О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260131
гр. Шумен, 24.02.2021 год.
Шуменски
окръжен съд в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: М.
Маринов Членове:1.
Р.Хаджииванова
2.мл.с. С.Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Р.
Хаджииванова в.ч.гр.д. № 48 по описа за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274
и сл. от ГПК.
Постъпила
е частна жалба вх.№ 261062/20.10.2020 г. /п.кл. 19.10.2020 г./, от „Профи
Кредит България“ ЕООД гр. София, ЕИК ..., действащо чрез пълномощника си гл.
юрисконсулт Р.И.И., срещу разпореждане № 260210/28.09.2020 г. по ч.гр.д. № 800/2020 г. на
НПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Р.Н.М., за
сумите: 885,99лв. непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода 01.06.2019
г. – 10.09.2019 г. и за 112,29лв. законна лихва за периода 10.09.2019 г. –
17.08.2020 г. /представляваща разликата над уважения размер на законната лихва
от 265,73лв. до претендирания от 378,02лв./. Жалбоподателят счита
разпореждането за неправилно. Излага, че договорът за потребителски кредит
отговаря на всички законови императивни изисквания, съдържа всички параметри
като основание и размер, и е на разбираем и достъпен език. Изготвен е
погасителен план. Клаузата за лихва не е нищожна, с оглед разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, поради което не може да се приеме, че кредиторът е
недобросъвестен, съответно договорната лихва да представлява неравноправна
клауза /по арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/. Уговореното договорно възнаграждение не
противоречи и на добрите нрави, уговорено е в съответствие с принципа на
добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и
неговата цена, в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Предвид
изложеното моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и
постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените
суми. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 15лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Частната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
След
като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна,
поради следните съображения:
Ч.гр.д.
№ 800/2020 г. на НПРС е образувано по депозирано от „Профи Кредит България”
ЕООД гр. С, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано
от управителите С.Н., Ц.С., Я.Я.Ч. и Я.Ч., с пълномощник по делото юрисконсулт Р.И.И., заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, срещу длъжника Р.Н.М. с ЕГН:********** с настоящ адрес ***, за заплащане на следните суми: 2788,78лв. остатък от предсрочно изискуема главница; 885,99лв.
непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода 01.06.2019 г. – 10.09.2019
г. /датата на предсрочна изискуемост/; 2539,35лв. непогасено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги; 10,26лв. лихва за забава от 02.07.2018 г.
/датата на изпадане в забава/ - 10.09.2019 /датата на предсрочна изискуемост/;
387,02лв. законна лихва за периода 10.09.2019г. - 17.08.2020 г. /без периода от
13.03.2020 г. - 13.07.2020 г., в който на осн. чл.6 от ЗМДВИППП не е
начислявана законна лихва/, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и
направените по заповедното производство разноски в размер на 132,05лв. държавна
такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит № ********** от 13.04.2018 г.
С разпореждане № 260210/28.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 800/2020
г., НПРС е отхвърлил частично заявлението за сумите: 2539,35лв. непогасено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 885,99лв.
неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.06.2019 г. – 10.09.2019 г.; 112,29лв. законна лихва за периода 10.09.2019
г. - 17.08.2020 г. /без периода от
13.03.2020г. до 13.07.2020 г. на осн. чл.6 от ЗМДВИППП/, представляваща
разликата над уважения размер на законната лихва от 265,73 лв. до претендирания
от 378,02лв., както и в частта за разноските за разликата над 50лв. до 150лв.
юрисконсулско възнаграждение и за разликата над 61,30лв. до 132,05 лв. държавна
такса.
В
останалата част заявлението е уважено, като е издадена Заповед № 260027 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 800/2020г. на НПРС /поправена с Определение №
260/09.12.2020 г./, за сумите: 2788,78лв. главница; 10,26лв. лихва за забава от 02.07.2018 г. - 10.09.2019
г.; сумата от 265,73лв. - законна лихва за периода 10.09.2019
г. – 17.08.2020 г. /при допусната в диспозитива на заповедта и определението по
чл.247 ГПК очевидна фактическа грешка, според която се издава заповед за сумата 378,02 лв. законна лихва за периода 10.09.2019
г. – 17.08.2020 г., вместо за сумата 265,73лв./, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.08.2020 г. до окончателното плащане, както и за
направените в заповедното производство разноски в размер на 61,30лв. държавна
такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
За
да отхвърли заявлението относно претенцията за договорна лихва в размер на 885,99лв., съдът е приел, че клаузата е
неравноправна съгласно чл.143, ал.2 ЗЗП, освен това според съда такава уговорка
липсва в договора. Досежно законната лихва съдът е приел дължимост на същата в по-нисък
размер -265,73лв., вместо претендираните 378,02лв., въз основа на изчисление
чрез електронен калкулатор на НАП върху посочената главница.
С оглед така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Съгласно разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл.411,
ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./
заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи,
когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е
настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с
потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират
приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК
за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП,
като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В чл.143, ал. 2 ЗЗП
са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме,
че е налице неравноправна клауза.
Предмет на
настоящата жалба е претенцията на заявителя за заплащане на сумата от 885,99лв. - неплатено падежирало договорно
възнаграждение, дължимо за периода 01.06.2019
г. – 10.09.2019 г. /датата на предсрочна изискуемост/, както и сумата
от 265,73лв. - законна лихва за периода 10.09.2019 г. – 17.08.2020
г. /при допусната в диспозитива на заповед № 260027/28.09.2020 г., според която
се издава заповед за сумата 378,02
лв. - законна лихва за периода 10.09.2019 г. – 17.08.2020 г., вместо за сумата
265,73лв./.
В представения договор за потребителски кредит е
договорен фиксиран годишен лихвен процент от 41,17% и ГПР 49,90 %. Така уговорената възнаградителната лихва
надвишава 4 пъти законната лихва по
просрочени задължения. Трайно е прието в съдебната
практика, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва, която е определена с ПМС
№ 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на
БНБ плюс 10 процентни пункта. Максималният размер на договорната лихва /била
възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл.9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Прието е, че ако договорната
лихва надвишава трикратно размера на законната лихва,
а по обезпечен заем - двукратния размер
на законната лихва, то е налице неравноправие,
тъй като в този случай така определеният размер на възнаградителната лихва
съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод предоставеното
ползване на заемната сума /Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д.
1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005
г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на
ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС,
4 г. о./.
Размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426
на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс
10 процентни пункта. Към
момента на сключване на договора основният лихвен
процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент.
Поради това най-високата стойност, която е имала законната лихва за периода на действие на договора от
момента на сключването му е 10, 00%. С
клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва,
надвишаваща 4 пъти законната лихва по
просрочени задължения се нарушават изискванията за
еквивалентност на престациите, поради което тя не отговаря на
изискванията за добросъвестност и се
явява неравноправна съгласно чл. 143,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП.
Независимо от изложеното, настоящата
инстанция счита, че в случая претенцията за възнаградителна лихва следва да
бъде отхвърлена изцяло, тъй като при признатата нищожност на клаузата, относно
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги за сумата 2539,35лв. /разпореждането в тази част е влязло в сила
като необжалвано/, и твърдението на заявителя за извършено частично плащане на
9 погасителни вноски, което е в общ размер на 2130,48лв., не би могло в
настоящото производство да се установи с точност какъв би бил размерът на
остатъка /ако има такъв/ от непогасената договорна лихва. Изчисленията, при изключване
на плащанията по нищожните клаузи на договора са невъзможни в настоящото
едностранно производство, поради което претенцията в тази й част следва изцяло да
се отхвърли. Заявителят има възможност да установи точния размер на това
вземане в исковото производство.
Поради същата причина следва да бъде
отхвърлена и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата в
обжалваната част, а именно за сумата над уважения размер от 265,73лв. до
претендирания от 378,02лв. /или за сумата от 112,29лв./ за
периода 10.09.2019 г. - 17.08.2020 г. В уважената част
разпореждането е влязло в сила като необжалвано.
Ето защо разпореждането, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК за договорна лихва и
за законната лихва в обжалваната част следва да бъде потвърдено, по изложените по-горе
съображения, а жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
С
оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се следват.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260210/28.09.2020 г. по ч.гр.д. № 800/2020 г. на
НПРС в частта, с която е отхвърлено заявлението
на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК
срещу Р.Н.М. за сумата от 885,99лв. – неплатено падежирало
договорно възнаграждение за периода 01.06.2019
г. – 10.09.2019 г., и в частта за сумата от 112.29лв. - законна лихва за периода 10.09.2019
г. – 17.08.2020 г. /при допусната в диспозитива на заповед № 260027/28.09.2020
г. и определение № 260096/09.12.2020 г., очевидна фактическа грешка, според
която се издава заповед за сумата
378,02 лв. - законна лихва за периода 10.09.2019 г. – 17.08.2020
г., вместо за сумата 265,73лв./.
В останалата необжалвана част разпореждането е
влязло в сила.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.