№ 1002
гр. Варна , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500720 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. С. Х. от
с.Голица, против решение №261149/12.11.2020г., поправено с решение №260476/15.02.21г.,
постановени по гр.д. №6492/2020г. по описа на ВРС, в частта, в която е прието за
установено в отношенията между страните, че Г. С. Х. дължи на „Банка ДСК“ АД следните
вземания, за които в полза на „Експресбанк“ АД, ЕИК *********, е издадена Заповед №
8639/13.11.2019г. за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18600/2019г. по
описа на Районен съд Варна: сумата от 1592.71лв., представляваща главница; сумата от
773.68 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 29.01.2015 г. до 12.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
12.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата е наведено оплакването, че решението е неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените
правила. Счита, че по отношение на главницата приложима се явява 5-годишната давност,
която тече от падежа на съответната погас.вноска, като неправилно ВРС е приел, че тази
давност тече от уговорения краен срок на кредита. Навежда довода, че съгласно договора
кредиторът се е съгласил да приеме изпълнение на части, като за всяка вноска е определен
предварително падежа й, като при неиздължаване на падежа разпоредбата на чл.60, ал.2
ЗКИ предоставяла възможност на кредитора да поиска издаване на заповед за изпълнение за
падежиралите вноски, което означавало, че вземането било изискуемо. Счита, че всички
1
вземания за главници, чиито падеж е настъпил преди 12.11.14г. са погасени по давност.
Намира, че районният съд не е приложил правилно закона и спрямо претенцията за
обезщетение за забава, за което вземане била приложима кратката погас.давност, като счита,
че обезщетение за забава се дължи само върху непогасените по давност погас.вноски и то
само за три години назад от датата на подаване на заявлението. Моли да бъде отменено
решението в обжалваната част, като бъде отхвърлен иска.
Въззиваемата страна БАНКА ДСК АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.Московска №19 , е депозирала в срок отговор, с който счита
жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от БАНКА ДСК АД,
ЕИК *********, срещу Г. С. Х. от с.Голица обективно съединени искове с правно основание
чл.415 във вр. с чл.422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1691,98лв-дължима главница по договор за кредит
Експресо от 30.01.08г.; сумата от 41,83лв–договорна лихва за периода от 29.08.13г. до
29.01.15г.; сумата от 174,95лв–обезщетение за забава за периода 29.08.13г. до 29.01.15г. и
сумата от 821,55лв-обезщетение за забава за периода от 29.01.15г. до 12.11.19г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.11.19г. до оконч.изплащане, за които суми
е издадена Заповед №8639/13.11.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №18600/2019г. на РС-Варна.
В исковата молба поддържа, че по силата на сключен между ЕКСПРЕСБАНК
АД и Г. С. Х. договор за кредит Експресо от 30.01.08г. първият е предоставил на втория в
качеството му на кредитополучател кредит в размер на 6300лв с краен срок на издължаване
29.01.15г., който бил усвоен. Твърди, че съгласно договора кредитополучателят заплаща
възнагр.лихва в размер на 9,10% годишно, като при забава в плащането на месечната
вноска, по силата на чл.8.1, главницата от вноската се олихвявала с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 6 процентни пункта. Излага, че
ответникът е заплатил вноските с падеж до 29.07.13г., като неизплатени останали вноските
за м.08.13г. и следващите до краен падеж. Излага, че се е снабдил със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК.
В отговор на исковата молба ответникът Г. С. Х., е депозирал писмен отговор,
с който прави възражение за изтекла погас.давност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
2
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422
ГПК за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
С оглед наведените в жалбата оплаквания спорен на първо място е момента на
настъпила изискуемост на вземането за главница, от който тече погас.давност. В случая се
касае за договор за банков кредит, при който връщането на предоставената за ползване сума
на погас.вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на
длъжника на части, но не е налице периодично плащане. Това разсрочено плащане на
отпуснатия кредит не превръща главницата в периодично платима, поради което и за нея
приложима се явява общата петгодишна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД. Съгласно
чл.114, ал.1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. След като е
поето задължение за погасяване на задължението по договора на вноски, то всяка
погас.вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж, и именно от този момент
започва да тече погас.давност за всяка вноска / в този смисъл са Решение № 90/31.03.2014г.
по гр. д. № 6629/2013 г. на ВКС, Решение № 161/08.02.2016г. по т.д. № 1153/2014г. на ВКС /.
В подкрепа на това, че вземането на банката за всяка неплатена вноска е изискуемо на
падежа й, е и предвидената в чл.60, ал.2 от ЗКИ възможност банката да се снабди с
изпълнителен лист за просрочените по договора вноски. Предвид това погасени по давност
са вземанията за падежиралите вноски за главница, които попадат извън пет годишния
период, предхождащ подаването на заявлението по чл.417 ГПК / 12.11.19г./. Следователно
погасени по давност се явяват вноските за периода 29.08.13г. до 11.11.14г.вкл, възлизащи на
сумата от 1287,27лв съгласно заключението на вещото лице. Предвид това предявеният иск
за главница се явява основателен за сумата от 305,44лв, като за разликата до 1592,71лв,
възлизаща на 1287,27лв, същият следва да се отхвърли като погасен по давност. Решението
на ВРС в тази част като неправилно следва да се отмени.
Относно претенцията за обезщетение за забава, то доколкото ответникът не е
изпълнил задължението си да плати главницата по договора в уговорените срокове, той
дължи и обезщетение за забавено плащане. Приложимост по отношение на него намира
тригодишния давностен срок по чл. 111, б.”б” от ЗЗД, доколкото е обезщетение за
неизпълнен договор. Ето защо тази претенция следва да бъде уважена само за част от
претендирания период, а именно за периода от три години преди датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 12.11.19г., т.е. от 12.11.16г. до
12.11.19г., при това само по отношение на вземането за главницата, която не е погасена по
давност. В този смисъл е и разпоредбата на чл.119 ЗЗД, съгласно която с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла. Така определеното обезщетение за забава върху оставащата
3
непогасена главница в общ размер от 305,44лв. за посочения период 12.11.16г. до 12.11.19г.
се равнява на сумата 93лв., изчислена от съда с помощта на лихвен калкулатор. Предвид
това предявеният иск за обезщетение за забава се явява основателен до този размер и следва
да бъде уважен, като за разликата над 93лв. до сумата от 773,68лв., възлизаща на 680,68лв,
и за периода 29.01.2015г. – 11.11.2016г.вкл. искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен и погасен по давност.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по
издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото
производство, или с решението си по установ.иск съдът дължи произнасяне по дължимостта
на разноските за заповедното производство. С оглед на това, предвид установения размер на
вземането в настоящото производство, съдът намира, че дължимите в заповедното
производство разноски на ищеца са в размер на 15,27лева– д.т. и ю.к.възнаграждение, за
която сума е издадена заповед за изпълнение.
Съобразно уважената част от предявеният иск дължимите на ищеца разноски
по съразмерност на уважената част на иска за първа инстанция са в размер на 74,87лв,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащането.
Ето защо решението на ВРС следва да се отмени в частта, в която са
присъдени в полза на ищеца разноски за заповедно производство за горницата над 15,27лв
до 90,67лв и за производството пред ВРС за горницата над 74,87лв до 444,69лв.
Предвид отправеното от ответника искане за присъждане на разноски
дължимите на последния за производството пред първата инстанция възлизат на 462,90лв
съразмерно с отхв.част от исковете. Ето защо следва да се присъдят допълнително разноски
на ответника в размер на 242,87лв.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция разноски се следват
съобразно уважената, респ.отхвърлената част на всяка една от страните. Ищцовата страна е
релевирала възражение за прекомерност на адв.хонорар на насрещната страна, договорен за
възз.инстанция. Съдът като съобрази, че съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.04г.
минималния размер на дължимото възнаграждение възлиза на 395,64лв намира
възражениено за неоснователно. При това с оглед обжалвания с подадената въззивна жалба
интерес и установената от въззивния съд частична основателност на въззивната жалба,
разноските за въззивното производство, които по съразмерност се следват за въззивника са
282,75лв.
Доколкото възз.страна е защитавана от юрисконсулт, то следващото се
възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция следва да се определи на
осн. чл.25 от НЗПП в размер на 100лв. С оглед обжалвания с подадената въззивна жалба
размер на решението и установената от въззивния съд частична основателност на въззивната
4
жалба, разноските за въззивното производство, които по съразмерност се следват за
възз.страна са 16,84лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261149/12.11.2020г., поправено с решение
№260476/15.02.21г., постановени по гр.д. №6492/2020г. по описа на ВРС, в частта му, в
която е прието за установено в отношенията между страните, че Г. С. Х., ЕГН **********,
дължи на БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, следните вземания, за които в полза на
„Експресбанк“ АД, ЕИК *********, е издадена Заповед №8639/13.11.2019г. за изпълнение
на задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18600/2019г. по описа на Районен съд Варна:
сумата от 1287,27лв, съставляваща горницата над 305,44лв до размера от 1592,71лв,
представляваща главница; сумата от 680,68лв, съставляваща горницата над 93лв до
размера от 773,68лв, представляваща обезщетение за забава, и за периода 29.01.2015г. –
11.11.2016г.вкл, както и в частта му, в която са присъдени в полза на БАНКА ДСК АД
разноски за заповедно производство за горницата над 15,27лв до 90,67лв и за
производството пред ВРС за горницата над 74,87лв до 444,69лв, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19, против Г. С. Х., ЕГН **********, с
адрес с.Голица, общ.Д.Чифлик, искове с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1287,27лв, съставляваща горницата над 305,44лв до размера от 1592,71лв,
представляваща главница по договор за кредит Експресо № 47992/30.01.08г., поради
погасяване по давност, както и обезщетение за забава за периода от 29.01.2015г. до
11.11.2016г.вкл. и за сумата от 680,68лв, съставляваща горницата над 93лв до размера от
773,68лв, за които вземания е издадена Заповед №8639/13.11.2019г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №18600/2019г. на
РС-Варна.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261149/12.11.2020г., поправено с решение
№260476/15.02.21г., постановени по гр.д. №6492/2020г. по описа на ВРС, в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Московска №19, ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Х., ЕГН **********, с
адрес с.Голица, общ.Д.Чифлик, СУМАТА от 242,87лв, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от 282,75лв,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивното производство, на
5
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Г. С. Х., ЕГН **********, с адрес с.Голица, общ.Д.Чифлик, ДА
ЗАПЛАТИ на БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Московска №19, сумата от 16,84лв, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6