№ 17680
гр. София, 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110104635 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на п, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Н. К. М. за вземане в размер на 200 лева - главница по договор за потребителски
кредит № ********** от 18.05.2017 г., ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до
окончателното плащане, 17,44 лева – договорна лихва за периода от 01.07.2017 г. до
01.10.2017 г., 131,40 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, 30 лева – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, както
и 185,02 лева – лихва за забава за периода 02.07.2017 г. – 29.01.2023 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница,
договорна лихва, лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част от
вземанията. Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 131,40 лева,
представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, както и за сумата
от 30 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране. Съображенията за това за следните:
В разглеждания случай страните са уговорили заплащането на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 131,40 лева. Следва да се посочи, че не е
формирана цена за всяка от услугите поотделно, което налага извод, че същата е в
противоречие с чл. 10а, ал. 4 ЗПК, поради което и нищожна. Отделно от това, същата
противоречи и на императивното правило на чл. 10, ал. 4 ЗПК, доколкото заплащането на
възнаграждението от потребителя е предварително, т. е. дължи се за „възможността за
предоставянето“ на изброените в договора услуги, както е посочено и в общите условия и е
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. При всички положения възнаграждение в такъв размер,
който се доближава до размера на заетата сума противоречи на добрите нрави и цели
заобикаляне изискванията на Закона /чл. 19 ЗПК/, което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, прави
клаузата нищожна.
На следващо място съдът намира, че и клаузата, предвиждаща задължение за
заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази
такса не се дължи никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно не става въпрос за
никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование
покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
1
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – в този смисъл Определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО, ВКС. Ето защо заявлението в посочената по-
горе част следва да бъде отхвърлено.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 17,84 лева до пълния
заявен размер от 25 лева за платена държавна такса и над сумата от 35,69 лева до пълния
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на п, ЕИК ,, срещу Н. К. М., с ЕГН **********, в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата от 131,40 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
и за сумата от 30 лева – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
както и в частта, в която се претендират разноски за държавна такса над сумата от 17,84
лева до пълния заявен размер от 25 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение над
сумата от 35,69 лева до пълния дължим размер от 50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2