№ 17462
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110124635 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу С. К. Х. Х., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на част от
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
286/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 600,00лв. - главница, ведно със
законната лихва от 28.12.2023г. до изплащане на вземането, 107,76лв. - договорна
възнаградителна лихва за периода 21.12.2018г.-30.09.2019г., и 170,65лв. - законна лихва за
забава за периода 21.12.2018г.- 22.11.2023г.
Ищецът твърди, че на 21.12.2018г. ответникът сключил с /фирма/ договор за
потребителски кредит № ********** за сумата от 600лв., която се задължил да върне в срок
до 30.09.2019г на 9 вноски по 78,64лв. Бил уговорен фиксиран лихвен процент от 41,24% и
ГПР от 50%. На същата дата ответникът сключил и договор за предоставяне на
поръчителство с /фирма/, по силата на който дружеството се задължило да сключи договор
със заемодателя, съгласно който да отговаря солидарно с ответника по заема. Поради
неплащане на дължимите суми от ответника, кредитодателят поискал от гаранта да плати
сумите, като на 23.02.2021г. същият ги заплатил. С договор за цесия от 02.03.2021г. гарантът
прехвърлил вземанията си спрямо ответника в полза на ищцовото дружество.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат уважени
предявените искове.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
1
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства по делото,
следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за
последиците по чл. 238 ГПК, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В
същото време ищецът с исковата молба е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение, а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да
се мотивира по същество.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по
делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените искове да бъде уважени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на
сторените разноски има ищецът, които са в размер на 49,23лв. за заповедното производство
съразмерно на предявените и уважени искове по чл. 422 ГПК и 125лв. за исковото
производство с включено юрк. възнаграждение от 100лв., определено на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК от съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/,
ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу С. К. Х. Х.,
ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 286/2024г. по описа
на СРС, 40-ти състав, а именно: 600,00лв. – главница по договор за потребителски кредит №
**********/21.12.2018г., сключен с /фирма/, ведно със законната лихва от 28.12.2023г. до
изплащане на вземането, 107,76лв. - договорна възнаградителна лихва за периода
21.12.2018г.-30.09.2019г., и 170,65лв. - законна лихва за забава за периода 21.12.2018г.-
22.11.2023г., които вземания са изплатени от страна на /фирма/ в полза на кредитодателя в
изпълнение на сключения с ответника договор за предоставяне на поръчителство от дата
21.12.2018г. и впоследствие регресните вземания са прехвърлени в полза на ищеца с договор
за цесия.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 С. К. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление
/населено място/, сумата от 49,23лв. – разноски в заповедното производство и сумата от
125,00лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2