№ 297
гр. Велико Търново, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110102176 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за присъждане на неимуществени вреди по чл. 432 ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 03.01.2021г. около 19:55
часа в гр. В. Търново, на кръстовището на ул. „Н. Габровски” и „Йоновка”, при
управление на л.а. „*** ***” с рег. № *** и предприета маневра завой на ляво, бил
блъснат от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”
водач на л.а. „***” с рег. № ***. Ищецът сочи, че в резултат на ПТП претърпял
множество увреждания на здравето, изразяващи се в мозъчно сътресение, оток по
главата, кръвонасядания по двете колена, главоболие, болки в гърдите, корема,
колената, поясната област, гръбнака и шията. Допълва, че тези увреждания са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с интензивни и
продължителни болки и страдания. Твърди, че вследствие на пътния инцидент се
обострило придружаващото му заболяване и се наложила спешна операция на дискова
херния. Ищецът изтъква, че наред с физическите травми е претърпял и психически
такива, изразяващи се в нервност, безпокойство и напрегнатост. Уточнява, че за
настъпилото ПТП бил санкциониран по административен ред, но с влязло в сила
решение по НАХД № 236/2021г. на ВТРС издаденото срещу него НП било отменено.
Ищецът твърди, че преди образуване на делото е предявил пред ответния застраховател
писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но не бил съгласен с
определения му размер. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да осъди
1
ответника да му заплати сумата от 8000 лв. /увеличен размер на иска по реда на чл. 214
ал. 1 ГПК/, представляваща обезщетение за търпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се гореописаните болки и страдания в резултат на процесното ПТП, ведно
със законната лихва от 15.04.2021г. до окончателното му изплащане.
С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Не оспорва настъпването на процесното ПТП и че водача
на л.а. „***” е бил застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност”,
както и че ищецът е предявил на 19.01.2021г. доброволна претенция за изплащане на
обезщетение. Оспорва обаче да са налице всички елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност. В тази връзка възразява, че застрахованият при него водач има
противоправно и виновно поведение за настъпване процесното ПТП. Оспорва
механизма на последното като сочи, че вина за него има ищеца. Релевира възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, поради липсата на поставен
обезопасителен колан от ищеца. Оспорва последният да е получил в резултат на ПТП
твърдяните от него вреди и да е налице причинна връзка между тях и деянието.
Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди с възражения, че част от
твърдените увреждания се дължат на съществуващи преди ПТП заболявания.
Възразява срещу началния момент на акцесорния иск за лихва. По тези съображения
моли за отхвърляне на иска респ. за частичното му уважаване.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
От представеното по делото заверено копие на констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2/03.01.2021г. /лист 67-71/ се установява, а и това обстоятелствено
е безспорно по делото, че на 03.01.2021г. около 19:55 часа в гр. В. Търново на
кръстовището на ул. „Н. Габровски” с ул. „Йоновка” е настъпило ПТП между л.а.
„***” с рег. № *** и л.а. „*** ***” с рег. № ***, управляван ищеца. В КП като
обстоятелства и причини за настъпване на пътния инцидент е отразено, че водачът на
л.а. „***” се движи по ул. „Н. Габровски в посока кв. „Бузлуджа”, с несъобразена
скорост и се сблъсква с завиващия на ляво от тази улица към ул. „Йоновка” и по този
начин отнемащ предимството му л.а. „*** ***”. Вследствие на удара двата автомобила
продължават движението си и се блъскат в други два паркирани автомобила. В
резултат на ПТП са причинени материални щети по автомобилите и травматични
увреждания на ищеца като водач на л.а. „*** ***”. В КП е вписано, а и между страните
не се спори, че водачът на л.а. „***” е застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност” със срок на валидност до 24.05.2021г. На всеки
от двамата водачи е съставен АУАН и е издадено НП, като този на л.а. „***” е
санкциониран за допуснато от него нарушение на правилата за движение по пътищата
по чл. 20 ал. 2 ЗДвП /движение с несъобразена скорост/, а ищецът е наказан за
2
нарушение на чл. 37 ал. 1 ЗДвП – при завиване на ляво за навлизане в друг път не
пропуска насрещно движещо се МПС. С влязло в сила решение по НАХД № 236/2021г.
на ВТРС е отменено НП на ищеца, а жалбата на застрахования при ответника водач
срещу издаденото спрямо него НП е върната като просрочена по НАХД № 192/2021г.
на ВТРС.
След ПТП ищецът незабавно е прегледан в Бърза помощ и са му направени
образни изследвания, при които не са установени отоци по крайниците и болезнен
корем, както и данни за травматични увреждания и контузионни огнища в белия дроб,
органите в коремната кухина и фрактури на таза и шийните прешлени /листи 10-16/.
Съгласно СМУ № Г-1/06.01.2021г. на посочената дата при прегледа на ищеца от
съдебен лекар са установени – оток по главата, лентовидни кръвонасядания по гръдния
кош и корема, кръвонасядания по двете колена. Ищецът е имал и субективни
оплаквания от главоболие, болки в гърдите, корема и двете колена, болки в поясната
област на гръбнака и шията. Според съдебния лекар установените наранявания са
довели до временно разстройство на здравето на ищеца, неопасно за живота. При
прегледа на ищеца на 01.02.2021г. обективно е установена ограничена подвижност и
намалена чувствителност /хипестезия/ в лумбалната област, както и липсващи
ахилесови рефлекси в двете колена, като за времето от 17.02.2021г. до 03.03.2021г. с
решение на ЛКК № 7/22.02.2021г. ищецът е бил в болнични, поради контузия в
гръдния кош.
От епикриза на УМБАЛ гр. Плевен /лист 88/ се установява, че за времето от
10.05.2021г. до 15.05.2021г. същият е бил приет за лечение в клиниката по
неврохирургия като на 12.05.2021г. му е извършена операция на дискова херния в
областта на лумбални прешлени L3 - L4 с апликация /прилагане/ на антиадхезивен гел.
При проведено на 16.02.2021г. психологическо изследване на ищеца е
установено, че има изразена емоционално – волева промяна на личността от ограничен
тип, довела до значителни затруднения в процеса на социална адаптация. Според
клиничния психолог ищецът е личност с нестабилна емоционална устойчивост, с
високи нива на личностна и ситуативна тревожност и отключени симптоми на
депресивност, като са засегнати всички психични функции.
По заявление на ищеца за процесния инцидент в ответното дружество е
образувана преписка по щета № **********-2021, по която застрахователят е
предложил да му изплати обезщетение в общ размер на 1550 лв. и е отказал да
преразгледа претенцията му за по – голям размер с писмо от 15.04.2021г. /листи 28-31/.
От показанията на свидетеля С. Й. – застрахования при ответника водач на л.а.
„***” се установява, че управлявал автомобила си по ул. „Н. Габровски” по посока
кръговите кръстовища, като се е движел на трета предавка със скорост 60-70 км/ч. и
включени къси светлини. Времето било мъгливо, асфалта хлъзгав и уличното
3
осветление работело. Пътя бил равен, платната за движение били разделени с остров и
нямало интензивен трафик. Л.а. на ищеца се движел в обратна посока и веднага след
острова без да спре или да намали предприел маневра завиване на ляво и като
достигнал до средата на платното за движение на свидетеля настъпил удар между двете
МПС-та. Ударът бил страничен за ищеца и челен за л.а. „***” и станал няколко метра
след повдигната пешеходна пътека на ул. „Н. Габровски”. Свидетелят дава показания,
че е нямал време за реакция и не е задействал спирачките. Според него ищецът е нямал
открити рани и не е губил съзнание. Пъшкал и треперел целия, поради което го завил с
одеало. Не знае дали ищецът е бил с поставен предпазен колан.
От показанията на свид. Св. Н.а – съпруга на ищеца се установява, че посетила
веднага мястото на ПТП като уличното осветление работело. Ищецът бил загънат с
одеало и бил много уплашен. Бил транспортиран до болницата, но не е настаняван в
нея. Нямал фрактури. Споделил й, че като завивал не е видял срещу него автомобила,
който го блъснал. Ищецът имал натъртвания в областта на таза и бедрата, болели го
много краката и се засилила болката в гръбнака от стара травма. Два – три месеца се
мазал и пил обезболяващи. През повечето време лежал, не можел да стои седнал дълго
време, но можел сам да се облече и да отиде до тоалетната. Пил и успокоителни, тъй
като не можел да спи и сънувал кошмари, поради което ходил на психолог. Имал
физическа болка до към лятото. Наложило се да си направи повторна операция поради
прищипан нерв, заради нарушено междудисково пространство на прешлените в
областта на пояса. Все още на моменти се страхува да шофира.
От заключението на изслушаната по делото СМЕ се установява, че в резултат на
ПТП ищецът е получил травматични увреждания в тилната област, в гръдния кош, на
корема и по двете колена, изразяващи се в отоци и хематоми. През първите 15 дни
пострадалият е изпитвал болки и страдания с изключително висок интензитет и
затрудняване движението на снагата и долните крайници. Причинено му е временно
разстройство на здравето неопасно за живота, като затруднението в движението е
продължило около 30 дни, но ищецът е имал персистиращи оплаквания до 3 месеца.
Според вещото лице травмите на пострадалия са получени в резултат от удари в твърда
тъпа повърхност – вътрешните части на купето на л.а., като лентовидните хематоми на
гърдите и корема отговарят да са получени от правилно поставен предпазен колан, а
тези на колената - от удар в таблото на автомобила. Според вещото лице в резултат на
ПТП старата травма в гърба на ищеца е рецидивирала, което е наложило извършването
на нова операция. Пред съда вещото лице е категорично, че ПТП е допринесло за
влошаване състоянието на пациента и в голям процент е дало своя принос в
необходимостта от извършеното оперативно лечение. Болките в поясната му област
макар и да не са били интензивни, са били постоянни и са пречели на ежедневието му.
Не са могли да се преодолеят с консервативно лечение – физиотерапия, поради което
се е наложила оперативна интервенция.
4
От заключението на приетата по делото САТЕ и обясненията на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че от експлоатационно – техническа гледна точка
причината за възникване на ПТП е пресичане на траекторията за движение на л.а.
„***” от л.а. „*** ***” при предприетата маневра завиване наляво и недостатъчното
време и разстояние за спиране на първото МПС със скоростта, с която се е движил.
Ударът е настъпил около средата на пътната лента за движение на л.а. „***”, като за
него той е челен и страничен за ищеца - в страничната задна дясна част. Според
вещото лице преди и към момента на удара скоростта на застрахования водач е била
71, 8 км/ч, а тази на ищеца – 28, 3 км/ч. В момента на възприемане на опасността л.а.
„***” се е намирал на около 10 м. преди мястото на удара, а л.а. „***” на около 25, 4 м.
Според вещото лице, ако водачът на последния се е движел със разрешената скорост от
50 км/ч и е бил предприел спиране от това разстояние е щял да премине линията на
удара, но след като л.а. на ищеца вече е бил на 12 метра от там, поради което е нямало
да се реализира сблъсък. Вещото лице е изчислило, че при горепосочена скорост на
движение опасната зона за спиране на л.а. „***” е 49, 4 м., а на л.а. „***” – 12, 88 м. За
да спре преди мястото на удара застрахования водач е следвало да се движи със
скорост равна и по – ниска от 45, 6 км/ч. Вещото лице не е установило данни за начина
на възприемане на опасността от двамата водачи, както и да са предприемали действия
по предотвратяване на произшествието. Според него ищецът е имал техническа
възможност да възприеме от достатъчно разстояние застрахования при ответника водач
и да го пропусне преди да предприеме маневра – завиване наляво. В тази връзка
вещото лице прави извод, че й двамата водачи са имали технически неправилни
действия, поради движение на л.а. „***” със скорост по – висока от възможната за
предотвратяване на ПТП, а ищецът – без да спре и пропусне движещия се направо
автомобил. Вещото лице е установило, че автомобила на ищеца е бил оборудван с
предпазни колани на всички седалки.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
В разпоредбата на чл. 432 ал. 1 КЗ законодателят е уредил прекия иск на
увреденото лице за обезщетяване на претърпените от него вреди срещу застрахователя
на деликвента, който по силата на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” обезпечава деликтната отговорност на прекия причинител на вредата.
Уважаването на прекия иск по чл. 432 ал. 1 КЗ е предпоставено от установяване по
делото, че между деликвента и застрахователя съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, че в срока на
застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е
причинено виновно от застрахования, че е налице причина връзка между
противоправното поведение на деликвента и причинените от него на пострадалия
имуществени и неимуществени вреди, както и размера на тези вреди. Тежестта на
5
доказване на тези обстоятелства е на ищеца. В тежест на ответника е да установи
наведените от него възражения за съпричиняване на вредоносния резултат – отнемане
на предимството от ищеца при извършване на маневрата ляв завой и непоставяне на
предпазен колан.
В случая следва да се приеме за доказано, че към датата на процесното ПТП
/03.01.2021г./ между ответният застраховател и собственика на л.а. „***” с рег. № *** е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”. Това обстоятелство изрично се признава от ответника и е в
съответствие с вписаното в КП за ПТП, че застраховката е със срок на валидност до
24.05.2021г., което е извършено от полицейския служител, обработил произшествието.
Следователно направеното признание се подкрепя от останалите установи по делото
обстоятелства, както изисква чл. 175 ГПК. По силата на застрахователния договор
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената между страните
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, вследствие на притежаването или използването
на моторно превозно средство по време на движение или престой /чл. 493 ал. 1 КЗ/.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно сочи на
извод, че водачът на застрахованото при ответника МПС е имал виновно и
противоправно поведение довело до настъпване на процесното ПТП. КП за ПТП,
показанията на свидетеля – очевидец и САТЕ в своята цялост безпротиворечиво
установяват, че на процесната дата и място е настъпило ПТП поради пресичане на
траекторията за движение на л.а. „***”, управляван от свид. С. Й., който се движи
направо по ул. „Н. Габровски” посока кв. Бузлуджа със скорост от 71, 8 км/ч, след като
ищецът като водач на л.а. „*** ***”, е предприел маневра завиване наляво и е навлязъл
в северна пътна лента, по която се движи правомерно първия автомобил. Сблъсъкът е
настъпил преди ищеца да довърши предприетата от него маневра, по средата на
платното за движение на л.а. „***”. Предвид така установения механизъм на ПТП
следва, че действията на всеки от двамата водачи, представляват нарушение на
правилата за движение по пътищата и всеки от тях има равностоен принос за
настъпване на увреждащото събитие. В съответствие с чл. 37 ал. 1 ЗДвП пострадалият
като водач на МПС, изпълняващ маневра завой наляво за навлизане в друг път /ул.
„Йоновка/ е бил длъжен да пропусне насрещно движещия се автомобил на свид. С. Й..
Ищецът при предприемане на тази маневра е следва да бъде убеден, че не нарушава
предимството на движещите се направо превозни средства. Това предимство не се
загубва дори те да се движат със скорост над разрешената от 50 км/ч - Решение №
1467/27.12.74г. по н.д. № 1373/74г. на ВС. Макар и участъка на инцидента да е прав и
да е бил осветен от уличното осветление /показания на свидетелите на страните/, ПТП
е настъпило през зимата, през вечерните часове, при мъгливо време и хлъзгав асфалт
/показания на свид. С. Й./. Тази пътна обстановка задължава пострадалия да не навлиза
6
в лентата за насрещно движение без да се увери и да е сигурен, че няма движещи се
превозни средства, които са с предимство. От показанията на свид. С. Й. категорично
се установява, че ищецът е започнал да извършва маневрата без да спре при навлизане
на кръстовището и директно е завил наляво. Освен това, с оглед правия участък от
пътя, въпреки посочената обстановка, ищецът е следвало да може да възприеме,
намиращия се на 25, 4 м. от мястото на удара л.а. „***” и да го пропусне преди да
започне да завива. В случая ищецът без да се увери в безопасното завършване на
започнатата маневра е предприел пресичане на движението на насрещното движения
си автомобил, управляван от свид. С. Й.. Ако той бе изпълнил задължението си по чл.
37 ал. 1 ЗДвП като спре и пропусне л.а. „***” до удар не би се стигнало.
Противоправността на поведението свид. С. Й. следва от факта, че такъв удар би бил
избегнат, ако се бе движел с разрешената скорост от 50 км/ч, тъй като тогава би
преминал линията на удара, при своевременна реакция за спиране, след като ищецът е
завършил своята маневра завой наляво. Движението със скорост от 71, 8 км/ч сочи на
нарушение на правилото на чл. 21 ал. 1 ЗДвП забраняващо движение в населено място
със скорост над 50 км/ч. Отделно от това, възприетата от съда пътна обстановка и
обстоятелството, че приближава кръстовище, пред което има пешеходна пътека, са
задължавали свид. С. Й. да се движи със скорост, която да му е позволявала да спре
при възникване на опасност. В случая тази скорост е била под 45, 6 км/ч, но поради
движение с установената по делото скорост, въпреки че същият ясно е възприел
действията на ищеца, не е могъл да реагира и да задейства аварийно спирачната
система. Всичко това сочи на виновно нарушаване на правилата за движение, поради
движение с несъобразена скорост по см. на чл. 20 ал. 2 ЗДвП и наличие на поведение
довело до увреждащото събитие. Последното не би настъпило, ако свидетелят се е
движел със съобразена с пътните условия скорост, позволяваща му да спре при
възникване на опасност.
Мотивиран от всичко изложено, настоящият състав на ВТРС намира, че ищецът
и свид. С. Й. имат равностоен принос от по 50 % за настъпването на вредоносното
събитие, доколкото с поведението си всеки от тях е нарушил горепосочените правила
за движение по пътищата и всяко от тях е в причинна връзка и е довело до реализиране
на процесното ПТП. В случая допуснати от двамата нарушения са еднакви по тежест и
обективно са допринесли в равна степен за ПТП, тъй като то не би настъпило, ако
всеки от тях бе спазил внемените му в закона правила за движение. В тази връзка
оспорването на ответника, че ищецът имал виновно и противоправно поведение, като е
отнел предимството на застрахования при него водач на МПС, при извършване на
маневрата ляв завой е основателно и категорично сочи на съпричиняване на
вредоносното събитие.
От събраните доказателства категорично се установи, че в резултат на
процесното ПТП на ищеца е причинено противоправно засягане на физическото и
7
психическо здраве. Безспорно същият е получил травматични увреждания в тилната
област, в гръдния кош, на корема и по двете колена, изразяващи се в отоци, хематоми и
кръвонасядания. Тези наранявания са констатирани при прегледа от съдебния лекар,
което съответства на медико – биологичните им характеристики, чиито проявление
още не е било настъпило при постъпването на ищеца в Бърза помощ. Според
заключението на СМЕ тези наранявания са получени от удари във вътрешните части на
купето на л.а., като лентовидните хематоми на гърдите и корема отговарят да са
получени при използването на предпазен колан, а тези на колената - от удар в таблото
на автомобила. От това заключение и обясненията на вещото лице – медик
категорично следва, че ПТП е допринесло за обостряне на старата травма на ищеца в
прешлените в поясната област, което е наложило извършването на нова операция.
Смущенията в душения мир на ищеца настъпили в резултат на ПТП категорично се
установяват от показанията на свид. Н.а и се подкрепят от приложеното психологично
изследване. Следователно за всички описани физически и психически травми е налице
изискуемата от законна причинна връзка между тях и ПТП, които безспорно не биха
настъпили, ако не бе реализиран пътния инцидент.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, поради непоставянето на предпазен колан, сочещо на нарушение на чл. 137а ал.
1 ЗДвП остана недоказано по делото. Напротив от изслушаното заключение на СМЕ
безспорно се установи, че получените от ищеца кос хематом на гръдния кош отпред
под ключицата вляло към гръдната кос и лентовидния хематом под пъпа хоризонтално,
отговарят да са получени от правилно поставен предпазен колан.
Безспорно установените по делото телесни увреждания на ищеца са съпътствани
от болки и страдания, които представляват неимуществени вреди по смисъла на чл. 51
ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД. По отношение размера на тези вреди съдът съобрази дадени
задължителни указания с ППВС № 4/1968г. и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД повеляваща,
че размера им следва да се определи по справедливост, като се съобразят конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на
извършването, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания, социално – икономическата обстановка в страната към момента на
увреждането и установените застрахователни лимити. Във връзка с последното са
решения № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. и Решение № 121/09.07.2012г. по т.д. №
60/2012г., двете на II т.о., ВКС. При формиране на изводите си досежно справедливото
обезщетение съдът кредитира показанията на свид. Н.а, при съобразяване на
разпоредбата на чл. 172 ГПК. Макар и заинтересована от изхода на спора, същата
изнася факти и обстоятелства за търпените от ищеца неимуществени вреди базирани
на непосредствените й впечатления относно последствията от инцидента върху
здравето му, които са в унисон със заключението на СМЕ и приложените медицински
документи.
8
От посочените доказателства и доказателствени средства безспорно се
установява, че на ищеца е причинена съчетана лека телесна повреда, изразяваща се в
различни контузии по главата, тялото и крайниците, които са довели до временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота. От показанията на свид. Н.а и СМЕ
се установи, че в първите 15- 20 дни болките на ищеца са били с изключително висок
интензитет, което е затруднявало движението на снагата и долните крайници.
Впоследствие болките и страданията са намалели, но са продължили за около и повече
от 30 дни. Направеният от вещото лице извод в съдебно заседание за наличие на средна
телесна повреда, поради затруднение в движението на снагата, на база
продължаващите повече от 30 дни болки и страдания не се споделя от съда. Наличието
на този вид телесно увреждане изисква затруднението в движението на снагата да е
трайно. А то не е такова, само поради това, че болките в тази област на тялото за
продължили повече от 30 дни. Необходимо е да е налице обективна невъзможност за
движение на снагата за повече от месец. В случая това нито се твърди, нито се доказва.
Напротив дори от показанията на свидетеля на ищеца се установява, че в оздравително
– възстановителния период същият е можел да се обслужва сам, вкл. да се облича и не
е прибягвал до чужда помощ. Това изключва ограниченията в движението на снагата
да са трайни и с характеристиките на средна телесна повреда. Безспорно обаче е в
резултат на ПТП на ищеца са причинени болки и страдания в поясната област, поради
засягане на лумбалните прешлени. Вярно е, че в тази област ищецът е имал стара
травма, която е улеснила увреждането на здравето му, но същото така е вярно, че ПТП
има своя принос в обострянето на състоянието му и рецидивиране на заболяването до
степен, налагаща оперативно лечение. Макар и болките в тази област да не са били
интензивни след острия период, те са били постоянни и са оказвали негативно
въздействие върху здравето на ищеца. Обстоятелство, което следва да бъде отчетено и
съобразено, при определяне на следващото му се обезщетение. На следващо място
безспорно се установи по делото, че наред с физическите травми на репариране
подлежат и преживяните от ищеца в резултат на ПТП психически стрес и душевен
дискомфорт. Веднага след инцидента същият бил много уплашен /показания на свид.
Н.а/, а по – късно се появили нарушения в съня. Не можел да спи, сънувал кошмари и
се появил страх от шофиране. Наложило се ищеца да посещава клиничен – психолог,
тъй като бил изпаднал в депресивно състояние и имал високи нива на личностна и
ситуативна тревожност. Приложеното психологично изследване няма
характеристиките на експертиза, но в същността си на частен документ може да бъде
ценено наред с другите доказателства по делото, включително показанията на свид.
Н.а. В своята съвкупност същите водят до извод за нарушено психическо състояние на
ищеца, което е продължило за период от два – три месеца.
При съобразяване на изложеното относно характера на телесните увреждания,
продължителността и интензитета на търпените от ищеца болки и страдания, неговата
9
възраст /65 г./, психическия стрес и емоционален дискомфорт, съдът намира, че
изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД ще бъде задоволено с присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв. При отмерването на този
размер на обезщетение съдът съобрази още, че причинените на ищеца твравми не са
довели до необратими последици за здравословното му състояние и в нито един
момент не са поставили в реална опасност неговия живот. Макар и още да се забелязват
следи в душевния му мир от претърпяната психическа травма, същият вече се е върнал
към нормалния си начин на живот и е започнал отново да шофира.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че заместващо обезщетение в размер
на 8000 лв. е достатъчно за репариране на неблагоприятните морални последици
настъпили в патримониума на ищеца в резултат на увреждащото събитие. С оглед на
установения принос на последния за настъпване на вредоносния резултат обаче, така
определеното обезщетение от 8000 лв. следва да бъде редуцирано с 50 % и намалено до
4000 лв., до която сума предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от 15.04.2021г. За горницата над
уважената част до пълния предявен размер от 8000 лв. този иск подлежи на
отхвърляне.
При този изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Същият е доказал извършването на
разноски в общ размер на 1670 лв., поради което в негова ползва следва да се присъдят
съразмерно с уважената част на претенцията – 835 лв. Предвид сторените от ответника
разноски по делото в размер на 430 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лв., в негова полза, с оглед отхвърлената част от иска, следва да се присъдят
разноски в размер на 315 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. "Света София” № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. К.
Н., ЕГН: **********, с адрес гр***, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД,
СУМАТА от 4000 лв. /четири хиляди лева/ - главница, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на
03.01.2021г. пътнотранспортно произшествие в гр. В. Търново, на кръстовището на ул.
„Н. Габровски” с ул. „Йоновка”, между л.а. „***” с рег. № ***, управляван от
застрахования при ответника водач и л.а. „*** ***” с рег. № ***, управляван от ищеца,
ведно със законната лихва върху тази сума от 15.04.2021г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над уважения
размер от 4000 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв. или за сумата от 4 000 лв.,
10
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. "Света София” № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. К.
Н., ЕГН: **********, с адрес гр*** СУМАТА от 835 лв. /осемстотин тридесет и пет
лева/, представляваща сторените от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА ИВ. К. Н., ЕГН: **********, с адрес гр*** ДА ЗАПЛАТИ на „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. "Света София” № 7, ет. 5 СУМАТА от 315 лв. /триста и петнадесет лева/,
представляваща сторените от ответника разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11