Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….…/………………...2021г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 12980 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от Б.А.Ц.от гр. Банкя, подадена
чрез пълномощника му – адв. Ц.Г.К., подадена чрез пълномощника му – адв. Б.Й.от
САК срещу отказа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 на КЧСИ, с район на действие СГС да
прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 20188380401259,
обективиран в съобщение изх.№ 59740/05.10.2020г., по отношение на
жалбоподателя.
В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като по
отношение на жалбоподателя – солидарен длъжник с „О.Д.“ ЕООД, ЕИК ********,
изпълнителни действия не са извършвани в продължение на две години и седем
месеца, поради което и са налице предпоставките по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Поддържа се, че извършеваните изпълнителни действия по отношение на другия
солидарен длъжник са ирелевантни в случая, като жалбоподателят се позовава на
разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗЗД. Излага се, че през 2015г. срещу
жалбоподателя, като солидарен длъжник с „О.Д.“ ЕООД е заведено изп.дело №
20158410401815 по описа на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 с взискател „Х.а.р.а.Б.“ ЕООД,
като последното изпълнително действие срещу жалбоподателя е изпращането на
Призовка за принудително изпълнение за опис на недвижимо имущество с дата
22.06.2017г. По молба от 2018г. от взискателя делото е прехвърлено на ЧСИ М.Б.,
рег.№ 841, при когото е образувано ново изп.дело с № 20188380401259. Молба от
взискателя за извършване на изпълнителни действия срещу Б.А.Ц.е подадена едва
на 28.01.2021г. Жалбоподателят се позавава на т.10 от ТР № 2/2013г. и твърди,
че е настъпила перемпция по отношение на него. Прави се искане за отмяна на
постановения отказ, както и с решението си съдът да прогласи за настъпило по
закона прекратяване на изпълнителното производство по посоченото изпълнително
дело.
В срока за възражение е постъпило
такова от взискателя по изпълнителното дело „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД, като се поддържа, че жалбата е
неоснователна.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, доколкото жалбоподателят е длъжник в изпълнителното
производство и жалбата му е насочена срещу подлежащ на обжалване отказ на
съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, по аргумент от
чл.435 ал.2 т.6 от ГПК /ред. ДВ бр.86 от 2017г./ и е подадена в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за основателна, по следните съображения:
Изп.дело № 20158410401815
по описа на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 от КЧСИ с район на действие СГС, е образувано на 13.02.2015г. по молба на „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД,
ЕИК ********и въз основа на изпълнителен лист от 06.06.2013г. по гр.дело № 23937/2013г.
на СРС – 26 състав, срещу „О.Д.“ ЕООД, ЕИК ******** и Б.А.Ц., осъдени да заплатят
солидарно на «Х.А.-А.А.» ООД, ЕИК ********сумата от 4165,20 евро –
главница, представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на
15.05.2008г., платим на 01.06.2010г., сумата 172,43 евро – главница, представляваща
задължение по Запис на заповед, издаден на 15.05.2008г., платим на 01.06.2011г.,
издаден за сумата от 4165,20 евро, ведно със законната лихва върхувсяка
главница за периода от 04.06.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата
169,67лв. разноски по делото – внесена държавна такса.
С
молбата за образуване на изп. дело взискателят е възложил на съдебния
изпълнител, на основание чл.18 от ЗЧСИ, да проучи имущественото състояние на
длъжниците, да извършва справки, да набавя документи и др., както и да определи
способа на изпълнение, като е поискано да се наложат запори на банковите сметки
на длъжниците в „Б.ДСК“ ЕАД, както и в останалите банки със седалище и адрес на
управление ***. Със запорни съобщения от 18.06.2015г. ЧСИ е наложил запор върху
банковите сметки на длъжника Ц. в „Уникредит Булбанк“ АД, „П.И.Б.АД и „Р.Б.“
ЕАД.
С
молба вх.№ 046297/10.04.2017г. взискателят е поискал
предприемане на действия по насрочване на опис, оценка и публична продан по
отношение на възбранен недвижим имот, собственост на длъжника Ц., като с
призовка за принудително изпълнение с изх.№ 115176/23.05.2017г. длъжникът е
уведомен, че на 22.06.2017г. ще бъде извършен опис на негов недвижим имот, но
по делото няма данни такъв да е осъществен. Приложена е декларация вх.№
064267/22.06.2017г. по описа на ЧСИ, в която е посочено, че в определените за
извършване на описа ден и час, длъжникът е бил на адреса и е осигурил достъп,
заедно с представител на другия собственик, но представител на съдебния
изпълнител не се е явил.
Със
запорно съобщение с изх.№ 115171/23.05.2017г. е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника Ц. в „А.Б.Б.“ АД, като на 31.05.2017г. е извършен превод по
сметка на ЧСИ.
С
молба вх.№ 015616/15.02.2018г. по описа на ЧСИ Н.М., взискателят е поискал
изпълнителното дело да бъде прехвърлено за продължаване на изпълнителното
производство от ЧСИ М.Б., рег.№ 838 на КЧСИ.
С
разпореждане от 04.04.2018г. н ЧСИ М.Б., на основание пар.3 от ПЗР на ЗЧСИ
вр.чл.427 от ГПК, по молба на взискателя „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД е
преобразувал изп.дело № 20158410401815
по описа на ЧСИ Н.М. в изп.дело № 20188380401259 по
описа на ЧСИ М.Б..
След
прехвърляне на изпълнителното дело, с молба вх.№ 04617/28.01.2020г. по описа на
ЧСИ М.Б., взискателят е поискал спрямо длъжника Ц. да бъдат извършени справки
за наличие на новооткрити банкови сметки и регистрирани трудови договори и да
бъдат наложени запори при установяването им, като молбата му е уважена от
съдебния изпълнител.
С
молба вх.№ 51830/21.09.2020г. пълномощникът на длъжника Ц. е направил искане за
прекратяване на производството по изп.дело по отношение на този длъжник, на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като по тази молба е постановен и обжалвания отказ.
Съдът, като
съобрази горното, намира, че същият е незаконосъобразен, доколкото от
доказателствата по делото се установява, че са били налице предпоставките за
прекратяване на изп.дело по отношение на жалбоподателя, поради следното:
В разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /чл.330 ал.1 б.“д“ от ГПК
отм./ нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според
мотивите на същото тълкувателно решение, прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Във всички
случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права/напр. купувачите от публична продан/,
както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това, като прекратяването на изпълнителното производство става по право, а
новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
В
конкретния случай, изпълнителното производство е образувано на 13.02.2015г. по молба на „Х.А.Р.А.Б.“ ООД/с предишно наименование „Х.А.-А.А.“ ООД/ срещу двама солидарни длъжници, единият от които е
частният жалбоподател. С молбата за образуване на изпълнително дело
взискателят е възложил на съдебния изпълнител, на основание чл.18 от ЗЧСИ, да
проучи имущественото състояние на длъжниците, да извършва справки, да набавя
документи и др., както и да определи способа на изпълнение, като е поискал да
се наложат запори на банковите сметки на длъжниците в „Б.ДСК“ ЕАД, както и в
останалите банки със седалище и адрес на управление ***. Със запорни съобщения
от 18.06.2015г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника Б.А.Ц.в
„Уникредит Булбанк“ АД, „П.И.Б.АД и „Р.Б.“ ЕАД. С молба вх.№
046297/10.04.2017г., взискателят е поискал
предприемане на действия по насрочване на опис, оценка и публична продан по
отношение на възбранен недвижим имот, собственост на длъжника Б.А.Ц., като с
призовка за принудително изпълнение с изх.№ 115176/23.05.2017г. длъжникът е
уведомен, че на 22.06.2017г. ще бъде извършен опис на негов недвижим имот, но
по делото не са представени доказателства такъв да е извършен, а със запорно
съобщение от 23.05.2017г.
ЧСИ Н.М. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника Б.А.Ц.в „А.Б.Б.“ АД.
След 22.06.2017г., за която е бил насрочен, но няма данни да е бил осъществен опис на недвижим имот, собственост на длъжника Ц., взискателят е депозирал молба вх.№ 015616/15.02.2018г. за прехвърляне на изп.дело от ЧСИ Н.М. при ЧСИ М.Б., рег.№ 838 на КЧСИ, като с разпореждане от 04.04.2018г. последният е преобразувал изп.дело № 20158410401815 по описа на ЧСИ Н.М. в изп.дело № 20188380401259 по описа на ЧСИ М.Б.. Едва на 28.01.2020г. , т.е. повече от две години след насрочването на описа на имот, собственост на длъжника Ц., взискателят е поискал спрямо него да бъдат извършени справки за наличие на новооткрити банкови сметки и регистрирани трудови договори и да бъдат наложени запори при установяването им. По делото липсват доказателства през периода от 22.06.2017г. до 28.01.2020г. да са извършвани каквито и да било изпълнителни действия по отношение на длъжника Ц. по молба на взискателя или да са извършвани действия от ЧСИ, предприети по негова инициатива по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ, прекъсващи давността, съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. Предвид горното, съдът намира, че са били налице предпоставките по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, както и че производството по делото е било прекратено ex lege по отношение на жалбоподателя. Ирелевантно е обстоятелството какви изпълнителни действия са били извършвани по отношение на съдлъжника, тъй като, съгласно чл.125 ал.1 от ЗЗД, прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако този, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността. Макар и да касаят давността между солидарните длъжници, тези доводи намират приложение и при преценката дали е изтекъл срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В подкрепа на този извод
е и процесуалната уредба на солидарността,
тъй като както в общия исков процес, така и в изпълнителния процес, като вид
граждански процес, солидарните длъжници са обикновени другари. Техните действия
и действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите с
изключение на обстоятелството, че удовлетворяването на взискателя от един от
солидарните длъжници има погасителен ефект и за останалите, по аргумент от чл.123 ал.1 изр.1 от ЗЗД, поради което липсата
на изпълнителни действия по отношение на единия солидарен
длъжник води и до изтичане на срока спрямо него.
С
оглед горното и доколкото по данни от изпълнителното дело, последното
изпълнително действие е от 22.06.2017г., когато е насрочен
опис на недвижим имот на длъжника Ц., съдът намира, че към датата на подаване
на молбата за прекратяване на изп.дело от пълномощника му са били налице
законовите предпоставки за това, поради което и обжалваният отказ следва да
бъде отменен.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказа
на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 на КЧСИ, с район на действие СГС да прекрати
изпълнителното производство по изп.дело № 20188380401259, обективиран в
съобщение изх.№ 59740/05.10.2020г., по отношение на Б.А.Ц..
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437
ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.