Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……141………………. Година 2020г. Град П., обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. П. ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 03.06.
2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР :ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. №
159 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от И.А.Т.,
ЕГН **********,***, Г.А.Т., ЕГН **********,*** и от Р.А.Ч., ЕГН ***********,*** ,
представлявана от Кмета на общината Т.Д.П..
С исковата молба е
предявен положителен установителен
иск за собственост по чл. 124 ал. 1
от ГПК .
С Решение №
1755 /30. 12.2019г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 1562/2019г.
по описа на същия съд , предявения иск е отхвърлен,като неоснователен. Осъдени са ищците да заплатят в полза на
ответника сторените съдебно – деловодни
разноски.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба
от ищците в първоинстанционното производство,чрез
пълномощниците им. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност
на обжалваното решение,поради нарушение на материалния закон, необоснованост
и нарушение на процесуалните правила . Искането е да се отмени решението
на районния съд и се постанови ново
решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи предявения
иск. Прави се искане за присъждане на
сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна . В отговора
се оспорва въззивната жалба.
Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да
се остави в сила .
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното решение които са посочени във
въззивната жалба , като взе предвид
становището на страните и събраните
доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба
е процесуално допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна в
съдебното производство ( ищец в производството пред районния съд
).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или
за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
Разгледана по
същество въззивната жалба е основателна
.
І.Какво е
установено по делото от фактическа страна?
Установено е по
делото ,че ищците са наследници по закон на лицето А.И. Т./Ч./, б.ж. на гр. П. , почитал на 15. 07. 1964г.
Установено е също така ,че наследодателя на ищците е притежавал недвижим имот , представляващ имот
пл. № 5994 в кв. 505, по
кадастралния и регулационния план на
гр. П. от 1959г. По разписната книга към кадастралния план имота е
записан на А.И. Т. / Ч. /.
Със Заповед №
2527/ 02. 12. 1963г. част от имота е урегулиран,като за имота са отредени
парцели Х-5994 и ХІ-5994 в кв. 505 ,за жилищно застрояване . Част от
имота с площ 672кв.м. е включен в обществено мероприятие –улица .
След влизане в
сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. през 2008г. двата
парцела са получили идентификатори 55155508. 106 и 107. Парцелите са получили и нови
планоснимачни номера УПИ ІХ-106 и VІІІ-107.
Частта от имота ,
предвиден за улица е получил
самостоятелен идентификатор 55155508. 108,
с площ от 598кв.м. и начин на
трайно ползване „За второстепенна улица „.
От заключението на
приетата по делото СТЕ се установява,че
процесния имот изцяло попада в улица
„А.Б. „. На мястото на имота улицата не е
реализирана. Имотът е ограден с
телена мрежа и се владее от ищците . В заключението на СТЕ е посочено ,че за
реализиране на улицата на мястото на имота е започнало отчуждително производство по реда на ЗПИНМ и ППЗНИМ. Съставен е протокол
на комисията по параграф 85 от ППЗПИНМ
от 14. 04. 1969г. за оценка на имота . Вещото лице не е намерило данни за заплащането на отчуждената част от
имота .
По делото е
представен като доказателство препис от протокол от 10. 03. 1977г. за извършена
съдебна делба между наследниците на А.И. Т. /Ч./ на оставените в наследство недвижими имоти в
гр. П.. От съдържанието на одобрената по
делото съдебна спогодба се установява,че част от недвижимите имоти са останали неподелени,
тъй като попадат в улица и охранителна
зеленина към нея, както и се придават по регулация към КООП „Металик „.
По делото е
представен като доказателство препис от протокол на комисията по параграф 85 от ППЗПИНМ от 14.
04. 1969г. В протокола е записано ,че за
откриване на улица се отчуждава част от имот пл.№ 5994 в кв. 505 по
плана на гр. П.,собственост на А.И. Ч.. Наследниците на А.И. Ч. отстъпват
безвъзмездно на общината 195 кв.м.
,попадащи пред лицето на отредените парцели за имота . Останалата част от отчуждения имот в размер на 435 кв., както и
паянтов обор с квадратура 18 кв. м. ще бъде заплатена на наследниците от ГНС по цени ,посочени в
протокола .
Като доказателство
по делото са представени Акт № 4936/ 30. 10. 2017г. за частна общинска
собственост и Акт № 1182/ 15. 11. 2018г. за публична общинска собственост. С
тези два акта имот с идентификатор
55155508. 108 , с площ от 598кв.м. и
начин на трайно ползване „За второстепенна улица „ , е актуван,като общинска собственост,първоначално
частна , след това публична общинска
собственост.
ІІ. Правни изводи
.
Районният съд е
отхвърлил иска с единствения мотив,че ищците не са доказали ,че спорната част
от имота , която е отчуждена за улица е
била собственост на наследодателя А.И. Т.
/ Ч. / преди отчуждаването . Този
извод на районния съд е неправилен по две съображения :
Според практиката
на ВКС (виж Р. № 42/ 12. 02. 2013г. по гр. д. № 701/2012г.
на І-во гр. отд. на ВКС; Р. № 717/ 05. 11. 2009г. по гр. д. № 2589/2008г. на
ІV-то гр. отд. на ВКС;)съдът не може да основава решението си на обстоятелства , които ответника
не е заявил, като възражение срещу иска в отговора на исковата молба.В отговора на исковата молба Община П. не е оспорила обстоятелството ,че частта от имота , която е
отредена за улица е бивша собственост на
наследодателя А.И. Т. / Ч. /,а в последствие на неговите наследници . Следва да се отбележи ,че в проведената преди
завеждането на исковата молба писмена кореспонденция между ищците и Община П. по отношение на спорния имот, Община П.
изрично е признала факта ,че имота е
бивша собственост на наследодателя А.И. Ч. ( виж писмо изх. № 44-Г-120/08. 02. 2018г. и
писмо изх. № 18-00-2662/03. 04. 2019г. ). Оспорването ,което
е направено в цитираните две писма на
Общината и в отговора на исковата молба е за това ,че
отчуждителното производство по ЗПИНМ и ППЗПИНМ е проведено, наследниците са обезщетени за отчуждената
част от имота , като улицата е частично реализирана.
С посочения по – горе извод районния съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, като е нарушил нормата на чл. 153 от ГПК , според която на доказване подлежат спорните
факти от значение за решаване на делото
и връзките между тях.
Изводът на районния съд относно собствеността върху
спорната част от имота е неправилен и по своето същество .По делото са събрани достатъчно доказателства, от които безспорно се
установява,че имот пл.№ 5994 в кв. 505 по плана на гр. П. от 1959г. , част
от който е спорния по делото имот ,е бил собственост на наследодателя А.И. Т. /Ч.
/.
Тези доказателства
са следните:
В протокола за
съдебна делба от 10. 03. 1977г. е посочено,че имот пл.№ 5994 в кв. 505 по плана на гр. П. от 1959г., който
е предмет на делбата е собственост на наследодателя А.И. Т. /Ч. /.
По делото е
представена скица на имота № 482/02. 07. 1992г. на Община П. , в която е
записано ,че имот пл.№ 5994 в кв. 505 по разписната книга към плана е записан
на А.И. Т. / Ч. / .
В раздел ІХ т.1
от протокола на комисията по параграф 85 от ППЗПИНМ , от 14.
04. 1969г. , е записано ,че имот пл.№ 5994 в кв. 505 по плана на гр. П. е
собственост на А.И. Ч. .
В заключението на
приетата по делото СТЕ е посочено ,че по
разписната книга към кадастралния план на гр. П. от 1959г. имот пл.№ 5994 е записан на А.И. Т. /Ч.
/.
Въззивната инстанция счита за недоказано възражението на Община П. за това
,че отчуждителното производство на част
от имот пл. № 5994 в кв. 505 по плана на гр. П., отреден за улица , е
завършено изцяло,поради което имота правилно е актуван като публична
общинска собственост.
На първо място
,следва да се отбележи ,че по своята правна природа актовете за общинска собственост
са констативни актове за собственост, които нямат правопораждащо действие ( виж чл.5 ал. 2 и ал. 3 от ЗОС). При спор за собственост в тежест на общината
е да докаже придобивното основание на общинската собственост върху актуваните
имоти(виж Р. № 1114/ 20. 01. 2009г. по гр. д. №
4559/2007г. на І-во гр. отд. на ВКС). В акта за публична
общинска собственост от 15. 11. 2018г. , като правно основание за актуването на
имота е посочен протокола на комисията по
параграф 85 от ППЗПИНМ от 14.
04. 1969г. за отчуждаването и оценката на имота. Следователно, в тежест на
общината е да докаже твърдението си в отговора на исковата молба за това ,че
процедурата по отчуждаването на имота е изцяло завършена към момента на
актуването на имота .Въззивната инстанция счита ,че това възражение на общината
е останало недоказано в съдебното производство .
В текста на чл. 39
ал. 2 от ЗПИНМ / ред. Дв. бр. 54/ 06. 07. 1956г./ е посочено ,че собствеността на придадени по
дворищно –регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план(непосредствено
отчуждително действие на дворищната регулация ).
В текстовете на
чл. 39 ал. 1 от ЗПИНМ и параграф 81 от ППЗПИНМ е посочено ,че недвижими имоти на частни лица и
обществени организации,отредени за мероприятия по уличнорегулационния план се
считат за отчуждени от деня на
обезщетяване на собствениците .Счита се ,че собствениците са обезщетени
или с определяне на недвижимия имот , който се отстъпва ,като обезщетение и
плащане в брой на евентуална
разлика в повече, или с плащане в брой на определеното парично
обезщетение.
В протокола на
комисията по параграф 85 от ППЗПИНМ е посочено ,че наследниците на А.И. Т./ Ч.
/ следва да бъдат обезщетени парично за отчуждения имот . По делото липсват
доказателства за парично обезщетяване на собствениците . При това положение следва да се приеме
,че Община П. не е доказала придобивното
основание,посочено в акта за публична общинска собственост , а именно –
отчуждаването на имота . При положение ,че липсват данни за обезщетяване на собствениците имота не се
счита за отчужден. Процедурата по отчуждаването не е осъществена изцяло , тъй като освен решението на компетентния
орган за отчуждаване на имота е необходимо
и обезщетяване на собствениците по предвидения в закона и в акта за
отчуждаването способ. Оборена е
доказателствената сила на официалния
свидетелстващ документ.
Неправилно е
становището на въззиваемата страна,развито в отговора на въззивната жалба, за
това ,че следа като отчуждената част от
имота не е била предмет на извършената през 1977г. съдебна делба ,това означава
,че с този акт правоимащите са признали факта на
отчуждаването на имота за улица , признали са правата на общината върху имота
и това ,че имота е станал общинска собственост.
Възражението е
несъстоятелно ,тъй като не отчита
обстоятелството ,че процедурата по отчуждаването не е завършена изцяло ,при
което не може да се приеме ,че имота е отчужден.
При липса на отчуждаване
наследствения характер на имота е запазен,като няма законова пречка , имотите ,които не са включени в делбата да
бъдат поделени допълнително ( виж чл. 75 ал. 1 и чл. 79 от ЗН). Обстоятелството
,че в делбения протокол наследниците са признали факта,че част от наследствения
имот не е предмет на делбата , тъй като
попада в улица и охранителна зеленина към нея не води до извода ,че
наследниците са били обезщетени за тази част от имота . Фактът на
обезщетяването следва да бъде доказан,при условията на пълно и главно доказване
от страна на Община П., което не бе извършено в настоящето съдебно производство
.
На основание чл.
271 ал. 1 от ГПК ще следва да се отмени изцяло решението на районния съд и се
постанови ново решение от въззивната инстанция, по съществото на спора , с
което се уважи предявения иск.
На основание чл.
78 ал.1 от ГПК ще следва да се осъди Община П. да заплати в полза на ищците И.А.Т.,
ЕГН **********,*** и Г.А.Т., ЕГН **********,***, сумата
670лв. , представляваща сторени съдебно –деловодни разноски за двете
инстанции.
На основание чл.
78 ал.1 от ГПК ще следва да се осъди Община П. да заплати в полза на ищеца Р.А.Ч.,
ЕГН ***********,***,сумата 600лв. , представляваща възнаграждение за
един адвокат в първоинстанционното производство .
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК във вр. с чл. 271 ал. 1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 1755 /30. 12.2019г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 1562/2019г. по описа на същия
съд,вместо което постановява :
По иска предявен
от И.А.Т., ЕГН **********,***, Г.А.Т., ЕГН **********,*** и Р.А.Ч., ЕГН ***********,*** ,
представлявана от Кмета на общината Т.Д.П., ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община П. ,че ищците са
собственици на следния недвижим имот:
Имот с
идентификатор 55155.508.108. ,по кадастралната карта на гр. П. , с площ от 598
кв. м. , с административен адрес: гр. П. , ул.
„А.Б. „ № 2, трайно предназначение на територията: урбанизирана , с
начин на трайно ползване : за второстепенна улица ,при съседи : 55155.508.110; 55155.508.506;
55155.508.77; 55155.508.106 и 55155.508.107.
ОСЪЖДА Община П. , представлявана от Кмета на
общината Т.Д.П., да заплати в полза на И.А.Т.,
ЕГН **********,*** и Г.А.Т., ЕГН **********,***, сумата 670лв., представляваща
сторени съдебно –деловодни разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА Община П. , представлявана от Кмета на
общината Т.Д.П., да заплати в полза на
Р.А.Ч., ЕГН ***********,***, сумата 600лв. , представляваща
възнаграждение за един адвокат в първоинстанционното производство.
На основание чл.
280 ал.3 т.1 от ГПК решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: