М О
Т И В
И
към присъдата по НОХД № 345/2019 г. по описа на Районен
съд –
Девня, четвърти състав.
Производството пред Девненски районен съд е
образувано по внесен от Районна Прокуратура – Девня обвинителен акт срещу М.А.А.,
ЕГН: ********** за това, че:
На неустановена дата през периода
26.06.2016 г. – 31.08.2016 г. в с. Ст. Караджа, обл. Варна противозаконно
унищожил чужда недвижима вещ – жилищна постройка с площ от 48 кв. М. С гараж,
находяща се в кв. 60, парцел 235 по плана на с. Ст. Караджа, обл. Варна на
стойност 1 500 лева собственост на Г.С.Д. – престъпление по чл. 216 ал. 1
от НК.
В хода на проведеното разпоредително
заседание пострадалото лице е конституиран като граждански ищец и частен
обвинител, като съдът е приел за съвместно разглеждане граждански иск, предявен
от него срещу подсъдимия за заплащане на сумата от 1 500 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата от
1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.
По искане на подсъдимия и неговия защитник
по делото е проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371 т.2
от НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите, и дава съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Съгласие за това дава и неговия защитник.
В хода на съдебните прения представителя
на РП – Девня поддържа обвинението спрямо подсъдимия, като предлага на същия да
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което след
редуцирането му, да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Гражданския
иск намира за доказан по основание и размер по отношение на претенцията за
причинени имуществените вреди. По отношение на неимуществените вреди счита, че
същите са недоказани.
Защитникът на подсъдимия, при проведеното съкратено съдебно
следствие и направено от подсъдимия признание на всички факти по обвинението,
излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото му се
наказание. В тази насока моли за минимално наказание на подсъдимия, което да
бъде групирано с вече изтърпени две присъди на ДРС.
Повереника
на гражданският ищец и частен обвинител се присъединява към становището на
прокурора по отношение на наказанието, като обаче счита, че същото не следва да
бъде отлагано, а изтърпяно ефективно. Настоява предявения иск да бъде уважен в
пълен размер. Претендира присъждане на разноските по делото.
След преценка
и анализ на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Гр. ищец и частен обвинител Г.С.Д.
притежавал дворно място в с. Ст. Караджа с построена в него жилищна постройка с
площ от 48 кв. м. с гараж. Д. *** и рядко посещавал имота си.
На 26.06.2016 г. подс. М.А. *** и заявил
желание да закупи имота му. Двамата сключили писмен договор, по силата на който
подс. А. следвало до 10.08.2016 г. да закупи имота му срещу сумата от
1 500 лева. До уговорената дата двамата не се срещнали. Подс. А. търсил
няколко пъти гр. ищец Д., но не го намерил. Тогава той решил да събори
постройката и да си вземе от там материали, които му били необходими. На
неустановена дата в периода 26.06.2016 г. – 31.08.2016 г. подсъдимият съборил сградата
и взел от там каквото му било необходимо – тухли, керемиди.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената в хода на досъдебното производство СОЕ е, че пазарната цена на
унищожената жилищна сграда и гараж към месец август 2016 г. възлиза на 1 500
лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на направените от подсъдимия самопризнания, които напълно
се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства – свидетелски показания, СОЕ, документи за собственост, докладни,писма,
справки.
С деянието си подс. А.
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 216 ал. 1 от НК,
като на неустановена дата през периода
26.06.2016 г. – 31.08.2016 г. в с. Ст. Караджа, обл. Варна противозаконно
унищожил чужда недвижима вещ – жилищна постройка с площ от 48 кв. М. С гараж,
находяща се в кв. 60, парцел 235 по плана на с. Ст. Караджа, обл. Варна на
стойност 1 500 лева собственост на Г.С.Д..
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял
тяхното настъпване. Деянието е осъществено със
съзнавани, целени и настъпили обществено опасни последици. Подсъдимият
безспорно е съзнавал, че с действията си разрушава чужди постройки, като именно
това е била преследваната от него цел.
Причините
за извършването на престъплението съдът отдава на стремежа на подсъдимия да се
облагодетелства по лесен, нетрудов начин.
Предвид
гореизложеното съдът призна подс. А. за виновен по възведеното срещу него
обвинение.
При индивидуализация
на наказанието за стореното от подсъдимия, съдът отчете следните
обстоятелства:
На първо място съдът отчете обществената
опасност на извършеното деяние, която прецени като сравнително висока, предвид вида
на унищоженото имущество и факта, че щетите не са възстановени на неговия
собственик.
От друга страна съдът прецени
степента на обществена опасност на извършителя, който е човек с няколко на брой
осъждания, вкл. и с ефективно изтърпяване и с крайно лоши характеристични
данни.
Смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства за подсъдимия съдът не констатира. Не констатира и
отегчаващи такива.
Като съобрази целите на
наказанието по чл. 36 от НК, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства по делото съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде
определено при условията на чл. 54 ал. 1 от НК. С оглед на това и му наложи
предвиденото в специалната разпоредба на НК наказание лишаване от свобода в
размер между минималния и средния, а именно една година, което на основание чл.
58а от НК редуцира с една трета и същото придоби израз на девет месеца лишаване
от свобода.
Така наложеното наказание съдът
групира, с наказанията наложени на осъдения по НОХД № 312/2017 г. и 123/2017 г.
– и двете по описа на ДРС, като определи общо наказание по то трите дела, а
именно лишаване от свобода за срок от девет месеца. Приспадна от така определеното
общо наказание изцяло изтърпените наказания по НОХД № 312/2017 г. и 123/2017 г.
– и двете по описа на ДРС.
Предвид наличието на основания за
приложението на разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК /към момента на извършване
на деянието подс. А. не е бил осъждан на лишаване от свобода, тъй като по първото си осъждане е
реабилитиран по право/ съдът отложи изтърпяването на следващото се общо най –
тежко наказание на подсъдимия с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23 ал. 3 от НК съдът
присъедини към определеното общо най – тежко наказание, наказанието глоба,
наложено на подс. А. по НОХД №312/2017 г. по описа на ДРС.
Съблюдавайки института на непозволеното увреждане,
съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които чрез действията си
виновно е причинил другиму, съдът намери предявения
граждански иск от пострадалото лице за обезщетение на имуществени вреди в
размер на 1 500 лева за доказан по основание и по размер. Претендираните морални вреди в размер на 1 000 лява
съдът намери за недоказани нито по основание, нито по размер, с оглед на което
и отхвърли иска в тази му част.
При този изход на делото съдът
присъди в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в неговата
досъдебна фаза, в това число и претендираните и доказани с договора за правна
защита и съдействие разноски, сторени от гражданския ищец по делото и частен
обвинител за адвокатски хонорар.
С допълнително определение,
постановено по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК съдът осъди подс. А. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и държавната такса върху
стойността на уважения граждански иск в размера, определен от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс – 4 %.
При тези мотиви
и съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: