№ 2494
гр. София, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Десислава Зисова
Мая Михайлова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509244 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от Й. М. СТ. – длъжник по изп.д. №3477 по описа за 2022г. на
ЧСИ М.Б. срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 25.07.2022г., с което ЧСИ
отказал да намали приетите по делото разноски за такси и юрисконсултско възнаграждение,
след направено от длъжника възражение в този смисъл.
Жалбоподателят поддържа, че приетото възнаграждение за юрисконсулт в размер на
150 лв. е прекомерно, предвид извършените от юрисконсулта действия по делото, както и
предвид размера на дълга от 202,34 лв. На следващо място оспорва по размер начислените
по делото прости такси, както и твърди, че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е
незаконосъобразно определена.
Взискателят оспорва жалбата.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. По същество, въззивният съд намира следното:
1. Възраженията на жалбоподателя касателно размера на начислените прости такси са
неоснователни. От самото съдържание на жалбата, както и от доказателствата по
делото се установява, че не се оспорва дължимостта на самите такси по т.1, 2, 5 и 9 от
ТТРЗЧСИ, а техния размер, който надвишава нормативно определения с 20% /вместо
90лв. ЧСИ е приел размер от 108 лв./. Установява се от мотивите на ЧСИ, че разликата
се дължи на начисления върху стойността на таксите ДДС. На основание чл. 12, ал. 1
от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6
и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на
изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка,
извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда
друго. Тъй като извършваните от ЧСИ доставки на услуги, във връзка с които се
събират определените в тарифата такси не попадат в т.нар. "освободени доставки и
1
придобивания”, те са облагаеми доставки на услуга по смисъла на ЗДДС. Предвид
това, когато доставчикът - съответният ЧСИ - е регистрирано по ЗДДС лице, за него
възниква задължение за начисляване на ДДС. ЧСИ М.Б. е регистрирано по ЗДДС лице,
което се установява от приложените доказателства, поради което правилно и в
съответствие със задълженията си по закон е начислил ДДС върху данъчната основа –
фиксираната сума, представляваща нормативно поределения размер на съответната
такса - възнаграждение за дейността на ЧСИ.
2. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на приетите по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение са основателни. Единственото процесуално действие,
извършено от юрисконсулта, е да подаде молба за образуване на изпълнителното
производство, в която са посочени изпълнителни способи. Други действия по
процесуално представителство, защита и съдействие по делото няма данни да са
извършвани. Mаксималният размер на юрисконсултското възнаграждение не може да
надвишава посочения в чл.27 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съгласно който за представителство в изпълнително производство възнаграждението е
от 50 до 150 лв. Прилагайки по аналогия нормата на чл.78, ал.8 от ГПК и като
съобрази обема на реално извършените действия по представителство на взискателя в
производството, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
намалено до сумата от 50 лв.
3. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на определената такса по
чл.26 от Тарифата, също са основателни. При изчислението на дължимата такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане, от което същата се определя, не се
включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство
на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално
– т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите
такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за
адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното
производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно
чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в
„паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата.
Ето защо, таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист,
която възлиза на 202,34 лв., сумата от 5лв. – държавна такса, платена за издаване на
изпълнителен лист и присъединените публични задължения в размер на 50 лв. Изчислена по
реда на т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса възлиза на сума в размер на 30,87 лв. с
включен ДДС.
Искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в производство по спор относно
разноските в изпълнителното производство не следва да се присъждат. Това е така, защото
предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни,
отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпорждане на ЧСИ М. Б. от 25.07.2022г. по изп. дело №3477/2022г., в
частта му, с която отказал да намали приетите по делото разноски за пропорционална такса
и юрисконсултско възнаграждение, след направено от длъжника възражение в този смисъл,
като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение
- сумата от 50 лв.
ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 30,87 лв. с ДДС.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3