№ 1924
гр. Варна, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110113226 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от "****"
ООД гр.Варна, ул.**** № 33, ЕИК **** представлявано от ****-Управител
чрез пълномощник юрисконсулт ****, против С. Д. Г., ЕГН **********
с.****, обл.Варна, ул.**** № 1Б, иск с правно основание чл. 422 ГПК, за
постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение
на С. Д. Г., ЕГН **********, че в качеството си на потребител на В и К
услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на „****"
ООД сума в общ размер на 248.76лв. (двеста четиридесет и осем лева и 76ст.),
представляваща остатък от сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 15.05.2020г. до 25.01.2021г. на адрес с.****, ул.**** №
1; сума в общ размер на 3.85лв. (три лева и 85ст.), представляваща остатък от
сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 18.07.2020г.
до 29.01.2021г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-02.02.2021г. до окончателното им плащане,
за които суми е издадена заповед от 03.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 1591/2021г. по описа на ВРС.
В проведено открито съдебно заседание на 07.06.2022г. ищцовата
страна прави искане за изменение на исковите претенции, чрез тяхното
намаляване и частично оттегляне. На осн.чл.214 ГПК съдът допусна
изменение на исковите претенции както следва: по отношение на иска за
1
главница същия да се счита предявен за сумата от 84.11 лв. дължима за
периода 27.10.2020 г. до 25.01.2021 г., по отношение на иска за обезщетение
за забава иска да се счита предявен за сумата от 13 ст. дължима за периода от
24.12.2020 г. до 29.01.2021 г., на основание чл. 214, ал. 1, пр. ІІІ от ГПК.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по
заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №260908 от 03.02.2021г., а именно:
заплатена държавна такса в размер на от 25.00лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:
Твърди се, че „****“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2,
ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на С. Д.
Г. за имот на адрес с.****, ул.**** № 1, която в качеството си на потребител
ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните ВиК услуги на този адрес се
отчитат по партида с абонатен номер ****. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от
Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор „****" ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К
услуги в срок, което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите
условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В
и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на
който срок той изпада в забава.
Твърди се, че на 02.02.2021г. В и К операторът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд
срещу Г., въз основа на което било образувано ЧГД № 1591/2021г. по описа
на ВРС, ГК-53 състав.Твърди се, че на 03.02.2021г. съдът издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Г.
да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 398.57лв., представляваща
стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 10.12.2019г.
до 25.01.2021г.; сумата от 15.13лв., представляваща лихва за забава върху
тази главница за периода от 24.02.2020г. до 29.01.2021г.; законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
02.02.2021г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в
2
размер на 25лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50лв.
Твърди се, че На 19.02.2021г. е извършено доброволно частично
плащане на сумата от общо 20лв., с която е заплатено задължението за
главница и лихви по фактура № **** от 24.01.2020г. и по фактура № **** от
24.02.2020г. (частично), а на 15.08.2021г. е извърщено доброволно частично
плащане на сумата от общо 60лв., с която е заплатено задължението за
главница и лихви по фактура № **** от 24.02.2020г. и по фактура № **** от
19.03.2020г. (частично). Твърди се, че на 12.09.2021г./в хода на исковото
производство/ е извършено доброволно частично плащане на сума в общ
размер на 90лв., в това число главница в размер на 77.88лв. (извършено след
подаване на исковата молба в съда-10.09.2021г.).
Твърди се, че на 11.08.2021г. заявителят (сега ищец) е уведомен, че на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен процесуален
представител е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него
иск. Оспорва облигационната връзка между страните.
В проведено открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа
иска.
Ответникът, чрез назначен особен представител оспорва исковите
претенции.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа
страна следното:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: Общите условия за предоставянето на В и К услуги
на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализацияВарна"
ООД, ведно с извадка от решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, ведно с
два броя обяви, Извадка от Решение № Ц-37 от 23.12.2019г. на КЕВР, ведно с
два броя обяви, Извадка от Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР, ведно с
два броя обяви, справка за недобора на частен абонат № **** (преди
плащането), История на плащания на абонат **** (относно плащане от
19.02.2021г.), История на плащания на абонат **** (относно плащане на
15.08.2021г.), Справка за недобора на частен абонат № **** (неплатен
3
остатък), справка от Агенция по вписванията № 660869/31.05.2022 г., опис на
отчети на абонат № **** от 07.06.2022 г., справка за облога и плащанията на
частен абонат от 07.06.2022 г., изисканото и предоставено ч.гр.д. № 1591/2021
г. по описа на ВРС, LІІІ състав.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор,
видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги.
От представена справка от имотен регистър при Агенция по
вписванията се установява, че отв.Г. е собственик на имот с адрес с.****,
обл.Варна, ул.**** № 1Б.
От предоставената по делото справка за недобора се установява, че
процесният имот е водоснабден, като в ищцовото дружество е открита
партида абонатен № **** с титуляр ответника.
От представена справка за плащанията се установява, че в периода
15.08.-12.09.2021г. по партидата на ответника са извършени плащания, с
които са погасени част от исковите претенции.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе
следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По
конкретно предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за
разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да
докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на
изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено
4
плащане за доставените услуги.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за
които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че през процесния
период, ползвател на водоснабдения обект е ответникът по делото,
извършените плащания в хода на процеса, индикиращи за признание за този
факт, както и обосноваващи облигационната връзка между страните.
Предвид горното, както и въз основа на приетите по делото писмени
доказателства следва да се приеме, че ответника С. Д. Г. има качеството на
ползвател на ВиК услуги за процесния обект с адрес с.****, обл.Варна,
ул.**** № 1Б. Между страните не се спори и че имотът е присъединен към
водопреносната мрежа.
Гореизложеното обуславя извода, че бе установено съществуването на
облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил
да заплаща потребеното количество вода. Същият е страна по договора и
негово е задължението да заплаща доставеното и потребено количество на
ВиК услуги.
Спорен е въпросът дали срещу абоната – ответник е налице възникнало
изискуемо задължение, дължимо към дружеството – ищец в резултат на
реално доставени му и потребени от него ВиК услуги.
На първо място ищецът следваше да установи, че претендираният обем
на ВиК услуги е реално доставен и съответно отчетен посредством
техническо средство, което е изправно и сертифицирано.
Процесният договор е от категорията на неформалните, т.е. за
действителността на същия не е необходимо той да се сключва при спазване
на определена форма. С присъединяване на процесния имот към
водопреносната и канализационна мрежи, между страните е възникнала
валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от
ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне
5
на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните ”ex
lege” в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените
разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на ВиК са
надлежно публикувани, което обстоятелство е ноторно и служебно известно
на съда. Следователно същите са влезли в сила по отношение на всички
потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо ответника. С влизане
в сила на ОУ на 26.07.2006г. и с оглед липсата на твърдения и доказателства,
че ответникът се е възползвал от правата по чл.69, ал.2 от ОУ, същите са
станали част от договорните им отношения.
Представени са по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор „****” ООД – Варна, одобрени с решение
на ДКЕВР ОУ – 09 от 11.08.2014г. Представени са доказателства за
публикуването на Общите условия и в един централен и един местен вестник,
като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от
потребителите. Поради което и на основание чл.69 от Общите условия, съдът
приема, че Общите условия за влезли в сила след 30 дни след първото им
публикуване.
От представените и неоспорени от страните справки за недобора и
извършени плащания по партидата на имота се установява, че всички искови
претенции за периода 15.05.2020г. до 27.10.2020г. са заплатени в хода на
процеса, като липсват данни за извършени плащания за периода до
25.01.2021г.
Поради липса на заплащане на дължимите суми в сроковете по чл.31,
ал.2 от Общите условия ответникът дължи и заплащане и на мораторна лихва
за забава върху всяко месечно плащане считано от съответния падеж до
29.01.2021г.
Поради горното съдът намира, че искът се явява основателен за отчетен
период 27.10.2020г. год. - 25.01.2021 год., задълженията за който възлизат в
размер на 84,11 лева главница и 0,13 лева обезщетение за забава за периода
24.12.2020 г. до 29.01.2021 г.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото
вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК – 02.02.2021г., до окончателното му изплащане.
По разноските:
6
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на направените от него разноски в хода на производството,
съразмерно с уважената/отхвърлена част от иска. Ищцовото дружество е
представило списък с разноски както следва: сумата от 75лв. за заплатената
държавна такса, сумата от 300 лв. за възнаграждение на особен представител,
съобразно представените писмени доказателства. Съдът намира, че
дължимото на ищеца юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 ГПК
да бъде определено в размер от 150 лева. Следващите им се празноски следва
да бъдат определени съобразно уважената част от исковете предвид
разпоредбата на чл.78, ал. 1 от ГПК, т.е. сумата от 131,31 лева. Имайки
предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в
заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12,
които разноски следва да бъдат присъдени съобразно размера до който
вземанията по издадената заповед за изпълнение са установени, а именно
15,27лв.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Д.
Г., ЕГН **********, че в качеството си на потребител на В и К услуги, които
се отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на „****" ООД сума в
общ размер на 84.11лв. (осемдесет и четири лева и 11ст.), представляваща
остатък от сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 27.10.2020г. год. - 25.01.2021 год. на адрес с.****, ул.**** № 1;
сума в общ размер на 0.13лв. (0 лева и 13ст.), представляваща остатък от сбор
от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 24.12.2020 г. до
29.01.2021 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 02.02.2021г. до окончателното им плащане,
за които суми е издадена заповед от 03.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 1591/2021г. по описа на ВРС, на основание чл.422 от
ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като
отхвърля предявения иск за главница с правно основание чл.422 от ГПК, вр.
чл.415 от ГПК, за разликата над 236,07 лева до претендираните 325.82 лева,
7
както и по отношение обезщетението за забава за разликата над 53,51 лева до
претендираните 65.14 лева.
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, Район „Приморски”, ул. „****” № 33, сумата
от 131,31 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в
исковото производство, както и сумата от 15,27 лева в производството по
ЧГД № 1591/2021г. по описа на ВРС, съобразно уважената част от
претенциите, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8