Р Е Ш
Е Н И Е № 260004
гр.Елхово, 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският
районен съд в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: В. Апостолова
при
секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 296 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.37м, ал.4, т.2 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, вр. с пар.19, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
/2011г/ и чл.145 и следв. от глава 10 на АПК и е образувано по жалба на „***“
ЕООД с ЕИК ***,
със седалище в гр. ***, против Заповед № РД-5-208/27.04.2020г. на Кмета на
Община ***, с която на осн. чл.37м,
ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ е разпоредено едностранно прекратяване на сключен между
страните Договор за наем № 1304 от 13.07.2017г., поради обстоятелството, че
дружеството - наемател ползва 1284.859 дка общински пасища, мери и ливади без
да притежава регистрирани пасищни селскостопански животни и не отговаря на
изискванията на чл. 37и от ЗСПЗЗ.
В жалбата на „***“ ЕООД се твърди, че атакуваната Заповед е неправилна,
като противоречаща на материално-правните разпоредби, както и поради съществено
нарушение на административно - процесуалните правила, поради което се прави
искане да бъде отменена като незаконосъобразна. Твърди се, че справката, която
е представена за липса на регистрирани животни в системата на БАБХ за обекта
ОЕЗ в с. *** е от 01.02.2020г., а едва след това Кметът на Община *** е
назначил комисия, която да извърши проверка по условията на чл. 37м, ал.1 от ЗСПЗЗ
и преди момента на реално извършената проверка на 21.02.20г., животните в ЖО са
били налице, в този смисъл Кмета на Община *** не е имал основание да издаде
атакуваната заповед. На второ място се сочи, че заповедта е издадена в
нарушение на Закона, като на същата е придадено обратно действие – считано от
28.02.2020г., което е недопустимо. На трето място се заявява, че дължимата
наемна цена за стоп. 2019-2020г. е частично платена – 7000.00 лева, като с
атакуваната заповед се приспада тази сума за наем до 28.02.20г. и се излага, че
„***“ЕООД дължи неустойка и лихва върху цялото плащане от 13495.41 лв., вместо при
прекратяване на договора за наем да се разпореди връщане на наемната вноска в
частта за неизползвания период и едва след влизане в сила на Заповедта да се
предяви на длъжника право на задържане и прихващане срещу насрещното му
задължение за лихва и неустойка.
Ответната страна
по жалбата – Кмета на Община *** Х.
Х., не се е възползвал от предоставената му възможност и в дадения му срок не е
депозирал писмено становище по жалбата.
В съдебно
заседание за жалбоподателя, редовно и своевременно призован, се явява
процесуален представител – адв. П.К., който заявява, че поддържа изцяло жалбата
на основанията, изложени в нея. Претендира присъждане и на направените по
делото разноски.
За ответната
страна по жалбата – Кмета на Община ***, в съдебно заседание се явява редовно
упълномощеният адв. Г. Д., който оспорва депозираната жалба и прави искане за
потвърждаване на издадената заповед като правилна и законосъобразна. Също прави
искане за присъждане на направените по
делото разноски.
След като
извърши преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
На 19.07.2017 година между Община ***, представлявана от Кмета Х. Д. Х., в
качеството на „наемодател“ и „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.***,
представлявано от Управителя Д.Д., в качеството на „наемател“, на основание чл.
228 –239 от ЗЗД, чл. 37и, ал.12 от ЗСПЗЗ и Решение № 221 взето с Протокол № 21/27.02.2017г.
на ОбС-***, е бил сключен Договора за наем на земеделска земя от общински
поземлен фонд – пасища и мери, надлежно вписан в Службата по вписванията гр.
Елхово към АВ с вх.рег. № 1580 от 21.07.2017г., акт. № 52, т.2, вписан и в
ОСЗ с вх. № 2427 от 24.07.2017г.
Съгласно този Договор наемодателят – Община *** е предоставила на наемателя „***“ ЕООД за временно и възмездно ползване надлежно индивидуализирани недвижими имоти
– публична общинска собственост с начин на трайно ползване – пасища и мери в
землището на с. ***, община ***, с обща площ от 1585.396 дка, срещу
задължението на наемателя да заплаща договорения в чл.3 от Договора годишен
наем за съответната стопанска година. Договорът за наем е сключен за срок от
пет стопански години, считано от 01.10.2017 година до 30.09.2022 година.
Видно от представеният по делото Протокол от 28.02.2020г. от проведено
заседание на комисия, назначена със Заповед № РД – 5-37 от 03.02.2020 година на
кмета на Община *** на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА и чл. 37м, ал.1 от ЗСПЗЗ
за извършване на проверка за спазване на условията по чл. 37м, ал.1 -4 от ЗСПЗЗ
по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския
поземлен имот, членовете на тази комисия извършили проверка на досиетата на
всички наематели и направили справки в системата на БАБХ за регистрираните към
01.02.2016 година животновъдни обекти и животни в тях на територията на община ***
и справка за ползване на пасища, мери и ливади на същата територия и
установили, че в
Интегрираната информационна система на БАБХ за регистрираните към 01.02.2020
година животновъдни обекти, е посочено, че в такъв животновъден обект, находящ
се в село ***, община *** с № ********** /стар № 8735-0156/, собственост на „***“
ЕООД, има регистрирани общо 76 животни или 70.40 животински
единици. От справка за ползване на пасища, мери и ливади е видно, че
дружеството жалбоподател „***“ ЕООД има наети в
землището на с. ***, община *** общо 1339.960 дка земи от общински поземлен
фонд. В представеният по делото протокол от 28.02.2020г. под номер 2 е посочено
дружеството – жалбоподател „***“ ЕООД като ползвател
на пасища и мери с обща площ 1344.514 дка, а към 01.02.2020г. в ЖО в с. *** има
регистрирани пасищни селскостопански животни, отговарящи на 70.4 ЖЕ, но след
устно запитване към км. наместник на с. ***
се установило, че в ЖО няма животни и било извършено ново запитване до
ОДБХ Ямбол, като от справката от 27.02.2020г. се установило, че в обекта на „***“ ЕООД в с. ***
няма регистрирани пасищни
селскостопански животни. На това основание и съгласно
чл. 37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ комисията е решила, че следва да се прекрати
договора за наем, сключен с това дружество и предложила на Кмета на Община ***
да прекрати договора за наем с „***“ ЕООД.
В протокола си от 28.02.20г. Комисията е отразила, че следва писмено да се
уведомят всички наематели на пасища, мери и ливади, които не отговарят на
условията на чл.37м ал.4 от ЗСПЗЗ, какъвто е случаят с
Дружеството-жалбоподател. Видно от представените от ответната страна доказателства, е било изготвено писмо –
уведомление с изх. № 70-00-108 от 07.03.20г.
до „***“
ЕООД за уведомяването на последното, че
във връзка с чл. 37м, ал.4 от ЗСПЗЗ и протокол от 28.02.20г. на комисия,
назначена със Заповед на Кмета на Община ***, е извършена проверка в системата
на БАБХ за животновъден обект и е установено, че в регистрирания от дружеството
ЖО в с. *** с № ********** /стар № 8735-0156/ няма регистрирани пасищни селскостопански животни и на
основание чл. 37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ следва да се прекрати договора за наем на пасища и мери от ОПФ. По
делото няма доказателства това уведомително писмо да е било връчено на
дружеството жалбоподател.
След като се е запознал с решението на назначената комисия, обективирано в
протокол от 28.02.2020г. и приложените справки за ползване на пасища, мери и
ливади от „***“
ЕООД и от БАБХ за вписани животни в животновъдни обекти за „***“ ЕООД, Кметът на Община *** е издал процесната Заповед № РД–5-208 от 27.04.2020
година, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.37м, ал.4 т.2 от ЗСПЗЗ,
е наредил да се прекрати едностранно действието на сключения Договор за наем №
1304 от 13.07.2017г. с „***“
ЕООД, поради това, че дружеството ползва 1284.859 дка
пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд, но няма регистрирани
пасищни селскостопански животни и не отговаря на условията
на чл.37и от ЗСПЗЗ. Атакуваната Заповед на Кмета на Община *** е връчена на
Дружеството-жалбоподател на 08.05.2020г. Жалбата против процесната заповед е
входирана в Община *** на 20.05.2020г.
От така приетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването – от участник в административното производство срещу акт, с
който се засягат негови законни права и интереси. Съдът приема, че същата е
депозирана и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК с оглед данните по делото
за надлежно връчване на обжалвания АА на дружеството – жалбоподател на
08.05.2020г. и подаване на жалбата на 20.05.2020г.
Разгледана по
същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
Оспореният в настоящото
производство адм.акт е издаден Кмета на
Община *** на основание чл. 37м, ал.4, т. 2 от ЗСПЗЗ в рамките на
предоставените му от закона правомощия, при спазване на изискуемата в чл. 59,
ал.1 АПК писмена форма, с посочване на правното основание за издаването й и на
адресата на акта.
Издаването на
индивидуалния административен акт, както вече се посочи, е предшествано от
назначаване на комисия, която Кмета на Община *** изрично е оправомощил да
извърши проверка за спазване условията по чл. 37м, ал.4 от ЗСПЗЗ по сключените
договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от ОПФ и в срок до
28.02.2020г. да представи становище относно наемателите, за които следва да се
извърши прекратяване на договора, като тези констатации са обективирани в
съставеният Протокол от 28.02.2020г.
Съгласно разпоредбата на
чл. 37м, ал.1-3 от ЗСПЗЗ Кметът на общината,
ежегодно извършва проверки за спазване на условията по чл. 37и, ал. 4, 7 и 9 по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери
и ливади от ОПФ, като спазването на условията по ал.1 се установява въз основа
на изготвена и предоставена от БАБХ официална справка за всички регистрирани
към 1 февруари на текущата година в Интегрираната информационна система на БАБХ
животновъдни обекти; собственици или ползватели на регистрирани животновъдни
обекти и пасищни селскостопански животни в животновъдните обекти, като тази
справка се утвърждава със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и се
публикува на интернет страницата на Агенцията.
В конкретният случай,
оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с
материално правни разпоредби и с целта на закона.
В обжалваният акт е посочено, че съгласно
справка от БАБХ към 01.02.2020г. в ЖО с адрес на ОЕЗ с. *** № **********
/стар № 8735-0156/ няма регистрирани пасищни селскостопански животни. Сочи се
още, че след допълнителна проверка от комисията с писмо изх. № 614866 от 27.02.2020г. на ОБДХ Ямбол е
потвърдено, че няма регистрирани пасищни селскостопански животни. Това изложение съдът
преценя като несъответстващо на събраните от назначената комисия доказателства
и данни за налични пасищни животни. Видно от приложената адм. преписка, на
назначената комисия е била предоставена от БАБХ официална справка от
06.02.2020г. за регистриран към 01.02.2020 година в ИИС на БАБХ животновъден обект
на собственика „***“
ЕООД и наличните пасищни селскостопански животни в животновъдния обект. От тази
справка е видно, че към 01.02.2020г. в животновъден обект, находящ се в село ***,
община *** с № ********** /стар № 8735-0156/, собственост на „***“ ЕООД, има
регистрирани общо 76 животни /говеда/ или 70.40 животински единици. Изискването
на чл. 37м, ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ изисква именно към 01.02. на текущата година да
бъде извършена справка в ИИС на БАБХ за наличните в ЖО пасищни селскостопански
животни. В случая комисията узнала, че след тази дата в ЖО на дружеството
жалбоподател в с. *** няма животни и изискала нова справка от ОБДХ и от
извършената такава нова справка от 28.02.2020г. е видно, че към 27.02.2020г. в
ЖО в с. *** няма регистрирани пасищни
селскостопански животни.
Съдът счита, че
неоснователно в издадената и атакувана Заповед от Кмета на Община *** е прието,
че към релевантната дата - 01.02.2020г. в ЖО на „***“ ЕООД няма регистрирани
пасищни животни, тъй като това противоречи на събраните от назначената комисия
данни и на приложената справка от 06.02.2020г. от ИИС на БАБХ. В Заповедта дори
не е посочено, че към тази дата е имало регистрирани животни, но е изискана
нова справка, съгласно която към 27.02.2020г. няма регистрирани животни, поради
което и не са изложени мотиви защо АО е приел, че не са спазени изискванията на
чл. 37м от ЗСПЗЗ, тъй като проверката следва да е извършена към 01.02. на
текущата година съгласно чл. 37м, ал.2, вр. с ал.1 от ЗСПЗЗ, а не след това.
На второ място, видно от
обжалваната заповед, Кметът на Община ***
е постановил прекратяване на договор за наем № 1304 от 13.07.2017г., без по
делото да има доказателства за сключен между страните договор за наем под този
номер и от тази дата. Единствено по посоченият вх. рег. № 1580/21.07.2017г.,
акт № 52, том 2 по описа на СВ при ЕРС, би могло да се направи извод за
идентичност на подписаният между страните договор за наем от 19.07.2017г. /без
номер/ и прекратения със Заповедта на Кмета на Община *** такъв договор за наем,
но категорични доказателства по делото в тази насока няма.
На следващо място, със Заповедта на Кмета на
Община *** е прекратен договор за наем на пасища и мери от ОПФ, сключен с „***“ ЕООД,
считано от 28.02.2020г. - дата, предхождаща
издаването на административния акт, без да са изложени мотиви за това. Съдът
намира за основателно възражението за придадена обратна сила на заповедта,
което не е съответстващо на закона. Ноторно известно
е, че административните актове действат занапред спрямо адресатите си. Обратно
действие може да им бъде придадено само с нормативен акт, но такова в случая не
е налице. Разпоредбата на чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ действително сочи
основание за прекратяване на договорите за наем или аренда от кмета на
общината, но не посочва начален момент за това. Ето защо и в тази част
заповедта е издадена при липса на законово основание, като всички следващи
точки от 2 до 5 на раздел първи са съобразени именно с посоченото прекратяване
на договора от 28.02.2020г. – дължим размер на едногодишния наем и дължими суми
за наем до датата на прекратяване на договора, лихви и неустойка. Освен това, от
изложеното в атакуваната Заповед се установява, че с предходна Заповед №
РД-5-79 от 26.03.2018г. /неприложена по делото/ договорът за наем вече е бил прекратен
частично през 2018г. като е намалена площта
на ползваните имоти от 1585.396 дка на 1284.859 дка, но това
обстоятелство не е било съобразено при издаването на настоящата Заповед № РД–5-208 от 27.04.2020 г., тъй като със
същата е прекратен изцяло Договора за
наем, сключен през 2017г. с „***“ ЕООД.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата като основателна следва да се уважи, а
обжалваната Заповед № РД–5-208 от 27.04.2020 на Кмета на Община *** за прекратяване на
договор за наем на пасища и земи от ОПФ, сключен на 13.07.2017г. между Община ***
и „***“
ЕООД, като незаконосъобразна следва да бъде отменена изцяло, тъй като
изложеното предопределя правния интерес на оспорващия да обжалва Заповедта в
цялост.
С оглед изхода на спора,
жалбоподателят има право на разноски в размер на 950.00 лв. – заплатени
адвокатско възнаграждение и държавна такса и същите следва да му се
присъдят.
Водим от горното,
Елховският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № РД–5-208 от 27.04.2020г., издадена от КМЕТА на Община ***, с
която на основание чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ е прекратен Договор за наем №
1304 от 13.07.2017г., сключен между Община *** и „***“, тъй като наемателят не
отговаря на изискванията на чл. 37и от ЗСПЗЗ и няма регистрирани
пасищни селскостопански животни в ЖО в с. ***, общ. ***.
ОСЪЖДА Кмета на Община ***
Х. Х. да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище в гр. ***, представлявано от
управителя Д.Д.,
направените по делото разноски в размер на 950.00 /деветстотин и петдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-Ямбол
чрез Елховски районен съд в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :.......................
/В.
Апостолова/