Р Е Ш Е Н И Е
№
100
гр.
Велико Търново, 05.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на седемнадесети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 56/2021 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. с чл. 37в, ал.
13 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ)
във вр. с § 19, ал. 1
от ПЗР на АПК.
Образувано е по
жалба на „Б. *** против Мълчалив отказ на Министъра на земеделието, храните и
горите да издаде заповед на осн. чл. 37в, ал.
13 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. за определяне на масиви за
ползване на земеделски земи в землищата на с. Паскалевец и Дъскот, община
Павликени.
Съдът е констатирал,
че срещу същия акт на същия ответник е постъпила още една жалба – от „Деметра
ИИ“ ООД, с. Дъскот, общ. Павликени, по която е било образувано друго дело (АД
63/2021 г. по описа на АСВТ), което съдът с Определение № 53 от 18.02.2021 г. е
прекратил и присъединил към настоящето, поради идентичния предмет на делата.
Така производството
по настоящето дело включва жалбите от двете дружества - „Б. *** и „Деметра ИИ“
ООД, с. Дъскот, общ. Павликени, и двете представлявани от *** И.М., против
Мълчалив отказ на Министъра на земеделието, храните и горите да издаде заповеди
на осн. чл. 37в, ал.
13 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. за определяне на масиви за
ползване на земеделски земи в землищата на с. Паскалевец и Дъскот, община
Павликени.
С жалбите до съда
мълчаливият отказ на министъра се оспорва като незаконосъобразен с твърдението,
че цялата процедура по чл. 37в от ЗСПЗЗ се е развила извън сроковете,
предвидени в закона, като Комисията по чл. 37в от ЗСПЗЗ и Областна дирекция
„Земеделие“ – Велико Търново (ОДЗ) без всякакво основание и доказателства са
позовава на течаща процедура за одобряване на ПУП – ПП за бъдещото трасе на АМ
„Хемус“, като твърди, че то засяга част от имотите в землищата на селата с.
Паскалевец и Дъскот и отказва да одобри и разпредели служебно масиви, в които
счита, че са включват такива земеделски земи. В тази връзка твърди, че след
като незаконосъобразно Комисията не е одобрила първоначално представените първи
Споразумения от 29.09.2020 г. и е върнала същите на ползвателите, то е следвало
Директора на ОДЗ да издаде заповед за служебно разпределение на ползването на
имотите до 10.10.2020 г. и след като такава заповед няма, след тази дата министърът
е дължал издаването на собствена, замесваща първата, заповед. В съдебно
заседание жалбоподателите и *** М. поддържат жалбите си. Предвид новопредставените
по делото доказателства, издадени след завеждането му - Заповеди от директора на
ОДЗ за служебно разпределение, поради липса на съгласие между всички ползватели
по също новопредставени Споразумения от 19.01.2021 г. (в които вече са
изключени земите, засегнати от строителството на АМ „Хемус“) считат, че самите
споразумения не са били подписани от останалите участници доброволно, а самите
заповеди са новонастъпили факти, които не трябва да се съобразяват по делото.
Претендират разноски.
Ответникът –
Министърът на земеделието, храните и горите, не взема становище по делото и не
изпраща представител. В отговор на жалбите по делото е изпратено писмено становище
от Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ м МЗХГ (която не е страна по
делото), в което по същество се оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се,
че първоначално постигнатите споразумения от 30.08.2020 г. имат за предмет
земеделски земи, които са включени в обхвана на проектиране на трасето на АМ „Хемус“,
за което е налице напреднала фаза на одобряване – проектът за ПУП – ПП е приет
на 12.01.2021 г. от НЕСУТРП и предстои в месечен срок одобряване от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, поради което е било невъзможно
одобряването им от ОДЗ. Сочи, че на 19.01.2021 г. ползвателите са представили
нови споразумения, изключващи земите, засегнати от строителството на АМ, които обаче
не са били подписани от жалбоподателя „Б. И“ ООД, а са подписано с особено
мнение от втория жалбоподател, поради което се е пристъпило към издаване на
заповеди от директора на ОДЗ за служебно разпределение на имотите. В тази
връзка са представени две такива заповед – от 26.02.2021 г. за землищата в процесните
две села Дъскот и Паскалевец, които се сочат като процесуални пречки за произнасяне
на министъра на земеделието, храните и горите и налагат извод за
неоснователност на жалбите против мълчаливия отказ на последния да издаде
актове по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Фактите по делото не
са спорни. Специфичното в казуса е обстоятелството, че част от фактите и
доказателствата за тях са настъпили след завеждане на делото.
Безспорно е, че жалбоподателите
„Б. И“ ООД и „Деметра ИИ“ ООД са регистрирани като земеделски производител,
които извършва селскостопанска дейност в землището на с. Дъскот и Паскалевец,
община Павликени и за стопанската 2020/2021 г. същите са депозирали на 29.09.2020
г. проекти за доброволни споразумения по чл. 37в, ал. 2
ЗСПЗЗ за землището на с. Дъскот и с. Паскалевец, подписани от всички
собственици/ползватели.
С Протокол от
19.10.2020 г. Комисията по чл. 37в, ал.
1 от ЗСПЗЗ е върнала така предложените споразумения с мотива, че в тях
са включени имоти, които са предмет на проектиране с ПУП – ПП за АМ „Хемус“ в
района, което проектиране е в напреднала фаза на одобряване на ПУП и изключва
възможността с имотите – предмет на проектирането да се извършват разпореждания
или разпределение на ползването, а и изобщо да се ползват по предназначение
през текущата стопанска година. В уверение на горното е представена проектната документация
за АМ „Хемус“ и продължително разменяна кореспонденция с МРРБ за етапа на
проектирането и възможността засегнатите от проектирането земеделски парцели да
се използват, респективно – да са предмет на доброволни споразумения по чл.
37в, ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ.
В тази връзка не е спорно,
че със Заповед № РД-02-15-95/25.04.2020 г., зам.-министъра на регионалното
развитие и благоустройство е разрешил на Агенция „Пътна инфраструктура“
изработване на Подробен устройствен план - парцеларен план (ПУП – ПП) за обект
АМ „Хемус", участък от км. 189+344 от идейния проект на за обект „АМ
„Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичането
с път III-303) до км 222+000 от идейния проект на НКСИП
(след пресичането с път 1-5), в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш,
община Павликени, област Велико Търново, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, община
Велико Търново, област Велико Търново, с. Куцина, с. Стефан Стамболово и с.
Полски Сеновец, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново, с. Поликраище,
община Горна Оряховица, област Велико Търново.
Служебната проверка
на съда на сайта на МРРБ в Публичния регистър по чл. 3, ал. 4 от ЗУТ на
издадените актове за одобряване на устройствени планове и на техните изменения
през 2021 г. констатира, че със Заповед № РД-02-15-20 от 08.02.2021 г. на министъра, този ПУП - ПП за обект АМ „Хемус в процесния
участък, вкл. и землищата на селата Дъскот и Паскалевец е одобрен (заповедта е
обнародвана в ДВ бр. 13/16.02.2021 г., като този факт е новонастъпил, но
очевидно отчетен за по-нататъшния ход на процедурата).
Съдът намира така,
защото не е спорно, че междувременно на 19.01.2021 г. са били изготвени и
представени за одобрение нови споразумения от земеделските производители от
района, вкл. жалбоподателите, в които вече не фигурират имотите – предмет на проектиране
на трасето на АМ „Хемус“ в района. Не е спорно, че тези споразумения не са
подписани от „Б. И“ ООД, а са подписани с особено мнение от втория жалбоподател
- „Деметра ИИ“ ООД. В съдебно заседание управителят на „Б. И“ ООД твърди, че
причина за неподписването бил принудителния начин, по който било наложено
съдържанието и обхвата на споразуменията и по-конкретно факта, че те изключвали
земите – предмет на проектиране за целите на строителството на АМ „Хемус“ в
района, за което не е имало формално основание (или поне до 16.02.2021 г.,
когато ПУП – ПП за процесната част от АМ „Хемус“ е одобрен наистина).
Предвид липсата на
постигнато съгласие между всички участници собствениците и/или ползвателите на земеделските
масиви в района е престъпено към служебни разпределения на масивите за ползване
на земеделските земи в землищата на с.
Дъскот и с. Паскалевец, община Павликени, като от Директора на ОДЗ – Велико
Търново са издадени Заповед № ПО-09-13/26.02.2021 г. за одобряване на
служебното разпределение с вх. № 21/10.02.2021 г. в ОСЗ – Павликени за землището
на с. Дъскот и съответно аналогична заповед - Заповед № ПО-09-14/26.02.2021 г.
за одобряване на служебното разпределение с вх. № 22/10.02.2021 г. в ОСЗ – Павликени
за землището на с. Паскалевец.
Нито се твърди тези
заповеди да са били оспорени, а в съдебно заседание се и потвърждава от
жалбоподателите, че те са им известни, но не са обжалвани.
Междувременно, още
през декември 2020 г. двамата жалбоподатели по настоящето дело са поискали от
Министъра на земеделието, храните и горите да издаде заповеди по чл. 37в, ал.
13 от ЗСПЗЗ - съответно „Б. И“ ООД е отправил такова искане на 18.12.2020 г.,
получено от ответника на 23.12.2020 г., а „Деметра ИИ“ ООД на 21.12.2020 г., получено
в МЗХГ на 22.12.2020 г. (Въпреки че вторият е подписал макар и с особено мнение
после през януари 2021 г. и споразуменията за разпределението на земите на
19.01.2021 г.).
Не е спорно, че министърът
не е издал такива заповеди и не се произнесъл с изричен отказ по исканията на
жалбоподателите. Недоволни от така формирания според земеделските стопани мълчалив
отказ на министъра да издаде исканите от тях заповеди, са оспорили същия пред
настоящия съд с жалби от 03.02.2021 г. и 05.02.2021 г., които са предмета на това
дело.
В хода на делото
като доказателства са събрани всички материали от преписките по чл. 37в от
ЗСПЗЗ от ОСЗ – Павликени и ОДЗ – Велико Търново, както и представените от
страните допълнително книжа в подкрепа на твърденията им.
Въз основа на така
приетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбите са
процесуално допустими като подадени в законовия срок по чл. 149, ал.
2 от АПК, от надлежно легитимирани страна, имаща правен интерес от
оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
Разгледани по същество,
жалбите са неоснователни.
В разпоредбата на чл. 37в от ЗСПЗЗ
законодателно е уреден въпроса със създаването и разпределението на масивите за
ползване на земеделските земи между собствениците и/или ползвателите, като е
направено разграничение в начина на процедиране в зависимост от това, дали е
или не е постигнато споразумение. Целта на производството е да бъдат регулирани
обществените отношения в областта на ползването на обработваемите земеделски
земи. Тази цел се преследва всяка стопанска година, която съгласно § 2, т. 3 от
Закона за арендата в земеделието започва от 1 октомври на
съответната година и приключва на 1 октомври следващата година.
Затова и сроковете
по чл. 37в от ЗСПЗЗ
са съобразени със стопанската година. Така срокът за сключване на споразумение
между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи е 30 август,
съставянето на проект за разпределение на ползването на земите по масиви,
когато не е постигнато споразумение е 15 септември, издаването на заповедта за
разпределение на ползването по масиви е до 1 октомври (ал. 4), а нейното
обявяване е до 10 октомври (ал. 5). Така предвидените срокове не са самоцел.
Целта на всички тях е до започването на стопанската година да приключи
административното производство по разпределение ползването на обработваемите
земеделски земи.
Именно в съответствие
с тази цел чл. 37в, ал.
12 от ЗСПЗЗ предвижда, че ако Директорът на ОДЗ не издаде заповедта
по чл. 37в, ал.
4 от ЗСПЗЗ, то всяко заинтересовано лице може да иска издаването й
от Министъра на земеделието, храните и горите, който следва да стори това в
едномесечен срок от поискването.
По настоящето дело обаче
не е спорно, че тези срокове не са били спазвани както от земеделските стопани
(които са депозирали първите си споразумения на 29.09.2020 (тоест месец след
изтичането на срока затова, а вторите – на 19.01.2021 г. ), така и от земеделските
служби – Комисията по чл. 37в, ОДЗ, а и министъра. Факт е обаче, че макар и със
закъснение, понастоящем (а и преди приключване на съдебното дирене) процедурите
са приключили, като са издадени заповеди от директора на ОДЗ за служебно разпределение
на масивите за ползване на земеделски земи в землищата на с. Паскалевец и
Дъскот, община Павликени за стопанската 2020 – 2021 г..
При това положение,
съдът счита, че не е налице хипотезата на чл. 37в, ал.
13 от ЗСПЗЗ - заповедта да бъде издадена от Министъра на земеделието
и храните или оправомощено от него лице. Това е така, защото по делото безспорно
се установява, че заповеди за служебното разпределение на масивите вече са
издадени от Директора на ОДЗ. Вярно е, че те са издадени извън законовите срокове
за това, след образуване на настоящето дело, но при наличието на тези заповеди
съдът няма възможност да не зачете правното им действие в настоящето
производство, доколкото не се твърди и доказва, че те са оспорени надлежно от
която и да е от страните по тях. След като понастоящем заповеди за
разпределение на масиви са издадени от директора на ОДЗ и те не са оспорени,
съдът е лишен от възможност на удовлетвори жалбите на двете дружества против
мълчаливия отказ на министъра, доколкото никоя отмяна на мълчалив отказ не е себедостатъчна,
а задължително налага връщане на искането като преписка за произнасяне било на ответника,
било на друг компетентен орган за издаване на търсения акт. В случая няма как съдът
да разпореди на министъра тепърва да издаде заповед по чл. 37, ал. 13 от ЗСПЗЗ,
доколкото след 26.02.2021 г. е налице формална правна пречка за това –
издадените и неоспорени от страните Заповед № ПО-09-13/26.02.2021 г. за
одобряване на служебното разпределение с вх. № 21/10.02.2021 г. в ОСЗ – Павликени
за землището на с. Дъскот и съответно аналогичната заповед - Заповед №
ПО-09-14/26.02.2021 г. за одобряване на служебното разпределение с вх. №
22/10.02.2021 г. в ОСЗ – Павликени за землището на с. Паскалевец, и двете
издадени от Директора на ОДЗ.
Дали тези заповеди са
издаде в срок, правилно ли изключват определени земеделски парцели с мотива, че
са предмет на одобрения ПУП - ПП за обект АМ „Хемус“, участък от км. 189+344 от
идейния проект на за обект „АМ „Хемус", участък от км 189+344 от идейния
проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) до
км 222+000 от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път 1-5), в землищата
на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец не е предмет на настоящето
производство, което не може да провери чрез косвен контрол законосъобразността
на заповедите за одобряване на служебно разпределение (друг е въпросът, че жалбоподателите
и не твърдят да ги оспорват изобщо).
Тези заповеди на
директора на ОДЗ – Велико Търново, като стабилни административни актове, трябва
да бъдат зачетени от съда, но и от ответника, доколкото същите са процесуални
пречки за произнасяне страна на последния с акт по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ
след издаването им (доколкото са снабдени с предварително изпълнение от закона).
В случая се касае не за съответствие на отказа на министъра да издаде заповед
по ал. 13 с материалния закон, а за спазването на процедурата за това, която
преценка на съда не е ограничена времево към датата на оспорването (за разлика от
материалната законосъобразност – вж. чл. 142, ал. 1 от АПК). Съгласно чл. 142,
ал. 2 от същата норма установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
След като по настоящето дело в хода на настоящето дело се твърдят нови факти и
се представят доказателства за тях – стабилни административни актове на
директора на ОДЗ за служебното разпределение на масивите, същите следва да
бъдат отчетени. При зачитането на тези заповеди съдът намира, че министърът на земеделието,
храните и горите не дължи и не може да издаде акт по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ и
мълчаливият му отказ и по двете искания на всеки от жалбоподателите е законосъобразен.
Да се приеме обратното би довело до хипотеза, при която в правния мир ще се
стигне до наличието на два акта за всяко от землищата, издадени от два различни
органа – от директора на ОДЗ (вече издадени) и новите заповеди на министъра,
които уреждат един и същи въпрос (възможно и по различен начин), което е
недопустимо.
По тези причини
съдът намира, че жалбите са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят
с всички последици от това, в това число и досежно разноските, които ще останат
за страните както са направени.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд -Велико Търново, Четвърти състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на „Б. *** и „Деметра ИИ“ ООД, с.
Дъскот, общ. Павликени против Мълчалив отказ на Министъра на земеделието,
храните и горите да издаде заповеди на осн. чл. 37в, ал.
13 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. за определяне на масиви за
ползване на земеделски земи в землищата на с. Паскалевец и Дъскот, община
Павликени.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: