№ 1161
гр. Благоевград, 02.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500833 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК:
********************, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „адрес” № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис № 4, срещу Разпореждане № 431/23.07.2021г. на Районен
съд – Благоевград, постановено по ч. гр. д. № 190 по описа на съда за 2021 г., в частта, с
което първоинстанционният съд е отхвърлил подаденото заявление срещу длъжника С. К.
М., , в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумата от 198 лв.,представляваща застрахователна премия по договор за
допълнителна услуга за периода от 25.03.2018 г.до 25.08.2018г.
Излага съображения, че в обжалваната част същото е неправилно и незаконосъобразно.
Прави искане атакуваното разпореждане в отхвърлителната му част да бъде отменено и да
бъде уважено искането. Желае да му бъдат присъдени сторените разноски във въззивното
производство.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на
длъжника.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият
съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
1
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната
проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното разпореждане съдът сам решава
въпроса по жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч. гр. д. по
описа на Районен съд – Благоевград, намира за установено следното:
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, чрез пълномощник срещу длъжника С.М. с
настоящ адрес в Благоевград.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от
Договор за заем CrediНоmе + № 1181 - 10177989 и Договор за допълнителни услуги към
този заем,които са поискани от кредитополучателя.
Заявителят е представил копие от Договор за заем CrediНоmе № 1181 - 10182228 и и
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181 - 10182228, сключени на
24.02.2018г. между "Микро кредит" АД и длъжника Л.А.Л. и общите условия към него,както
и документи установяващи цедиране на задължението в полза на заявителя.
Районният съд е отхвърлил заявлението в частта,с която се претендира сумата от 198
лв.,представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги .
В мотивите на обжалваното разпореждане районният съд е приел, че искането в
частта, касаеща претендираната сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги, застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, както и лихвата за
забава по договор за допълнителни услуги, противоречи на добрите нрави, като е налице и
обоснована вероятност за неравноправна клауза.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд фактически и
правни изводи.
Съдът намира, че клаузата за заплащане на допълнителни услуги като застраховка е
вероятно неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
2
От съдържанието на тази клауза от договора за допълнителни услуги не става ясно дали
цената на застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно
погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата, т. е. възнаграждението за
допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента
поради отказ или прекратяване на договора. Възнаграждението за услугата застраховка
следва да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено.Неравноправността на тази клауза
се заключава в това, че от страна на кредитора не е предоставена ясна и разбираема
информация относно начина на усвояване на кредита - основание за нищожност по арг. на
чл.11, т.7, предл.2 от ЗПК и ясна информация относно това какво се включва като общ
размер на разходите по кредита - чл.11, т.20 от ЗПК.
Съдебната практика, а и произнасянията на СЕС във връзка с приложението на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на
вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО,
98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) №
2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски
практики“ - определят, че използване на търговска практика, която значително накърнява
способността на потребителя да вземе решение на база осведоменост, принуждаващо
потребителя да вземе решение за сделка, което не би взел при други обстоятелства, е
нищожно. Съгласно член 6 от същата директива - заблуждаваща е тази търговска практика,
която съдържа невярна информация или по някакъв начин, включително когато
посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител, дори и ако съдържащата се в нея информация е фактически точна, по
отношение на един или повече от посочените елементи, и във всички случаи подтиква или е
възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не
би взел.
С оглед гореизложеното въззивният съд споделя направения от първоинстанционния
съд извод, че клаузата за допълнителните услуги, относно възникване на задължение за
потребителя да заплаща и застрахователна премия е нищожно, поради неравноправния
характер доколкото не става ясно дали предварително на длъжника е било разяснено как
тази клауза ще се отрази на дълга, как ще го оскъпи .
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че са налице пречките по чл. 411, т.
2, пр. 2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение досежно заявлението по чл. 410 от ГПК
в тази му част и правилно е отхвърлено от районния съд. Ето защо въззивният съд намира,
че направените в частната жалба възражения са неоснователни. Районен съд Благоевград е
постановил в обжалваната част правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград, на основание чл. 413, ал. 2 ГПК
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба,подадена от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК: ********************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „адрес” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис № 4, срещу Разпореждане №
431/23.07.2021г. на Районен съд – Благоевград, постановено по ч. гр. д. № 190 по описа на
съда за 2021 г., в частта, с което първоинстанционният съд е отхвърлил подаденото
заявление срещу длъжника С. К. М., , с която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 198 лв.,представляваща застрахователна
премия по договор за допълнителна услуга за периода от 25.03.2018 г.до 25.08.2018г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4