Мотиви към присъда по НОХД № 3180 по описа за
2017 година на Районен съд Варна, Пети наказателен състав
По отношение на обвиняемия
В.И. р. е внесен от Районна прокуратура Варна обвинителен акт в Районен съд Варна, по който е образувано
наказателно дело от общ характер за извършено деяние по чл.128 ал.2 пр.2 вр.ал.1 от НК затова, че на
24.05.2016 година в гр.Бяла,
област Варна, причинил на И.А.Ч. телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с едното око, а именно дясното
око.
В съдебното заседание на
10.07.2018 г. представителят на
прокуратурата повдигна ново обвинение срещу подс.р. по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК за това,
че на 24.05.2016 г. в гр.Бяла, обл.Варна причинил на И.А.Ч. средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно отслабване на зрението на дясното око. Новото обвинение бе допуснато и прието от съда като своевременно и
законосъобразно и съдебното производство продължи и приключи по това обвинение.
Представителят на Районна прокуратура Варна пледира за признаване на подсъдимия р. за виновен по новото
обвинение и налагане на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и на основание
чл.66 ал.1 от НК същото да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Моли
съда да уважи така предявения граждански иск, както и да осъди подсъдимия да
заплати направените по делото разноски.
От адв.И.Д., като повереник на пострадалия И.А.Ч.,
бе депозирана писмена молба до съда, с която моли И.А.Ч. да бъде конституиран
като граждански ищец и частен обвинител, като от името на пострадалия И.А.Ч.
предявява граждански иск срещу подс. В.И. р. в размер на 30 000 лева за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване
на деянието – 24.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и за претърпени имуществени вреди в
размер на 507.93 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и претендира заплащане на направените
по делото разноски и адвокатско възнаграждение. В разпоредителното заседание на
основание чл.84 и следващите от НПК бе приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения от И.А.Ч. граждански иск против подс. В.И. р. за
сумата от 30 000 лева за причинени неимуществени вреди в резултата от
деянието, ведно със законната с лихва, считано от датата на извършване на деянието
– 24.05.2016 г. до окончателното изплащане и за сумата от 507.93 лева за
претърпени имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната
лихва, считано от 29.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. На
основание чл.84 и следващите от НПК И.А.Ч. бе конституиран като граждански ищец
в настоящото производство. На основание чл.76 и следващите от НПК И.А.Ч. бе
конституиран като частен обвинител в настоящото производство срещу подс. В.И. р..
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец И.Ч. – адв.И.Д.
счита, че безспорно е установено авторството на деянието. Според него
обясненията на обвиняемия са негова защитна теза, тъй като при направените му
след инцидента прегледи по него не били установени следи от увреждания. Счита,
че е нанесена на пострадалия тежка, а не средна телесна повреда, тъй като
представлява слепота, а не затруднение на зрението. Според Постановление № 3 от 1979 г. т.17
характерът и степента на увреждането следвало да се определят към момента на
причиняване на телесната повреда, а не в по-късен момент, когато може да
настъпят измененията, защото квалификацията на повредата се определя от онези
условия, които пряко и непосредствено засягат и обуславят извършването на
деянието и неговия резултат. В случаите, когато здравословното състояние на
увредения се промени в следствие времето и лечението, тази благоприятна промяна
не се отразява на квалификацията на деянието. Според повереника в същото постановление
е посочено, че слепотата е налице, когато зрителната способност на едното или
на двете очи е намалена до такава степен, че увреденият престава да възприема и
разпознава заобикалящата го среда. Не е необходимо слепотата да е абсолютна.
Достатъчно е тя да е намалена до такава степен, при която увреденият няма
възможност да възприема и да разпознава предметите от близко разстояние. По отношение на предявения граждански иск смята, че той е доказан както
по основание, така и по размер. Сочи, че година и половина след увреждането до извършване на операцията Ч.
с това око не е виждал абсолютно нищо. В момента не може да управлява
автомобил, т.е. неговата дейност и въобще възможностите му за свободно
предвижване са силно ограничени. Смята, че е доказан гражданският иск и в
частта му за имуществените вреди с оглед представените медицински документи за
проведеното лечение и за неговата стойност. Моли съда да уважи гражданския иск
в размера, който е предявен, а именно 30 000 лева за неимуществени вреди,
ведно със съответните лихви, както и за имуществени вреди в размер на 507.93
лева, както и да им присъди извършените по делото разноски. По отношение на
наказанието на подсъдимия смята, че за неговата индивидуална превенция е
необходимо налагането на наказание лишаване от свобода, което да изтърпи
ефективно.
Защитникът на подсъдимия – адв.М.П. твърди, че подсъдимият не е
осъществил състава нито на чл.128, нито на чл.129 от НК. Пострадалият Ч. е
страдал от прогресивно заболяване на дясното око и би имал затруднение на
зрението на това око завинаги и без да е засегнат от инцидента. Причината за
нарушаването на зрението на пострадалия е повреденият трансплант - чуждо тяло
за окото и организма. При здраво око такъв удар не би могъл да причини тези последици.
Посочва, че в следствие на инцидента е настъпило минималното намаляване на
параметрите на зрението на дясното око, според Постановление № 3 от 27.09.1979
г. на Пленума на Върховния съд незначителните затруднения на зрението или
слуховата способност на увредения не следва да се третират като отслабване по
смисъла на чл.129 ал.2 от НК, а също, че трайното отслабване на нормалната
зрителна способност изключва кратковременните и скоропреходните състояния на
затруднение, независимо от тяхната степен. При пострадалия в медицинските
документи било отразено, че с времето зрението му се възстановява и съществува
вероятност съдът да осъди подзащитния му, а след това зрението на пострадалия
да се подобри към предишните стойности, след като организмът приеме новия
трансплант напълно. Според защитата е налице и виновно поведение на пострадалия
за нарушаването на зрението му. В медицинска документация от Русия, преведена
на български език, е записано, че е абсолютно противопоказно пострадалият да
употребява алкохол, а той е употребил такъв в не малки количества и то към
момента на инцидента. Поведението на пострадалия можело да се третира като
нахлуване в чужд имот – в помещение, обитавано от подзащитния му. Пострадалият
сам заявил, че умишлено се опитвал да отваря вратата на помещението, в което е
бил подзащитния му, докато той се опитвал да я затвори и това провокирало целия
инцидент, тъй като подзащитният му се е опитвал да защити своята собственост от
опит за незаконно влизане в нея от друго лице без да знае неговите намерения.
Всичко се е случило на едно тъмно и тясно пространство и действията на
подзащитния му следва да се третират като превишаване пределите на неизбежната
отбрана или за прилагане на текстовете за непредпазливо деяние, които са
възможни при настоящото обвинение. Пострадалият е бил в явно видимо нетрезво
състояние, от показанията на полицаите и медицинското лице, дошло по спешност
на мястото се доказало, че по подзащитния му е имало следи от пръсти по гушата и разкъсана
риза и тези гласни доказателства сочат, че подзащитният му е бил нападнат от
пострадалия, който е бил пиян, и се е отбранявал от него, като всичко това се е
случило след тази самоотбрана. Моли съда да изключи от доказателствената маса
по делото четения в съдебно заседание разпит пред съдия на св.А., даден на фаза
досъдебно производство, тъй като е проведен в нарушение на закона и изцяло
опорочен, защото към датата на провеждането му подзащитният му е бил обвиняем и
не му е била дадена възможност да присъства, да задава въпроси, няма и данни да
е бил призоваван надлежно за провеждането на този разпит или да е отказал да
присъства. В заключение моли съда на първо място да признае подзащитния му за
невинен за повдигнатото му обвинение, да отхвърли така предявения граждански иск
като недоказан и неоснователен, на второ място моли съда ако прецени, че
подзащитният му има вина, да се приложи института на превишаване пределите на
неизбежната отбрана или деяние по непредпазливост, а колкото до признаване на
граждански иск в размер на 30 000 лева, който е предявен, го счита за
силно завишен и най-малкото, че има действия на пострадалия, които са
провокирали инцидента. Моли съда ако подсъдимият бъде признат за виновен с
определяне на наказание лишаване от свобода то да бъде в размер под шест месеца и
същото да бъде отложено на основание чл.66 от НК.
При разпитите на предварителното производство и в съдебно заседание подсъдимият р. не се признава за виновен. Твърди, че пострадалият Ч. го е напсувал, след
което с едната си ръка го хванал за гърлото, а с другага за лакътя и го бутал
навътре в студиото. Подс. р. успял да отблъсне Ч. назад, като го бутнал, не му
е нанасял удари, но тъй като Ч. го държал за ризата от тежестта му ризата му се
скъсала. Ч. се дръпнал назад и тогава видели, че има кръв в областта на окото,
св.А. казал, че ще извика полиция и се отдалечил. На мястото слязла съпругата
на Ч. Ана С., подсъдимият ги пуснал с Ч. да влязат в студиото му и там изчакали
пристигане на Бърза помощ и полицията. В последната си дума съжалява, че така се е получило, твърди, че реакцията му е била защитна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият И.А.Ч., гражданин на Русия,
притежавал апартамент № 5 на първия етаж в жилищна кооперация в гр.Бяла,
обл.Варна, на ул.Подводничари № 14. В същата кооперация притежавал жилище и св.Ю.А.,
гражданин на Израел от руски произход – апартамент № 4 на първия етаж, който
бил и член на управителния съвет на етажната собственост.
Подсъдимият р., гражданин на Русия, притежавал
жилище в гр.Бяла, обл.Варна, на ул.Плажна № 4 ап.5, а в жилищната кооперация на
ул.Подводничари № 14 притежавал студио на приземния етаж на кооперацията, по
което се слизало по 5 стъпала от площадката на партера. Студиото имало два
входа – единия към улицата, а другия към стълбището на кооперацията. В студиото
подсъдимият водел периодично курсове по йога. През повечето време подсъдимият
живеел в Русия, като идвал в гр.Бяла предимно през летните месеци.
На 24.05.2016 г. около 20 часа вечерта подсъдимият р. решил да посети студиото и
да го подготви за използване. Спрял автомобила си на паркинга пред жилищната
кооперация. Взел със себе си голяма туба с вода и тръгнал към входа на
кооперацията. Там се срещнали със съпругата на св.А. – св.А.С., която му
помогнала да отвори входната врата и да влезе. Слизайки към студиото си,
подсъдимият р. видял, че на площадка на стълбите встрани от входа на студиото
му има поставен велосипед, който заемал част от площадката.
Подсъдимият р. попитал св.С. на кого е този велосипед,
който е заключен до входа на студиото му, тя му отговорила, че велосипедът е на
техен съсед. Св.С. се прибрала в жилището си и казала на съпруга си, че
подсъдимият р. предявява претенции към велосипеда на пострадалия Ч. пред студиото
му.
Св.А. отишъл в апартамента на Ч., казал му за
претенциите на подсъдимият р. и двамата решили да слязат в студиото на
подсъдимия и да говорят с него. Преди това през деня Ч.
бил употребил алкохол – предимно ракия. Пострадалият Ч. бил с поставени диоптрични
очила. Слезли на площадката и почукали на вратата на студиото.
Подсъдимият р. още не бил включил от таблото
електрическото захранване в студиото и мястото се осветявало единствено от
уличното осветление през стъклената входна врата на кооперацията и периодичното включване на стълбищното осветление, което се включвало при
индикация на движение. Подсъдимият отворил наполовина вратата и видял св.А., когото познавал
като член на управителния съвет и Ч., когото не познавал. Св.А. казал на
подсъдимия, че има претенции от другите собственици, че клиентите на подсъдимия
влизат в студиото му през общия вход, вместо през съществуващия самостоятелен
вход на помещението и с оглед на ограничаване на кражби следва да се ограничи
достъпа на външни лица. Св.Ч. казал на подсъдимия, че стълбището и
междуетажните площадки са обща етажна собственост и могат да се ползват от
всички собственици и затова той може да си държи велосипеда на това място.
Подсъдимият р. им казал да дойдат да разговарят
на другия ден, когато изтрезнеят и понечил да затвори вратата на студиото,
пострадалият Ч. сложил крака си между вратата и касата и попречил на
затварянето. Двамата бутали вратата на студиото в противоположни посоки, което
било съпроводено и от размяна на обидни реплики между тях. В един момент
подсъдимият р. бутнал в гърдите пострадалия Ч., той загубил равновесие и
политнал назад, в опита си да предотврати падане назад хванал подсъдимия за ръкава на ризата му, която започнала да се къса.
Тогава подсъдимият р. нанесъл с лявата си ръка с юмрук 2-3 бързи удара в
областта на дясното око на Ч., който пуснал ризата на подсъдимия и седнал на
земята. При ударите очилата на Ч. паднали на площадката.
Св.А., който станал очевидец на нанесените удари
от страна на подсъдимият р. на Ч. видял, че в областта на дясното око на Ч. има
кръв, казал, че ще се обади в полицията и се отдалечил. Обадил се на полицията и
на Бърза помощ, след което отишъл в дома на Ч. и казал на съпругата му Н. В.Ч.
да донесе превързочни материали, същото казал и на съпругата си – св.А.С..
Двете жени взели превързочни материали и слезли пред студиото на подсъдимия, където
заварили Ч. и р..
Св.А. уведомил по телефона за инцидента и св.Д.А.П.
– председател на управителния съвет на кооперацията.
От Писмо УРИ № 10582р1351 от 04.07.2016 г. на
Районен център 112 Варна МВР е видно, че на 24.05.2016 г. в 20,28 часа е
постъпило обаждане за възникнало сбиване на адрес гр.Бяла ул.Подводничари № 14 от
телефонен номер 0886 010 777/ползван от св.А. – л.31 от досъдебното производство /ДП/, като сигнала е предаден на
дежурната част на ОД на МВР Варна и центъра за спешна медицинска помощ Варна.
От дежурната част в Четвърто РУ на МВР уведомили
полицейски участък Бяла за инцидента, в 20,30 часа сигнала е получен от
дежурните полицейски служители – свидетели Д.Н.А. и Т.Х., които посетили
адреса.
От докладна записка /л.2 от ДП/ на младши полицейски
инспектор Д.Д. от полицейски участък Бяла при Четвърто РУ от 25.05.2016 г. е
видно, че след получаване на сигнала за сбиване в жилищна кооперация в гр.Бяла на ул.Подводничари № 14 и
посещение на полицейските служители Д.А. и Т.Х. ня място при проведена беседа с
подсъдимият р., пострадалия Ч. и свидетеля А. установили, че р. и Ч. се скарали,
Ч. хванал р. за гушата, р. нанесъл удар с юмрук в областта на дясното око, като
свидетел на инцидента бил А..
Пострадалият Ч. е прегледан в Очна клиника
Варна от д-р Косева, която установила разкъсно-контузна рана на дясно око с
пролабиране на вътреочни тъкани и разкъсно контузна рана на горния клепач на
дясното око, след което пациентът бил освободен до изтрезняването му с оглед
предстояща операция.
От Специализирана болница по очни болести за
активно лечение Варна ЕООД са представени медицинските документи за лицето И.Ч.
за проведеното лечение. В съпроводителното писмо /л.107 от ДП/ е отразено, че
на лицето не е взета кръв при постъпването му в болницата за химическо
изследване за наличие на алкохол. В Анамнезата към История на заболяването № 1058/25.05.2016 г./л.110 от ДП/ е посочено,
че на 24.05.2016 г. вечерта Ч. е доведен в болницата от медици от Спешна помощ, като пациентът
е бил във видимо нетрезво състояние, поради което хириргичната интервенция е
отложена за сутринта на 25.05.2016 г.
При извършения оглед на
местопроизшествие/протокол – л.3-4 от ДП/ на площадката пред студиото на р. в
участък с размери 110 см на 120 см са установени множество засъхнали
червеникави петна, от които са иззети оттривки. До стълбището е установен
завързан велосипед.
С протокол за доброволно предаване/л.33 от ДП/
на 26.05.2016 г. подс.р. предал на полицията светлосиня риза с флорални мотиви с дълги навити
ръкави, като десния ръкав и областта на дясна мишница са скъсани в горната си
част и отпред има зацапвания с червеникаво вещество, като е посочил, че е бил
облечен с тази риза при инцидента на 24.05.2016 г.
С протокол за доброволно предаване/л.34 от ДП/
на 01.06.2016 г. Ч. предал на полицията диоптрични очила с пластмасова рамка,
счупена в горната част в дясно/горна дъга/, същите са с лупа на лява рамка,
като е посочил, че е бил с тези очила при инцидента на 24.05.2016 г. От
протокола за оглед на веществени доказателства/л.97 от ДП/ е видно, че при извършения
на 27.07.2016 г. оглед на диоптрични очила е установено, че дясната дръжка на
рамката е отделена от самата рамка, десният обръч на рамката е счупен в горната
си част, а дясната диоптрична лупа е отделена.
От Докладна записка рег.№ 1054 от 30.05.2016
г./л.46 от ДП/, изготвена от полицейски инспектор Ц.И.от полицейски участък
Бяла е видно, че след извършена проверка е установено, че няма охранителна
камера, която да е заснела инцидента на партера на гр.Бяла, ул.Подводничари № 14.
От Докладна записка рег.№ 442р-9582 от
01.06.2016 г./л.50 от ДП/, изготвена от младши експерт П.Д. от Четвърто РУ при
ОД на МВР Варна е видно, че на 25.05.2016 г. е извършена полицейска регистрация
на подсъдимия р. в сградата на полицейското управление.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза
за освидетелстване № 409-2016 г., изготвена от д-р Д.Г. е видно, че след
проведен в СБАЛОБ гр.Варна на 27.05.2016 г. клиничен преглед са установени
следните увреждания на пострадалия Ч.: комбинирана травма в областта на дясното
око с разкъсване на роговицата, луксация ва вътречноочна леща, разкъсване на
ирис, разкъсно-контузна рана в областта на дясна вежда, ожулвания на лявата и
дясна повърхност на носа, кръвонасядания и травматични отоци по гърба на лява
длан, 4-5 пръсти на лявата ръка, кръвонасядания и травматични отоци по гърба на
лявото стъпало, 3 и 4 пръсти на лявото стъпало. Описаните линейни ожулвания по
дясната повърхност на носа са резултати на действието на предмети с подчертан
ръб, вероятно ръбовете на очила. Останалите травматични увреждания са резултат
на удари с или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени при
удари с юмруци в областта на дясното око, удари с юмруци и други в областта на
лявата длан и пръстите на лявата ръка, лявото стъпало и пръстите на лявото
стъпало. Травматичните увреждания в областта на дясното око обуславят слепота с
дясното око. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са
определили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза
за освидетелстване № 403-2016 г., изготвена от д-р Д.Г. е видно, че след
проведен на 25.05.2016 г. преглед на В.Р. са установени следните увреждания:
три ивицести, червеникави кръвонасядания по задната повърхност на дясната
гривнена става с ширина около 3-4 мм, дължина 3-5 см, ориентирани хоризонтално.
Такова кръвонасядане е установено и по предната повърхност на дясната гривнена
става с дължина около 6 см. По задната повърхност на дясната предмишница в
горна половина е установено ивицесто зацапване със засъхнала кръв с ширина
около 2 см и дължина 7-8 см. Не са установени други травматични увреждания.
Установените кръвонасядания са резултата на действието на предмети с подчертан
ръб, биха могли да бъдат получени от действието на белезници и са обусловили
чувство на болка.
От заключението на Съдебно-медицинска експертиза
на веществени доказателства № 28/30.06.2016 г., изготвена от вещото лице Й.П.Й.
е видно, че по предоставените обекти – бял плик съдържащ засъхнало червеникаво
вещество, иззето на 25.05.2016 г. при оглед на местопроизшествие в гр.Бяла ул.Подводничари № 14 под
стълбището и светлосиня риза с флорални мотиви, предадено с протокол за
доброволно предаване на 26.05.2016 г. от В. р. е доказано наличие на човешка
кръв, като не е установена кръвногрупова принадлежност на човешката кръв поради
липса на подходящ материал за изследване.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена чрез обясненията на подсъдимия р.; показанията на свидетелите И.Ч., Ю.А.,
Д.А., Т.Х., А.С., Л. Блашевски и Д.П., както и от писмените доказателства приобщени на
основание чл.283 от НПК.
На основание чл.284 от НПК бяха предявени на страните
веществените доказателства на страните, а именно хартиен плик, съдържащ
засъхнало червеникаво вещество, 1 брой светлосиня риза, пластмасова кутия с 1
брой диоптрични очила и 1 брой диск, съдържащ запис от телефон 112.
При формиране на решението си съдът намира
следното:
Категорично установено е,
че на процесната дата – 24.05.2016 г. подсъдимият Роденький и пострадалият Ч.
са се срещнали на вратата на студиото на подсъдимия в жилищната кооперация в
гр.Бяла, област Варна, на ул.Подводничари № 14 около 20.15 часа. Двамата си разменили остри реплики, стигнало се и до физически контакт
между тях и така се стигнало до
инцидента.
Налице са различия в свидетелските показания на свидетелите И.Ч. и Ю.А. от една страна и обясненията на подсъдимият р. от друга
страна единствено относно обстоятелството нанесъл ли е подсъдимият р. удари с
юмрук в лицето на Ч. в областта на дясното му око.
В приложеното към досъдебното производство
искане от разследващ полицай Св.С. за разпит пред съдия на св.А./л.28/ е
посочено, че обвиняемият р. и защитника му М.В.са уведомени писмено за
провеждане на разпита на свидетеля пред съдия, като са заявили, че не желаят да
присъстват. Това обстоятелство е посочено и в искането от прокурор Вл.Томов до
Районен съд Варна за провеждане на разпит на св.А. пред съдия/л.29 от ДП/. Към
досъдебното производство са приложени/л.47 и 48/ декларации от подс.р. и
неговия защитник адв.М.В.за това, че са уведомени на 25.05.2016 г., че на
26.05.2016 г. в 14,00 часа в сградата на Районен съд Варна ще се проведе разпит
на свидетел пред съдия, като адв.В.лично е записала, че не желае да се явява на
разпита, а на подс.р. призовката е преведена от преводач, той лично се е
подписал, че я е получил, след което преводачът Ачикгьозян лично е декларирала с подпис, че
подс.р. е уведомен лично и не желае да се явява пред съда. С оглед на това
съдът счете, че са налице условията на чл.281 ал.1 т.4 от НПК за прочитане на
показанията на този свидетел, дадени пред съдия на досъдебното производство и бяха прочетени свидетелските показания, дадени от
св.Ю.А. на досъдебното производство/л.31 от ДП/. Според неговите показания той
живее в кооперацията от 2011 година, като притежава апартамент в нея, член е на
управителния съвет на етажната собственост, подсъдимият р. познавал от 2013 г.,
тъй като той притежавал помещение на партерния етаж на жилищната кооперация,
което използвал за даване на уроци по йога. Това помещение имало отделен вход,
но той не бил използван, а клиентите на подс.р. влизали през общия вход и
изчаквали там, останалите собственици недоволствали от това, понеже ставали и
кражби в кооперацията. Св.А. и другите собственици поискали от подс.р. да
използва отделния вход за своите клиенти, но той не се съобразил с тяхното
искане и на тази основа са имали конфликт. Когато съпругата му се прибрала в
апартамента им и му казала, че е срещнала подс.р., който имал претенции към
оставения от Ч. велосипед на площадка в близост до вратата на студиото му, св.А.
решил да извика Ч. и двата да слязат при подсъдимия, за да се разберат за
велосипеда и А. да му предаде решенията на общото събрание на етажната
собственост, защото не се били виждали още нея година. Извикал Ч. и двамата
тръгнали надолу. Св.Ю.А. сочи, че него ден пострадалият Ч. е бил консумирал
алкохол, но не може да каже кога и какво количество, но не бил пиян. Срещнали
се на вратата на студиото на подс.р., като Ч. бил между двамата. Тогава А. и Ч.
поискали велосипеда да остане на площадката и А. предал на подс.р. решенията на
общото събрание. Подс.р. изразил несъгласие с тях, Ч. му отговорил и се стигнало до словесен
конфликт между тях. Подс.р. се помъчил да затвори вратата на студиото, но Ч. му
попречил, като застанал между вратата и рамката. Подс.р. бутнал в гърдите Ч.,
който залитнал назад, инстинктивно посегнал и се хванал за ръкава на ризата на
подс.р., за да не падне и посегнал и с другата ръка да се хване за подсъдимия.
Тогава подс.р. нанесъл удар с юмрук в областта на очилата на Ч., при което
очилата на Ч. се изкривили, а след това втори удар с юмрук в същата област, при
което очилата на Ч. се разглобили и паднали, като едната лупа на очилата се
отделила от гнездото си. Подс.р. нанесъл още 3-4 удара в областта на дясното
око на Ч., след което св.А. успял да ги раздели, като избутал подсъдимия към
студиото му. Св.А. извикал съпругата си и съпругата на Ч. да му окажат помощ,
тъй като имал много кръв около дясното си око, след това се обадил на полицията
и бърза помощ. Пристигнали екипи на полицията и бърза помощ, вкарали Ч. вътре
в студиото на подсъдимия да седне и му казали, че трябва веднага да отиде в
Очна болница във Варна и го натоварили в линейката, св.А. отишъл след тях в
очна болница, където изчакал да го прегледат.
Съдът кредитира
показанията на св.А.. Действително той се е намирал в по-близки и по-добри
отношение със св.Ч., отколкото с подс.р., но свидетелските му показания се
потвърждават и от останалите писмени и гласни доказателствени средства с
изключения на обясненията на подсъдимия/относно нанесените удари/ и няма
основания за поставяне под съмнение на тяхната обективност и достоверност. Св.А.
се е намирал непосредствено до пострадалия Ч. и подсъдимия р. при възникването
и развитието на инцидента и е възприел непосредствено нанесените удари с юмрук от страна на подсъдимия на Ч..
Съдът
кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като същите са логични,
последователни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондират със заключенията на
изготвените медицински експертизи и медицинските документи, налични по делото.
Независимо от твърдяната
от страна на подсъдимия употребата на алкохол от този свидетел към онзи
момент, свидетелят демонстрира добър спомен за случая, като излага подробен,
смислен и
логически свързан разказ за случая. Съдът няма основание да се съмнява в
достоверността на казаното от него. Показанията му са логически свързани и
липсват вътрешни несъответствия в изложението им.
Според свидетелските показания на пострадалия Ч.
след като вечерта на 24.05.2016 г. слезли с А.
на площадката пред студиото на подсъдимият р., последният излязъл от студиото
и им казал да махнат велосипеда от площадката. А. изложил на подсъдимия
претенции от управата на кооперацията относно ползването на общите части, последвала
размяна на реплики между А. и подсъдимия, като последният употребил и обидни
думи и ругантни по техен адрес. Ч. му поискал обяснение, подсъдимият р. тръгнал
да затваря вратата на студиото, с лявата си ръка Ч. задържал вратата и двамата
дърпали вратата в противоположни посоки. Тогава подсъдимият р. го бутнал и
падайки Ч. успял с дясната си ръка да се хвана за ръкава на ризата на
подсъдимия. Ч. чул как се къса плата на ризата и започнал да отпуска захвата,
но все още се държал за подсъдимия и седнал на стъпалата. Когато се опитал да
се изправя, подсъдимият р. му нанесъл три–четири удара с лявата си ръка по главата,
по лицето. Ч. бил с очила. В момента на конфликта му се счупила рамката на
очилата, имал сцепване на веждата, където му направили шев. След това няма ясен спомен, дошли
Бърза помощ и полиция. Влезли в студиото, дошли А.С. и съпруга му Н.Ч.. След
това го качили в линейката и го довели до Варна. Закарали го в Очна клиника,
прегледали го и А. ***. На другия ден с А. ***, направили му изследвания, а
след това и операция, като му зашили роговицата. Три дни стоял в болницата. Имал
вродено заболяване – кератоконус. През 1993 г. вече бил в последен четвърти
стадий на това заболяване. Тогава му направили операция на лявото око – кератопластика,
присаждане на роговица. На следващата година – 1994 г. му направили същата
операция на дясното око, отново присаждане на роговица. Към 2016 г. зрението му
било около 50 %, със силен астегматизъм, носел специални очила. Минал комисия
за получаване на шофьорска книжка и получи такава, като до този инцидент
управлявал автомобил. След инцидента не виждал, но разпознавал светлината с дясното си око. На
29.09.2017 г. му направили операция в московска клиника. Преди инцидента можел
да чете книга с почивки, да управлява автомобил. След инцидента опитвал да
управлява автомобил, но трудно паркирал колата. Можел да кара направо. Малко преди
инцидента бил изпил около 50 грама ракия. През 1986 г. имал производствен инцидент.
Работел като началник цех на остров Сахалин, една вечер осветлението в цеха
угаснало и тогава паднал лошо. Ударил в дясната си страна главата си, след което
зрението му започнало да отслабва и диоптрите да се качват. Този инцидент е
провокирал вроденото му заболяване кератоконус. Към момента на разпита в
съдебно заседание – 11.06.2018 г. вижда с дясното око движения, фигури, макар и
малко изкривено. Не бил хващал подсъдимия за врата. Към момента
на инцидента тежал към 90 кг, не се чувствал повлиян от алкохола.
Съдът кредитира
показанията на св.Ч., тъй като се подкрепят от останалите доказателства по
делото, като отчита, че същият е страна по делото и е заинтересуван от изхода
му и че е бил алкохолно повлиян по време на инцидента.
Подсъдимият р. не се признава за виновен.
Обяснява, че на 24.05.2016 г. пристигал със самолет във Варна, а после отишъл в гр.Бяла.
Към момента на инцидента бил професионален инструктор по йога и организирал занятия по йога за жени и
деца. Вечерта около 20 часа паркирал до студиото, вече се смрачавало. Оставил си чантата с
телефона в автомобила му, тъй като носел голяма бутилка вода за диспенсъра. Когато
влязъл във входа, видял Ана С., като се приближил към вратата на студиото си, видял пред вратата
велосипед, който бил заключен там и се поинтересувал на кого е този велосипед.
А.С. му казала, че велосипедът е на техен съсед и след като той поискал да бъде преместен тя му казала, че ще му
предаде. Влязъл в студиото си, чул да се чука на вратата, която била стъклена,
видял силуетите на двама души, които стояли пред вратата, отворил вратата и видял Ю.А., с
когото живее А.С., и втори непознат мъж. Започнал разговор между него и А., който изразил претенции за
ползването на общите части на сградата и че р. дължи пари. Усетил силна миризма
на алкохол и на лук. Отговорил им, че тези претенции могат да му ги съобщят в трезво състояние на следващия
ден. В този момент вторият човек започнал да го обижда и да го ругае. р. го
попитал кой е и той казал, че е И. от 4 или 5 апартамент. А. му казал, че И. е
много важен човек в Русия и като се върнел в Русия, ще има много големи
проблеми. И. го напсувал, след което го хванал за гърлото с едната ръка, а с
другата ръка го хванал за лакътя. Подс.р. тръгнал да отстъпва назад и искал да
затвори вратата, но И. не му давал възможност да направи това. Той успял да отблъсна Ч., те се
дръпнали и тогава А. посочил лицето на Ч., на когото му течала кръв от веждата, тъй като веждата му
била сцепена от рамката на очилата. А. казал, че ще извика полиция и тръгнал
нагоре, а Ч. останал на място. Слязла съпругата на Ч., съпругата на А. също
слязла. Настанили Ч. във фотьойла и чакали полицията, той разказал на полицаите какво
се е случило. Дошла линейка и докторът огледал външно окото на Ч. и казал, че
трябва да се пътува за Варна. Ч. първоначално отказал, но и А. ***. След това р.
се прибрал в апартамента в гр.Бяла, в който живеел, след около час и половина
при него отишли полицаи и го отвели в полицейското управление ***. Подсъдимият твърди, че е бутнал Ч. с двете си ръце в гърдите, но отрича да е нанасял удари в лицето на Ч.. След това
предоставил ризата си на полицията. Според подсъдимия Ч. бил напълно пиян.
При оценка на обясненията на подсъдимият р.
следва да се отчете техния двустранен характер – от една страна като защитна
теза на подсъдимия, а от друга страна като годно доказателствено средство,
което следва да се съпостави с останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира
обясненията на подсъдимия в частта им, че св.Ч. е бил повлиян от изпитото
количество алкохол. Въпреки, че този факт се отричаше от св.Ч., от приложената
към делото Анамнеза към История на
заболяването № 1058/25.05.2016 г./л.110
от ДП/ е посочено, че на 24.05.2016 г. вечерта Ч. е доведен в болницата от медици от
Спешна помощ, като пациентът е бил във видимо нетрезво състояние, поради което
хириргичната интервенция е отложена за сутринта на 25.05.2016 г.
Съдът кредитира
обясненията на подс.р. и в частта им, че причината за възникването на
физическия сблъсък между него и Ч. са били предприетите от него действия за
затваряне на вратата на студиото и насрещно предприетите от Ч. действия да му
попречи да направи това. В последствие подсъдимият бутнал в гърдите Ч., той
тръгнал да пада и го хванал за ръкава на ризата, която тръгнала да се скъса и
така се стигнало до нанасянето на удари от подсъдимия в лицето на Ч., което той
категорично отрича.
Съдът намира за
недостоверни твърденията на подсъдимия, в които отрича извършване на деянието,
тъй като те се опровергават от другите доказателства по делото и представляват
изцяло защитна теза. Версията на подсъдимия, че не е нанасял никакъв удар в
лицето на Ч. противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства
и не съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен
доказателствен материал, събран в процеса, и по този начин остава голословна и
неподкрепена. Ето защо съдът не възприема тази версия, предложена от защитата
на подсъдимия. Свидетелските показания на всеки един от свидетелите
кореспондират с показанията, дадени от другите свидетели, за това съдът може да
им даде вяра. Те не противоречат с цялостната изяснена фактическа обстановка.
Според показанията на свидетеля Д.Н.А. той към
24.05.2016 г. работел в системата на МВР като старши полицай в Участък Полиция
гр.Бяла, обл.Варна. На 24.05.2016 г. в 20:30 часа застъпил нощна смяна,
получили сигнал за скандал и при пристигане на място установили лицата В. р., И.Ч. и Юри А..
По данни на Руденкий разбрали, че са влезли в пререкания двамата с Ч. и след
това е нанесен удар от В. на И., който е получил рана на лицето. След това
пристигнала Бърза помощ, която се занимавала с пострадалия, който не им казал
нищо по случая. По спомен на свидетеля В. р. им казал, че има следи по гушата и
те видели зачервяване по гушата като от стискане, но не могъл да прецени от какво
са точно тези следи, р. им казал, че са от удари на Ч.. Бърза помощ откарали Ч.,
а те задържали р. в Четвърто РУ на МВР, където му била направена полицейска регистрация.
Св.Т.К. Х.свидетелства, че към 24.05.2016 г.
работел в Участък Полиция в гр.Бяла към Четвърто РУ при ОД на МВР гр.Варна. Получили сигнал за скандал, на място
установили лицата В. р. и И.Ч., като основно р. им обяснил, че е имало
спречкване между тях двамата, при което спречкването е нанесъл удар на И.Ч.. И. се
държал за окото, като имал кръв, медицинската спешна помощ била пристигнала
преди тях на място. Това било жилищна сграда, след входната врата имало
стълбище нагоре, малка площадка и стълбище надолу, там се намирали лицата В. р.
и И.Ч.. Имало и още едно лице при тях двамата, същият е бил свидетел на
случилото се. В. р. им казал, че И.Ч. го е стиснал за врата. Фланелката на В.
била раздърпана и по врата му имало леко зачервяване. И. бил откаран в очна
болница във Варна, а В. го задържали. В хода на беседата с лицата установили,
че са имали спор за общи части, някакво колело било оставено там, не разбрали
кой е започнал скандала. Не помни дали някое от присъстващите лица е лъхало на
алкохол. Медицинските лица казали, че ще закарат И. *** заради окото. С И. те
не са разговаряли. На място по пода не е забелязал предмети, видял капки кръв.
Свидетелят Л.Б. работел като лекар във филиала
за спешна медицинска помощ в гр.Варна и бил изпратен по сигнал на мястото на
инцидента по сигнал за побой. Според неговите свидетелски показания, като
отишли на адреса имало трима мъже, единият бил пострадал, бил ударен в окото, било му паднало едното стъкло от
очилата, били раздърпани. Двамата по-възрастните мъже най-вероятно били
употребили алкохол, съдейки по походката и дъха им. Младият мъж също бил с
раздърпана риза или тениска. На пострадалия била изтекла бистра течност от
около, не било рана на окото, а изтичане на бистра течност от окото, не може да
постави диагноза, защото той е ортопед и е необходимо при такава травма очен
специалист и затова Б. решил да го хоспитализира в очна болница във Варна, с
линейката го закарали. Разбрал, че младият мъж го е ударил, като се сдърпали
преди това. Тениската на младия била накъсана и раздърпана. По пътя
пострадалият, когато го попитал дали вижда с окото, му казал, че не вижда, но
че преди това е имал операция на окото и слабо виждал. Видял на място, че имало
кръв по пода. Видял, че стъклото от очилата на пострадалия било паднало на
земята, а самите очила си били на него – цели, но без едното стъкло.
Според свидетелските показания на Д.А.П. -
домоуправител на кооперацията не била нея вечер в гр.Бяла, обадил й се Ю. и й казал, че са се сбили И.
и В. и че В. ударил И. в окото. Като отишла после, видяла кръвта. Преди това тя
била спорила с В. р., правила му забележки, понеже направил студио за йога,
което си имало отделен вход отстрани, но си посрещал клиентите от централния
вход, а хората от кооперацията не искали да влизат чужди хора. По този повод
имали конфликти и тя му правила забележка, но В. р. бил малко по-сприхав, не можела да говори спокойно с него, спорел и не бил
съгласен с другите собственици.
А.С. – съпруга на св.А. свидетелства, че се прибирала в къщи от
магазина и видяла, че подсъдимият р. разтоварва бутилки с вода. Поздравили се,
след което той я попитал на кого е този велосипед, който стоял в общите части
под стълбището. Тя обяснила, че е на съсед от кооперацията. Подсъдимият р.
помолил този велосипед да бъде махнат оттам. Тя се прибрала в апартамента и
помолила съпруга си да се обади на И. и да махнат оттам велосипеда. Тъй като
зрението на И. не било много добро, Ю. трябвало да му помогне. Ю.А. излязъл, но
скоро се върнал и ѝ казал, че И. е пребит. Слязла долу на стълбите, видяла кръв, видяла как И.
стоял прав и се подпирал на перилата на стълбището, а В. стоял с гръб към
вратата на неговото си помещение. Тя останала между тях до момента, в който
пристигнала полицията, тъй като се страхувала, защото В. се опитвал пак да
удари И.. Ч. бил в стресово състояние.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите Д.А., Т.Х., А.С., Л.Б. и Д.П. като обективни,
взаимно допълващи се и подкрепени от останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира заключението на
съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване № 409-2016 г., изготвена в
хода на досъдебното производство от д-р Д.Г. относно констатираните увреждания
на пострадалия Ч., но не приема направения извод от вещото лице, че травматичните
увреждания в областта на дясното око обуславят слепота с дясното око. В самата
експертиза е посочено, че тя е изготвена след проведен в СБАЛОБ гр.Варна на
27.05.2016 г. клиничен преглед, но при прегледа Ч. е бил с мека превръзка на
дясното око, като не е посочено да е сваляна тази превръзка при прегледа и да е
извършван щателен оглед на уврежданията на окото и установяване на зрителните
възможности на самото око. В съдебно заседание вещото лице заявява, че е
установил уврежданията на дясното око на пострадалия Ч. на база не медицинската
документация от СБАЛОБ и че тези увреждания обуславят слепота на дясното око,
но няма впечатление от състоянието на пострадалия след проведеното оперативно
лечение. Според вещото лице без хирургична намеса тази травма води до слепота,
дори и след хирургична намеса зрението ще бъде практически силно увредено, но
до каква степен не може да прецени, тъй като не е запознат с последващата
документация, изготвил е заключението на експертизата единствено на констатациите
при прегледа и запознаване с медицинската документация на 27.05.2016 г., след
това не е проследявал състоянието на пострадалия. Съдът приема категорично
установената от вещото лице механична травма на дясното око, която реално е
възможно да бъде получена при удар с юмрук, в посока отпред назад и отляво
надясно, и наличието на причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания и механичната травма. Но не са изследвани задълбочено от вещото лице
биологичните признаци на нанесената повреда на дясното око, вещото лице не
притежава необходимите специални знания за това от областта на офталмологията,
поради което съдът не приема квалификацията на телесната повреда от вещото лице
като слепота с дясното око, още повече, че не е уточнено в заключението на
експертизата тази слепота дали е временна или постоянна, за да покрие телесното
увреждане изискванията за квалифицирането му като тежка телесна повреда по смисълапна чл.129 ал.2 от НК.
Поради необходимостта от установяване по
категоричен начин на характера и степента на увреждане на дясното око на
пострадалия Ч. и последиците от това увреждане за зрението му с това око в
съдебно заседание бе назначена комплексна съдебномедицинска експертиза с
участие на вещи лица съдебен лекар и офталмолог. От заключението на
комплексната съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Д.Г. от
Отделение по съдебна медицина при МБАЛ Св.А.-*** АД и д-р С. К. – специалист-офталмогол в Специализирана
очна болница за активно лечение доц.Георгиев ЕООД след запознаване с
материалите по делото, медицинските документи за пострадалия И.А.Ч. и
извършения му личен преглед, е видно, че:
1. Пострадалият Ч. е страдал от вродено
заболяване – кератоконус, което няма връзка с прекараната през 1986 година
производствена травма. Това заболяване има прогресивен характер, по повод на
което през 1993-1994 година е проведено оперативно лечение.
2. През 1993 година е проведена кератопластика
на дясното око на пострадалия Ч. по повод на съществуващото заболяване
кератоконус, а през 1994 година – и на лявото око. След проведеното оперативно
лечение Ч. е имал зрителна острота 0,3 – 0,4 на двете очи.
3. На мястото на срастване между присадената
роговица и съществуващата роговица е налице цикартрикс /белег или място на
срастване/, който има по-малка здравина и при механизми на увреждания,
включително като това получено на 24.05.2016 г. улеснява настъпването им.
4. След инцидента на 24.05.2016 г. е проведено
оперативно лечение – отстраняване на луксираната леща и възстановяване целостта
на очната ябълка – възстановяване целостта на откъснатия трансплантант.
През септември-октомври 2017 година в Очна
клиника в гр.Москва е проведено оперативно лечение по повод уврежданията на трансплантанта,
като са проведени кератопластика, вторична инплантация на заднокамерна леща и пластика на ириса.
5. Преди оперативното лечение е констатирана
зрителна острота – брои пръсти пред окото, след приключване на оздравителния
процес се установява зрителна острота на дясното око 0,1, на лявото 0,3-0,4,
каквато е зрителната острота и към датата на изготвяне на заключението.
Зрителна острота на дясното око 0,1 не
представлява слепота на дясното око. Такава зрителна острота позволява
работоспособност, самообслужване, ориентация в околната среда със затруднение.
В този смисъл описаните травматични увреждания
определят затруднение в зрението на дясното око завинаги.
6. Прогнозата за развитието на оздравителния
процес не е еднозначна. В теоретичен план са възможни отхвърляне на трансплантата или
съхраняването му и запазване на зрителната острота такава, каквато е установена
към момента на изготвяне на експертизата.
Съдът кредитира изцяло заключението на комплексната
съдебномедицинска експертиза, тъй като е изготвена на базата на всички събрани доказателства по
делото и с участието на вещо лице – специалист-офталмолог.
Съдът кредитира и
останалите писмени доказателствени средства, приобщени към делото на основание
чл.283 от НПК.
Преди инцидента пострадалият Ч. е имал зрителна
острота на дясното око 0,3-0,4, след инцидента е установена зрителна острота
0,1 или е налице трайно отслабване на зрението на дясното око на Ч., което е в
причинно-следствена връзка с причененото травматично увреждане от страна на
подсъдимия р. на 24.05.2016 г. или е налице средна телесна повреда по смисъла
на чл.129 ал.2 от НК.
Относно възражението
на частния обвинител, че настъпилата телесна повреда следва да бъде определена
като тежка, а не средна, съдът счита, че следва да се отбележи, че няма спор,
че единствената страна в наказателното производство за престъпления от общ
характер, която осъществява функция на обвинението, е прокуратурата. Същата е в
правото си във всеки един момент до приключване на съдебното следствие да
поиска изменение на обвинението, като промени или фактите, или правото. Това
право на прокуратурата не може да бъде отказано (контролирано) от съда. Съдът
единствено следва да прецени дали действително се прави изменение на
обвинението и се произнася с допускането му с определение. В действителност в
НПК в периода 2006 -2010 година съществуваше ограничение за изменение на
обвинението, като това ограничение беше обвързаното с това дали на
прокуратурата са й били известни тези обстоятелства, за които се иска изменение
на обвинението (чл.287.обн. ДВ, бр.86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.).
Това ограничение обаче е отпаднало с изменението на НПК - ДВ, бр. 32 от 2010
г., в сила от 28.05.2010 г. В подкрепа на това е и Решение № 156/01.07.2015 г.
по н.д. № 355/2015 г. на III н.о. на ВКС, в което е посочено, че „единствената
страна в производството, която осъществява функция на обвинението е
прокуратурата. Тя, чрез обвинителния акт, очертава рамките на процеса, като е
суверенна в правото си да посочи инкриминираните факти и да очертае
наказателното обвинение, като сама прецени, кое е извършеното престъпление.
Тези права на държавното обвинение не могат да бъдат контролирани от съда и
същите не могат зависят от преценката на съда, без значение от фазата, на която
се намира процеса. Възможността прокуратурата да измени обвинението, като
промени или фактите или правото, е предвидена в разпоредбата на чл.287 НПК.
Когато това право бъде упражнено съдът е компетентен единствено да прецени дали
действително се прави изменение на обвинението и ако е така го допуска с
нарочен съдебен акт. За съда не съществува възможност да се противопостави на
своевременно направено искане за промяна на рамките на обвинението или да влияе
на упражняване на това правомощие от страна на прокурора."
След като прецени всички доказателства
релевантни по делото съобразно чл.14 от НПК по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът призна за виновен подсъдимия В.И. р. в извършването на престъпление по чл.129 ал.2
вр.ал.1 от НК - за това, че на 24.05.2016 година в гр.Бяла, обл.Варна, причинил на И.А.Ч. средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно отслабване на зрението на дясното око.
От обективна
страна:
Подсъдимият р., нанасяйки два-три удара в главата
на св.Ч. с юмрук,
попаднали в дясното му око, му
причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно
отслабване на зрението на дясното око. Това телесно увреждане
по своята същност съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 пр.1 алт.1 вр.ал.1 от НК и е в пряка
причинно - следствена връзка с действията на подсъдимия и е предизвикано от
нанесените от него удари с юмрук в лицето на пострадалия, попаднали в дясното му око. По
безспорен и несъмнен начин се установява, че ударите в лицето на св.Ч. са нанесени
от подсъдимия. Причиненото на пострадалото лице увреждане е в резултат именно
от нанесените от подсъдимия удари с юмруци. Това се установява от заключението
на изготвените съдебномедицински
експертизи, които посочват, че това телесно увреждане е причинено от разкъсване на роговицата, луксация ва
вътречноочна леща и разкъсване на ириса. Тези наранявания отговарят
да са получени в резултат на удар с човешки юмрук, който, нанесен от мъж в
зряла възраст, има достатъчно кинетична сила да ги причини. В този смисъл,
съдът прие, че уврежданията
на дясното око, довели до трайно
отслабване на зрението на това око, са в резултат на
действията именно на подсъдимия и се намират в пряка причинно - следствена
връзка с тези действия.
Подсъдимият р. се
опитвал да затвори вратата на студиото, а пострадалият Ч. се мъчил да му
попречи да стори това. Тогава подс.р. блъснал с две ръце пострадалият Ч. в
гърдите, при което последният залитнал назад. Единствено с цел да предотврати
падането си на земята пострадалият се е хванал за ризата на подс.р., а не с цел
да го нападне и да му нанесе увреждания. Поради изложените обстоятелства съдът счита, че
не е било налице непосредствено противоправно нападение от страна на
пострадалия Ч. срещу подсъдимия р. и поради тази причина деянието на подсъдимия не е извършено при условията на неизбежна отбрана
по смисъла на чл.12 ал.1 от НК.
Субект на престъплението е вменяемо пълнолетно физическо лице, гражданин на Русия, неосъждан. Подсъдимият р. е роден на *** г. в Русия, има
висше образование, женен, с две деца, работи.
От субективна страна:
Деянието е извършено умишлено при форма
на вината евентуален
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е вероятното, възможното настъпване на общественоопасните последици
и е допускал настъпването им, доколкото много добре е знаел, че нанесените от
него удари в главата, и конкретно лицето на пострадалия, са от естеството да
причинят тежки травми и е възможно такива да настъпят, въпреки това го е удрял,
като е бил съгласен, отнасял се е с безразличие към причиняването на такива
увреждания.
Той е възприел, че пострадалият Ч. е бил с
диоптрични очила и е бил наясно, че трудно се ориентира в слабо осветеното
пространство пред студиото.
Подсъдимият
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Като причина за извършване на деянието се
установи незачитане на личната неприкосновеност.
По вида и размера на
наказанието:
Предвиденото в НК
наказание за извършено престъпление по чл.129 ал.1 от НК е лишаване от свобода до 6 години.
При
индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия, като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете това, че пострадалото лице е било в сравнително неадекватно състояние, както
поради затрудненото му зрение с едното око към момента на деяние, така и с
оглед употребеното
количество алкохол. В този смисъл, несъмнено по - укоримо е нападението над човек,
който е с намалена възможност
да се защити. Съдът намери за отегчаващ признак и поведението на подсъдимия преди деянието – неговия избухлив характер и наличие
на предишни конфликти с останалите обитатели на жилищната кооперацията и на
нейното ръководство.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство бе отчетено чистото съдебно минало на
подсъдимия, както към деянието, така и до момента. За друг смекчаващ признак
съдът прие добрите му характеристични данни, факта, че е женен, има деца, както и
трудовата му ангажираност. Съдът отчете и факта, че инцидентът е предизвикан до
известна степен и от действията на пострадалия с оглед влиянието на приетото от
него количество алкохол.
С оглед на изложеното съдът прецени, че
наказанието следва да се определи при известен превес на
смекчаващите белези - в размер под средния и по - близо до минималния, но,
предвид отегчаващите признаци, не следва да е в абсолютния минимум. Поради
това, съдебният състав прие, че размер на наказанието лишаване за свобода за срок от една година и шест месеца отговаря на
тежестта на извършеното престъпление и ще изпълни целите на наказанието.
Налице са условията
на чл.66 ал.1 от НК, тъй като наложеното наказание лишаване от свобода е до три години,
лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, поради което отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.
По предявените граждански искове:
След като съдът призна подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК, прие, че предявените в наказателното производство
граждански искове са доказани по основание. В резултат на
деянието гражданският ищец Ч. е претърпял телесни увреждания, които са значими по своето естество и са
изисквали ангажирането на повече средства за лечението им. Естествено е с оглед
местоположението на основната рана – върху лицето на пострадалия, това да е
довело до неудобство, притеснение, накърняване на достойнството пред познати и
близки, понасяне на физическа болка и морални страдания. Съдът отчита наличието на вроденото заболяване на Ч. на дясното око и неговото отражение
върху зрението на това око преди инцидента. Съдът отчита и факта, че претърпените от
пострадалия болки и страдания са резултат и на неговото
относително агресивно поведение под въздействието на алкохола, поради което предявения
размер на гражданския иск следва да се намали.
Предявеният
от св.Ч. срещу подсъдимия
и приет от съда за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 30 000 лева за причинени неимуществени вреди има своето
правно основание в разпоредбата на чл.45 от Закона за задължението и договорите
/ЗЗД/.
Посочената разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички правни
субекти да не нанасят вреда другиму - както морална, така и
материална. То има за цел да обезпечи признатата от Конституцията и законите
на страната закрила на личността и обществения ред като среда за развитие на
индивида. Несъобразяването с това общо правило за поведение влече след себе си
неблагоприятни последици за нарушителя - санкция, изразяваща се във вторичното
по своя характер задължение за репариране на причинените вреди - било чрез
възстановяване на съществуващото до момента на нарушението фактическо или
правно положение, било чрез престиране на парична сума, явяваща се, макар и
относителен, еквивалент на причинената вреда, в случай, че възстановяването й в
натура е невъзможно поради естеството на накърненото благо. Това е съдържанието
на гражданската отговорност на подсъдимия, ангажирана в настоящото
производство. Задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане по
своята правна природа има обезщетителен характер, като едновременно с това
представлява и едно предупреждение към причинителя на вредата и другите членове
на обществото да не накърняват правата на останалите правни субекти и сочи
последиците от неспазване на това задължение. В синтезиран вид, елементите на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане са следните: да бъде
извършено деяние; същото да бъде противоправно и виновно; от деянието да са
настъпили вреди; да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилите вреди. В конкретния случай, следва да се приеме, че всеки един от
така посочените по - горе елементи на гражданския деликт, е налице. Така,
безспорно се установи, че е налице деяние, което се характеризира с висока
степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо. На
пострадалия е нанесено увреждане, описано по - горе в настоящото изложение,
което е в резултат на виновното поведение на подсъдимия. В резултат на виновното
и противоправно поведение от страна на подсъдимия, пострадалият е претърпял
медицински интервенции - бил опериран; бил в болница; носел известно време
превръзка; изпитвал силни болки; ограничено е трудоспособен, предвид
това, че трудно вижда с едното си око. С
оглед гореизложеното съдебният състав прецени, че приетият за
съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство граждански иск е
безспорно доказан по основание и следва да бъде уважен. В настоящото
производство се претендира обезщетение за претърпени в следствие на деянието
неимуществени и
имуществени вреди. Такива са безспорно доказани и в този смисъл са показанията на
пострадалия и изготвените по делото съдебномедицински експертизи. Предвид
особения характер на накърненото от деянието благо, репарирането на причинените
вреди може да бъде извършено само в пари. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, размерът
на дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост. При преценка на
същото, съдът взе предвид обстоятелството, че пострадалият е намалил
трудоспособността си с оглед намаленото зрение на дясното си око, което ограничава възможността и занапред
да полага труд, от който да си доставя издръжка, както и да участва в социалния
живот като пълноправен член на обществото. Отчете и това, че е затруднено и
физическото му придвижване поради нарушеното му зрение, което несъмнено създава
трудности при нормалния му живот. По изложените съображения и на основание чл.52 ЗЗД, съдът
прецени, че подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалия Ч. обезщетение
за претърпените от деянието неимуществени вреди в размер на 10 000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняване на вредите
до окончателното изплащане на всички дължими суми. В останалата му част, до
пълния предявен размер от 30 000 лева, предявеният от пострадалия граждански иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На същите основания съдът уважи изцяло предявения
граждански иск за претърпени имуществени вреди в размер на 507,93 лева, тъй
като за тази сума бяха представени писмени доказателствени средства, доказващи,
че тези разходи са за лечение на уврежданията от деянието.
Съдът осъди подсъдимия р. да заплати направените по
делото разноски и да внесе държавна такса върху уважената част от гражданския
иск.
Съдът осъди
подсъдимият р. за заплати на частния обвинител и граждански ищец И.Ч.
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение /л.102 от НОХД № 4672/2016 г. по описа на Районен съд
Варна/.
С оглед на изложените
обстоятелства съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :