Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Елин Пелин, 20.08.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на тридесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 391/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието.

Делото е образувано по искова молба на М.С.Л., ЕГН **********, с адрес: *** 8 срещу К.Т.Ч. с адрес: ***. Ищецът твърди, че със сестра си били собственици на земеделска земя. Твърди се, че повече от десет години ответникът обработвал имотите им. На ищеца било предложено да сключи нов договор за 2018/2019 г., но той не се съгласи, затова ответникът не му плащал рента в размер на 365,57 лева по сключен между тях договор за наем на земеделска земя на 13.09.2015 г. за стопанската 2016/2017 г. на два неконкретизирани имота с обща площ от 10445 кв. м. Ищецът подавал жалби до прокуратурата. Иска се осъждането на ответника да заплати сумата от: 365,57 лева, представляваща наем/рента по договор за наем на земеделска земя № 391/ 13.09.2015 г. за стопанската 2016/2017 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К.Т.Ч., в които се излагат доводи за неоснователност на иска. Твърди се, че с договор за наем на земеделска земя № 391/ 13.09.2015 г. наемателят се задължава да заплати рента в размер на 20 % от средния добив на наеманата земя. Твърди се, че на 10.09.2017 г. ищецът отказал му бъде изплатено в зърно, като твърдял, че имало устна уговорка да му бъде платено в пари. На 23.09.2017 г. ищецът отново отказал да си получи рентата, като настоявал да му бъде платено в пари.

В съдебно заседание на 19.02.2019 г. след производство по реда на чл. 145, ал. 1 и 2 ГПК съдът е оставил без движение исковата молба на основание чл. 129, ал. 4 във вр. с ал. 2 ГПК с указания ищецът в едноседмичен срок в писмена молба с препис за ответника да уточни: каква сума претендира от негово име като дължима от ответника с оглед на твърденията, че имотите са съсобствени между него и сестра му, по какъв начин е била обявен от ответника и какъв е размерът на 20% от средния добив, по какъв начин е определил претендираната сума от 365.57 лева, да уточни недвижимите имоти, за които иска плащане на наем от ответника, както и с оглед твърденията, че се предявени чужди права исковата молба да се подпише от съсобственика К.С.Т., респективно да се потвърдят от нея процесуалните действия по тази искова молба. 

В молба от 25.02.2019 г., към която се е присъединила К.С.Т., ЕГН **********, с адрес: *** в качеството й на съсобственик, се твърди, че ответникът води счетоводна отчетност за получаваните ренти в пари, зърно и олио, като дава информация за това на НАП. Твърди се, че сумата от 35 лева на декар, размера на зърното и броя на бутилките олио е бил обявен на прозореца на помещението до портала на бившето ТКЗС с. Столник. Ищецът е предоставил заедно със сестра си К.С.Т. под наем на ответника следните имоти: нива в местност Славовица № 004015 с площ от 6,994 дка и нива в местност Долно ливаде с № 137014 с площ от 3,451 дка, като площта на имотите по 35 лева на декар представлява претендираната сума от 365,57 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К.Т.Ч., в които се излагат доводи за неоснователност на иска. Твърди се, че исковата молба е нередовна, като с поредна молба се въвежда ново основание –арендно правоотношение без да се представя договор за аренда.

В съдебно заседание ищците М.С.Л. и К.С.Т. поддържат исковете.

В съдебно заседание ответникът К.Т.Ч. лично и чрез процесуалния си представител адв. Конов оспорва исковете.

Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Според договор за делба от 25.06.2013 г. в общ дял на ищците М.С.Л. и К.С.Т. са поставени недвижими имоти включително процесните: нива в местност Славовица № 004015 с площ от 6,994 дка и нива местност Долно ливаде с № 137014 с площ от 3,451 дка. Представени са скици от 18.05.2013 г. за нива в местност Славовица № 004015 с площ от 6,994 дка и за нива местност Долно ливаде с № 137014 с площ от 3,451 дка.

Видно е от договор за наем на наем на земеделска земя № 391/ 13.09.2015 г., че ответникът-наемател К.Т.Ч. и ищецът М.С.Л. са сключили договор, въз основа на който наемателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя, а именно имоти: в местност Славовица № 004015 с площ от 6,994 дка и Долно ливаде с № 137014 с площ от 3,451 дка. В чл. 2 от договора е уговорено, че земята, предмет на договора, се предоставя на наемателя за производство на селскостопанска продукция. Според чл. 3 наемателят дължи рента в размер на 20 % от средния добив на наеманата земя, които издължава в срок след прибиране на реколтата, а именно от 01.09 до 31.10. Наемателят изплаща дължимата сума по пазарни цени. В чл. 4 от договора е уговорено, че наемателят осъществява производството на селскостопанска продукция за своя сметка, като поема всички разходи свързани с експлоатацията на земята и ползваната техника включително ел. енергия и ВиК. В чл. 5 от договора е уговорено, че наемателят стопанисва земята с грижата на добър стопанин. Според чл. 6 при прекратяване на договора наемателят предоставя на наемодателя земята след прибиране на реколтата в състояние позволяващо провеждане на земеделска дейност. Според чл. 7 наемодателят не предявява претенции относно НТП. Наемателят не носи отговорност за взаимоотношенията между съсобствениците. Посочено е, че договорът се сключва за срок от 1 стопанска година от 2016 до 2017 г.

            Представена е покана от 21.10.2017 г. от М.С.Л. до К.Т.Ч. с искане за изпълнение до 31.10.2017 г. на договор за наем на наем на земеделска земя № 391/ 13.09.2015 г. Няма данни за връчване на поканата.

            Представена е жалба от 21.10.2017 г. от М.С.Л. ***, в която се иска съдействие за спазване на закона от страна земеделски производител К.Т.Ч..

            С постановление от 01.12.2017 г. на прокурор от РП Елин Пелин е отказано да се образува досъдебно производство по преписка № 1116/2017 год. по описа на Районна прокуратура - гр. Елин Пелин и същата е прекратена.

            Представена е жалба от 11.12.2017 г. от М.С.Л. до Софийска окръжна прокуратура.

            С постановление от 01.12.2017 г. на прокурор от Софийска окръжна прокуратура е потвърдено постановление от 01.12.2017 г. на прокурор от РП Елин Пелин е отказано да се образува досъдебно производство по преписка № 1116/2017 год. по описа на Районна прокуратура - гр. Елин Пелин.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти. Ищецът е длъжен да посочи в основанието на исковата молба единствено факти и обстоятелства, а в петитума - да индивидуализира претендираното право като посочи неговото съдържание. Съдът определя правната квалификация според твърденията в исковата молба, а не от представените с нея писмени доказателства. С оглед твърденията на ищците за наличие на арендно правоотношение между тях и ответника-арендодател, по което последният не е изпълнил задълженията си да им плати рента за стопанската 2016/2017 г, съдът е квалифицирал иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието.

В Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГТК е прието, че договорът за аренда на земеделска земя, с който се уреждат арендните отношения, регламентирани от ЗАЗ, е формален - сключва се в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Вписва се в службите по вписванията и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие - чл. 3, ал. 1 ЗАЗ, като трите изисквания са от различен порядък и неспазването им има различни правни последици. Писмената форма с нотариална заверка е условие за действителност на арендния договор - неспазването на предписаната форма обуславя нищожността му на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния ЗАЗ. Сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в действителен договор за наем, ако са налице предпоставките за конверсията. Договорът за аренда дава специална и съобразена с обществените отношения по предоставяне на ползването на земеделски земи и свързаните с тях вещи защита, насочена към създаване на условия за по-ефективно използване на средствата за земеделско производство. Ако договорът за аренда не е сключен в предвидената в закона форма /поради отсъствие на нотариална заверка на подписите на страните или дори без да е спазена писмената форма/ и той съдържа всички съществени елементи на договора за наем, конверсията е допустима.

В случая не е спазено изискването за нотариална заверка на подписите, поради което сключеният договор за наем на земеделска земя № 391/ 13.09.2015 г. представлява действителен договор за наем. Договорът за наем обвързва валидно сключилите го страни, дори когато наемодателят няма никакви права върху наеманата вещ (наем на чужда вещ). Такъв договор не поражда действие за действителния собственик, също както и договорът за продажба на чужда вещ. Съгласно чл. 229, ал. 2 ЗЗД лицата, които може да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години. В приложното поле на тази норма попадат  съсобственици, които могат да вършат действия по обикновено управление на съсобствената вещ съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС.

По аргумент от чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право на първо място да иска реално изпълнение, което следва и от основния принцип на гражданското право, че договорите трябва да се спазват (pacta sunt servanda). Искът за реално изпълнение е винаги допустим, стига да е възможно притезанието да бъде изпълнено принудително със средствата на изпълнителния процес.

Съобразно договорната автономия страните са уговорили плащане в пари предвид уговореното в изречение 2 на чл. 3 от договора за наем, че наемателят „изплаща дължимата сума по пазарни цени“. С оглед това неоснователни са доводите на ответникът с отговора на исковата молба за недължимост на плащане в пари, поради уговарянето за плащане в натура. Използването на думата „изплаща дължимата сума по пазарни цени“ показва, ответникът следва да извърши плащане в пари, а не в натура.

С доклада по делото на основание чл. 146 ГПК в тежест на ищците е възложено да докажат основанията и размера на предявените искове, а именно: дължимите суми по договор за наем на земеделска земя на 13.09.2015 г. за стопанската 2016/2017 г. в размер на 20 % от средния добив на наеманата земя и пазарните цени на реколтата за стопанската 2016/2017 г.

Ищците не са поискали събирането на доказателства относно дължимите суми по договор за наем на земеделска земя на 13.09.2015 г. за стопанската 2016/2017 г. в размер на 20 % от средния добив на наеманата земя и пазарните цени на реколтата за стопанската 2016/2017 г.

Съдът счита, че ищците в производството не проведоха пълно и главно доказване на вземането си. С оглед гореизложеното предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1  ЗЗД са неоснователни и недоказани, поради което следва да се отхвърлят.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника сторените в производството разноски в размер на 300 лева за платено в брой адвокатско възнаграждение, като всеки от ответниците следва да заплати по 150 лева.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М.С.Л., ЕГН **********, с адрес: *** 8 и К.С.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу К.Т.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да им заплати сумата от: 365,57 лева, представляваща наем/рента по договор за наем на земеделска земя № 391/ 13.09.2015 г. за стопанската 2016/2017 г.

ОСЪЖДА М.С.Л., ЕГН **********, с адрес: *** 8 ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата от 150 лева, направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.С.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 150 лева, направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: