РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 12.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и пети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №7278 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание
по чл.422 ГПК.
Ищецът “Теленор България” ЕАД гр. София, представляван от Джейсън Кристос Кинг
и Марек Слачик, чрез пълномощник адв. И.В.В. твърди, че с К.Б.Г. по подадено от
нея Заявление за пренасяне на предпочетен номер ++359********* в мрежата на
оператора на 18.08.2015г. сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок 24 месеца. На 22.09.2015г. страните сключили
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок 24 месеца по план Нонстоп 49.99 промо със стандартен
месечен абонамент в размер на 49.99 лв. Клиентът К.Г. не изпълнила задълженията
си по Допълнителното споразумение, като не заплатила абонаментната такса за
отчетен период 01.04.2016г.-30.04.2016г. в размер на 11.72 лв. На 22.09.2015г.
във връзка със споразумението “Теленор България” ЕАД като лизингодател сключил
с нея като лизингополучател Договор за лизинг, с който й предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка APPLE iPhone 6 16GB Space Grey срещу заплащане на обща лизингова цена 703.57 лв чрез внасяне на 23
месечни лизингови вноски, всяка в размер на 30.59 лв. По договора за лизинг
лизингополучателката останала задължена със сума в общ размер 508.75 лв,
формирана от лизингови вноски за отчетен период 01.04.2016г.-30.06.2016г. На
02.06.2016г. й отправил писмена покана за доброволно плащане, с която я
уведомил за общата стойност на задълженията й, както и че поради неплащане в
10-дневен срок Допълнителното споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* ще бъде прекратено и използването на мобилния
номер няма да бъде възможно, като към дължимите суми ще бъде добавена неустойка
за номер ++359*********, както и че всички оставащи лизингови вноски за купеното
устройство ще станат предсрочно изискуеми. След изтичане на 10-дневния срок и
продължилото неизпълнение по споразумението,
прекратил същото и начислил предвидената в него неустойка в размер на
673.25 лв. Задълженията на К.Б.Г. са индивидуализирани в следните фактури:
фактура №**********/01.05.2016г. за сумата 80.57 лв за период
01.04.2016г.-30.04.2016г., по която след извършено частично плащане на сумата
38.26 лв претендира сумата 42.31 лв; фактура №**********/01.06.2016г. за сумата
19.31 лв неплатен остатък от лизингова вноска за отчетен период
01.05.2016г.-31.05.2016г.; фактура №**********/01.07.2016г. за отчетен период
01.06.2016г.-30.06.2016г. за сумата 1132.10 лв неплатени неустойки и лизингови
вноски. За събиране на вземането си в общ размер 1193.72 лв главница подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
образувано в ч. гр. дело №4194/2018г. на Русенски районен съд. Тъй като заповедта
за изпълнение е връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 ГПК, моли да
се признае за установено по отношение на К.Б.Г., че му дължи сумата общо
1193.72 лв за неплатени месечна абонаментна такса и неустойка по Допълнително
споразумение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, заедно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр.
дело №4194/2018г. на РРС до окончателното изплащане. Претендира направените
разноски по ч. гр. дело №4194/2018г. на РРС и по настоящото производство.
Ответницата К.Б.Г. не е взела становище по иска.
По делото са представени писмени доказателства и е приложено ЧГД №4194/2018г. на Русенски районен съд.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от данните по ч. гр. дело №4194/2018г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2347/15.06.2018г.
срещу К.Б.Г. за сумите 1193.72 лв
главница, дължима по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и по Договор за лизинг към него от същата дата
по издадени три броя фактури с №№ **********/01.05.2016г.
**********/01.06.2016г. и **********/01.07.2016г., заедно със законната лихва
от 12.06.2018г. до окончателното изплащане и за 385 лв разноски. Тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в
законоустановения едномесечен срок.
Видно от представения Договор за мобилни услуги от 18.08.2015г.
по подадена Заявка №*********, сключен с мобилния оператор “Теленор България”
ЕАД гр. София, ответницата К.Б.Г. е абонат на дружеството доставчик на мобилни
услуги с клиентски №********* и е титуляр на предпочетен мобилен номер ++359*********
по програма “Резерв Стандарт 39.99“ с месечна абонаментна такса 39.99 лв на
месец. Първоначалният срок на договора е 24 месеца, считано от 18.08.2015г. и
изтича на 18.08.2017г. В договора на стр.2 е посочено, че в случай на
прекратяването му през първоначалния срок за която и да е SIM карта/номер, посочена в него, по вина или инициатива
на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните
за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една SIM карта/номер до края на същия срок.
Съгласно Декларация-съгласие от 18.08.2015г., К.Б.Г. е
получила Общите условия на “Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги, с които се е запознала, приела и
подписала. Подписала е също Договора за мобилни услуги и Приложение-ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от 18.08.2015г.
На 22.09.2015г. между “Теленор България” ЕАД и К.Б.Г.
е сключено Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по план “Нонстоп 49.99
промо“ със стандартен месечен абонамент 49.99 лв. В т.2 от Споразумението е
посочено, че срокът за ползване на услугите, предоставяни от оператора на
потребителя от посочения мобилен номер се продължава до 22.09.2017г. Допълнителното
споразумение влиза в сила на 22.09.2015г. и изтича на 22.09.2017г.
Във връзка с допълнителното споразумение на 22.09.2015г.
К.Б.Г. и мобилният оператор “Теленор България” ЕАД сключили Договор за лизинг,
съгласно който “Теленор България” ЕАД й е предоставило за временно и възмездно
ползване устройство марка APPLE модел iPhone 6 16GB Space Grey
срещу заплащане на обща лизингова цена 703.57 лв чрез внасяне на 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 30.59 лв с включен ДДС, съгласно погасителен
план, инкорпориран в договора (л.11). Месечните лизингови вноски се фактурират
от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя в указаните срокове,
условия и начин на плащане на задълженията, съгласно сключения договор.
Видно от Декларация-съгласие от 22.09.2015г., К.Б.Г. е
получила Общите условия на “Теленор България” ЕАД, регулиращи отношенията на
лизингодателя с неговите потребители, наричани лизингополучатели, с които се е
запознала, приела и подписала. Подписала е също допълнителното споразумение,
договора за лизинг и Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от 22.09.2015г.
Тъй като ответницата не е изпълнявала задълженията си при
условията на споразумението, както и по договора за лизинг, ищецът на
02.06.2016г. й е изпратил писмено уведомление на основание чл.12 ОУ, с което я
уведомил за общата стойност на задълженията й за предоставените услуги, приканил
я към доброволно плащане в 10-дневен срок от получаването на поканата с
предупреждение, че в противен случай договорът й ще бъде прекратен, като към
дължимата сума ще бъде прибавена неустойка и всички оставащи лизингови вноски
ще станат предсрочно изискуеми.
Поради неплащане от страна на ответницата цената за
предоставените й мобилни услуги и вноски по лизинговото устройство “Теленор
България” ЕАД прекратил допълнителното
споразумение към договора за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
деактивирал посочената в него СИМ-карта/номер и е начислил неустойка, съгласно
посочените в споразумението условия и срокове, общо в размер на 673.25 лв,
формирана съгласно Раздел IV, чл.4 от
стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на споразумението.
За задълженията на ответницата по предоставените й
мобилни услуги по посочения договор ищецът е издал следните фактури:
- №**********/01.05.2016г. за отчетен период 01.04.2016г.-30.04.2016г.
със срок за плащане 16.05.2016г. за сумата общо 80.57 лв: 49.98 лв абонаментна
такса и 30.59 лв лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********, по която
е направено частично плащане в размер на 38.26 лв. По тази фактура ищецът претендира
сумата 42.31 лв;
- №72415229366/01.06.2016г. за отчетен период от 01.05.2016г.
до 31.05.2016г. със срок за плащане 16.06.2016г. за сумата 19.31 лв,
представляваща неплатен остатък от лизингова вноска и
- №**********/01.07.2016г. за отчетен период 01.06.2016г.-30.06.2016г.
със срок за плащане 16.07.2018г. за сумата 1132.10 лв, представляваща 673.25 лв
неустойка за предпочетен номер ++359********* и 458.85 лв сбор от петнадесет
лизингови вноски за предпочетен номер ++359*********.
Общо размерът на неплатените от ответницата задължения
по фактурите възлиза на 1193.72 лв.
Ответницата не е представила доказателства, че е извършила
плащане по посочените фактури.
При това положение съдът
намира, че искът по чл.422 ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено съществуването на
вземането на
ищеца за сумата общо 1193.72 лв за незаплатени месечна абонаментна такса, неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и
неплатени лизингови
вноски по договор за лизинг към него, заедно със законната лихва от 12.06.2018г. до окончателното изплащане – чл.422, ал.1 ГПК.
Ответницата дължи на ищцовото дружество разноски по ЧГД
№4194/2018г. на РРС за държавна такса 25 лв и 360 лв за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответницата следва да заплати на ищеца 25
лв държавна
такса по делото и 376.27 лв адвокатско възнаграждание - общо 401.27 лв разноски
по делото по представен списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на
“Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “Младост”
4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек
Слачик, ЕИК *********, към К.Б.Г. ***, ЕГН **********, за сумата 1193.72 лв за незаплатени месечна абонаментна такса, неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и
неплатени лизингови
вноски по договор за лизинг към него, заедно със законната лихва от 12.06.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К.Б.Г. да заплати на “Теленор България” ЕАД сумите
385 лв разноски по ЧГД №4194/2018г. на Русенски районен съд, както и 401.27 лв разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: