофицирана, а в същото време, че му е
ясно, че претендирани суми са за топлинна енергия отдадена от сградата
инсталация.
Въпреки
разпределената с доклада по делото доказателствена тежест между страните
ответникът не е ангажирал доказателства в насока, че се касае за обект, които
се използва за небитови нужди, но този факт съдът приема за установен с оглед
изложените с въззивната жалба доводи.
Съгласно
разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ и §,, т.ЗЗа от ДР на ЗЕ потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоснобдител гореща вода или пара за отопление,...., като продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор
при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - по
арг. на чл.149, ал.1, т.З от ЗЕ.
В настоящия случай ответникът
възразява, че липсва сключен писмен договор, при което не е налице основание за
предявяване на претенцията.
Съгласно чл.З, ал.1 от
ОУ на „****"ЕАД за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди купувач може да е физическо или юридическо
лице, който /в случая т. 1 ./извършва стопанска дейност и използва топлинната
енергия за технологични нужди, отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Настоящият състав приема, че по
силата на действащите към процесния период от време нормативни актове,
въззиваемият е потребител на топлинна енергия и за него важи
действащото в този период
законодателство - регламентираното в чл.149, ал.1,
т.З от ЗЕ, че продажба на топлинна енергия се осъществява на основата на
писмени договор.
Съгласно
чл.91, ал.1 от ОУ на „****"ЕАД за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди - при промяна на титуляра на партидата, поради смяна на
купувача на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, новият
и предишния купувачи са длъжни да подпишат и представят на продавача
/ищеца8 споразумителен протокол за уреждане между тях на плащанията на топлинна
енергия, както и заплащането на сума по
изравнителната сметка. Ал.2 от с.т. регламентира случаите, при което на
продавача не е представен споразумителен протокол, съгласно ал.1, че новият
купувач се задължава с всички дължими суми за топлинна енергия за съответния
имот след датата на смяната на партидата. Съгласно чл.92 от ОУ продавачът и
купувачът са длъжни да уведомят другата страна за всички настъпили промени на
новата идентификация на характеристиките на топлоснабдявания имот и на сградата
и на характера на ползване на топлинната енергия. Безспорно в случая от
ответната страна така въведените с ОУ задължения, че е променен
титуляря на партидата, да е представен споразумителен протокол, да е заявена
характера на топлоснабдяване, не са изпълнени. От ответната страна освен
наведените твърдения, че не е ползвана топлинна енергия, не са ангажирани
доказателства. От приложените и не оспорени писмени доказателства се установява
налична партида за имот собственост на ответника, като според заключението на
вещото лице консумираната топлинна енергия не е заплащана, следователно същата
е ползвана при липса на основание, на стойност посочена в заключението, което е
прието от страните в съдебно заседание.
Основателността на предявения иск се предпоставя от
установяване фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1,
прил.първо от ЗЗД или ответникът да е получил нещо без основание за сметка
обедняването на ищеца. В случая ищецът е доказал да е налице тази хипотеза.
При установената по делото продажба
на топлинна енергия в размер на 329.51 лева представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2017г., предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да
бъде уважен за главницата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК - 20.02.2018г. до изплащане на вземането.
Съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно дължимо е и заплащането на мораторни лихви от деня на забавата - в
случая за времето от 05.03.2015г. до 13.02.2018 година в размер на 52.85 лева.
При тези съображения неправилно PC - Плевен е приел претенцията на
ищеца за неоснователна и недоказана, поради което обжалваното решение следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго с което се уважат предявените
искове.
При този изход на делото на
въззивника следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на
558.30 лева, от които -88.30 лева в заповедното производство, 345.00 лева в
производството пред първоинстанционния съд и 125.00 лева /25.00 лева държавна
такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение/ в настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№1838 от 28.11.2018г. постановено по гр.д.№2869 по описа за 2018г. на Районен
съд - Плевен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете
предявени от „****"ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.****срещу М.А.Б., ЕГН ********** ***, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.55, ал.1, прил.първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М.А.Б.,
ЕГН ********** ***ЕАД, ЕИК **** сумата от на 329.51 /триста двадесет и девет
лева и петдесет и една стотинки/ лева представляваща стойността на доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. за
топлоснабдения имот на гр.****, представляващ Самостоятелен обект в сграда с
предназначение - Кафе-аперитив с площ от 96.600 кв.м, ведно със законната лихва
от 20.02.2018г. до изплащане на вземането, както и за сумата 52.85 /петдесет и
два лева и осемдесет и пет стотинки/ лева лихва за забава за периода от
05.03.2015г. до 13.02.2018 година.
ОСЪЖДА М.А.Б., ЕГН **********
*** да заплати на „****"ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в общ
размер на 558.30 /петстотин петдесет и осем лева и
тридесет стотинки/ лева, от които - 88.30 лева в
заповедното производство, 345.00 лева в производството пред првоинстанционния
съд и 125.00 лева във въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.280, ал.З, т.1 от
ГПК.
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ПРЕДСЕДАТЕЛ: