РЕШЕНИЕ
№ 1095, 08.08.2018г.,
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд VII граждански състав,
на осми август две хиляди и осемнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Чакалов
ЧЛЕНОВЕ : Надежда Дзивкова
Виделина Куршумова
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело № 1759 по описа за 2018 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435
и сл. от ГПК.
Постъпила
е жалба от ЕТ „Фактор – АС-С. К.“ , в
качеството му на длъжник по и.д. № 20168250400509
по описа на ЧСИ Ст. Горчев, против постановление
за разноски от 12.12.2016г., с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за оставяне на заплатените такси и разноски в изпълнителното
производство в тежест на взискателя на осн. чл.78, ал.2 от ГПК, алтернативно за
редуциране на размера на разноските.
Жалбоподателят поддържа, че
постановлението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Развива
съображения, свързани с твърдението чу, че е изпълнил задълженията си по
изпълнителния лист още преди образуване на изпълнителното производство. Поради това счита, че на осн. чл.78, ал.2 от ГПК разноските в изпълнителното производство следва да останат в полза на
взискателя., т.к. не е давал повод за образуване на делото. Подал е молба в
тази насока до съдебния изпълнител, но с обжалваното постановление от
12.12.2016г. молбата е оставена без уважение. Прави оплакване и че
постановлението за приемане на разноски предхожда времево молбата за образуване
на изпълнително дело. Моли обжалваното постановление за разноски да бъде
отменено като неправилно. Евентуално моли за редуциране на разноските по
изпълнителното дело до минималния размер на същите. Прави искане за спиране на изпълнението до
приключване на производството по обжалване на постановлението за разноски..
Взискателят ЕТ „М. Б.“ не е взел
становище по жалбата.
Съдебният
изпълнител е изложил мотиви, че жалбата е допустима, но неоснователна.
След
като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е
подадена от легитимирано лице, в
срок, допустима е. По основателността намира следното :
Обжалвано
е постановление за разноски от 12.12.2016г., постановено по изп.д.№ 20168250400509 по описа на ЧСИ Ст. Горчев, с което е отказано
възлагането на разноски в тежест на взискателя и е отказано редуцирането на
сумите, съставляващи разноски за адвокатски хонорар.
От
фактическа страна по делото се установява при проверка на материалите от
изпълнителното дело, че същото е образувано по молба на М. Б., с която иска
привеждане в изпълнение на задължението на ЕТ „Факторп-АС-С. К.“, обективирано
в изпълнителен лист, изд. по гр.д.№1960/2015 АсРС, а именно – предаване
владението върху подробно описан недвижим имот и премахване на поставен пред
входа на павилиона игрален автомат. В молбата
се признава че третото задължение – за заплащане на съдебни разноски е
изпълнено доброволно. Приложен е и изпълнителен лист, който удостоверява
посочените две задължения. Към молбата е приложен и договор за правна защита и
съдействие, като договореното възнаграждение е в размер на 500лв. Насрочен е
въвод във владение на 16.12.2016г. Връчена е ПДИ на 21.11.2016г., в която са
описани и следните задължения за разноски – 1620,40лв. от , които 575лв.
разноски по изпълнителен лист, 500лв. за адвокатско възнагтраждение, 545,40лв.
такси по ТЗЧСИ. С молба от 22.11.1016г. длъжникът е поискал от ЧСИ прекратяване
на производството по делото, т.к. е изпълнил доброволно и преди образуване на
изпълнителното производство задълженията си по изпълнителния лист като е
изплатил задължението си на 08.08.2016г., а на 11.07.2016г. е премахнал
игралния автомат, поставен пред входа на павилиона. Заявява, че не е дал повод
за образуване на изпълнителното производство, поради което и не дължи разноски,
като последните счита че следва да останат за взискателя.Към молбата е
представена вносна бележка за изплащане на сумата от 575лв. В отговор на тази
молба взискателят е заявил на 23.11.2016г., че не оспорва плащане на сумата от
575лв., като подчертава, че още преди образуване на делото е признал този факт.
Поддържа, че не са изпълнени останалите задължения за предаване на владението и
премахване на автомата. ССъс съобщение от 25.-11.2016г. длъжникът е уведомен за
насрочен въвод във владение, като е уведомен и за дължимите разноски по делото
– 500лв. разноски по изпълнителното дело и 569,40лв. такси по ТЗЧСИ. С нома
молба от 01.12.2016г. длъжникът отново иска възлагане на разноските за
взискателя на осн. чл.78, ал.2 от ГПК, както и прекратяване на изпълнителното
производство.Прави и евентуално искане, в случай че молбата му не бъде уважена
– да се намали размера на претендираното адвокатско възнаграждение. С
обжалваното постановление молбата е оставена без уважение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че изводът на съдебния
изпълнител, че липсват основанията, предвидени в чл.78, ал.2 от ГПК за
възлагане на разноските на взискателя за правилни. По делото се установява
категорично, а и този въпрос не е спорен между страните, че действително
паричното задължение по изпълнителния лист е изпълнено. Не се установява ,
обаче, изпълнението на останалите две задължения – за предаване на владението
върху имота и премахване на автомата пред него. Представените към жалбата
писмени доказателства – констативен протокол и препис от протокол за въвод ,
извършен по друго дело, не могат да се противопоставят на взискателя.
Констативния протокол е съставен от трети лица, които нямат отношение към
страните по делото и нямат никакви удостоверителни функции. Той всъщност
съставлява свидетелски показания, дадени в писмен вид, което е недопустимо да
служи като доказателство според нормите на гражданския процес. Протоколът за
извършен въвод във владение касае поземления имот, в който е разположен
павилиона, а не самия павилион, а и
същият не е извършен срещу настоящия длъжник, за да се приеме, че той е
изпълнил задължението си за предаване на имота. Така не се доказва твърдението
на жалбоподателя, че не е станал причина за образуване на изпълнителното
производство, респ. не се доказва твърдението му за наличие на основания за
възлагане на разноските на взискателя.
Съдът,
обаче, не може да извърши проверка на определените в постановлението за
разноски / практически съобщението от 25.11.2016г. има този характер/ дължими
от длъжника разноски, т.к. от същото не става ясно основанието за дължимостта
им. Този порок не е отстранен и в обжалваното постановление, в което не са
дефинирани по пера и основание дължимите
разноски. В същото нито е указано как е формирана сумата от 569,40лв. и
такси по кои точки от ТЗЧСИ включва, нито е посочено как е определено
приложението на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая фрапиращо е, че адвокатското
възнаграждение се определя от съдебния изпълнител и респ. се отказва
намаляването му при приложение на т.2, която касае изпълнителни действия за
удовлетворяване на парични вземания, а както вече бе категорично установено,
страните не спорят по изпълнение на парично задължение, а по изпълнение на
предаване на владение. Следователно адвокатското възнаграждение следва да се
определи по реда на чл.10, т.1 и т.3 във вр. с чл.7, ал.2 от Н1/2004г. на база
стойността на имотите. Доколкото тази стойност е неизвестна за съда, той не
може сам да определи минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение,
респ. да извърши преценка за редуцирането му.
Така,
с оглед на изложените съображения, съдът намира, че обжалваното постановление
за разноски от 12.12.2016г. следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Съдебния
изпълнител следва да състави ново
постановление за разноски, в което съобрази правилното приложение на нормата на
чл.10, т.1 и т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и едва след това да се произнесе по молбата за редуциране на
разноските, дължими на взискателя, както и посочи по стойност и по основание
претендираните суми за такси и разноски по изпълнителното дело.
По
искането за спиране съдът няма да се произнася, т.к. същото е лишено от
предмет, като жалбата не е администрирана година и половина от подаването й, а
междувременно, по искане на взискателя,
са преустановени изпълнителните действия по събиране на разноските.
По изложеното съдът
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ
Постановление от 12.12.2016г., постановено по изп.д.№20168250400509 на ЧСИ Ст.
Горчев.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :