Решение по дело №1593/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 308
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Десислава Пламенова Порязова
Дело: 20215330201593
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Пловдив , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Десислава П. Порязова
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
в присъствието на прокурора Николета Александрова Кобурова (РП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330201593 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА А. Р. М. – *** живуща в г***, **, българска гражданка, с
основно образование, вдовица, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в
това, че на 18.11.2019 г. в гр. Пловдив, пред ТП на НОИ – Пловдив
съзнателно се е ползвала от неистински официален документ –
Удостоверение УП-30, с изх.№ 84/24.06.1985 г., издадено от КК „Първи май“
– гр. Пловдив на С. Р. И., род. на ***, в уверение на това, че е работила на
длъжност „***“ в периода 01.12.1982 г. – 30.10.1984 г. и има трудов стаж от 1
година и 10 месеца, като от нея за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност – престъпление по чл.316, вр. чл.308 ал.1 НК, КАТО
на основание чл.78а, ал.1 НК, вр. с чл.378 ал.4 т.1 от НПК я ОСВОБОЖДАВА
ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като й налага АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА обвиняемия А. Р. М. /със
снета по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ направените в досъдебното
производтво разноски в размер на 120 /сто и двадесет/ лева по сметка на ОД
1
на МВР – гр. Пловдив.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок,
считано от днес пред ОС – Пловдив по реда на глава ХХІ-ва НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към решение
по АНД 1593/21г. по описа на ПРС, 17 н.с.


Районна прокуратура - Пловдив е внеслапредложение за освобождаване
от наказателна отговорност срещу А. Р. М. ЕГН: ********** , привлечена
като обвиняема за това, че на 18.11.2019г.в гр.Пловдив пред ТП-НОИ
съзнателно се е ползвала от неистински официален документ –Удостоверение
УП-30 с изх№ 84/24.06.1985г.издадено от КК“Първи май“ –гр.Пловдив на
С.Р.И. ,род.на *** уверение на това,че е работила на длъжност „*** „ в
периода 01.02.1982г-30.10.1984г и има трудов стаж от 1 година и 10 месеца
,като от нея за самото съставяне на може да се търси наказателна
отговорност – престъпление по чл.316 вр.308 ал.1, от НК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието, като
предлага на съда да освободи обвиняемата от наказателна отговорност, като й
наложи административно наказание по реда на чл. 78 А от НК в размер на
минимума определен в закона.
Обвиняемият А.М. се признава за виновна по така повдигнатото й на
досъдебното производство обвинение, като изразява искрено съжаление за
стореното. Моли,съда за минимално наказание.
Защитникът й адв.Я. ,пледира за минимално наказание.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемата А. Р. М. –**** ,***,българска
гражданка,вдовица,неосъждана,с основно образование ЕГН**********.
На 18.11.2019г.обв.М. подала заявление пред ТП на НОИ-Пловдив с
вх№2113-15-5899/18.11.2019г.с което искала отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание ч.68а от КСО.Съгласно
посочената законова норма ,лицата ,които притежават необходимия
осигурителен стаж ,могат да се пенсионират до една година по –рано.Към
заявлението приложила и Удостоверение УП-30 с изх№
84/24.06.1985г,издадено от КК“Първи май“-гр.Пловдив за трудов стаж в
1
периода 01.12.1981г-до 30.10.1984г.на длъжност ***В хода на обработката на
документите в ТП –НОИ Пловдив се установило,че част от трлудовия стаж по
горепосоченото удостоверение се дублира с представен от обвиняемата
документ за стаж от друг осигурител,като същевременно стажъв в КК“Първи
май“ Пловдив не е отразен в трудовите книжки на А.М..Това наложило
извършването на проверка при гореспоменатия осигурител.Поискана била
информация от Пловдивска консерва АД с искане за предоставяне на
информация относно това съответства ли представеното удостоверение на
данните и разплащателните ведомости.Получен бил отговор,че А.М. /с друго
мие С.Р.И./не е намерена във ведомостите в периода 01.12.1982-
30.10.1984г.Посочено било също ,че удостоверението не е подписано от
длъжностните лица на дружеството , а подставеният печат не е оригиналния
на КК“Първи май“ –Пловдив.
С разпореждане от ТП НОИ било отказано отпускането на пенсия по
реда на чл.68а от КСО.
В хода на досъдебното производство е изготвена и комплексна
графическа и и техническа експертиза .Установява се,че подписите на стр.2 и
стр.3 ,положени срещу реквизита „подпис заявителя за пенсия“ в оригинал на
заявление за отпускане на пенсия са изпълнени от А.М..Ръкописният текст от
Удостоверение УП-30 с изх№ 84/24.06.1985г.издадено от КК“Първи май“ –
гр.Пловдив и подписите на „изготвил „,“отг.счетоводител“,и „ръководител“
не са изпълнени от никое от лицата- А.М.,Т.К. И В.М..Положеният отпечатък
от кръгъл печат в Удостоверение УП-30 с изх№ 84/24.06.1985г.издадено от
КК“Първи май“ –гр.Пловдив и отпечатъците от печати ,положени в копие на
приложено примерно удостоверение с УП-30 с осигурител КК“Първи май“-
Пловдив с №326/15.03.1985г са оставени от различни печати /матрици.
За да постанови решението си, съдът прие за безсъмнено установена
именно така описаната фактическа обстановка. Същата според съда се
доказва от следните събрани по делото доказателствени материали – на първо
място от обясненията на обвиняемата , дадени в хода на досъдебното
производство и потвърдени в хода на съдебното следствие, от показанията на
разпитаните по делото свидетели и от писмените доказателства, събрани в
хода на воденото дознание, прочетени на основание чл. 283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал .
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се
установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, времето на извършването му, мястото, механизма и начина на
извършване, както и авторството на деянието.
Следва да се посочи, че противоречия между показанията на
2
свидетелите и обясненията на обвиняемата, досежно фактическата обстановка
не се установиха. Обясненията на обвиняемата в пълна степен се подкрепят
от депозираните свидетелски показания. В тази връзка, с оглед
производството, по което протече настоящия процес, разпит на свидетели и
вещо лице не се проведе, а обвиняемата направи самопризнания на фактите,
така, както са изложени в постановлението и призна вината си по
повдигнатото й на досъдебното производство обвинение.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената и описана фактическа обстановка се изяснява, че
с поведението си А.М. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.316 , вр.чл.308 ал.1 от НК.
От обективна страна, обвиняемата М. на 18.11.2019г.в гр.Пловдив пред
ТП-НОИ съзнателно се е ползвала от неистински официален документ –
Удостоверение УП-30 с изх№ 84/24.06.1985г.издадено от КК“Първи май“ –
гр.Пловдив на С.Р.И. ,род.на *** уверение на това,че е работила на длъжност
„*** „ в периода 01.02.1982г-30.10.1984г и има трудов стаж от 1 година и 10
месеца ,като от нея за самото съставяне на може да се търси наказателна
отговорност .
Че Удостоверение УП-30 с изх№ 84/24.06.1985г.издадено от КК“Първи
май“ –гр.Пловдив е официален документ не съществува спор, след като му
придал вид, , тоест от длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.„б” пр.1 от
НК,като притежава реквизитите, посочени в разпоредбата на чл. 93, ал.1, т.5
от НК.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемата при пряк
умисъл, като е съзнавала неговия общественоопасен характер, предвиждала е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаела настъпването
им.Като ползването е съзнателно ,предвид искането й да й бъде отпусната
пенсия по реда на чл.68а от КСО,знаейки,че не работила в КК“Първи Май“-
Пловдив.
За визираното деяние е предвидено наказание лишаване от свобода до 3
години при умишлена форма на вината. От съдържанието на приложената
справка за съдимост /л.125 от ДП и л.7 от съдебното дело/ се констатира, че
обвиняемата не е осъждана,вдовица нямаща до този момент престъпни
прояви.Преценявайки всички тези предпоставки в крайния си съдебен акт
съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК. Съдът
преценява от една страна, че извършеното от обвиняемата деяние е
обществено опасно, макар в случая да не са настъпили вредни последици.
Обвиняемата обаче изразява съжаление за стореното, признава чистосърдечно
вината си, има добри характеристични данни. Всички тези обстоятелства
3
мотивират съда да й наложи глоба в минималния законов размер –
1000/хиляда/лв.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК направените по делото разноски в
размер на 120 /сто и двадесет / лв. следва да бъдат заплатени от обвиняемата
по сметка на ОД на МВР Пловдив.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:




4