№ 678
гр. София, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Цветина Цолова
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора Ж. Андр. М.
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Частно наказателно дело №
20231100205226 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр.чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (наричан по-долу за кратко
Закона).
Образувано е въз основа на изпратено удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение
№ ВН-GS/03/226000120052/22 на несъдебен орган на Реп.Австрия от
17.01.2023г. и влязло в законна сила на 07.02.2023г, за налагане на финансова
санкция глоба в размер на 250 евро на лицето Т. Г. Л. – роден на ****г. в
Туркменистан, български гражданин с регистриран постоянен адрес
гр.София, ул.**** и ЕГН: **********
В с.з. представителят на СГП предлага да бъде признато решението за
финансова санкция спрямо Л. от страна на австрийските власти и в тази
насока сочи наличие на всички законово регламентирани изисквания.
Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява и не изразява
позиция по същество на процесния спор.
Служебният му защитник счита, че са налице предпоставките за
признаване на финансовата санкция за изпълнение.
1
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Засегнатото лице Т. Г. Л. – роден на ****г. в Туркменистан, български
гражданин с регистриран постоянен и настоящ адрес гр. София, ул.**** и
ЕГН: **********
От приетото като писмено доказателство удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се установява, че с Решение за
налагане на финансова санкция № ВН-GS/03/226000120052/22, издадено от
несъдебен орган на Реп.Австрия на 17.01.2023г. и влязло в законна сила на
07.02.2023г. е наложена на лицето глоба в размер на 250 евро във вр. с
извършено на територията на Австрия и установено пътнотранспортно
нарушение, реализирано на 30.08.2021г. и изразяващо се в превишаване с 43
км/ч. на разрешената максимална скорост от 40км/ч.
Видно от доказателствените материали, лицето не се е явило лично на
съдебния процес, в следствие на който е постановено и горепосоченото
решение.Заинтересованото лице Т.Л. е надлежно уведомено за правото на
обжалване и сроковете на обжалване на така постановеното решение, но не
се е възползвал от предоставената му възможност и след влизането му в
законна сила не е заплатил наложената му глоба.
На основата на така установените обстоятелства на първо място съдът
намира, че е компетентният орган съгл. чл.31 ал.1 вр. чл.6 ал.1 от Закона да
признае и постанови изпълнение на цитираното решение. Законовите
предпоставки за допустимост са лимитативно определени в самия закон, а
именно следва засегнатото лице да притежава местоживеене или обичайно да
пребивава в района на съответния окръжен съд, които се приемат за
изпълнени.
По същество на делото настоящият съд се солидализира с процесните
страни, установявайки наличие на законовите условия за признаване на
издадения от съдебен акт.Налице са формалните предпоставки, предвидени в
чл.5 от Закона – удостоверение по образец, ведно с превод на български
език.В случая горепосоченото решение за налагане на финансова санкция е
влязло в законна сила на 07.02.2023г., респ. представлява акт на държава
членка на ЕС, подлежащ на изпълнение, като по безспорен начин се
установява и фактът на уведомяване на лицето за възникналото му право на
жалба.Съобразно приобщените по делото доказателствени материали,
засегнатото лице е наказано за извършено пътнотранспортно
нарушение.Последното, независимо че има аналог и в българското право
(чл.182 ЗДвП) е от кръга на посочените, за които не се изисква двойна
наказуемост.Т.е. налице са законовите условия по чл.30 ал.1 и ал.2 от Закона
за признаване на решението за наложена финансова санкция.Законът обаче в
нормата на чл.30 ал.3 регламентира и допълнителни предпоставки, които са
нормативно определени в условията на алтернативност.За такава относно ФЛ
е въздигнато наличие на местоживеене или обичайно пребиваване на
територията на Реп. България. В случая се касае за български гражданин,
2
който притежава постоянна адресна регистрация на територията на страната,
като това изискване не може да бъде преодоляно дори и с оглед факта на
реално несъществуващ адрес, идентичен с този на вписаната регистрация (по-
точно на посочения адрес не съществува апартамент с посочения номер).
На следващо място съдът приема, че наложената глоба с решение на
несъдебен орган представлява финансова санкция по см. на чл.3 ал.1 т.1 от
Закона.
Същевременно съдът установи, че не е налице нито една от хипотезите,
която може да бъде основание за отказ по чл.35 от Закона. Удостоверението
съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити,
засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в друга държава, няма
имунитет или привилегии, които да не допускат изпълнението на решението,
не е изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, деянието е
извършено на територията на Реп.Австрия и претендираната финансова
санкцията надхвърля минималната граница от 70 евро.
С оглед всички изложени съображения съдът приема, че следва да
признае конкретизираното по-горе решение на несъдебен орган на
Реп.Австрия, поради което
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.32 вр.чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС
Решение № ВН-GS/03/226000120052/22, издадено от несъдебен орган на
Република Австрия на 17.01.2023г. и влязло в законна сила на 07.02.2023г. за
налагане на финансова санкция на Т. Г. Л. – роден на ****г. в Туркменистан,
български гражданин с регистриран постоянен адрес гр.София, ул.**** и
ЕГН: **********, с което му е наложена глоба в размер на 250 евро с левова
равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата от 490лв. за извършено
пътнотранспортно нарушение в издаващата държава.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от
днес пред САС.
След влизане на настоящото решение в законна сила и на осн.чл.38 ал.1
от ЗПИИАКОРНФС за същото да се уведоми издаващата държава Реп.
Австрия, като на осн. чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС копие от горното
уведомление да се изпрати на МП на РБ.
ПРЕПИС от настоящето решение след влизането му в сила да се
изпрати на НАП – София за изпълнение.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4