Р Е Ш Е Н И Е
№
град С.,
20.10.2014 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, I отделение, 1 състав, в публично
заседание на тридесеТ.септември през две хиляД.и четиринадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря А.Р., като
разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 11557 по описа на 2012
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.3-то от ЗЗД.
Ищците И.Г.К.
и Е.И.К., чрез процесуален представител излагат в исковата си молба, че на 26.01.2010
год. сключили с ответника предварителен договор за продажба и строителство на
следния недвижим имот: Апартамент № Ф-69, находящ се в сграда В, вх.*, на 2-ри етаж с площ от 81.87
кв.м., заедно с мазе № М-В69 с площ от 3.14 кв.м. и заедно с прилежащите му
0.485% идеални часТ.от общите часТ.на сградата и толкова идеални часТ.от
правото на строеж върху дворното място, в сградата, която е построена в УПИ I-253,475 от квартал 84 по плана на гр.С., местността „Д.-
Ответникът „А.Ти Д.Г.” ЕООД депозира отговор
с който оспорва исковата претенция и твърди, че договорената по предварителния
договор продажна цена не е подлежала на предоговаряне, а отделно от това
разликата представлява стойността на идеалните части от имота, който
дружеството има задължение да прехвърли на купувачите. Моли исковите претенции
да бъдат отхвърлени. Претендират се разноските по делото.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От предварителен
договор за продажба и строителство, сключен на 26.01.2010 год. между „А.Ти Д.Г.” ЕООД, като продавач и И.Г.К., като купувач, се
установява, че продавачът се е задължил да продаде на купувача недвижим имот,
представляващ Апартамент № Ф-69, находящ се в сграда В, вх.5, на 2-ри етаж с
площ от 81.87 кв.м., заедно с мазе № М-В69 с площ от 3.14 кв.м. и заедно с
прилежащите му 0.485% идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху дворното място, в сградата, която е
построена в УПИ I-253,475 от квартал 84 по плана
на гр.С., местността „Д.-
От
представите три броя разписки се установява, че „А.Ти Ди Г.” ЕООД е получило от И.Г.К. общо сумата от 81 000 евро по
сключения на 26.01.2010 год. предварителен договор.
Видно е от
нотариален акт № 93, том I, дело № 79/10 год. по описа на
Нотариус Г.Й., че на 04.03.2010 год. „А.Ти Ди Г.”
ЕООД е продало на И.Г.К. и Е.И.К. недвижим имот в груб строеж, представляващ
Апартамент № Ф-69, находящ се в сграда В, вх.5, на 2-ри етаж с площ от 81.87
кв.м., заедно с мазе № М-В69 с площ от 3.14 кв.м. и заедно с прилежащите му
0.485% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху дворното място, в сградата, която е построена в УПИ I-253,475 от квартал 84 по плана на гр.С., местността „Д.-
Приетата
по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н. дава
заключение, че стойността на 0.485 % идеални части от дворното място към
26.01.2010 год. са на стойност 16 596.36 лева, а към 30.12.2010 год. –
17 428.46 лева.
При така установена
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съдът приема, че е
сезиран с кондикционният иск за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1,
пред.3-то от ЗЗД, при който в тежест на ищеца е да докаже, че се е обеднил,
както и че в резултат на неговото обедняване ответникът пряко се е обогатил
поради отпаднало основание. Следователно даването да е станало правомерно и то
на основание, което впоследствие е отпаднало, т.е. състоянието на задържане от
обогатилия се да е неправомерно. Установи се по делото, че страните с предварителния
договор за покупко - продажба и строителство сключен на 26.01.2010 год. са
договорили продажна цена в размер на 81 000 евро, която цена безспорно е
заплатена от купувача. От окончателния договор също безспорно се установи, че
имота е продаден в груб строеж, като е вписана продажна цена в размер на
52 920 евро. Съгласно т.3 от договора обаче, продавачът се е задължил да
завърши сградата съгласно законовите изисквания и съгласно сключения
предварителен договор от 26.01.2010 год. Т.е. този текст недвусмислено препраща
към предварителния договор в който продажната цена включва както цялостното
построяване на сградата и в частност на имота предмет на прехвърлителната
сделка, така и въвеждането й в експлоатация. Отделно от това страните са
договорили, че в сумата от 81 000 евро е включена и стойността на идеалните
части от поземления имот, които следва да бъдат прехвърлени при едно
отлагателно условие – след снабдяване с разрешение за ползване на
сградата.
По предварителния
договор страните не са разделили стойността на вещното право и стойността на
довършителните работи, поради което съдът приема, че сумата от 81 000 евро
представлява съвкупност от двата договора, първия за прехвърляне собствеността
/оформен с нотариалния акт/ и втория - договора за строителство. Отделно от
това, съгласно т.2.6 от предварителния договор, който както бе отбелязано се
състои от два елемента, е договорено, че уговорената продажна цена е
окончателна и не подлежи на промяна.
Поради изложеното
настоящият състав намира, че основанието на което е заплатена продажната цена
по договора от 26.01.2010 год. не е отпаднало и ответникът не дължи
репатрирането на тази сума. В тази връзка предявеният иск за връщане на сумата
от 81 000 евро се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на
спора ответникът има права на разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, но
същият не е представил списък с извършени такива, поради което съдът не следва
да му присъжда разноски.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.Г.К. с ЕГН ********** и Е.И.К. с ЕГН ********** и двамата със
съдебен адрес ***, партер, чрез адв. Б. против „А.Ти Ди Г.” ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Ф. Ж. К.”, бл.**, вх.”*”, ет.*, ап.* иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, сумата от
28 020 /двадесет и осем хиляди и двадесет/ евро, представляващи получена
на отпаднало основание по договор от 26.01.2010 год., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 23.08.2013 год. до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: