Р Е Ш Е Н И Е
№ 260449/12.2.2021 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 14.01.2021 г.,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1285 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК , както и с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.430
от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по повод предявени от ищеца „Б.Д.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника Я.Д.Х. ЕГН **********, с адрес: *** съединени
в условията на първоначално обективно съединяване искове , както следва:
- І/
положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК , както следва:
- за признаване за установено по
отношение на ищеца, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ
НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
-
сумата в размер на 10525,82 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за кредит за
текущо потребление от 28.05.2013г.,
-
сумата в размер на 382,54 лв.
, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 21.03.2019г. до 18.09.2019г. /вкл./,
- сумата в размер на 26,80 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 22.03.2019г. до 18.09.2019г.
-
сумата в размер 40,93 лв. ,
представляваща обезщетение за забава за времето от 19.09.2019г. до
03.10.2019г.,
-
сумата в размер на 120,00 лв. , представляваща дължими разходи при изискуем
кредит,
ведно
със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда – 03.10.2019г. до
окончателно изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед №
7691/04.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 15905/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Варна, по
която е с Разпореждане № 17696/04.06.2020г. е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка.
- ІІ/ осъдителни искове с правно
основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД
, както следва:
- за
осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми, представляващи
предсрочно изискуеми вземания по Договор за кредит за текущо потребление от
28.05.2013 г., а именно:
-
сумата 10525,82 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 28.05.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата;
-
сумата 382,54 лв., представляваща
договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 21/03/2019 г. до 18/09/2019 г.;
-
сумата 26,80 лв., представляваща
лихва
(лихвена надбавка) за забава за
периода от 22/03/2019 г. до 18/09/2019 г. ;
- сумата
120,00 лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит.
Моли
се за присъждане на направените по делото и в заповедното производство
разноски.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения:
Излага
се,че на 28.05.2013 г. между "Б.Д." ЕАД ("Банката") и
Кредитополучателя Я.Д.Х. е сключен Договор за кредит за текущо потребление
("Договор за кредит"), по силата на който Банката е предоставила на
Кредитополучателя банков кредит в размер на 20000 (двадесет хиляди) лева, с
краен срок за издължаване 120 месеца, считано от неговото усвояване, съгл. т.2
от Договора). Неразделна част от Договора за кредит са приетите и подписани от
Кредитополучателя Общи условия на "Б.Д." ЕАД за предоставяне на
кредити за текущо потребление на физически лица ("Общи условия"),
които той е получил и приел, както и приложимата Тарифа за лихвите, таксите и
комисионите, които Банка ДСК прилага по извършване услуги на клиента
(«Тарифа»), която е в сила към деня на съответното плащане.
Твърди
се, че всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от Кредитополучателя на
28.05.2013г. по посочената в чл.4 от Договора за кредит негова разплащателна
сметка при Банката с IBAN ***. В чл.5 от Договора за кредит
страните са уговорили погасяване на кредита чрез същата разплащателна сметка.
Съгласно
Договора за кредит, за ползване на заетите средства страните са договорили
тяхното олихвяване с преференциален променлив лихвен процент в размер на 10.5
°/о. С Допълнително споразумение от 10.11.2016г. лихвения процент по кредита е
намален, като страните са договорили, че кредитът ще се олихвява с
преференциален лихвен процент, в размер на 7,5%.
Счита
се, че с предоставяне на кредита от Б.Д. ЕАД по сметка на кредитополучателя,
банката кредитор е изпълнила поетия по договора ангажимент и е изправна страна
по него.
Твърди
се,че ответникът е допускал просрочия по погасяване
на кредита, като е платил вноските по погасителен план с падеж до 21/02/2019 г.
и още една последваща вноска, платена на 26.06.2019г.
Тъй
като, Я.Х. е преустановил плащанията си по договора за кредит, задължението е
станало предсрочно изискуемо, като Банката, в качеството на неудовлетворен
кредитор е предприела действия за събирането му по съдебен ред. По силата на
чл.18.1. от Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се
прилага, ако Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден
след падежната дата. Съгласно чл.18.2. от Общите условия, при допусната забава
в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. След
предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява със законната лихва по чл.8б от ЗЗД.
Съгласно
приложимите към договора Общи условия и описаната по-горе забава, Банка ДСК е
упражнила това свое потестативно право и в изпълнение
на изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ е обявила кредита за предсрочно изискуем,
като е обективирала едностранното си волеизявление до
задълженото лице в Уведомление изх.№ 06-20-01781/05.08.2019г., връчено на
кредитополучателя чрез нотариус Илияна Маджунова,
рег.№ 195 в НК. С връчване на уведомлението са постигнати целените от Банката
правни последици: промяна в правната сфера на длъжника, изразяваща се в
настъпване на предсрочна изискуемост на дължимите от него по договора за кредит
суми.
След
настъпване на изискуемостта на кредита, ответникът не е заплатил дължимите към
Банката суми, поради което Банката е предприела действия за снабдяване с
изпълнителен лист и принудително събиране на вземанията си, като е подала
Заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Към
датата на подаване на заявлението (03.10.2019г.) е била налице забава в
плащането общо на пет вноски, посочени в Извлечението от счетоводните книги.
Относно
възражението за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит,
допълнителното споразумение и общите условия към тях, се излага, че към момента
на сключване на договора за кредит е действал Законът за потребителския кредит
/ЗПК/, в редакцията му от 01.01.2013 г., а към
момента на сключване на допълнителното споразумение е действал ЗПК в редакцията
му от 26.07.2016г.
Процесуалният
представител на ответника претендира неравноправност на клаузите в договора за
кредит, допълнителното споразумение и ОУ към тях, определящи дължимия лихвен
процент по кредита и начина на формирането му.
В
чл. 22 от ЗПК изчерпателно е посочено в кои случаи договорът се счита за
недействителен. В настоящия случай, сключеният между страните договор за
потребителски кредит и допълнителното споразумение, съответстват на
изискванията на ЗПК (действащ към момента на сключването им).
Със
сключеното допълнително споразумение между страните е договорено задължението
да се изплаща при по-нисък лихвен процент. Съгласно сключените между страните
договор за кредит и допълнително споразумение, налице е съгласие за олихвяване
на кредита с променлива лихва и клиентът е бил уведомен за възможностите за
олихвяване при неизпълнение на пакетната програма. В настоящия случай обаче, не
е налице едностранна промяна на лихвения процент от страна на банката. Т.е. в
настоящия случай трябва ясно да разграничим едностранната промяна на лихвата от
страна на банката, дължаща се на други фактори/лихвообразуващи
и пр./, и промяната на лихвата, дължаща се на неизпълнението на договорно
задължение от страна на клиента. Отделно от това, в приложените ОУ ясно и точно
е посочено начина на формиране на лихвения процент и случаите, в които може да
бъде променяна.
По
изложените съображения и предвид съществуващата яснота в договора за
потребителски кредит досежно главницата на кредита,
дължимата лихва -възнаградителна и наказателна(в
случай на неизпълнение), годишния процент на разходите по кредита, вноските по
кредита с определен размер и падеж и общата стойност на плащанията при
съответствие с изискванията на ЗПК, следва да се приеме, че за
кредитополучателя са се породили валидни задължения за връщане на главницата по
договора заедно с уговорените разходи по кредита - за обслужване на кредита, за
заплащане на възнаграждение за ползване на кредита.
Излага
се, че процесният договор за кредит е действителен,
същият съдържа необходимото задължително съдържание, въведено от законодателя,
налице е валидно изявена от кредитополучателя воля за обвързване с условията на
подписания от него договор и приложенията към него, като волята му е потвърдена
с положения от него подпис в договора за кредит пред служител на банката.
Излага
се, че претендираната възнаградителна
лихва се дължи на основание т.8 от представения на съда договор. В тази връзка
началния момент на претендираната договорна лихва
21/03/2019 г. е момента , от който
съгласно договора и погасителния план към него , е налице начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена. Посоченият краен
момент -18/09/2019 г. е датата до която кредитополучателя дължи възнаградителна лихва.
Сочи
се, че претендираната наказателна надбавка
представлява договорено между страните обезщетение за забава, дължимо до датата
на настъпване на изискуемост, като същото е в размер на 10 %, върху частта от
дължимата и неплатена по погасителен план просрочената главница, натрупана за
периода от 22/03/2019 до 18/09/2019 г.
Излага се, че претендираното обезщетение за забава след датата
на настъпване на изискуемост е размера на законната
лихва от датата на настъпване
на изискуемостта на вземането до
датата на подаване на заявлението
в съда.
Твърди се,че претендираната
сума в размер на 120,00 лева е предвидена в Тарифата на Б.Д. ЕАД такса и представлява разход по изискуем кредит,
дължим на основание т.15 от Договора за кредити
т. 7 от допълнителното споразумение, във връзка с Тарифата за лихвите, таксите
и комисионните, които Б.Д.
ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента. Съгласно
същата договорка, кредитополучателят е запознат с тарифата, действаща към деня на
сключване на договора, като на основание т. 10 от Общите условия
при плащане/респективно при начисляване/ на такси се прилага
Тарифата на Б.Д. ЕАД, действаща към датата
на съответното плащане/начисляване.
Предвид
изложеното, се сезира съда с предявената искова претенция , като се моли за
постановяване на съдебно решение , с което същата да бъде уважена.
Ответникът Я.Д.Х. ЕГН
**********, с адрес: ***, въпреки
предоставената му възможност, в рамките на предоставения й срок по чл. 131 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които
се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а
съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил
писмени доказателства, с които евентуално разполага.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът,
чрез процесуален представител поддържа предявените искове и моли за
постановяване на неприсъствено решение по делото, с което предявените искове
бъдат уважени.
Съдът намира , че въпреки липсата на представен отговор
от страна на ответника, следва да съобрази депозираното от длъжника възражение
по ч.гр.д.№ 15905/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Варна , в което длъжникът
посочва , че не дължи изпълнение на вземането по Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК № 7691/4.10.2019
г. на Районен съд- Варна, издадена по ЧГД № 15905/2019 г. и възразява, както и
посочва, че възразява и за наличието на неравноправни клаузи в Договор за
кредит за текущо потребление от 28.05.2013 г., кредитор по който е Б.Д. ЕАД -
чл.8 и 9, Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление -
чл.7.1, 7.2, 7.3, Допълнително споразумение от 10.11.2016 г. - чл.1, 1.1,1-2, Общи условия, версия 2.08.2016 г. - чл. чл.7.1,
7.2.1,7.2.2,7.2.3,7.2.4,7.3.1,7.3.2. Предвид изложеното , съдът намира, че не
са налице предпоставките на чл.238 от ГПК и не може да се произнесе с
неприсъствено решение.
Ø По допустимостта на установителния
иск с правно основание чл.422 от ГПК :
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 15905/2019 г. по описа на
Районен съд-гр.Варна, се установява, че същото е образувано по подадено от
ищеца в настоящото производство в качеството му на заявител срещу ответника в
настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
03.10.2019 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 7691/04.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
по силата на която е разпоредено, както следва: Длъжникът
Я.Д.Х., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Кредитора Б.Д. ЕАД, *** сумата от 10 525,82 лв., представляваща
непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 28.05.2013г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК
– 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, възнаградителна
лихва в размер на 382,54 лв. за периода от 21.03.2019г. до 18.09.2019г. /вкл./,
сумата от 26, 80 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
22.03.2019г. до 18.09.2019г. и обезщетение за забава в размер на 40,93 лв. за
времето от 18.09.2019г. до 03.10.2019г., дължими разноски, възлизащи на 120 лв.
и направените по делото разноски в размер на 268,98 лв., от която 221, 92 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: непогасени задължения по договор за кредит за
текущо потребление от 28.05.2013г., за което е представен документ по чл.417,
т.2 ГПК - Извлечение от счетоводните книги на Б.Д. ЕАД към 03.10.2019 г.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, е постъпило възражение от длъжника в
заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдените в полза на заявителя суми, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в
настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като заявителят е предявил
настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за
постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба
по ч.гр.д.№ 15905/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Варна.
С Разпореждане № 17696/04.06.2020г. е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в
разпореждане № 43800/04.10.2019г. за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, в издадената заповед №
7691/04.10.2019г. по чл. 417 ГПК, както и в издадения изпълнителен лист, като в
диспозитива на същите да се чете: обезщетение за
забава в размер на 40, 93 лв. за периода от 19.09.2019г. до 03.10.2019г. ,
което разпореждане се счита неразделна част от разпореждане №
43800/04.10.2019г. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417, т. 2 ГПК, в издадената заповед № 7691/04.10.2019г. по чл. 417 ГПК,
както и в издадения изпълнителен лист, постановени по ч.гр.д. № 15905/2019 год.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е
допустимо и валидно учредено.
С оглед на
гореизложеното и предвид наличието на идентитет по
отношение на вземанията , които са предмет на заповедното и исковото
производство, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи
произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От приетия като доказателство по делото Договор за кредит за текущо
потребление от 28.05.2013 г. се
установява , че „Б.Д." ЕАД, в качеството си на кредитор е предоставила на
ответника Я.Д.Х., в качеството му на кредитополучател, кредит за
текущо потребление, в размер на 20000,00 лв. Видно от представения договор , в
него са положени подписите на сключилите го страни.
Представени са Общи условия на „Б.Д." ЕАД за предоставяне на кредити
за текущо потребление и погасителен план, които са неразделна част от процесния договор за кредит, подписани от ответника Я.Д.Х..
Представено е Допълнително споразумение от 10.11.2016г. към процесния договор за кредит, подписано от представител на
банката-кредитор и кредитополучателя Я.Д.Х..
Представени са Общи условия на „Б.Д." ЕАД за предоставяне на кредити
за текущо потребление и нов погасителен план, които са неразделна част от
допълнителното споразумение към договора за кредит, подписани от ответника.
Видно от Извлечение от счетоводни книги по сметка на длъжника от 03.10.2019
г., в същото подробно е описан сключения Договор за кредит за текущо
потребление от 28.05.2013 г., с дата на
усвояване на кредита-28.05.2013 г. и срок на кредита-120 месеца. Като дата на
настъпване на изискуемост на кредита е посочена датата - 19.09.2019 г., поради забава в плащанията на дължими
вноски и обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В извлечението е
посочено , че общо 5 броя месечни вноски са непогасени до датата на
предсрочната изискуемост. Общото задължение по процесния
договор за кредит е в размер на 11096,09 лв., от което 10525,82 лв.-дължима
главница; 382,54 лв.- неплатена
договорна лихва за периода от 21/03/2019 г. до 18/09/2019 г.; 26,80 лв., представляваща лихва (лихвена
надбавка) за забава за периода от 22/03/2019 г. до 18/09/2019 г. ; 120,00 лв.-
дължими такси и разноски.
Представена е уведомление изх. № 06-20-01781/05.08.2019 г., от „Б.Д.“ ЕАД, до кредитополучателя Я.Д.Х., в което се
посочва , че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Видно от направеното удостоверяване
от нотариус Илияна Маджунова – Монева от
04.09.2019г., нотариалната покана е получена на 04.09.2019г.
Предвид така установеното
от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За
успешното провеждане на установителен иск с правно
основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК в тежест на
ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно
и главно доказване, както следва:
учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410
от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в негова
полза по основание /в т.ч. валидно учредено между страните договорно
правоотношение с конкретни параметри, изправността си по договора/, както и по
размер и длъжник; факта и момента на
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, за която длъжникът е уведомен
към датата на подаване на заявлението в съда;
факта, че ответникът е изпаднал в забава от твърдяния
момент.
При
установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да установи
всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи
и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици и да докаже точното в количествено и времево
отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.
В
настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между ищцовата страна в качеството й на кредитодател
и ответника в качеството му на
кредитополучател, въз основа на сключен Договор за кредит за текущо потребление
от 28.05.2013 г. Договорът е обективиран в писмена
форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на
сключване и предмета на сделката, от
ответната страна не се оспорва тяхната действителност, поради което
следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на
валидно облигационно правоотношение.
Възникването
на твърдяната облигационна връзка между кредитора и кредитополучателя се
установява от представения Договор за кредит за текущо потребление от
28.05.2013 г., като кредитополучателят се е подписал лично в договора, както и
в постигнатите между страните допълнителни споразумения.
Изправността
на банката кредитора досежно задължението й за
предоставяне на парични средства на кредитополучателя Я.Д.Х. се установява от приобщеното към доказателствения материал извлечение от счетоводните книги,
в която е посочено , че представеният кредит е усвоен от кредитополучателя ,
което не е оспорено от последния.
На
изследване в настоящото производство подлежи и въпроса за наличието на
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на процесните
вземания. Разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ
урежда субективното потестативно право на кредитна
институция да трансформира дилатирани кредитни
задължения в предсрочно изискуеми, при наличие на изискуемите предпоставки.
Механизмът за упражняване на потестативни материални
права се свързва с достигане до правната сфера на длъжника на съответното
преобразуващо изявление, за да настъпи в тази сфера очакваната правна промяна.
По
въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на
задължението по договор за банков кредит в т. 18 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 год. по тълк.д. № 4/2013 год. на ОСГТК
на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва
автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на
правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Достатъчно
условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем е волеизявление на
кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора да е достигнало до
кредитополучателя. С достигане на това волеизявление до последния целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя /в този смисъл и
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 23 от 24.03.2015 год. на ВКС по
т.д. № 1717/2013 год., І т.о., решение № 40 от 17.06.2015 год. на ВКС по т.д. №
601/2014 год., І т.о./.
С
оглед така даденото разрешение меродавна за преценката настъпила ли е
предсрочната изискуемост на кредита е сбъдването на предвидена в договора
обективна предпоставка и упражненото от страна на банката субективно право за
отнемане преимуществото на срока, достигнало до кредитополучателя.
Правото
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем произтича от клаузата на чл.
19.2 от общите условия към договорите за текущо потребление, представляващи
неразделна част от сключения между страните договор и приети от
кредитополучателя. В цитираната клауза е предвидено при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита да
става предсрочно изискуем.
Ответникът
не е представил доказателства за заплащане на посочените в извлечението
неплатени вноски по кредита, поради кето съдът
намира, че са налице предпоставките на посочените в чл.19.2 от Общите
условия/ОУ/ за предоставяне на кредити за текущо потребление „При допусната забава
в плащанията на главница и/или на лихва
над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.“
Вследствие
на изложеното, банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем , на основание чл.60 ал.2 от ЗКИ, като е изпратила писмо-уведомление
до кредитополучателя Я.Д.Х. за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Видно от направеното отбелязване, уведомлението за упражняването на правото на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника- кредитополучателя Я.Д.Х..
Предвид
горното съдът намира, че правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е
надлежно упражнено от банката, като уведомлението за отнемане преимуществото на
срока е връчено лично на кредитополучателя Я.Д.Х. на 21.07.2017 год. Следователно с настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита ответникът дължи плащане не само на вноските с настъпил
падеж, а на целия кредит, в това число на уговорената договорна лихва, както и
на лихвата за забава в определения в чл. 19.2 от общите условия размер и
уговорените такси.
В
конкретния случай клаузите и условията за едностранна промяна на динамичната
компонента на лихвения процент, а именно базовия лихвен процент, се съдържат в ОУ
на договора - т.9.1, 9.4 и 25.3. Същите предвиждат единствено възможност за
повишаване на базовия лихвен процент, а условията за това са кумулативно
изброени, като липсва поредност на приложението им
или обстоятелствата, при които същите могат да бъдат комбинирани. Още повече,
че част от основанията не са обективни критерии, като промяна на пазара, а
промени в нормативните регулации /без ясно посочване коя част на
законодателството е от значение/, промени в изискванията към банките /без
посочване кои точно/, провмяна на паричната политика
и т.н., които не са ясни и обективни. Промяната се извършва по решение и
изричен акт на банката, но липсва всякаква яснота относно методиката и
математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно променената лихва
и отделните компоненти в тази формула. Липсва обвързаност на конкретния размер
на повишението на лихвата с размера на покачване на пазарните индекси посочени
в ОУ, като изменението зависи единствено от волята на банката. Не е предвидена
възможност за реципрочно намаляване на лихвата при понижаване на някой от
пазарните индекси.
По
отношение на твърдението на ответника, обективирано в
депозираното от него възражение , относно наличието на неравноправни клаузи в
Договор за кредит за текущо потребление от 28.05.2013 г., кредитор по който е Б.Д.
ЕАД - чл.8 и 9, Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление -
чл.7.1, 7.2, 7.3, Допълнително споразумение от 10.11.2016 г. - чл.1, 1.1,1-2, Общи условия, версия 2.08.2016 г. - чл. чл.7.1, 7.2.1,7.2.2,7.2.3,7.2.4,7.3.1,7.3.2,
без конкретно изложени мотиви и обстоятелства в тази връзка, съдът се придържа
към изводите, обективирани в Определение №
506/17.02.2020г., постановено по възз.ч.т.д. №
129/2020 г. по описа на ОС Варна, по
повод обжалвано от ответника Я.Д.Х.
Определение № 16464/12.12.2019 г. на ВРС по ч.гр.д. №
15905/2019 г. по описа на същия съд, с което е отказано спиране изпълнението по
изпълнително дело № 20197190401023 на ЧСИ
Станислава Янкова, с район на действие ОС Варна, по молба на
жалбоподателя с правно основание чл. 420 от ГПК, които напълно споделя, както следва , че цитираните клаузи от
договора и допълнителното споразумение визират начина на определяне на лихвения
процент и в случая не се установява произволно определена лихва при отсъствие
на възможност потребителя да установи начина на формиране. В първоначалния
договор за кредит е фиксиран променливият лихвен процент на 10.5% годишен,
респективно 0.03% на ден, който е определен преференциално и кредитополучателят
губи преференциите само при неизпълнение на условията, при които е сключен
договора /така текста на чл. 8 от договора/. ГПР в чл. 9 също е индивидуално
определен на 11.56 процента. Към договора и ОУ е представен и погасителния план
като няма никакви данни, а и изобщо не се твърди от кредитополучателя, че
размерът на месечната вноска е увеличаван следствие едностранно увеличение на
лихвата от страна на кредитора.
С
подписването на допълнителното споразумение от 10.11.2016 г. всъщност
кредитополучателят е поставен при по-благоприятни условия от гледна точка на
лихвения процент – така съгласно чл. 1 – 7.50% на годишна база преференциален
променлив лихвен процент или 0.02% на ден като е посочено изрично, че се
формира от стойностите на SOFIBOR и
фиксирани преференциални надбавки. Нещо повече, видно от погасителния план към
споразумението размера на месечните вноски също намалява. В ОУ, действащи към
датата на сключване на споразумението, в оспорените с жалбата клаузи
недвусмислено и по разбираем за потребителя начин е посочена базата за
изчисляване на лихвените проценти и условията, при които може да се променя.
Отделно
от това, към заявлението се съдържа и Приложение № 1 към Договора за ползване
на пакетите „Частно банкиране“ на банката, което е разписано от потребителя и в
същото също се посочват при какви лихвени проценти се отпускат съответните
видове кредити и кредитни карти на потребител като базата за определянето им в
лева е обективния индекс SOFIBOR. Всъщност анализът на разпоредбите в конкретика сочи на индивидуално уговорени клаузи досежно лихвените проценти при яснота в хипотезите на
необходимост от увеличение на лихвата, а
от доказателствата, включително погасителните планове и извлечението от
сметка, в частта, в която са описани просрочените вноски е видно, че спрямо
размера на погасителните вноски по актуалния погасителен план от 2016 г. –
246.02 лева, размерът на всяка от просрочените е 244.52 лева, т.е. с 1.50 лева
по-нисък, поради което дори е възможна и хипотеза на макар минимално понижаване
на лихвения процент. За пълнота, както договорът, така и допълнителното
споразумение съдържат и максимален размер на лихвата, при това, която може да
бъде достигната в хипотези на неизпълнение на задълженията от страна на
потребителя, а не в случаите, в които погасяването е съобразно договореностите
между страните. При отсъствие на конкретни твърдения относно това защо
потребителят счита клаузите за неравноправни и дали банката е злоупотребила с
правата на кредитополучателя едностранно увеличавайки лихвения процент при
отсъствие на ясни критерии за определянето му, не се констатира твърдяната
неравноправност.
Предвид
изложеното, съдебният състав намира, че ответникът не е бил ощетен посредством
увеличение на лихвения му процент, напротив в постигнатите допълнителни
споразумения същият е бил намален.
Претенцията
за сумата от 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит е
неоснователна, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за сторени
разходи по обявяване на кредита за предсрочно изискуем. По изложените съображения в тази част исковата
претенция с правно основание чл.422 от ГПК
се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Изложеното
налага извода на съда за частична основателност на предявената искова претенция
с правно основание чл.422 от ГПК по отношение на претендираната
главница, договорна лихва и обезщетения за забава за исковите периоди .
Ответникът,
чиято е доказателствената тежест за доказване факта
на заплащане на горните суми, не
ангажира доказателства в този смисъл. При това положение, съдът намира, че в
полза на ищеца съществува изискуемо вземане по договора за кредит в посочените
по-горе размери, поради което и предявената искова претенция с правно основание
чл.422 от ГПК в рамките на предявените размери за главница, договорна лихва и
обезщетения за забава за исковите периоди като основателна следва да бъде
уважена , като следва да бъде отхвърлена по отношение на претендираните
120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит.
С оглед отхвърляне на предявения иск
с правно основание чл.422 от ГПК по отношение на претендираните
120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит, съдът следва да се произнасе по евентуалния иск , като същият следва да бъде
отхвърлен на същото основание , доколкото доколкото по делото не са ангажирани доказателства за сторени
разходи по обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като се съобрази
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и
доказателствата за реализирани разходи, както и приложимите законови
разпоредби. С оглед на това съдът намира,че на ищцовата
страна следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски
, съразмерно на уважената част от исковете, в общ размер от 318,44 лв., от
които от които държавна такса в размер на 219,52лв. и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер на 98,92 лв., определено на основание чл.78
ал.8 от ГПК вр.чл.25 от Наредба за заплащане на
правната помощ. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС
по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото
решение и разноските в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете , в
общ размер от 268,98 лв. , от които 219,52лв.- за държавна такса и 49,46 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между ищеца „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна
и ответника Я.Д.Х. ЕГН **********, с адрес: ***, от друга
страна , ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми,
а именно:
-
сумата в размер на 10525,82 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за кредит за
текущо потребление от 28.05.2013г.,
-
сумата в размер на 382,54 лв.
, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 21.03.2019г. до 18.09.2019г. /вкл./,
- сумата в размер на 26,80 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 22.03.2019г. до 18.09.2019г.
-
сумата в размер 40,93 лв. ,
представляваща обезщетение за забава за времето от 19.09.2019г. до
03.10.2019г.,
ведно
със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда – 03.10.2019г. до
окончателно изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед №
7691/04.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 15905/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Варна, по
която е с Разпореждане № 17696/04.06.2020г. е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка , на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника Я.Д.Х. ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл.422 от ГПК за признаване за установено , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ
НА ИЩЕЦА сумата в размер на 120,00 лв. , представляваща разходи при изискуем кредит, за която сума е издадена Заповед №
7691/04.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 15905/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Варна, по
която е с Разпореждане № 17696/04.06.2020г. е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка , на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника Я.Д.Х. ЕГН **********, с адрес: *** осъдителен иск с
правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Я.Д.Х. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 318,44 лв. лв. , представляваща
сторените разноски в настоящото исково производство, както и сумата от 268,98 лв. , представляваща
сторените разноски по ч.гр.д.№ 15905/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Варна,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му , на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: