№ 108
гр. Велико Търново , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ в публично
заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЛАДЕН ДИМИТРОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20204110201937 по описа за 2020 година
за да се произнесе взема предвид следното:
Производство по чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Жалбоподателят – Тамара Алекснадровна И., с процесуален представител
адв.Й., обжалва заповед за задържане за срок до 24 часа от 17.12.2020г., издадена от
полицейски орган при РУ-В.Търново, като издадена при съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че заповедта не съдържа
фактически и правни основания за издаването и, в противоречие на разпоредбата на чл.74
ал.2 т.2 от ЗМВР, връзка с чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Намира също, че тъй като полицейския
орган се е позовал на разпоредбата на чл.72 ал. 1 т.7 от ЗМВР, съгласно която полицейските
органи могат да задържат лица „в други случаи, определени със закон", позоваването на тази
разпоредба задължително изисква да се посочи конкретна законова норма, извън ЗМВР,
каквото не било направено. В случая разпоредбата на чл. 1 ал.2 от УВДХ, не представлявала
основание за задържане, тъй като в нея било дефинирано понятието „дребно хулиганство".
Счита също, че липсва и фактическото основание, като изложените данни не можело да се
квалифицират, като „дребно хулиганство" по смисъла на чл. 1 ал.2 от УВДХ. На следващо
място, намира, че задържането е извършено в нарушение правилата за осъществяване на
задържане и оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица, определени
съобразно чл.72 ал.9 от ЗМВР в Инструкция N" 8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за
осъществяване на задържане, оборудването па помещенията за настаняване на задържани
лица и реда в тях в МВР, тъй като жалбоподателката не била настанена/приведена/ в
помещение за задържане, съгласно законовите изисквания. Твърди, че не е осигурено право
1
на телефонно обаждане,с което да съобщи за своето задържане, съобразно чл.74 ал.2 т.6 „г"
от ЗМВР, че неправомерно са ползвани помощни средства – белезници, и че са ограничени и
други права, освен правото й на свободно придвижване - правото на комуникация, като й е
отнето мобилно устройство - таблет. Намира, че задържането е осъществено и в нарушение
на материалния закон - при липса на материалноправните предпоставки по чл.72 ал. 1 т.7 от
ЗМВР, като жалб.И. не е била задържана, поради невъзможност да бъде
представена веднага на съда, каквото основание е предвидено в разпоредбата па чл.3 ал.2 от
УБДХ, и в конкретния случай не е било оправдана, адекватна и пропорционална мярка, в
нарушение на чл.30 и чл.35 от Конституцията на Р.България, чл.5 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Административния орган в приложена писмена защита, оспорва възраженията
в жабата от процесуална и материална страна. Не е налице нарушение на материалния
закон, атакуваната заповед съдържа всички изискуеми реквизити от ЗМВ, като счита, че
правилно се позовал на разпоредбата на чл. 72, ал.1 т.7 от ЗМВР и подробно в издадената
заповед е описана хипотезата и основанието, на което е издадена заповедта за задържане на
лицето, а именно чл.1, ал.2 от УБДХ. Твръди, че след отправени многократни
предупреждения да преустанови непристойното и противоправно поведение, изчерпвайки
всички методи и способи да изпълни задълженията си, като съвестен гражданин и да
съдейства на органите на реда й били поставени белезници и е отведена в Районно
управление на МВР В. Търново. Оспорва твръденията за незаконосъобразно използване на
помощни средства /белезници/, че не е осигурено право на телефонно обаждане и че не й е
представен екземпляр от заповедта за задържане. Моли съда да отхвърли жалбата, като
неоснователна и недоказана и да потвърдите атакуваната Заповед за задържане на лице като
правилна и законосъобразна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното : Със Заповед peг.№ 1739зз-123/17.12.2020г. от издадена от И. Д. П.,
на длъжност полицай при ГООР в РУ- В.Търново, жалб. Т. А. И., с ЕГН**********, от ***
е задържана за срок до 24 часа, за това, че в гр.В.Търново, на кръстовище на
ул.“Мармарлийска, пред кино „Искра“, извършила непристойна проява към органите на
властта, изразяваща се употреба на ругатни към мл. инспектор И.П., от типа на „пикла
малка“, „нагли хора сте“ и т.нататък, на публично място, пред свидетели, с по-ниска степен
на обществена опасност, като не представлява престъпление по чл.325 от НК, чл.1, ал.2 от
УБДХ.
Видно от приложения по делото видеозапис от полицейската камера носена от
полицейския служител П. и п оказанията на св.Л., на 17.12.2020г., на кръстовището на
ул.“Бачо Киро“, с улица „Мармарлийска“, се намирал полицейски екип в състав св.Л. и
полицай П., като извършвали контрол на движението по пътищата и конкретно пресичането
на пешеходците. Около 13.40 часа, поради неправилно пресичане на пътното платно била
спряна за проверка жалб.И.. Св. Л. няколкоратно издал разпореждане на жалб.И. да се
2
легитимира, като представи документи за самоличност и каже имената си и ЕГН. Жалб.И.
отказала, като в разменените реплики се обърнала към полицай П. с думите : „ Не ми викай
пикла такава….“ Жалб.И. била предуредена от св.Л., че ще бъде задържана за установяване
на самоличността с думите „За последен път ви предупреждавам, че ще бъдете задържана за
срок до 24 часа , ако не представите документ за самоличност или не си кажете имената и
ЕГН“ – 03.00 минута от видео-аудио запис или в 13.44 минути, според реалното време
отчетено от камерата. Жалб.И. не изпълнила разпореждането и след поредно
предупреждение в 13.47 часа св.Л. предприел действия по поставяне на белезници и жалб.И.
била фактически задържана и в 13.49 минути откарана в РУ-В.Търново. Там била съставена
а процесната заповед за задържане, както и акт №2020-1739-11-009 за установяване на
административно нарушение по чл.1, ал.2 от УБДХ.
Жалбоподателят И. била освободена в 17.25 часа на 17.12.2020г., като и били
върнати вещите, намерени в ней при извършения обиск при задържането.
С оглед на установеното, се налагат следните правни изводи :
Жалбата е основателна.
С оглед на компетентността, заповедта е издадена от полицейски орган по
смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и в границите на предоставените му съгласно чл. 72, ал. 1
от ЗМВР, правомощия.
Налице са обаче съществени процесални нарушения от формална страна,
както и направилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, е бланкетна и за разлика от
предходните хипотези от т.1 до 6, се попълва от нормите на друг закон / в това число и
указ/, който предоставя право на полицейските органи да задължат лица при определените
там хипотези. Следователно позоваването на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР задължително
изисква цитиране и на конкретна законова норма, която предвижда задържане на лицето
като мярка за административна принуда. Това в случая не е направено, а посочената
разпоредба – чл.1, ал.2 / сега ал.3, изм. в сила от 23.12.2020г. / от УБДХ, дефинира
понятието дребно хулиганство. Адменстративният орган неправилно е приел, че като правно
основание за заповедтта, следва да се квалифицира деянието дало повод за задържане, а не
основанието в указа даващо възможност за ограничаване на правото на свободно
придвижване на субектитет, съдържащо се в хипотезата на чл. 3, ал. 2 от Указа. Ето защо,
съдът намира, че заповедта за задържане е издадена в нарушение на чл. 72, ал. 2, т. 2 от
ЗМВР, тъй като в нея не са посочени фактическите и правни основания за постановяването
й.
Следва да се има предвид, че от своя страна нормата на чл.3, ал.2 от УБДХ,
предвижда условие за да е допустимо задържането до 24 часа, само в случаите в които
3
следва да се внесе преписката за решаване от районния съдия, когато лицето не може да
бъде представено веднага на съдията. Това условие за невъзможност да бъде представена
жалб.И. пред съда не е отразено от фактическа страна.
На следващо място, по същество се установи, че повода и действията по
фактическото задържане са предприети, не за представяне на жалб.И. пред съда за
разглеждане на делото по УБДХ, а за установяване на самоличността.
Компетентността на полицейските органи да извършват проверки на
самоличността на лицата не е обща, а възниква само за нуждите посочени изчерпателно в
чл.70, ал.1, т.1-5 от ЗМВР, сред тези хипотези процесния случай може да бъде квалифициран
единстевно в хипотезата на нарушение на обществения ред. Съгласно ал.2, на горната
разпоредба, установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за
самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават
лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Едва при невъзможност
да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70, полицейските
органи могат да пристъпят към задържане на лицето на осн. чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР.
Изводът който се налага е, че по същество отразените в процесната заповед
фактически и правни основания за задържането не съответстват на действителните
обстоятелства при които полицейските органи за предприели тези действия и за които
жалб.И. е била изрично и няколкократно уведомена.
Процесуалните нарушения са съществени, тъй като са довели до
невъзможност за задържаното лице да реализира правото си на защита. Същевременно този
недостатък обосновава несъответствие на издадената заповед и с материалния закон, и с
неговата цел, тъй като не са изпълнени предпоставките за задържане по смисъла на чл. 72,
ал. 1, т. 7 от ЗМВР, а правото на свободно придвижване на лицето е ограничено произволно,
без законова необходимост на това основание.
Липсата на фактически обстоятелства, наличието на които се свързва с
приложимостта на конкретна правна хипотеза от закона, е пречка за проверка на
съответствието на административния акт с материалния закон и е проявление на порока
неспазена форма на административния акт – арг. от чл. 146, т. 2 от АПК.
При този изход на делото, на осн. чл.143 от АПК, вр. с чл.37, ал.2 от ЗМВР,
направените от жалбоподателя разноски за държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение, в общ размер от 410 лева, следва да се възстановят от бюджета на
юридическото лице, чийто административен орган е издал обжалваната заповед – в случая
ОДМВР – В.Търново, към което като структурно звено принадлежи РУ-В.Търново.
Адвокатското възнаграждение съответства на минимума предвиден в чл.8,
ал.2, т.3 от НМРАВ и не подлежи на корекция от съда.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 1739зз-123/17.12.2020г., издадена
от И. Д. П., на длъжност полицай при ГООР в РУ- В.Търново, с която жалб. Т. А. И., с
ЕГН**********, от *** е задържана за срок до 24 часа, за това, че в гр.В.Търново, на
кръстовище на ул.“Мармарлийска, пред кино „Искра“, извършила непристойна проява към
органите на властта, изразяваща се употреба на ругатни към мл. инспектор И.П., от типа на
„пикла малка“, „нагли хора сте“ и т.нататък, на публично място, пред свидетели, с по-ниска
степен на обществена опасност, като не представлява престъпление по чл.325 от НК, чл.1,
ал.2 от УБДХ.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи да
заплати в полза на Т. А. И., с ЕГН**********, от *** сумата от 410 лева, представляващи
направените в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, пред Великотърновския административен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5