№ 108
гр. Ямбол, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330100730 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Профи кредит България“ ЕООД –
гр. София срещу Л. М. Л. от гр. Я..
С исковата молба се твърди, че на 28.06.2017 г. ответника е подал до ищцовото
дружество попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит.
Ответникът получил разяснения, с които му била дадена възможност да прецени доколкото
предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние.
Сочи се, че ответникът е декларирал, че е запознат и с Общите условия, попълнил е
съответната декларация и преддоговорна информация, а именно Стандартен европейски
формуляр. Общият размер на договорното възнаграждение по кредита бил предварително
определен в погасителен план. Страните са се споразумели договорното възнаграждение по
кредита, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита, да се
разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Твърди
се, че неизплатеното падежирало договорно възнаграждение от страна на длъжника е в
размер 1963.84 лева, дължимо за периода от 20.11.2017 г. до 20.08.2020 г.
Твърди се, че ищецът е изпълнил точно и в срок задължението си, като превел заемната
сумата на ответника на 28.06.2017 г. в размер на 430.16 лв. след извършените
рефинансирания, по посочения в процесния договор от длъжника банкова сметка. Твърди
се, че ответникът с молба от 28.06.2017 г. е пожелал посочените от него задължения към
трети лица да бъдат погасени с част от отпусната сума по кредита. Сочи се, че общото
задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга от ответника е както следва:
общо задължение - 8 618.40 лв., общ размер на месечната вноска по кредита – 239.40 лв.,
1
дата на погасяване - 20-ти ден от месеца. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
задължението си, което поел по договора. Предвид факта, че ответникът не е направил нито
една погасителна вноска и изпаднал в забава.
Твърди се, че е налице промяна на погасителния план от дата 17.10.2017 г. по подадено
заявление от ответника за промяна на погасителния план от 05.10.2017 г., като общият
размер на задължението остава непроменен след отлагането и намаляването на вноските.
Длъжникът по заема - ответник в настоящото производство се твърди, че не е изпълнил
задължението, което е поел по договора, преустановил плащанията и изпаднал в забава.
Твърди се, че понастоящем задължението не е изпълнено, като общата сума по направените
плащания по договора бил в размер на 597.80 лв.
След направените плащания останали неизплатени задължения в размер за договорно
възнаграждение, на възнаграждение за закупен пакет услуги и лихви е в размер на сумата от
8629.18 лв., от които: неплатено договорно възнаграждение в размер на 1963.84 лв. за
периода от 20.11.2017 г. до 20.08.2020 г., неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 3 364.64 лв., дължими до 20.08.2020 г., обезщетение за
забава в размер на 1620.75 лв. от 21.08.2017 г. - дата на изпадане на длъжника в забава,
законна лихва в размер на 1679.95 лв., дължима от 20.08.2020 г. - датата на изтичане на
погасителния план – 28.09.2023 г.
Претендира се и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК.
В тази връзка се твърди, че между страните е сключено споразумение за предоставяне
на пакет за предоставяне на допълнителни услуги, сключен по повод на процесния договор
за потребителски кредит, който бил неразделна част от него.
Твърди се, че в процесният случай ответникът дължи възнаграждение по сключеното
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, като се възползвал от първата
услуга от пакета, а именно - приоритетно разглеждане на искането за отпускането и от
втората услуга от пакета - отлагане плащането на определен брой вноски.
Сочи се още с исковата молба, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение пред ЯРС, по което е било образувано ч.гр.д. № *****/2023 г.,
като в изпълнение указанията на заповедният съд, ищецът е предявил иска, предмет за
разглеждане в настоящото производство, с което и по същество ищецът обоснова правният
си интерес от предявяване на исковите, предмет на разглеждане в настоящото дело.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от мл. адв. К. М. от АК - гр. Я.,
с който се поддържа, че исковете са допустими.
Същите обаче се оспорват по основание, като се поддържа на подробно изложените в
отговора съображения, че следва процесният договор за потребителски кредит да бъде
прогласен за нищожен поради противоречието му с Директива 93/13, ЗЗП и ЗПК.
При условията на евентуалност за нищожен на основание противоречие на клаузите за
договорното възнаграждение и за пакета от допълнителни услуги, като противоречиви на
2
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗЗД.
Евентуално се излага и основание за неоснователност и недоказаност на исковите
претенции както по основание, така и по размер.
Релевира се и възражение, че претенцията за лихви и обезщетение е погадена поради
изтекла давност съгласно чл.111, б.“б“ и б.в“ ЗЗД.
В този смисъл се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на неравноправните клаузи по договор за потребителски кредит №
****************** от 28.06.2017 г., сключен между ищеца и ответника, която произтича от
противоречие с Директива 93/13, ЗЗП и ЗКП, евентуално да прогласи нищожността на
клаузите за размера на договорното възнаграждение, както и за пакета от допълнителни
услуги, като противоречащи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, във
вр. с чл.9 от ЗЗД, както и при условията на евентуалност да отхвърли исковете като
неоснователни, недоказани, както по тяхното основание, така и по техния размер.
В съдебно заседание не се явява законен представител на ищцовото дружество, не
изпраща процесуален такъв, като преди съдебно заседание е постъпило писмено становище
от ищцовото дружество, с което се оспорват се по същество направените с отговора по
чл.131 от ГПК възражения на ответната страна.
Поддържа се, че претенцията е основателна и доказана.
Иска се от съда да уважи същата.
В съдебно заседание за ответника се явява мл.адв.К. М. от АК Я., назначена от съда за
осъществяване правна помощ на ответника по делото под формата на процесуално
представителство, чрез която в хода на делото по същество и с допълнително депозирани по
делото писмени бележки и на подробно изложените в тях съображения се поддържа
отговора на исковата молба.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *****/2023 год. по описа на ЯРС,
пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от ищеца в настоящото производство „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника-
ответник в настоящото производство Л. М. Л., за следните суми: 1963.84 лева – неплатено
договорно възнаграждение за периода от 20.11.2017 год. до 20.08.2020 год.; 3 364.64 лева –
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги дължимо до 20.08.2020
год.; 1620.75 лева – лихва за забава за периода от 21.08.2017 год. до 20.08.2020 год.; 1679.95
лева – законна лихва за периода от 20.08.-2020 год. до 28.09.2023 год., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Заявлението е било уважено изцяло като е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № ****02.10.2023 год. по ч.гр.дело № *****/2023 год.
по описа на ЯРС.
3
Заповедта е връчена лично на длъжника като в срока по чл.414 ГПК същият е подал
възражение срещу издадената против него заповед по чл.410 ГПК.
В указания от заповедния съд срок кредитора е предявил против длъжника иск за
установяване съществуване на вземанията си по издадената заповед по чл.410 ГПК.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал като
писмени доказателства: зав. копие на Искане за отпускане на потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ от 28.06.2017 г., зав. копие на Стандартен Европейски формуляр за
предоставяне информация за потребителски кредити, зав. копие на допълнителна
преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен Европейски
формуляр за предоставяне информация за потребителски кредити от 28.06.2017 г., зав. копие
на декларация за свързани лица от 28.06.2017 г., зав. копие на договор за потребителски
кредит „Профи Кредит Стандарт“ от 28.06.2017 г., зав. копие на Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, зав. копие на Общи условия на „Профи
Кредит Стандарт“ ЕООД към договор за потребителски кредит, зав. копие на Стандартен
Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, зав. копие
на допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен
Европейски формуляр за предоставяне информация за потребителски кредити от 28.06.2017
г., зав. копие на погасителен план към договор за потребителски кредит №
****************** и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, зав. копие на Молба от Л. М. Л. от 28.06.2017 г., зав. копие на Молба от Л. М. Л. до
„Профи Кредит „ България“ от 28.06.2017 г., зав. копие на удостоверение изх. ***/27.06.2017
г., зав. копие на погасителен план седмични погасителни вноски, зав. копие на уведомление
за промяна на данни по договор за потребителски кредит от 05.10.2017 г., зав. копие на
Заявление за промяна на погасителен план по ДПК от 05.10.2017 г., зав. копие от извлечение
от сметка към договор за потребителски кредит № ******************, зав. копие на
известие за доставка – обратна разписка от 05.02.2019 г., зав. копие на служебна бележка от
28.06.2017 г. и зав. копие на удостоверение за АПС на „Профи Кредит България“– гр. София,
изх. № ******************08.12.2022 г. издадено от Агенция по Вписванията; зав. копие на
Анекс № 1 към договор за потребителски кредит от 24.10.2017 г., зав. копие на погасителен
план към Анекс № 1 към договора за потребителски кредит от 17.10.2017 г. и зав. копие на
извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № ******************.
От така събраната писмена доказателствена съвкупност се установява, че между
„Профи Кредит България“ ЕООД като заемодател и Л. М. Л. като заемател е възникнало
правоотношение по повод сключен Договор за потребителски кредит „Профи Креди
Стандарт“ № ****************** от 28.06.2017 г., по силата на който ответникът е усвоил
сумата в размер от 2850 лева. Същата е следвало да бъде върната ведно с договорената
възнаградителна лихва и други акцесорни вземания на 36 месечни вноски. Отразеният в
договора годишен лихвен процент е 41,17 %, а годишният процент на разходите е 49,9 %.
Посочен е размерът на вноската по кредита – 139.07 лева и общо дължимата сума по
кредита – 5006.52 лева.
4
В раздел V- ти от горепосочения договор за кредит е отразено, че се предоставят
допълнителни услуги по избран пакет „Бонус“. Допълнително, в раздел VI- ти от договора
за кредит, вече е остойностени пакета от допълнителни услуги, като за него потребителят
следва да заплати сумата от 3611.88 лева
Посочен е размерът на вноската по пакета допълнителни услуги – 100.33 лева. След
включване на възнаграждението по пакетите за "услуги" общата сума по кредита се е
увеличила от 5006.52 лева на 8618.40 лева, при общ размер на вноска със закупен пакет
допълнителни услуги – 239.40 лева.
На 17.10.2017 год. е бил сключен между страните анекс към договора за потребителски
кредит, съгласно който страните са се съгласили, за отлагане на вноските по погасителния
план като падежа на последната погасителна месечна вноска е определен на 20.08.2020 год.,
при намален ГПР на 46.32 %.
По делото е допусната изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, видно
от заключението на вещото лице по която: За периода от 29.07.2017 год. – 23.04.2018 год. по
процесиня договор е внесена сума в размер на 597.80 лева, с които са погасени вноски № 1,3
и част от № 4 по погасителен план, от които 85.00 лева – главница, 192.68 лева – договорна
лихва за периода 28.06.2017 год. – 02.12.2017 год., 247.24 лева – възнаграждение за пакет
допълнителни услуги за периода 28.06.2017 год. – 02.12.2017 год., 50.00 лева – такса по
тарифа за извън съдебно събиране и 22.42 лева – лихва за забава за периода 21.08.2017 год. –
23.04.2018 год.; Налице е неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
за периода 03.12.2017 год. – 20.08.2020 год. в размер на 3 364.64 лева; Начисленото
обезщетение за забава за периода 21.08.2017 год. – 20.08.2020 год. е в размер на 1 620.75
лева, от което: 436.47 лева – лихва върху вземането за главница, 436.47 – лихва върху
вземането за договорно възнаграждение и 747.81 лева – лихва върху вземането за пакет от
допълнителни услуги; Обезщетението за забава върху пълния размер на всяка падежирала и
непогасена вноска /включваща главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за
закупени допълнителни услуги/ за периода от 24.04.2018 год. до 20.08.2020 год. е в размер
на общо 1 093.99 лева, от което: 316.32 лева – лихва върху вземането за главница, 325.61
лева – лихва върху вземането за договорно възнаграждение и 452.06 лева - лихва върху
вземането за пакет от допълнителни услуги; Начислената закона лихва за периода 20.08.2020
год. – 28.09.2023 год. е в размер на 1679.95 лева, от които: 452.41 лева – лихва върху
вземането за главница, 452.41 лева – лихва върху вземането за договорно възнаграждение и
775.12 лева – лихва върху вземането за пакет от допълнителни услуги; Законната лихва за
забава върху пълния размер на падежиралите и непогасени задължения /включваща
главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупени допълнителни услуги/ за
периода от 21.08.2020 год. до 28.09.2023 год. у в размер общо на 2 670.19 лева, от които:
912.12 лева – лихва върху вземането за главница, 647.94 лева – лихва върху вземането за
договорно възнаграждение и 1 110.13 лева – лихва върху вземането за пакет от
допълнителни услуги; Към 20.08.2020 год. непогасените задължения по договора са в размер
на 9 187.01 лева, от които: 2 764.54 лева – главница, 1963.84 лева – договорно
5
възнаграждение за периода 20.11.2017 год. – 20.08.2020 год., 3364.64 лева – възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги до 20.08.2020 год. и 1093.99 лева – обезщетение за
забава за периода 24.04.2018 год. до 20.08.2020 год.; Към датата на подаване на Заявлението
по чл.410 ГПК – 29.09.2023 год. непогасените задължения по договора са в размер ан общо
11 857.20 лева, от които: 2764.54 лева – главница, 1963.84 лева – договорно възнаграждение
за периода 20.11.2017 год. – 20.08.2020 год., 3364.64 лева – възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги до 20.08.2020 год., 1093.99 лева – обезщетение за забава за периода
24.04.2018 год. до 20.08.2020 год. и 2 670.19 лева – законна лихва за периода 21.08.2020 год.
– 28.09.2023 год.; В ГПР от 49.0% била включена само възнаградителната лихва, и в него не
е включено възнаграждението по допълнителния пакет услуги, като при включването ГПР
ще стане над 100%; Договорното възнаграждение е в размер на 1464.89 лева.
Изисканите и приложени по делото ч.гр.дело № ***/2019 год. по описа на ЯРС и
гр.дело № ***/2019 год. по описа на ЯРС са неотносими към спора в настоящото
производство. За пълнота единствено следва да се посочи, че исковия съд по гр.дело №
***/2019 год. е разгледал иск за главница по процесиня договор, която не е предмет на
настоящия иск, и е прекратил производството по иска за договорна лихва в размер нва
1963.84 лева и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3364.64
лева /част от предмета на настоящия иск/, като е приел, че същите не са част от Заявлението
по чл.410 ГПК по което е било образувано и ч.гр.дело № ***/2019 год. по описа на ЯРС.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна
следното:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то установява се по делото, че между
"Профи Кредит България" ЕООД като заемодател и Л. М. Л. като заемател, е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер 2850.00 лева.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството
има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което
при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Не съществува съмнение, че между страните, освен сумите за главница и договорна
лихва, е договорено да се заплати и възнаграждение в размер от 3611.88 лева за закупен
пакет от допълнителни услуги „Бонус“.
В раздел VI- ти от договора един път се посочва като общо дължима сума по кредита
по- ниска величина – 2850.00 лева, а след това се отразява като „общо задължение“ сумата
от 8618.40 лева.
Предвид това и доколкото са налице две различни величини посочени като общо
6
дължима от потребителя сума по договора за кредит, то съдът приема, че е налице
недобросъвестност от страна на кредитора и същият фактически не е изпълнил
задължението си по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочения порок, на основание чл. 22 ЗПК води
до цялостна недействителност на договора за кредит.
Отделно от гореизложеното, съдът счита и че клаузите от договора за кредит, по силата
на които се възлага задължение на потребителя да заплати сумата от 3611.88 лева за закупен
пакет от допълнителни услуги „Бонус“, която сума надхвърля заемната сума от 2850.00 лева,
не са индивидуално договорени. Те са част от типовата бланка, по която се сключва
договорът и предоставянето на допълнителните услуги не се явява по избор на длъжника.
Ищецът като кредитор е задължил ответника-потребител да му заплати
възнаграждение за услуги, които на практика при прочита им – чл.15.1 и чл.15.2 от Общите
условия, както и при прочита на представеното по делото споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги сочат на извод, че същите влизат в кръга на обичайната му
дейност. Дейностите за пакет от допълнителни услуги, касаещи разглеждане на документите
за отпускане на кредит, отлагане, намаляване на вноски и смяна на падежа им, по своето
естество представляват оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и
управлението на кредита, които са присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не
представляват отделен не свързан с договора за кредит договор за някакви други
допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя, а напротив те съставляват част
от договора за кредит доколкото както вече се посочи са свързани с неговото отпускане и
управление от кредитора, извод за което може да се изведе и от съдържанието на процесиня
договор за кредит.
По отношение размера на ГПР по процесния договор за кредит: съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,90%, след подписването на анекса –
46.31 %, но от съдържанието на договора и анекса към него не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият. Нещо повече както
7
вече бе посочено по-горе, предвид предпоставките, при които се предоставя пакета от
допълнителни услуги, то стойността им е с характер на възнаграждение и е следвало да бъде
включена изначално при формирането на ГПР (стойността на услугите са сигурен разход за
потребителя ). По делото не се установява това да е било сторено от ищеца. Видно от
заключението на вещото лице е че в ГПР е включена само възнаградителната лихва, като при
включване на възнаграждението за допълнителните услуги, същият ще стане над 100%.
Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Посочване на ГПР при неясната
методика на формирането му, представлява невярна информация относно общите разходи
по кредита, което следва да се окачестви като нелоялна и по-специално заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата
адресира нелоялните търговски практики), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да
го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която
следва да плати потребителят, е и неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. В конкретния
случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в раздел VI- ти от договора
за кредит като обща сума за заплащане от потребителя са посочени две величини. Следва
също да се посочи че в представения по делото Стандартен европейски формуляр за
пердоставяне на информация за потребителските кредити е посочен общ размер на Кредита-
2850.00 лева, а в т.6 общата сума, която следва ответника да заплати – главница заедно с
лихви и разходи, които могат да възникнат във връзка с кредита – 5006,52 лева. Липсва
посочване на общо задължение на потребителя в размер на 8618.40 лева.
Бланкетното и некоректното посочване на крайния размер на ГПР и общо дължимата
сума от потребителя, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е
необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР.
Съдът намери, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е спазено, като последното
води и до цялостна недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
8
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Отделно от гореизложеното следва да се посочи, че претенцията за договорно
възнаграждение в размер на 1963.84 лева дължимо за периода от 20.11.2017 год. до
20.08.2020 год. и за обезщетение за забава в размер на 1620.75 лева за периода от 21.08.2017
год. до 20.08.2020 год. се явява погасена по давност. И това е така, тъй като видно от
представения по делото погасителен план падежа на последната погасителна месечна
вноска, включваща главница, договорна лихва и възнаграждение по пакета от допълнителни
услуги е 20.08.2020 год., като считано от 21.08.2020 год. вземането за главница, лихва и
възнаграждение по пакета от допълнителни услуги е изцяло изискуемо. Съгласно чл.111
б.“в“ вземанията за лихви се погасяват с изтичане на три годишна давност. В случая
вземането за възнаградителна лихва, както и претенцията за лихва за забава за периода за
който се претендират, погасителната давност изтича на 21.08.2023 год., а заявлението по
чл.410 ГПК е подадено в съда на 29.09.2023 год., т.е. след изтичане срока на кратката
погасителна давност по чл.111 ЗЗД, в която насока са и възраженията на ответната страна.
Що се касае до претенцията за възнаграждението за допълнителни услуги, съдът намира, че
спрямо него не е приложима разпоредбата на чл.111 ЗЗД, а тази на чл.110 ЗЗД, тъй като се
касае за неделимо плащане макар и платимо на уговорени по погасителен план месечни
вноски и за него е приложима 5-годишна давност.
С оглед гореизложеното съдът следва отхвърли предявения иск за сумата от 8629.18
лв., от която: неплатено договорно възнаграждение в размер на 1963.84 лв., дължимо за
периода от 20.11.2017 г. до 20.08.2020 г., неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 3 364.64 лв., дължимо до 20.08.2020 г., обезщетение за
забава в размер на 1620.75 лв. от 21.08.2017 г. - дата на изпадане на длъжника в забава,
законна лихва в размер на 1679.95 лв., дължима от 20.08.2020 г. - датата на изтичане на
погасителния план до 28.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на делото разноски се следват на ответника, но доколкото не са
представени доказателства за действително сторени такива и с оглед обстоятелството, че
съдът е предоставил на ответника безплатна правна помощ под формата на процесуално
представителство, съдът следва да остави искането на ответника в тази насока без уважение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК
******************, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.България № 49,
бл.53 Е, вх.В срещу Л. М. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ******************, с който
и на основание чл.422 ГПК вр.чл.415 ГПК, се иска да се признае за установено, че
9
съществува вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника Л. М.
Л., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №
****************** в общ размер на 8629.18 лв., от които: неплатено договорно
възнаграждение в размер на 1963.84 лв., дължимо за периода от 20.11.2017 г. до 20.08.2020
г., неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3 364.64
лв., дължимо до 20.08.2020 г., обезщетение за забава в размер на 1620.75 лв. от 21.08.2017 г.
- дата на изпадане на длъжника в забава, законна лихва в размер на 1679.95 лв., дължима от
20.08.2020 г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ****02.10.2023
год. по ч.гр.дело № *****/2023 год. по описа на ЯРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. М. Л. за присъждане на съдебно-
деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10