МОТИВИ ПО
НОХД № 242/2014г. НА БРС-ІIIн.с.
Районна прокуратура-гр.Бяла е обвинила лицeто А.Д.Б. ***, в това, че на 09.02.2014г.
в с.М., обл.Р., влязъл в чуждо жилище – къщата на Н.И.Б.,***, като употребил за
това сила и ловкост и деянието е извършено нощем- престъпление по чл.170 ал.2 вр.ал.1 пр.1 и пр.4 от НК
и в това, че на 09.02.2014г. в с.М., обл.Р., направил опит да се
съвъкупи с лице от женски пол – Н.И.Б., принуждавайки я за това със сила –
притискал я за ръцете, устата и шията, като деянието останало недовършено по
независещи от волята му причини- престъпление по чл.152 ал.1 т.2 пр.1 вр.чл.18
ал.1 от НК.
Подсъдимият
признава вината си, както и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти и да се ползват самопризнанията му при постановяване на присъдата в
случай, че се подкрепят от останалите доказателства. Изразява съжаление за
извършеното. Упълномощеният защитник пледира на Б. да бъде наложено общо
наказание 1,4години лишаване от свобода за двете престъпления, изтърпяването на
което да бъде отложено за изпитателен срок от четири години.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира подсъдимият
да бъде признат за виновен в извършване на престъпленията, в които е обвинен,
като предвид чистото съдебно минало и оказаното съдействие в хода на
досъдебното производство, да му бъдат наложени следните наказания: за
престъплението по чл.152 ал.1 т.2 пр.1
вр.чл.18 ал.1 от НК-две години лишаване от свобода, с приложение на редукцията
по чл.58а ал.1 от НК; за престъплението по чл.170 ал.2 вр.ал.1 пр.1 и пр.4 от НК- една година лишаване от свобода, с приложение на редукцията
по чл.58а ал.1 от НК.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
А.Д.Б. е роден на ***г***, обл.Р., ул. „А. К.” № .., български гражданин, със
средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Пострадалата св. Б. *** в къща на два етажа. Същата имала
заболяване на слуховия апарат и практически била глуха двустранно. Свидетелката
обитавала първия етаж на къщата, в който се влизало през врата с 3бр. стъкла. Същата
била изработена от дърво, а отворите на стъклата били с размери 72/38 см. всяко,
хоризонтално разположени едно под друго. Вратата се затваряла от вътрешната страна
посредством метална кука, която се поставя в халка, поставена в касата на вратата.
От вратата се влизало в коридор, водещ в три помещения с три врати. Средната врата
водела към спално помещение. В тази стая в десния ъгъл срещу вратата се намирало
единично легло, на което свидетелката спяла. До него била разположена маса и два
стола.
Вечерта на 09.02.2014г. пострадалата се изкъпала, гледала
телевизия и около 20,00ч. се приготвила за лягане. Преди това обаче, свидетелката
заключила с ключ пътната порта на имота. След това тя затворила входната врата на
първия етаж като поставила куката в халката. След това сложила до вратата дървено
столче, а върху него две дебели дървета /цепеници/. Св.Б. отишла да си легне в спалнята.
Оправила си леглото и затворила врата на стаята. Вратата на спалнята за по-сигурно
подпряла с дървен стол с дрехи. Както била облечена след банята с пликчета, върху
тях гащи до коляното и чорапогащник и блуза нагоре, свидетелката си легнала в леглото.
Там тя застанала в седнало положение, тъй като взела книга в ръка. Завила само краката
си с покривката на леглото, шуба и се зачела.
В същата вечер подс.Б. отишъл на гости в дома на св.И.
Д. В себе cи носел две бутилки ракия от 500мл. Там двамата пили от ракията, а след
това свидетелят се обадил на приятеля си св.К. К. и го уведомил, че заедно с подсъдимия
ще му отидат на гости. Вече било тъмно, когато двамата отишли в дома на К. Там продължили
да пият още ракия. След известно време, около 15мин. след като били дошли в дома
на св.К., подсъдимият без да каже нещо станал и си тръгнал. От дома на свидетеля
той тръгнал по улицата, където живеела пострадалата. Спонтанно решил да влезе в
дома й и да я изнасили. Той знаел, че св.Б. живее сама и не чува добре. В изпълнение
на намисленото подс.Б. прескочил оградата на имота на пострадалата и влязъл в двора.
Насочил се към входната врата на първия етаж. Взел дърво,
което намерил в двора на имота. С него притиснал най-долното стъкло на входната
врата. Пироните, с които било закрепено стъклото поддали. Придържайки го подс.Б.
го свалил от вратата и внимателно го поставил в коридора в близост до нея. След
това съблякъл връхната си дреха, оставил я на дърва, наредени под стълбите на къщата
за втория етаж и през отвора на стъклото влязъл на първия етаж. При влизането си
подс.Б. съборил двете дървета от столчето, но поради увредения си слух пострадалата
не чула шума от падането им. След това подсъдимият се насочил към спалнята на св.Б..
Бутнал вратата и стола, който я подпирал паднал на земята. Пострадалата отново не
чула шума от падането. Подсъдимият се насочил към леглото на св.Б.. В това време
тя извърнала погледа си и видяла Б., когото познавала лично, да й се усмихва. След
това Б. бързо се насочил към нея, взел покривката за легло и я преметнал върху пострадалата
като покрил лицето й. Подс.Б. легнал върху св.Б. и притиснал устата й, и шията,
като в същото време тялото му притискало ръцете на свидетелката. Същата се задушавала
от хватката на подс.Б.. Докато бил върху нея подсъдимият свалил ципа на панталона
си. В това време пострадалата усетила ръцете си свободни и се опитала да отблъсне
от себе си подс.Б., който продължавал да я натиска. При опитите си свидетелката
счупила основната фаланга на пети пръст на дясната си ръка. В един момент той отслабил
натиска си върху св.Б. и тя успяла да си поеме дъх, след което с всички сили, които
събрала ритнала в областта на слабините подсъдимия. Той се дръпнал назад, изправил
се, вдигнал ципа на панталона си и побягнал от стаята.
След като подс.Б. излязъл навън, той се насочил към съседен
двор, прескочил оградата между него и имота на св.Б.. Там се сетил, че си е забравил
палтото и се върнал да го вземе. През това време пострадалата станала от леглото
и уплашена излязла навън. Тя видяла шубата на подсъдимия метната на дървата, но
не се спряла и излязла на улицата. Там се развикала за помощ. Междувременно подсъдимият
се върнал в двора на Б., взел шубата си и минавайки през съседен имот излязъл на
улицата, като продължил към дома си. На виковете за помощ на св.Б. се притекли свидетелките
Д. В. и С. Б., работещи в защитеното жилище срещу имота на св.Б.. Те я попитали
какво се е случило. Тя им казала, че „С.", братът на Д. Б., я нападнал. Те
влезли в дома й. Свидетелките видели следите от борбата между пострадалата и подсъдимия
- леглото било разхвърляно, чергите на пода били насъбрани, а завивките били разхвърлени
на земята. Същите видели съборените столове и липсата на стъклото от вратата. Свидетелките
през цялото време се опитвали да успокоят пострадалата, която била силно изплашена.
Свидетелката Б. се обадила на св.В. В. - младши полицейски инспектор в РУ - Две
могили, като му разказала какво е научила от пострадалата. Същият пристигнал на
място, разговарял със св. Б. и огледал двора, като установил множество следи от
стъпки по снега водещи към оградата на имота, в който прескочил подс.Б.. Св. В.
излязъл на улицата и срещнал подс.Б.. Попитал го има ли нещо общо със случилото
се. Подсъдимият признал пред св. Василев какво се е случило като заявил, че е отишъл
в дома на св.Б. с намерението да я изнасили. Описал подробно какво се е случило.
На място пристигнал полицейски екип от РУ- Две могили и бил извършен оглед на местопроизшествие.
Няколко дни след инцидента подсъдимият Б. срещнал по отделно
свидетелите Д. и К. и признал пред тях, че искал да изнасили пострадалата, но тя
го отблъснала и той избягал.
Според изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза
пострадалата Н.И.Б. е получила следните увреждания: кръвонасядане на лява буза,
счуване на основната фаланга на пети пръст на дясната ръка. Кръвонасядане и отток
на пети пръст на дясната ръка. При тези данни следва да се приеме, че на Б. е причинено
временно разстройство на здравето, не опасно за живота. Описаните увреждания са
в резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидента
на 09.02.2014г. по начин описан в представените свидетелска показания.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза на подс.Б.. Съгласно заключението на вещото лице при прегледа на
10.02.2014г. на А.Б. от съдебния лекар се установяват одрасквания на лява предмишница,
охлузвания на десен лакет. Описаните увреждане са в резултат на действието на твърди
тъпи предмета и могат да бъдат получени при инцидента на 09.02.2014г. по начин описан
в представените свидетелски показания.
По делото е изготвена и СМЕ, съгласно която пострадалата
Н.Б. е прегледана е с намален слух от комбиниран тип - дясно ухо 86,25 dB, а ляво
ухо 97,50 dB. Намалението на слуха на св.Б. е резултат на двустранна отосклероза,
не е с травматичен характер, а е хронично прогресиращо болестно състояние. Като
се има предвид заболяването на слуховия апарат на Б., следва да се приеме, че и
към 09.02.2014г. същата е била с подобно или съшото намаление на слуха на двете
уши. При инцидента на 09.02.2014г. Б. е била практически глуха двустранно, т.е.
не е можела да има слухови възприятия за случващото се на 09.02.2014г.
Съгласно заключението на комплексна съдебно-псхиатрична-психологична
експертиза подс.Б. по време на деянието на
09. 02.2014г. и по време на водене на разследването, както и към момента на експертизата не страда от психично заболяване.
Не се води на учет в психиатрично заведение. Не е налице продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието. Може да участва в наказателното производство сам и да
дава правдиви и верни оказания по случая. По време на извършване на престъплението
е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи. Намирал
се е в състояние на обикновено алкохолно опиване- средна към тежка стенен и е бил
вменяем. Не се налагат принудителни медицински мерки по смисъла на чл.89 от НК.
От изготвената по делото дактилоскоина експертиза на иззетата
с протокола за оглед на местопроизшествие следа №1 се установява, че същата е годна
за изследване. Останалите дактилоскопни следи иззети при огледа на местопроизшествието
не могат да се използват за идентификация на личност, поради пипса на достатъчен
брой идентификационни признаци. Съгласно заключението дактилоскопна следа №1, иззета
от външна страна на дървена входна врата под стъклото е оставена от А.Д.Б..
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от признанията на подсъдимия в с.з. и от обясненията му от
досъдебното производство, от събраните по делото доказателства, съдържащи се в
протоколите за разпит на свидетелите Б., Б., В., В., К., Д., СМЕ, КСППЕ,
дактилоскопна експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, експертна
справка, справка за съдимост, автобиография, декларация.
Всички доказателства и доказателствени средства в
своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на
извършване на престъпленията, както и авторството на подсъдимия. Показанията на
пострадалата-св.Б. са последователни и подробни, вътрешно непротиворечиви. На
показанията й съответстват показанията на Б., В., В., които са възпрели
конкретни факти и обстоятелства: състоянието на пострадалата, непосредствено
след извършване на инкриминираните деяния, включително времето и обстановката в
дома на св.Б.. Свидетелите К. и Д.
безпротиворечиво установяват местонахождението на подсъдимия преди деянията,
както и употребата на алкохол от същия. Показанията на свидетелите
кореспондират помежду си, същите са незаинтересовани свидетели, предвид на
което следва да бъдат кредитирани изцяло. Обясненията на подсъдимия Б. в своята
цялост кореспондират с показанията на пострадалата и останалите свидетели досежно
времето, мястото, последователността и начина на извършване на инкриминираните
деяния, упражнената принуда спрямо св.Б. и употребата на алкохол преди
извършването на деянията, предвид на което съдът няма основание да не им дава
вяра, отчитайки, че същите са както средство за защита, така и доказателство
средство. Заключенията на назначените по делото СМЕ, КСППЕ и дактилоскопна
експертиза са пълни, ясни и обосновани, изготвени от компетентни лица, предвид
на което се споделят изцяло от съда.
Анализът на доказателствата налага следните правни
изводи:
Подсъдимият А.Б. е пълнолетно и вменяемо лице, субект
на наказателна отговорност по смисъла на чл.31 ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Б. е осъществил
състава на престъплението по чл.170 ал.2 вр.ал.1 пр.1 и пр.4 от НК, тъй като на 09.02.2014г. в с.М., обл.Р.,
влязъл в чуждо жилище – къщата на Н.И.Б.,***, като употребил за това сила и
ловкост и деянието е извършено нощем.
Престъплението
е довършено, тъй като изпълнително деяние е било осъществено чрез действие на
подсъдимия, изразяващо се във влизане в чуждо жилище-жилището на св.Б.,
използвайки сила и ловкост. Б. натиснал с дърво най-долното стъкло на входната врага
на приземния етаж на къщата на пострадалата, като по този начин употребил сила.
Ловкостта се обективира в това, че подсъдимият се промушил и влязъл през мястото
на премахнатото стъкло.
Налице е квалифициращото обстоятелство по
чл.170 ал.2 НК - влизане в чуждо жилище нощем, тъй като подсъдимият е извършил
престъплението в тъмната част на денонощието - след полунощ на 09.02.2014г.
От субективна страна подс.Б. е осъществил престъплението
при пряк умисъл, съзнавал е противоправния характер на деянието си, че нарушава
неприкосновеността на жилището, съзнавал е, че жилището е чуждо за него, но
въпреки това влязъл в жилището и то нощем, използвайки сила и ловкост, с
намерение да осъществи престъпление против личността. Умисълът му се
извежда от признанията му в с.з. и в
хода на досъдебното производство.
От обективна страна подсъдимият Б. е осъществил
състава на престъплението по чл.152 ал.1 т.2 пр.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, тъй
като на 09.02.2014г. в с.М., обл.Р., направил опит да се съвъкупи с лице от
женски пол – Н.И.Б., принуждавайки я за това със сила – притискал я за ръцете,
устата и шията, като деянието останало недовършено по независещи от волята му
причини.
Подсъдимия
Б. е извършил деянието, тъй като в
посоченото по-горе време и място, предприел действия за осъществяване на
полов акт /съвъкупяване/ с пострадалата Б., против нейната воля, като за
сломяване на съпротивата й използвал физическа сила- легнал върху
св.Б. и с тялото си притискал ръцете й, покрил лицето й с покривка, притискал устата и шията й.
Поради
независещи от волята му причини, а именно съпротивата на св.Б. през цялото
време докато подсъдимият се опитвал да осъществи насилственият акт с нея,
деянието останало недовършено във фазата на опита.
От субективна страна подс.Б. е осъществил
престъплението при пряк умисъл, с ясното съзнание за противоправността на
деянието си и произтичащите от него последици. Същият съзнавал, че св.Б. няма
воля и желание за осъществяване на полов акт с него, което демонстрирала с
действията си по оказване на съпротива спрямо подсъдимия, съзнавал е
упражнената от него принуда спрямо пострадалата, но въпреки това, следвайки
поставената си цел, той направил опит да се съвъкупи с нея. Умисълът му се
доказва и от признанията му в с.з. и в хода на досъдебното производство. Извършил
е деянието след употреба на алкохол, в състояние на обикновено алкохолно
опиване, което не му е попречило да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
При
индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи на подс.Б. за
престъпление по чл.170 ал.2 вр.ал.1 пр.1 и пр.4 от НК съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, сравнително младата му
възраст-29години, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство,
състоящо се в подробните му обяснения и изразеното съжаление за стореното в
с.з. и в хода на досъдебното производство, липсата на други противоправни
прояви. Отегчаващи отговорността обстоятелства – целта на деянието- да
осъществи полов акт с по-възрастна от него жена, против волята й, употребеният
алкохол, наличието на две квалифициращи обстоятелства. Не са налице предпоставките за прилагане на чл.55 от НК, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, тъй по делото не се установи
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или такива,
които да са изключителни по своята същност, което да налага определяне на
наказанието под предвидения законов минимум. Съдът счита, че наказанието следва
да бъде определено при условията на чл.54 и чл.36 от НК при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и да бъде в размер на 2гЛС. Съдът съобрази императивната разпоредба на чл.373
ал.2 от НПК, съгласно която в случаите по чл.372 ал.4 от НПК съдът, ако
постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от
Наказателния кодекс, като намалява така определеното наказание с една трета,
при което Б. следва да изтърпи 1,4г ЛС.
При
индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи на подс.Б. за
извършеното от него престъпление по чл. 152 ал.1 т.2 пр.1 вр. чл.18 ал.1 от НК,
съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно
минало, сравнително млада възраст-29години, оказаното съдействие в хода на
досъдебното производство, състоящо се в подробните му обяснения и изразеното
съжаление за стореното както в с.з., така и още по време на досъдебното производство,
липсата на други противоправни прояви, обстоятелството, че деянието останало
във фазата на опита. Отегчаващи отговорността обстоятелства – възрастта на
пострадалата-на 81години, познаването на обстановката в дома й и състоянието й
на глухота, причинената лека телесна повреда на Б., вследствие на активната и
съпротива спрямо Б., времето и мястото на извършване на деянието-нощем в
жилището на пострадалата, употребеният алкохол. Не са налице предпоставките за прилагане на чл.55 от НК, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, тъй по делото не се установи
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или такива,
които да са изключителни по своята същност, което да налага определяне на
наказанието под предвидения законов минимум. Не са налице предпоставките за прилагане на чл.55 от НК и съобразно разпоредбата на чл.58
б.”а” от НК, която предвижда възможност за определяне на наказанието под
най-ниския предел и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, каквито действително в случая липсват. Правилото е, че при опит
деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, но при
обсъждане на въпроса за приложение на чл. 58, б. "а" НК съдът е
длъжен извън недовършеността на престъплението да съобрази и обстоятелствата по
чл. 18, ал. 2 НК. В настоящия случай съдът имайки предвид времето и мястото, при които е
извършено деянието, използваното познанство между подсъдимия и пострадалата,
степента на осъществяване и причините, поради които престъплението е останало
недовършено, намери, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.
58,б."а" НК. Съдът счита, че наказанието следва
да бъде определено при условията на чл.54 и чл.36 от НК при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, и да бъде в размер на 4,6години.
Съдът съобрази императивната разпоредба
на чл.373 ал.2 от НПК, съгласно която в случаите по чл.372 ал.4 от НПК съдът,
ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а
от Наказателния кодекс, като намалява така определеното наказание с една трета,
при което Б. следва да изтърпи 3г. ЛС.
Налице
са предпоставките на чл.23 ал.1 от НК за групиране на наказанията за двете
престъпления, извършени в условията на реална съвкупност, като се определи едно
общо наказание-най-тежкото от тях, а именно 3години лишаване от свобода.
Формално
са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на така
определеното общо най-тежко наказание, тъй като определеното наказание е до три
години лишаване от свобода и подсъдимият към момента на деянието е неосъждан.
Съдът намира, освен това, че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК-както на специалната, така и на генералната превенция, биха се постигнали и
без наказанието да бъде изтърпяно ефективно. Това е така, тъй като се
установява по делото, че се касае за млад човек, със средно образование, който
макар и трудово неангажиран, не е имал други противообществени прояви. Касае се
за инцидентна проява в неговия живот, чиято запретеност от закона същият е
осъзнал непосредствено след извършването й, съдействал е за разкриване на
обективната истина и искрено се е разкаял от извършването й. Вярно е, че е
налице висока степен на обществена опасност на деянието, тъй като е извършено спрямо
жена на 80години, самотно живееща, но следва да се отчетат и особеностите на
конкретния случай-степента на осъществяване на намерението и причините, поради
които деянието е останало недовършено- след нанесен удар на подсъдимия в
слабините, Б. пуснал пострадалата и напуснал дома й. С оглед на конкретната
обществената опасност на деянието и
дееца, съдът счита, че следва да бъде даден шанс на подсъдимия да преосмисли
извършеното и да поправи занапред своето поведение. Като подходящ изпитателен
срок съдът определи ПЕТ ГОДИНИ, през който период същият следва да се въздържа
от извършване на други противоправни
прояви под угрозата от ефективно изтърпяване на наказанието.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Б. са направените по делото
разноски- в размер на 578.10 лв в полза на държавата -
разноски на досъдебното производство.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/