№ 303
гр. Сливен, 26.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и шести
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Пламен Д. Стефанов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600401 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. К.К. от АК Сливен, защитник на подс. С.Л.З.,
срещу протоколно определение от 03.08.2022 г. в частта, с която съдът по реда на чл. 270 от
НПК е отхвърлил искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
В жалбата се твърди, че изрично е направено искане за изменение на мярката в по-
лека, тъй като подсъдимият изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора в гр.
Бургас по присъда на РС-Ихтиман, поради което наложената най-тежка мярка за
неотклонение била нецелесъобразна и създавала единствено пречка на подсъдимия да
излезе на работа. Иска от настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваното
определение като неправилно и да отмени наложената мярка за неотклонение „Задържане
под стража“.
В срока по чл. 342, ал. 2 от НПК не са постъпили възражения по подадената частна
жалба от прокуратурата.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба, както и материалите по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по НОХД № 1143/2021 г. по описа на РС Сливен е образувано по
внесен срещу подсъдимия З. и подс. Д. обвинителен акт по чл. 209, ал. 1 от НК, вр. чл. 20,
ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По ДП № 540/21 Г. на РП Сливен с постановление за привличане на обвиняем спрямо
С.Д.З. е взета първоначална МНО „Подписка“.
От справката за съдимост по делото е видно, че подс. З. е осъждан през 2018 г. за
престъпления по 195, ал.1 т.5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание, с определение от 01.11.2021 г. съдът потвърдил взетата
мярка за неотклонение. Проведени са няколко открити съдебни заседания на които
подсъдимият З. се е явявал лично и чрез своя защитник. С разпореждане от 27.05.2022 г.
съдът отсрочил насроченото заседание на 01.06.2022 г. за 15.06.2022 г. от 14.30ч, за която
дата разпоредил да бъдат уведомени страните устно. По делото е налична призовка на л.
106, от която е видно, че на 01.06.2022 г. подсъдимият е редовно уведомен чрез своя
защитник за заседанието на 15.06.2022 г. Въпреки това, на 15.06.22 г. за о. с. подсъдимият З.,
макар редовно уведомен, не се е явил лично. Неговият защитник и подс. Д. заявили, че
1
нямат контакт, а защитникът направил многократни опити да се свърже по телефона, но
същият бил изключен.
Първоинстанционният съд приел, че е налице пречка да се даде ход на делото, тъй като
обвинението е за тежко умишлено престъпление и присъствието на подсъдимия З. е
задължително. Въз основа на това съдът заключил, че мярката за неотклонение „Подписка“
не е постигнала своята цел, щом като подсъдимият, макар редовно призован, не се е явил за
съдебно заседание, поради което изменил мярката за неотклонение спрямо подс. З. от
„Подписка“ в „Задържане под стража“.
По разпореждане на съда е изпратен препис от разпореждането за издирване и
задържане на началника на РУ на МВР Сливен на 15.06.2022 г. за сведение и изпълнение, но
на 22.06.22 г. от РУ на МВР гр. Сливен върнали постъпилите от съда документи, тъй като
подсъдимият З. вече бил задържан и приведен в затвора гр. Бургас на 16.06.22. във връзка с
НОХД № 175/22 г. на РС Ихтиман. Подсъдимият З. бил осъден на три месеца „лишаване от
свобода“ и към 22.06.22 г. се намирал в затвора в гр. Бургас.
За следващите съдебни заседания на 13.07. и 03.08.2022 г. подсъдимият З. се е явил
лично, като на 03.08.2022 г. е направил искане за отвод на съдията и изменение на мярката
му за неотклонение в по-лека. Заседанието е отложено за събиране на доказателства за
12.10.2022 г.
За да постанови обжалваното определение съдът приел, че не са настъпили нови
обстоятелства, които да наложат изменение на мярката за неотклонение в по-лека, тъй като
подсъдимият действително се укривал и факта, че подсъдимият изтърпявал присъда, не
означавало, че същият е с по-добро процесуално поведение, и нямало да стане причина за
отлагане на делото. Въз основа на този извод, първоинстанционният съд отхвърлил искането
за изменение на мярката за неотклонение в по-лека и искането за отвод като неоснователни.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Подадената частна жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
срок по чл. 342, ал. 1 НПК, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи
на самостоятелно обжалване и протестиране.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Повдигнатото спрямо подсъдимия З. обвинение по чл. 209, ал. 1 от НК е за тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 от НК, тъй като за него е предвидено лишаване
от свобода от 1 до 6 години. Съгласно чл. 269, ал. 1 от НПК присъствието на подсъдимия в
съдебно заседание е задължително, респ. неявяването му без наличието на уважителна
причина или напускането на адреса, без да уведоми съдебните органи за това, би могло да
бъде санкционирано от съда чрез вземане на мярка за неотклонение или изменените на
взетата с по-тежка такава. В конкретния случай така е постъпил първоинстанционният съд
като е изменил мярката в най-тежката на 15.06.2022 г., констатирайки, че са налице горните
предпоставки.
От изменението на мярката на 15.06.2022 г. до провелото се на 03.08.2022 г. о. с. з.,
настоящият съдебен състав намира, че не са настъпили нови обстоятелства, които да
разколебаят подозренията за съпричастност на подсъдимия към престъплението, за което му
е повдигнато обвинение и наличие на реална опасност да се укрие или да извърши друго
престъпление. За периода от 15.06.22 г. до 03.08.22 г. са налице единствено данни от РУ на
МВР на гр. Сливен, че подсъдимият З. изпълнява наказание, което е наложено по НОХД №
175/22 г. на РС Ихтиман. Те обаче не са от естество, което да наложи изменение на мярката
за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, тъй като опасността подсъдимият З. да
се укрие според настоящия въззивен състав е реална с оглед миналите осъждания на
подсъдимия и недобросъвестно поведение, и същата не може да бъде изключена само въз
основа на обстоятелството, че лицето реално пребивава в затвора в гр. Бургас, изтърпявайки
наказание "лишаване от свобода". Недобросъвестното му поведение следва от неявяването
2
му в с. з. на 15.06.2022 г., тъй като по делото не се установяват факти от които да бъде
направен извод, че подсъдимият е бил препятстван да се яви или да уведоми съда, или своя
защитник за положението си.
Не може да бъде споделен доводът на защитата, че при изпълнение на наказание
лишаване от свобода наложената мярка „Задържане под стража“ е нецелесъобразна и
безпредметна. Целта на всяка мярка за неотклонение е не само да попречи на
подсъдимия/обвиняемия да извърши престъпление, но и да се укрие от органите на
правораздаването и с това да осуети разглеждането и приключването на производството в
разумен срок, както и изпълнението на влязлата в сила присъда. Необходимо е да се
посочи, че в случая целта на продължаващото задържане чрез прилаганата спрямо лицето
най-тежка мярка за неотклонение, е да се осигури добросъвестното му процесуално
поведение след изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода от 3 месеца,
което е приведено в изпълнение на 16.06.22 г. Взетата мярка спрямо подсъдимия е
законосъобразна и защото е насочена към обезпечаване явяването на подсъдимия за
насрочените съдебни заседания и приключването на производството в разумен срок.
Контролиращият съд следва да отбележи, че от момента на фактическото задържане на
подсъдимия– 15.06.2022 г. до датата на постановяване на обжалваното определение –
03.08.2022 г. е изтекъл срок, който не се явява неразумен. Доколкото за задържането в
съдебната фаза на наказателния процес не съществува аналогична норма на чл. 63, ал. 4 от
НПК, то разумността на срока за задържане следва да бъде преценяван съобразно чл. 6
ЕКЗПЧОС. В настоящия случай районният съд насрочва и провежда ритмично заседанията
по делото, спазвайки и разпоредбата на чл. 22, ал. 3 НПК. В проведените по делото
заседания са разпитани свидетели, допуснати са до разпит нови такива. С оглед на тези
констатации, настоящият съдебен състав намира, че периодът на задържане от по-малко от 3
месеца не се явява неразумен, не се превръща в предварително изпълнение на наказанието,
и не може сам по себе си да обуслови необходимост от изменение на мярката за
неотклонение, при положение, че не се констатира промяна в интензитета на опасностите
подсъдимата да извърши престъпление и да се укрие.
Предвид гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на
подсъдимия З. не са налице нови обстоятелства, които да обосноват изменения на
наложената най-тежка мярка за неотклонение, поради което частната жалба е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено като
правилно.
Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4 от НПК,
Сливенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 03.08.2022 г., по НОХД 1143/2021 г. по
описа на РС Сливен, в частта, с която съдът по реда на чл. 270 от НПК е отхвърлил искането
за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3