Определение по дело №544/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 306 ал.1 т.1 НПК.

С Определение № 101/30.06.2011 год. по Но.х.дело № 102/2011 год., в производство по чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, Кърджалийският районен съд е определил на Л. А. Г. от Г.К., за осъжданията му по Н.о.х.д. № 1310/2010 год. и по Н.о.х..д.№ 102/2011 год., и двете по описа на Кърджалийския районен съд, едно общо наказание, а именно: “лишаване от свобода” за срок от 11 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.

Против така постановеното определение е постъпил въззивен П. от РП – К., в който се твърди, че определението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, изразяващо се отказа на съда да уважи предложението на прокуратурата в ¸астите му относно приложението на чл.24, чл.25 ал.2, чл.59 ал.1 и 2 и чл.68 ал.1 от НК. Подалият протеста прокурор счита, че са налице условията за приложението на чл.24 от НК – за увеличаване с 3 месеца на определеното на осъдения Г. общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 месеца по влезлите в сила Присъда № 33/10.03.2011 год. по Н.о.х.дело № 102/2011 год. на PC - К. и Присъда № 175/28.12.2010 год. по Н.о.х.дело № 1310/2010 год. на PC - К., тъй като наложените наказания по двете присъди били от един и същ вид и с деянията си по двете присъди, както и с предходното си осъждане, Л. Г. е демонстрирал явно, че упорито и системно накърнява обществените отношения по опазването на правото на собственост, което налага извода за завишена обществена опасност на личността на дееца и необходимост от по - продължително пенитенциарно въздействие чрез прилагането на чл. 24 НК. Прокурорът счита също, че следва да бъде приспаднато от определеното на Г. общо наказание изтърпяното отчасти наказание „лишаване от свобода” по Присъда № 33/10.03.2011 год. Н.о.х.дело № 102/2011 год. по описа на РС - К., считано от 02.05.2011 год., на основание чл.25 ал.2 от НК, тъй като било от същия вид. Развива съображения и относно необходимостта от приспадане от определеното на Г. общо наказание „лишаване от свобода” на времето, през което същият е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, за срок от 72 часа и с мярка за неотклонение „задържане под стража” във връзка с престъпленията, предмет на Н.о.х.дело № 102/2011 год. и на Н.о.х.дело № 1310/2010 год., и двете по описа на РС – К.. Счита също, че в настоящото производство са налице условията съдът да постанови, на основание чл.68 ал.1 от НК, осъденият Г. да изтърпи и наказанието „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, наложено му с присъда № 34/24.03.2010 год. по Н.о.х.дело № 174/2010 год. по описа на РС – К., изпълнението на което е било отложено за срок от 3 години, считано от 08.04.2010 год., при първоначален „строг” режим на изтърпяване на това наказание, на основание чл.61 т.2, във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНС, като прокурорът е изложил съображения, че по този начин би било коригирано погрешното определяне на първоначален „общ” режим на изтърпяване на същото наказание с Присъда № 33/10.03.2011 год. по Н.о.х.дело 102/2011 год. на РС – К. и с Присъда № 175/28.12.2010 год. по Н.о.х.дело № 1310/2010 год. по описа на РС – К.. Моли съда да измени протестираното определение на първоинстанционния съд, като увеличи определеното общо най-тежко наказание с 3 месеца „лишаване от свобода”; да приспадне от така увеличеното общо най-тежко наказание изтърпяното отчасти от осъдения Г. наказание „лишаване от свобода” по присъда № 33/10.03.2011 год. по Н.о.х.дело № 102/2011 год. по описа на РС – К., считано от 02.05.2011 год.; да приспадне от определеното и увеличено общо най - тежко наказание времето, през което осъденият Г. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице № 169/10.05.2010 год. на РУП - К. във връзка с престъплението по НОХД № 102/2011 год., времето, през което осъденият е бил задържан за срок от 24 часа на 06.11.2010 год., за срок до 72 часа, считано от 15.00 часа на 23.11.2010 год. с постановление на РП - К. и с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 25.11.2010 год. - с Определение № 15/25.11.2010 год. по Ч.н.д. № 1236/2010 год. на PC – К.; както и да постанови отделно изтърпяване от осъдения Г. на отложеното за срок от 3 години, считано от 08.04.2010 год., наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца по Присъда № 34 /24.03.2010 год. по Н.о.х.дело № 174/2010 год. на РС - К., като определи първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. В съдебно заседание прокурорът от ОП – К. поддържа протеста така, както е предявен, и по изложените в него съображения.

Ответникът по протеста – осъденият Л. Г., в съдебно заседание изразява становище, че предоставя на съда за решението.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на протестираното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1, във вр. с чл. 313 и сл НПК, съобрази следното:

Протестът е основателен, макар и по съображения, различни от изложените в него.

Видно от събраните по делото доказателства, Л. Г. е осъждан 3 пъти с отделни присъди за извършени престъпления от общ характер на наказания „лишаване от свобода”, както следва:

С присъда № 34/24.03.2010 год. по Н.о.х.дело № 174/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд, Л. Г. е признат за виновен в извършването при условията на продължавано престъпление през периода 11.10.2009 год. – 12.11.2009 год. на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 и т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за което при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание “лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в сила на 08.04.2010 год.

С присъда № 175/28.12.2010 год. по Н.о.х.дело № 1310/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд, Л. Г. е признат за виновен в извършването на 06.11.2010 год. на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за което при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата, на основание чл.68 ал.1 от НК, съдът е постановил Г. да изтърпи и наказанието „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип, наложено му с Присъда № 34/24.03.2010 год. по Н.о.х.дело № 174/2010 год. по описа на РС – К.. Съдът е приспаднал и времето, през което Г. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице; за срок от 72 часа, считано от 15.00 часа на 23.11.2010 год. с Постановление на РП – К.; и с взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 25.11.2010 год. с Определение № 15/25.11.2010 год. по Ч.н.дело № 1236/2010 год. по описа на РС – К.. Присъдата е влязла в сила на 13.01.2011 год.

С присъда № 33/10.03.2011 год. по Н.о.х.дело № 102/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд, Л. Г. е признат за виновен в извършването на 23/24.04.2010 год. на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, т.4 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, за което при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание “лишаване от свобода” за срок от 11 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата, на основание чл.68 ал.1 от НК, съдът е постановил Г. да изтърпи и наказанието „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип, наложено му с Присъда № 34/24.03.2010 год. по Н.о.х.дело № 174/2010 год. по описа на РС – К.. Съдът е приспаднал и времето, през което Г. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице № 169/10.05.2010 год. Присъдата е влязла в сила на 26.03.2011 год.

Производството пред първоинстанционния съд е започнало по предложение на РП – К., с което прокурорът е поискал да бъде определено едно общо наказание на Г. за осъжданията му по Н.о.х.дело № 1310/2010 год. и по Н.о.х.дело № 102/2011 год., и двете по описа на Кърджалийския районен съд, което да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК с 3 месеца „лишаване от свобода”; да бъде приспаднато от така определеното и увеличено общо наказание изтърпяното отчасти от Г. наказание „лишаване от свобода” по Присъда № 33/10.03.2011 год. по Н.о.х.дело № 102/2011 год. по описа на РС – К., считано от 02.05.2011 год.; да бъде приспаднато от определеното и увеличено общо наказание времето, през което осъденият Г. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице № 169/10.05.2010 год във връзка с престъплението по Н.о.х.дело № 102/2011 год., както и времето, през което същият осъден е бил задържан за срок от 24 часа на 06.11.2010 год. със Заповед за задържане на лице, за срок от 72 часа, считано от 15.00 часа на 23.11.2010 год. - с Постановление на РП – К., и с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 25.11.2010 год. - с Определение № 15/25.11.2010 год. по Ч.н.дело № 1236/2010 год. по описа на РС – К., във връзка с престъплението по Н.о.х.дело № 1310/2010 год. по описа на РС – К..

В производството по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, районният съд е разгледал предложението на прокурора от РП - К. по същество, като с протестираното определение е определил на осъдения Л. Г. едно общо наказание измежду наложените му такива с Присъда № 33/10.03.2011 год. по Н.о.х.дело № 102/2011 год. по описа на РС – К. и с Присъда № 175/28.12.2010 год. по Н.о.х.дело № 1310/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд, по-тежкото от тях, а именно: наказание “лишаване от свобода” за срок от 11 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. За да постанови съдебният си акт, съдът е приел, че за наложените наказания по посочените две дела – по Н.о.х.дело № 1310/2010 год. и по Н.о.х.дело № 102/2011 год., и двете по описа на Кърджалийския районен съд, са налице предпоставките на чл. 25 ал.1 от НК за определяне на общо наказание, тъй като престъпленията, предмет на същите, осъдения Г. е извършил, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Съдът е намерил, че не са налице условията на чл.24 от НК за увеличаване на така определеното общо наказание, тъй като и двете деяния по кумулираните присъди представляват извършени кражби на стойност много по-ниска от минималната работна заплата. Направил е извода, че в производството по чл.306 от НПК съдът не може да се произнася по въпросите за приложението на чл.59 от НК, а още повече, че такова произнасяне е имало по двете посочени дела, поради което не е приел предложението на прокурора за приспадане от определеното общо наказание на времето, през което осъденият е бил задържан за срок от 24 часа, за 72 часа и с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Приел е също, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.25 ал.2 от НК – да се приспадне от определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода”, наложено на Г. с присъдата по Н.о.х.дело № 102/2011 год., считано от 02.05.2011 год., като този извод е мотивирал с обстоятелството, че от писмо на З. – С. З. се установявало, че към 30.06.2011 год. /датата на разглеждане на делото/ осъденият Г. е изтърпял 7 месеца и 7 дни от наказанието, наложено му с присъдата по Н.о.х.дело № 174/2010 год., което не е включено в съвкупността. Съдът е изложил съображения за недопустимост на направеното от прокурора искане за „коригиране” на първоначалния режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение условно наказание по Н.о.х.дело № 174/2010 год., тъй като законът не давал такава възможност, а и било незаконосъобразно с определение да се изменя влязла в сила присъда.

Настоящата инстанция намира, че при постановяване на протестираното определение първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо и нарушаващо правата на страните в настоящото производство. Това е така, тъй като макар и да е имал данни за три осъждания на Л. Г., както в мотивите, така и в диспозитива на определението съдът е обсъждал и се произнесъл само по две от осъжданията на Г. – тези по Н.о.х.дело № 1310/2010 год. и Н.о.х.дело № 102/2011 год., и двете по описа на РС – К.. Липсват, обаче, както изложени съображения в мотивите, така и произнасяне с диспозитива на определението по отношение на осъждането на Г. с Присъда № 34/24.03.2010 год. по Н.о.х.дело № 174/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд. В тази връзка следва да се посочи, че съдът, който се произнася в производство за определяне на общо наказание по чл.306 ал.1 т.1 от НПК, е длъжен да изследва всички осъждания на осъденото лице до момента на произнасянето си, да прецени за кои от тях са налице предпоставките на чл.25, във вр. с чл.23 от НК, респ. да прецени за кои от тях следва да се постанови отделно изтърпяване, ако се намират в отношение на рецидив спрямо съвкупността, или обратно – осъжданията за престъпленията, включени в съвкупността се намират в съотношение на рецидив с престъплението, предмет на предходно осъждане. С други думи, съдът е длъжен да извърши преценка за пълно и цялостно групиране на наказанията за всички осъждания и да определи най-благоприятното за дееца съчетание на същите, дори да е видно, че някое от престъпленията е в рецидив спрямо другите, като и в последния случай е длъжен след определяне на общо наказание за осъжданията, включени в съвкупността, изрично да постанови отделното изтърпяване на наказанието по осъждането, което не може да бъде групирано с другите.

При това положение, като не е изследвал и не се е произнесъл по всички осъждания на Г., първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушението е съществено, тъй като са нарушени процесуалните права на страните в производството да узнаят защо само част от осъжданията на дееца са групирани, какви са мотивите на съда за това и какво е решението на съда по отношение на останалите осъждания на дееца, които не са включени в съвкупността. От друга страна, липсата на мотиви и произнасяне на първоинстанционния съд по отношение на всички осъждания на дееца в производството по чл.306 ал.1 т.1 от НПК, препятства проверката на протестираното определение от настоящата инс‗анция относно неговата правилност – обоснованост и законосъобразност. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е довело до опорочаване на съдебният акт, предмет на проверка от настоящата инстанция, като същото не може да бъде отстранено от въззивния съд, но е отстранимо от първоинстанционния съд, чрез законосъобразното повтаряне на процесуалните действия, при които това нарушение е било допуснато.

Изложеното налага определението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, без настоящата инстанция да се произнася по същество относно правилността му.

Водим от горното, и на основание чл.341 ал.1, във вр. с чл. 334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.2, във вр. с чл. 348 ал.3 т.1 от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Определение № 101/30.06.2011 год., постановено по Н.о.х.дело № 102/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

ВРЪЩА делото на РС – К. за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.