№ 6499
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110164281 по описа за 2021 година
Х.В.В. е предявил срещу П.Р.Б искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в
стрес, безпокойство, притеснение, опозоряване на името му пред близки и
колеги причинени от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за
извършено деяние по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
производство по което е било приключило с влязло в сила оправдателно
решение, ведно със законната лихва от 13.10.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че наказателното производство било образувано срещу
него и бил внесен обвинителен акт за извършено деяние по чл. 198, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Било образувано н.о.х.д. № ***** г. по
описа на СРС, НО, 129 състав, по което била произнесена оправдателна
присъда, която била потвърдена по в.н.о.х.д. № ***** по описа на СГС, XVI
въззивен състав. Поддържа, че вследствие на водения срещу него наказателен
процес е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство,
несигурност, притеснение, опозоряване на името пред близки и колеги.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата си молба и претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа,
че искът за неимуществени вреди бил недоказан, като не били представени
доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Посочва се, че ищецът
вече имал регистрирани криминални деяния и наказателни производства, като
имало и внесен обвинителен акт на 17.01.2022 г. Оспорва се причинната
връзка между здравословното и психичното състояние на ищеца и
1
повдигнатото му обвинение. Оспорва в условията на евентуалност размера на
предявения иск за неимуществени вреди като прекомерно завишен с оглед
претърпените вреди. Оспорва се началната дата на претенцията за законна
лихва. Посочва, че ищецът бил завел и друго дело, а именно гр. д. № *******
г. по описа на СРС, 171 състав. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа отговора на исковата си молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване е отделено обстоятелството, че срещу ищеца е било повдигнато
обвинение от ответника за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, въз основа на което е било проведено наказателно
производство, приключило с влязло в сила оправдателно решение.
Претенцията на ищеца се основава на твърдение за водено срещу него
наказателно производство, като същият е бил привлечен за обвиняем за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК, приключило с влязло в сила решение № 1066 от 13.10.2017 г.
постановено по в.н.о.х.д. № ***** г. по описа на СГС, НО, XVI състав.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 15.11.2013 г. с
постановление за привличане на обвиняем по досъдебно производство №
ЗМ3038/2013 г., по описа на 09 РУП СДВР, пр. пр. № 42443/2013 по описа на
СРП, е привлечен ищецът, за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК. На 15.11.2013 г. е извършен разпит на ищеца. На същата
дата с постановление ищецът е задържан по стража за срок до 72 часа считано
от 15.11.2013 г. С протоколно определение от 16.11.2013 г. постановено по
н.ч.д. № 19761/2013 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав на ищецът взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 22.11.2013
г. постановено по в.н.ч.д.№ ***** г. по описа на СГС е отменено
определението, с което на ищеца му е взета мярка „задържане под стража“ и
му е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“. С ново
постановление от 19.12.2013 г. ищецът е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като на
същата дата е проведен и разпитът му. На 19.12.2013 г. е предявено
разследването. С определение от 27.06.2014 г. постановено по в.н.ч.д. №
2814/2014 г. по описа на СГС е изменена взетата по отношение на ищеца
мярка за неотклонение „домашен арест“ в „парична гаранция“ в размер на
5000 лв. С ново определение от 17.07.2014 г. по н.ч.д. № 13777/2014 г. по
описа на СРС отново е изменена мярката за неотклонение от „парична
гаранция“ в размер на 5000 лв. в „парична гаранция“ в размер на 1500 лв. На
26.08.2015 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл.
198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Производството по делото е
приключило с постановена оправдателна присъда от 12.12.2016 г. по н.о.х.д.
№ ***** г. по описа на СРС, НО, 129 състав, потвърдена с решение от
13.10.2017 г. по в.н.о.х.д. № ***** г. на СГС, XVI въззивен състав, които
обстоятелства са отделени като безспорни по делото. От представената по
2
делото справка за съдимост се установява, че ищецът е неосъждан. По делото
е представена справка от 02.02.2022 г.от НСлС, в която е посочено, че след
извършена проверка в ЦИССС по отношение на ищеца имало данни за
образувани досъдебни производства, а именно ДП № 2215 от 2012 г. с
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, ДП № 19 от
2018 г. с квалификация за престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК и чл. 290, ал. 1
от НК, ДП № 567/2021 г. с квалификация чл. 131, ал. 2, т. 1 от НК, като в
справката е посочено и процесното наказателно производство. По делото е
представено и писмо с рег. № 513000-7539 от 04.02.2022 г., съгласно което в
автоматизираните информационни фондове на МВР разполагали със
информация по отношение на ищеца съгласно която за същия е посочено, че
имало заявителски материал за извършването на три деяния /без процесното/
и имало две полицейски регистрации.
В хода на производството като свидетел по делото е разпитан М.Д.. От
показанията на свидетеля се установява, че с ищеца са близки, познавали се
от деца, тренирали са заедно самбо и двамата били треньори. Посочва, че
срещу ищеца е имало две наказателни дела преди 10 години, по които бил
оправдан, като по едното имал мярка за неотклонение „домашен арест“, което
знаел, тъй като му носил храна. Посочва, че след като били заведени тези две
дела председателят на спортен клуб „Локомотив“, го премахнал като треньор
на отбора. След като били образувани наказателните дела ищецът спрял да
практикува спорта, спрял да се състезава и да преподава на деца. Посочва, че
делата се отразили в отношението на родителите му към него. Посочва, че
поведението на ищеца се променило след образуването на делата, изглеждал
безнадежден и отчаян. Посочва, че отношението в семейството на ищеца
било по-лошо отколкото към неговия брат, който бил учел, имал две деца и си
намерил работа в Дирекция „Миграция“. Посочва, че ищецът нямал съпруга и
деца. Не му бил споделял да е имал заболявания, да е посещавал психолог или
психиатър и не бил споменавал да страда от безсъние.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях
между страните в производството отношения, а по силата за законова
разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни
органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова
предпоставките за възникването се уредени в закона като същите не може
да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата
. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на
причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат
обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на
3
виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е
обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в
разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е
установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни.
Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата или разследващите органи са
били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното
длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е
за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да
се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така следва да
бъде посочено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те
трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат
част от предмета на иска.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ
– ищецът е бил обвинен в извършване на умишлено престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, като
съдебното производство е приключило с оправдателна присъда.
Постановяване на оправдателна присъда спрямо ищеца поради това, че
деянието не е извършено от него обосновава извод за незаконност по смисъла
на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на
длъжностните лица на П.Р.Б по повод образуваното предварително
производство, привличането на ищеца като обвиняем и налагането на мярка
за неотклонение, внасяне на обвинителен акт в съда, поддържане на
обвинението. Незаконността на обвинението съставлява основание за носене
на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни
органи по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца
вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица
4
от незаконното обвинение. Анализът на събраните доказателства обосновава
несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на
обезщетяване от ответника П.Р.Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от
ЗОДОВ, поради което неоснователни се явяват оплакванията ответника
П.Р.Б. за липсата на елементи от фактическия състав за претърпените
неимуществени вреди. Ищецът не е ангажирал доказателства да е преживял
психически и емоционални страдания, надвишаващи по интензитет
обичайните при наличие на обвиняване в престъпление.
Същевременно при определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. При установена връзка
обезщетението по чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено съобразно
принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. На
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера
на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.
Задължително се отчита тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото
за него наказание, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложените мярка за неотклонение и мярка за
процесуална принуда, данните за личността на подсъдимия с оглед на това
доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и
наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото
здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението
му в обществото, работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.
В разглеждания случай от фактическа страна по делото е установено, че
на ищеца е повдигнато обвинение в извършено умишлено престъпление,
което се явява „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за него се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, като
спрямо ищеца е приложена и мярка за процесуална принуда – „домашен
арест“, която впоследствие е била изменена на „парична гаранция“ в размер
на 1500 лв. Наказателното преследване срещу ищеца е осъществено от
15.11.2013 г., когато ищеца е привлечен за пръв път като обвиняем за
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК до
13.10.2017 г., когото е влязла в сила оправдателната присъда. С оглед
критериите за разумност на срока по чл. 6 ЕКЗПЧОС, установени в
практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно сложност на
делото, поведение на обвиняемия/подсъдимия /проведени са осем съдебни
заседания едно е било отложено по вина на защитникът на другия
подсъдимия/ и поведение на компетентните органи, съдът приема, че в
5
конкретния случай наказателното производство е приключило в разумен срок.
Настоящият състав намира, че с оглед показанията свидетеля Д. не се
установява ищецът да е преживял психически и емоционални страдания,
надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвиняване в
престъпление. Като съдът не кредитира показанията на свидетеля Д., в частта,
в която посочва, че отношенията в семейството на ищеца се били влошили,
доколкото свидетелят сам посочва, че изначално отношението към ищеца
било по-лошо, поради което същото не се явява в причинно следствена връзка
с това събитие. Също така следва да се посочи, че съгласно показанията на
свидетеля Д. срещу ищецът освен процесното е имало образувано и друго
наказателно производство, като именно в резултат на двете заведени дела
ищецът бил отстранен като треньор и спрял да се занимава със спорт, поради
което не може да бъде направен извод, че сочените вреди са претърпени
именно в резултат на процесното наказателно производство. Ищецът не е
ангажирал доказателства да е преживял психически и емоционални
страдания, надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на
обвиняване в престъпление. На следващо място при определяне на размера на
обезщетението настоящият състав взе предвид, че ищецът е бил задържал за
срок до 72 часа, като на същият му е взета мярка за процесуална принуда
„домашен арест“, която впоследствие е била изменена в „парична гаранция“,
така и неговите характеристични данни. По делото са налични справки от
НСлС и СДВР, от които се установяват данни за образувани три досъдебни
производства срещу ищеца за тежки деяния, заявителски материал за още три
деяния и две криминални регистрации. Така посочените деяния по други
наказателни производства също са повлияли на доброто име, честта и
достойнството на ищеца, поради което обезщетението за накърняването на
тези неимуществени блага от процесното незаконно повдигнатото обвинение
в престъпление трябва да бъде намалено.
Съобразявайки всички изложени по-горе обстоятелства свързани с
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
производство, интензивността на упражнената репресия, съпътстващи мерки
за процесуална принуда, задържането за довеждане пред съд, степента на
засягане на емоционални, личния и професионалния живот на увредения,
данните за личността му – образувани досъдебни производства, съдът намира,
че в разглеждания случай за претърпените болки и страдания от психическо
естество, на ищеца следва да бъде определено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 4000 лева общо, отговарящо на принципа на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и който размер е съобразен с
предназначението на обезщетението да поправи претърпяната лична болка и
страдания от незаконното преследване, които са установени по делото, ведно
със законната лихва от 13.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед на гореизложеното предявения иск за обезщетяване на
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 6000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
Настоящият състав намира, че възражението на ответника за погасяване
на претенцията за законна лихва се явява частично основателно. Вземането за
6
лихви се погасява с кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „в“
ЗЗД. В случая искът е предявен на 11.11.2021 г. след повече от три години от
началната дата на възникване на вземането за лихви, която е 13.10.2017 г., тъй
като законната лихва е дължима от увреждането, а то е настъпило при
осъществяване на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от влизане
в сила на оправдателното решение – 13.10.2017 г., до окончателното
погасяване. Ето защо, акцесорните вземания за лихва следва да се считат
погасени за периода от 13.10.2017 г. до 10.11.2018 г., т. е. за периода,
предхождащ 3-годишния период преди завеждането на исковата молба. За
останалата част от периода след 11.11.2018 г. възражението за давност е
неоснователно.
С оглед изхода на спора на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да му бъдат присъдени сторени разноски, като се претендират сумите
от 10 лв. за платена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 420 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Р.Б, с адрес гр. София, ......., да заплати на Х.В.В., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „Връбница 2“, бл. 636, вх. А, ап. 13, по
предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, сумата от
4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи
се в стрес, безпокойство, притеснение, опозоряване на името му пред близки
и колеги причинени от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за
извършено деяние по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
производство по което е било приключило с влязло в сила оправдателно
решение, ведно със законната лихва от 10.11.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за претърпените неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 4000 лв. до пълния предявен
размер от 6000 лв., както и претенцията за законна лихва за периода от
13.10.2017 г. до 10.11.2018 г.
ОСЪЖДА П.Р.Б с адрес гр. София, ......., да заплати на Х.В.В., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „Връбница 2“, бл. 636, вх. А, ап. 13, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 10 лв., представляваща
сторените разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА П.Р.Б, с адрес гр. София, ......., да заплати на адв. М.А. А.,
ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 420 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца Х.В.В. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7