РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Пловдив, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Д. Калчева
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600170 по описа за 2023 година
Производство е по реда на чл. 34, ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 1, 2 и 3 от ЗПИИРКОРНФС.
С решение № 158 от 04.04.2023 г. по ЧНД № 716/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив е
било признато решение на несъдебен орган на Федерална Република Германия, постановено
на 20.07.2022 г., влязло в законна сила на 16.08.2022 г., с което на С. Н. Х. е била наложена
финансова санкция в размер на 175,00 евро и разходи по административното производство в
размер на 28,50 евро или общо 203,50 евро (с равностойност от 398,01 лева), за
административно нарушение, свързано с движението по пътищата – превишаване на
разрешената максимална скорост от 80 км/ч при движение с лек автомобил по
автомагистрала, като установената скорост е била 106 км/ч. в нарушение на конкретно
цитирана разпоредба от Приложение към Правилника за приложение на закона за
движението по пътищата.
Съдът е постановил изпълнение на решението. Разпоредил е препис от същото да се
изпрати за изпълнение на ТП на НАП – П., по реда на ЗНАП и ДОПК. Копие от решението е
било изпратено и на компетентния орган на издаващата държава, както и на
Министерството на правосъдието на РБ.
Недоволна от решението е останала адвокат Н. К. - служебен защитник на
засегнатото лице, която релевира оплаквания за липса на основания за признаване на
1
решението на административно-наказващия орган на чуждата държава. Основният довод,
който застъпва адв. К. е, че не са били събрани доказателства за обичайното
местопребиваване и местоживеене на лицето. От въззивния съд се иска да отмени
решението на ОС – Пловдив и вместо това да отхвърли искането за признаване решението
на органа на чуждата държава.
За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП – Пловдив, като не е
постъпило становище.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът намира жалбата за
неоснователна и предлага да се потвърди решението за признаване на изпълнението на
съдебния акт на чуждата юрисдикция.
След като се запозна със становищата на страните и материалите по делото,
настоящият съд счете жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по реда на чл. 32,
ал. 1 вр. чл. 16 ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС по повод постъпило решение на съдебна
юрисдикция на Федерална република Германия. С посочения съдебен акт на засегнатия е
била наложена финансова санкция в размер на 175 евро за превишаване на максимално
допустимата скорост извън населени места – при ограничение от 80 км/ч. засегнатото лице е
управлявало автомобила си със скорост 106 км/ч. Искането е било придружено с
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, преведено на
български език.
Правилно и законосъобразно първият съд е отбелязал, че посоченият документ за
признаването на решението на чуждата административна юрисдикция, съдържат всички
изискуеми реквизити на Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно
признаване на финансови санкции.
Изпълнено е и условието на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е налице
влязъл в законна сила акт на юрисдикция на държава-членка на ЕС. По силата на последния
на засегнатото лице е било вменено задължение за заплащане на финансова санкция за
извършено административно нарушение по приключило производство. Заинтересованият е
бил санкциониран за посоченото по-горе нарушение по транспорта, което е извършил като
водач на МПС.
Удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови
санкции е било изготвено по надлежния образец с превод на български език, като е било
издадено от компетентен орган на издаващата държава. Удостоверението съдържа всички
необходими реквизити. Посочен е бил и субекта на административното нарушение, на който
е наложена административната финансова санкция. Подробно са залегнали и фактическите
основания на извършено от засегнатото лице административно нарушение, като това
нарушение е било индивидуализирано по време и място. Посочена е била и неговата правна
2
квалификация съобразно приложимото законодателство в секторното законодателство на
издаващата държава в цитирания по-горе смисъл.
Законосъобразно е било преценено, че се касае за хипотезата на чл. 30, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като е било представено решение за налагане на парична глоба в
административно-наказателно производство на държава-член на Европейския съюз, което
представлява административно нарушение и по българското законодателство. В този
смисъл безспорно са налице условията за признаване и изпълнение на това решение на
чуждата административна юрисдикция.
Изпълнено е било и изискването на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като
засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България.
Възражението на защитата, че това вероятно не било така предвид задочния характер
на производството по ЗПИИРКОРНФС пред първия съд не може да бъде споделено, тъй
като не намира опора в събраните по делото материали и в частност приложената пред
първия съд справка от база–данни „Население“ (л. 20 от делото на ОС) за постоянен и
настоящ адрес на засегнатия в гр. П., ул. „Н.“ № **. Изводите за постоянен и настоящ адрес
на засегнатия на територията на страната ни не се опровергават и от приложената пред
въззивния съд справка от ОД на МВР – Пловдив, сектор „БДС“ (л. 211 от настоящото дело),
където се съдържа информация за периода 01.01.2013 г. до 19.05.2023 г. за задграничните
пътувания на С. Н. Х.. В случая за посочения период са регистрирани многократно
пресичания на държавната ни граница, като последно такова е излизане на ГКПП – А. П. на
21.09.2022 г. в 12.39 ч., при уговорката, че съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на гражданите на Съюза и на
членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на
държавите-членки, българските граждани се проверяват на ГКПП по метода "преценка на
риска“ в резултат на което данните за пътуванията им в АИФ „Граничен контрол“ са
непълни след тази дата.
Не са налице и основанията за отказ за признаване на решението на чуждата
юрисдикция за налагане на финансова санкция, визирани в разпоредбата на чл. 35 от
ЗПИИРКОРНФС, както правилно е посочил първият съд.
Изпълнени са и изискванията на разпоредбата на чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС.
Видно от представеното пред първия съд удостоверение засегнатото лице е било уведомено
съобразно законодателството на решаващата държава за правото си да обжалва решението и
сроковете, в които може да го упражни.
В удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС издаващата държава е отбелязала, че
засегнатото лице е уведомено за правата си в развилата се по нейното законодателство
процедура. Същевременно действа принципът на взаимно доверие между компетентните
органи на издаващата и приемащата държава, поради което оплакването на защитата, че не
са били приложени подкрепящи доказателства, не може да бъде споделено.
Не се установяват за нарушения, свързани с възможността на засегнатия за разбере за
какво нарушение е санкциониран и да упражни лично правата си по съответния ред или да
упълномощи процесуален представител, ако желае да стори това.
Не са налице данни за нарушено право на защита в процедурата пред чуждата
юрисдикция и решението й по същество. Настоящата процедура има отношение само към
3
условията за признаване и изпълнение на чуждото решение без в нея да може да се подложи
на преценка неговото същество от гледна точка на правилност, обоснованост и
законосъобразност. Не може да се направи и анализ и сравнение между производството в
чуждата и изпълняващата държава и оттам да се черпят аргументи срещу него. Актът на
съда в настоящото производство няма за цел да ревизира и замества волята на органа на
издаващата държава, нито съдът има правомощие да дерогира чуждото решение, защото
преценя само налице ли са материално-правните и процесуалните предпоставки за
признаването му. Още повече, че нарушението е извършено на територията на издаващата
държава и българските съдилища нямат юрисдикция за него. В този смисъл съществото на
така консумираното от жалбоподателя административно нарушение, не подлежи на контрол
от страна на българския съд.
Засегнатият е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава
относно правото да обжалва решението и сроковете за това. Органът, издал удостоверението
е отразил изрично обстоятелството, че лицето е било уведомено съгласно националното
законодателство относно правото си да обжалва решението лично или чрез упълномощен
според законодателството представител относно правото си да обжалва решението, както и
относно сроковете за обжалване на решението. Отразено е също, че производството е било
писмено (т. е. закрито, административно), при което не се очаква лично явяване на лицето в
съдебен процес.
В случая, видно от приложената по делото справка – извлечение от регистъра на
Националната база данни (л. 211 от делото на ОС, както и л. 15 от делото на АС),
засегнатото лице отговаря на алтернативно изброените условия, а именно – постоянно
местожителство на територията на Република България. Данните за последната актуална за
засегнато лице адресна регистрация (постоянен и настоящ адрес) са идентични с отразените
в удостоверението на чуждестранния несъдебен орган данни за последен известен адрес на
лицето.
Тъй като са налице всички законови предпоставки за това, правилен се явява изводът
на ОС – Пловдив, че решението за налагане на финансова санкция следва да бъде признато.
В съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС е била определена
и равностойността на дължимата сума в български левове по фиксинга на БНБ към момента
на постановяване на решението, чието признаване се иска.
Правилно и законосъобразно първият съд е постановил, че решението на немската
административна юрисдикция да се изпрати на ТП – НАП – Пловдив, за изпълнение по реда
на ЗНАП и ДОПК. Това съответства на разпоредбите на чл. 36 във вр. с чл. 22 от
ЗПИИРКОРНФС.
Поради изложеното, със съдебния си акт, първият съд е достигнал до обосновани
изводи, че са налице всички законоустановени предпоставки за изпълнение на
горепосоченото решение на чуждата юрисдикция, по силата на което на засегнатото лице е
била наложена финансова санкция. Правилно е било прието също така, че процесуалните
формалности по признаване на решението са били изпълнени в съответствие с разпоредбите
на ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
4
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното решение,
като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158 от 04.04.2023 г. по ЧНД № 716/2023 г. на
Пловдивския окръжен съд
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5