Мотиви по
НАХД № 2420 по описа
на БРС за 2016 г., НО, XX–ти
състав.
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е
образувано по повод постановление от 25.04.2016 г. на прокурор при БРП, с което
е направено предложение обвиняемият Д.П.П., ЕГН ********** да бъде освободен от
наказателна отговорност за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като му бъде
наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
В провелото се пред настоящата съдебна
инстанция съдебно заседание държавното обвинение поддържа внесеното предложение
и предлага на обвиняемия да бъде наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лв.
Обвиняемият Д.П. се явява лично, признава се
за виновен и моли за административно наказание глоба в минимален размер.
От
събраните в хода на наказателното производство доказателства - материалите, приложени
и приети по делото, се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Д.П.П. е роден на *** ***, обл.
Бургас, ул. „Вела Пеева” № , българин, български гражданин, основно
образование, безработен и е с ЕГН **********. Същият е неосъждан
/реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.
78а НК към момента на извършване на деянието.
На 19.04.2016 г. около 19.40 часа в с.Ново Паничарево,
обл.Бургас, по ул.”Странджа”, обсиняемият Д.П., управлявал моторно превозно
средство – мотор марка „Симсон” без регистрационен номер. Същият бил забелязан
докато управлява МПС и бил спрян за проверка от свидетелите Д П. и И И, и
двамата служители на РУ Приморско при ОД МВР Бургас. Свидетелите запитали
обвиянемия дали притежава съответно свидетелство за МПС, но той отговорил
отрицателно. С оглед на това, свидетелите извършили справка чрез ОДЧ гр.Царево
и констатирали, че обвиянемият П. бил неправоспособен водач и управлявал МПС
без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС. За своите
констатации св.Даниел П. съставил на обвиняемият АУАН с бланков номер
050611/19/04.2016 г. за нарушение на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. Видно от
приложеното по делото наказателно постановновление №15-0269-000287/13.08.2015
г. на Началник на РУ, гр.Средец, което било връчено на обвиняемия на 04.09.2015
г. и респ. влязло в сила на 14.09.2015 г., към дата на осъществяване на
процесното деяние същият вече е бил наказван по административен ред за
управление на МПС без съответно СУМПС.
Описаната фактическа обстановка безспорно се
установява от събраните в хода на наказателното производство доказателства,
обективирани в гласните такива – безпротиворечиви както сами по себе си, така и
едни спрямо други относно горните обстоятелства - показания на свидетелите Д Д П.,
И А И /л.12-13 от ДП/, обясненията на обвиняемия, дадени в хода на настоящото
съдебно производство, справка за съдимост /л.9 от СП/, както и в писмените
доказателства – АУАН с бланков номер 050611/19.04.2016 г. /л.15 от ДП/, наказателно
постановновление №15-0269-000287/13.08.2015 г. на Началник на РУ,
гр.Средец /л.14 от ДП/, справка за
нарушител /л.17-18 от ДП/.
Посочените доказателства са вътрешно и
взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират
изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено досъдебно
производство. Събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива
допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка.
Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до
установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха доказателства, които
да поставят под съмнение така установените факти, които се признават от
обвиняемия.
С оглед така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението против Д.П. за престъпление
по чл. 343в, ал.2 от НК, се явява доказано по безспорен начин, тъй като на
посочените по-горе дата и място, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с горецитираното наказателно постановление за управление на
МПС без съответно свидетелство за управление, обвиняемият отново е управлявал
МПС – мотор марка „Самсон”, без регистрационен номер, без съответното свидетелство за
управление.
Управлението на МПС, след като водачът е бил
наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство
за управление на МПС в едногодишния срок от наказването му за това деяние е
формално престъпление по транспорта. Разпоредбата на чл. 343в, ал.2 от НК изисква
от обективна страна деецът да е управлявал МПС в едногодишен срок от наложеното
административно наказание за това нарушение по чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП (управление на МПС без свидетелство за управление), като други
изисквания за съставомерността на деянието законодателят не е поставил. Затова
и с факта на самото управление при изложените предпоставки, деецът осъществява
признаците на престъплението.
От субективна страна деянието е извършено от
обвиняемия при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй
като последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване, което е
обективирано в неговите действия – до неговото знание е било сведено, че е
наказан по административен ред за това, че е управлявал МПС без СУМПС и въпреки
това той отново е управлявал МПС без СУМПС.
За извършеното от обвиняемия престъпление по
чл.343в, ал.2 НК се предвиждат наказания лишаване от свобода за срок от една до
три години и глоба от 500 до 1200 лева. Същевременно обвиняемият не е осъждан
/реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ, раздел ІV НК и от престъплението няма причинени имуществени вреди. Ето
защо съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл.78а, ал.1 от НК, предвиждаща административно
наказание глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв.
При определяне конкретния размер на
наказанието по чл.78а, ал.1 от НК съдът съобрази, че не са налице доказателства за имущественото
състояния на обвиняемия, както и обстоятелството, че същият е признал вината си
в хода на досъдебното производство и е изразил съжаление за случилото се,
поради което следва да му се наложи глоба в минималния предвиден в закона
размер, а именно 1000 лв.
Мотивиран от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
В.О.:К.А.