Решение по дело №228/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1, изречение второ от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от Л.Й.Л. против решение № 301/29.10.2020г., постановено по НАХД № 241/2020г. по описа на ВРС, в частта ,  в която е потвърдено НП №20-0953-000182/17.02.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв на основание чл.183,ал.4,т.10 от ЗДвП за нарушение на чл.133,ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Иска се от съда да се отмени решението на Районния съд и да се отмени изцяло наказателното постановление.   

Ответникът по касация не е взел становище по жалбата.  

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира жалбата за неоснователна.

Установява се по делото , че на 08.02.2020г. около 12,45ч. в гр.Видин по ул.“Христо Ботев“ касаторът е спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ , при която е установено , че същият превозва дете под 12 години на предната седалка на автомобила без да е поставена допълнителна специална седалка . За нарушение на чл.133,ал.2 от ЗДвП на водача е съставен АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на касатора на основание чл.183,ал.4,т.10 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

Въззивният съд е установил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е направил обоснован извод, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му, поради което е потвърдил наказателното постановление в тази част , като е изменил същото отменяйки го единствено в частта относно отнемането на контролни точки.

Направените от съда правни изводи относно извършеното нарушение са законосъобразни и се възприемат от настоящата инстанция. От водача е извършено нарушение на чл.133,ал.2 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, превозвайки дете под 12г. на предната седалка на автомобила без поставена допълнителна специална седалка за това. Допълнителната специална седалка за обезопасяване на превозването на дете представлява система за обезопасяване на деца съгласно §.6, т.48 от ДР на ЗДвП във вр. с чл.137б,ал.1 от раздел XXV от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 137б, ал. 1 от раздел XXV от ЗДвП законодателят е квалифицирал пет групи системи за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, но самата разпоредба не съдържа конкретно задължение . Задължението за правомерно поведение , а именно да се превозва дете до 12г. на предната седалка само при наличие на специална допълнителна седалка , съответстваща на изискванията на чл.137б,ал.1 от ЗДвП, е разписано именно в разпоредбата на чл.133,ал.2 от ЗДвП , поради което административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал нарушената разпоредба. Правилото за поведение , което е нарушено, не е разписано в р. XXV от ЗДвП, но нарушаването му води до нарушение на изискванията за превозване на деца , които са детайлно регламентирани в този раздел. Ето защо законосъобразно е определена и санкционната норма, а именно чл.183,ал.4,т.10 от ЗДвП, съобразно която се наказва с глоба 50 лв водач , който превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV.

С оглед гореизложеното жалбата е неоснователна. Нарушението е безспорно установено от събраните в административно-наказателното производство и от въззивния съд доказателства, като извършването му не се оспорва от самия нарушител. Правилно е определена нарушената разпоредба , както и санкционната норма. Извършен  е превоз на дете на предната седалка в нарушение на забраната по чл.133,ал.2 от ЗДвП без система за обезопасяване съобразно изискванията , разписани в глава втора, раздел ХХV от закона.

Предвид горното жалбата е неоснователна . Решението на ВРС в частта , в която е потвърдено наказателното постановление-относно наложеното административно наказание „глоба“ , като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

За пълнота следва да бъде посочено , че съдът е постановил недопустимо решение в частта , в която е отменил наказателното постановление относно отнетите на водача контролни точки . Отнемането на контролните точки е последица от влязло в сила наказателно постановление , а не самостоятелна санкция , която да подлежи на контрол едновременно с наказателното постановление, поради което в тази част жалбата на наказаното лице е била недопустима. Следва да бъде посочено и че първоначалната жалба е била нередовна , тъй като не е била безспорна волята на жалбоподателя - дали се обжалва само наказателното постановление в частта , в която е посочено, че се отнемат контролни точки , или изцяло се обжалва същото – и в частта относно наложеното наказание глоба. Доколкото обаче в настоящата касационна жалба се твърди , че се обжалва изцяло наказателното постановление , то изявлението на касатора не налага връщането на делото на първоинстанционния съд за изясняване на действителната воля на жалбоподателя , тъй като същият е обективирал същата пред касационния съд , с което е саниран пропускът на районния съд.

В частта , в която районният съд е отменил наказателното постановление-относно отнемането на контролните точки на водача , решението му е недопустимо , но предвид липсата на жалба от ответника , е влязло в сила и не може да бъде контролирано по настоящата жалба. За яснота обаче следва да бъде посочено отново съобразно изложеното по-горе , че отнемането на контролни точки е последица от влязло в сила наказателно постановление, като съобразно чл.6,т.11 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, за превозване на деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV от ЗДвП (чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП), се отнемат 6 контролни точки , а извършеното от наказаното лице нарушение е именно такова .

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.208 АПК Административен съд-Видин

 

                                РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 301/29.10.2020г., постановено по НАХД № 241/2020г. по описа на ВРС, в частта ,  в която е потвърдено Наказателно постановление №20-0953-000182/17.02.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, с което на Л.Й.Л. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв на основание чл.183,ал.4,т.10 от ЗДвП за нарушение на чл.133,ал.2 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                          2.