Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 18.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 112 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Ж.М.З. ***, депозирана чрез адвокат Н.в.от
Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260081/11.02.2021г. на Районен съд
– град Шумен, постановено по АНД № 84/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 20 – 0869 - 003395/21.10.2020г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Ж.М.З. са наложени
„глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП; „глоба”
в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи,
че съдът е интерпретирал неправилно приобщените доказателства, приемайки за
безспорно доказани вменените на Ж.З. нарушения. Поради това отправя искане за
отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.
Претендира и деловодни разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – гр.Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която аргументира становище за неоснователност на оспорването. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 28.09.2020г. Ж.М.З. управлявал
лек автомобил марка „Ситроен Си Кросер 2.2 ХДИ“, с рег. № ..., собственост на
„АССА-ТЕХ“ ЕООД, с Булстат *********, като се движел по ул. „Алеко
Константинов“ в гр. Шумен в посока бул. „Симеон Велики“. Около 9.20 часа
приближил намираща се на кръстовището на ул. „Алеко Константинов“ и ул. „Цар
Иван Александър“ пешеходна пътека, обозначена с пътен знак „Д-17“ и с пътна
маркировка „М 8. 1“ - тип „зебра“. В същото време, в посока от негово дясно
наляво по същата пешеходна пътека възнамерявали да пресичат пешеходци, които
били стъпили на пешеходната пътека. Касаторът не намалил скоростта и не спрял,
за да пропусне пешеходците, в резултат на което при тръгването си по
пешеходната пътека, пешеходците не успели да я пресекат. Обстоятелството, че автомобилът,
управляван от жалбоподателя, не е дал предимство на движещите се по пешеходната
пътека пешеходци било възприето от свидетелите Р.Н.и Е.Б.- младши
автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, които по
същото време се намирали на ул. „Алеко Константинов“ в гр. Шумен, като били
паркирали служебния си автомобил в платното за движение на жалбоподателя и се
намирали на тротоара до автомобила. По тази причина водачът Ж.З. бил спрян за
извършване на проверка от служители на
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, при която било установено, че последният
не използва обезопасителен колан по време на движение на МПС, с който е
оборудван автомобила, както и управлява МПС, което не е преминало годишен
технически преглед. На нарушителя бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 3395 от 28.09.2020г., с бланков номер 303684,
в който водачът е нарушил разпоредбите на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя, след което бил надлежно предявен и подписан от последния без
възражения. Впоследствие в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани
допълнителни писмени възражения. Въз основа на така изготвения АУАН,
санкциониращият орган издал впоследствие и процесното наказателно
постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че АУАН
и атакуваното НП са издадени от компетентните за това органи и в хода на
административнонаказателното производство не е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на НП. Съдебният
състав е приел за безспорно установено от обективна и субективна страна
извършването на описаните в НП нарушения, поради което е потвърдил оспорения
пред него санкционен акт.
При извършената служебна проверка в съответствие с
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на
съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му.
В хода на
въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. В този смисъл,
касационният състав не споделя тезата на касационния жалбоподател за
едностранчиво обсъждане на доказателствения материал и за липсата на излагане
на мотиви относно показанията на свидетеля С.С.. Противно на изложеното от
касатора, районният съд е дал своя отговор защо кредитира с доверие показанията
на служителите на МВР, както и защо не възприема за релевантен източник на
относима информация, изложеното от св.С.С..
Настоящият касационен състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно безспорната установеност на описаните в
акта и в НП нарушения. Предходната инстанция е изложила последователни и
изчерпателни мотиви защо приема за осъществени вменените на водача деяния, като
съображенията на районния съд се възприемат напълно и от касационната
инстанция. С мотивите си съдът е дал изчерпателен отговор на повдигнатите
въпроси, касаещи законосъобразността на НП, обсъждайки изискванията на
съответните законови текстове и наличието на категорични доказателства,
подкрепящи обвинителното становище на наказващия орган. Всяко едно от деянията,
визирани в пунктове 1, 2 и 3 от НП се явява установено по несъмнен начин от
обективна и субективна страна, доколкото контролните органи са възприели
осъществяването на визираните деяния, явяващи се несъобразени с правилата за
пропускане на пешеходци на пешеходна пътека, неизползването на обезопасителен
колан от страна на водача и управлението на превозно средство, което не е преминало
съответния технически преглед. В жалбата, поставила начало на касационното
производство, Ж.З., носещ доказателствената тежест, не представя доказателства,
опровергаващи решаващите мотиви на съда, като на единственото сочено от него
отменително основание касационният състав даде своя отговор в предходния абзац.
Поради това претенцията за отмяна на съдебния акт и на
потвърденото с него постановление не може да бъде удовлетворена и процесното
решение следва да бъде оставена в сила.
С оглед изхода на делото и обективираната претенция за
присъждане на деловодни разноски от страна на ответника, касаторът Ж.З. следва
да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева, определени на основание чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260081/11.02.2021г.,
постановено по АНД № 84/2021г. по описа на Районен съд – град Шумен.
ОСЪЖДА
Ж.М.З., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на ОД на МВР – град Шумен разноски по делото в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 18.05.2021г.