№ 197
гр. Кърджали, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140100105 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1,
т.1 от ГПК.
Ищецът Р. Д. Б., твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
от ГПК против ответника „Т.-К.“ ООД гр.Кърджали е издадена Заповед
№385/06.10.2021г. по ч.гр.д.№ 1345/2021г. по описа на РС-Кърджали, по
силата на която е разпоредено длъжникът да заплати сума в размер на 24
587.85 лева, представляваща неплатени трудови възнаграждения за периода
от м.08.2020г. до м.07.2021г. включително, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.09.2021г. - датата на постъпване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането. Сочи, че
вземането произтича от Договор за възлагане на управление от 23.01.2018г.,
сключен с ответното дружество „Т.-К.“ ООД- гр.Кърджали, по силата на
който ищецът е бил управител за процесния период. Предвид изложеното и
подадено възражение от длъжника в срок, сочи че е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли да бъде постановено съдебно решение, с
което да бъде признато за установено спрямо ответника “Т. К“ООД
съществуването на вземане на Р. Д. Б. за сума в размер на общо 24587.85 лв.-
главница, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода
от месец август 2020г. вкл. до месец юли 2021г. вкл., възникнали на
основание договор за възлагане на управление на „Т. К“ ООД от 23.01.2018г.
или, поотделно както следва: за месец август 2020г.- неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 2002.27 лв., дължимо до 31.08.2020г., за месец
септември 2020г.- неизплатено трудово възнаграждение в размер на 1985.52
лв., дължимо до 30.09.2020г., за месец октомври 2020г.-неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 1886.24лв., дължимо до 31.10.2020г., за месец
ноември 2020г.-неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2068.27лв.,
дължимо до 30.11.2020г., за месец декември 2020г.- неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 2068.27 лв., дължимо до 31.12.2020г., за месец
януари 2021г.- неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2068.27 лв.,
1
дължимо до 31.01.2021г., за месец февруари2021г.-неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 2068.27 лв., дължимо до 28.02.2021г., за месец
март 2021 г.-неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2110.86 лв.,
дължимо до 31.03.2021 г., за месец април 2021 г.-неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 2082.47лв., дължимо до 30.04.2021г., за месец
май 2021г.- неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2082.47 лв.,
дължимо до 31.05.2021г., за месец юни 2021 г.-неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 2082.47 лв. дължимо до 30.06.2021г. и за месец
юли 2021 г.-неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2082.47 лв.,
дължимо до 31.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.09.2021 г.- датата на постъпване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена
заповед №385/06.10.2021г. на PC Кърджали за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 1345/21г.
по описа на същия съд. Претендира направените разноски в заповедното и
исковото производство.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявеният
иск. Сочи, че ответното дружество не дължи на ищеца претендираната сума
на посоченото основание. Излага подробни съображения за това, че
възнаграждението, което се дължи по договор за управление не е трудово
възнаграждение по смисъла на КТ. Твърди, че с исковата молба се въвежда
ново основание за претендиране на исковата сума, различна от посочената в
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по реда чл.410 от
ГПК. По подробно изложени съображения, моли иска да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в
съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 1345/2021 г. по описа на
РС-Кърджали, че е издадена заповед за изпълнение № 385 от 06.10.2021 г. по
чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено „Т.- К“ ООД, ЕИК ********* да
заплати на кредитора Р. Д. Б., ЕГН **********, сумата от 24 587.85 лв.
/двадесет и четири хиляди петстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и
пет ст./ главница - представляваща неизплатени трудови възнаграждения за
периода от месец август 2020г. вкл. до месец юли 2021 г. вкл. или, поотделно
както следва: за месец август 2020г.-неизплатено трудово възнаграждение в
размер на 2002.27 лв., дължимо до 31.08.2020г., за месец септември 2020г.-
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 1985.52 лв., дължимо до
30.09.2020г., за месец октомври 2020г.-неизплатено трудово възнаграждение
в размер на 1886.24лв., дължимо до 31 10.2020г., за месец ноември 2020г.-
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2068.27лв., дължимо до
30.11.2020г., за месец декември 2020г.- неизплатено трудово възнаграждение
в размер на 2068.27 лв., дължимо до 31.12.2020г., за месец януари 2021г.-
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2068.27 лв., дължимо до
31.01.2021 г., за месец февруари 2021г.-неизплатено трудово възнаграждение
в размер на 2068.27 лв., дължимо до 28.02.2021г., за месец март 2021 г.-
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2110.86 лв., дължимо до
31.03.2021г., за месец април 2021 г.-неизплатено трудово възнаграждение в
размер на 2082.47лв., дължимо до 30.04.2021г., за месец май 2021г.-
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2082.47 лв., дължимо до
2
31.05.2021 г., за месец юни 2021 г.-неизплатено трудово възнаграждение в
размер на 2082.47 лв. дължимо до 30.06.2021г. и за месец юли, 2021г.-
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2082.47 лв., дължимо до
31.07.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
21.09.2021г.- дата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане, както и разноски за внесена държавна такса в
размер на 492 лв. /четиристотин деветдесет и два лв./ и адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. /хиляда лева/. В заповедта за изпълнение
е посочено, че вземането съставлява неизплатени трудови възнаграждения на
заявителя, в качеството му на управител за периода от месец август 2020г.
вкл. до месец юли 2021 г. вкл., възникнали на основание договор за възлагане
на управление на „Т.-К.„ ООД от 23.01.2018г..
Установява се, че срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение в срок от длъжника, като на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск по реда на 415, ал.1, т.1 от ГПК, поради което за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
По делото е представен и приет като доказателство договор за
управление, сключен между Р. Д. Б. и „Т.-К.“ООД от 23.01.2018г., от
съдържанието на който се установява, че на ищеца е възложено да управлява
ответното дружество при договорено месечно възнаграждение в размер на 3
минимални заплати за страната -1530 лв.
По делото е прието заключение на ССЕ, съгласно което за
претендирания период на ищеца са начислени брутни възнаграждения в общ
размер на 30 741,02 лв. по договор от 23.01.2018г. за управление на „Т. К“
ООД срещу възнаграждение. Вещото лице посочва, че претендираната от
ищеца сума в размер на 24 587,85 лв. представлява общият нетен размер на
възнаграждението за периода от м. август 2020г. до м. юли 2021г., като
същата е осчетоводена по надлежния ред от ответника и не е изплатена на
Р.Б. в качеството му на управител. Вещото лице дава заключение, че
дължимите осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване са
начислени върху брутния размер на възнаграждението, като размерът на
данъка е 10 % от облагаемият доход (брутно възнаграждение , намалено с
удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за
сметка на ответника, и с данъчно облекчение по решение на ТЕЛК). Вещото
лице посочва, че общо начислените и внесени суми за сметка на изпълнителя
и възложителя по договор за управление и контрол са в размер на 12 184,52
лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено. По делото са приети като доказателства счетоводни
ведомости по месеци, справка-извлечение за неизплатени възнаграждения и
др., които кореспондират с приетото заключение на вещото лице по ССЕ.
По делото е разпитан като свидетел Г.Т.. От показанията на свидетеля
се установява, че същия е съдружник в „Т. К“ ООД от 2017г., като наследник
след кончината на баща му. Свидетеля заявява, че познава Р. Д. Б. от 2010г.,
който в периода 2020-2021г. е бил управител на „ Т. К“ООД. Свидетеля сочи,
че Р. Д. Б. е бил един успешен управител за периода, в който е изпълнявал
тези функции, като отблизо е следял за воденето на счетоводство, на
3
деловодство, организирал е отчетно-изборни събрания, както и подаването на
необходимите документи в Търговския регистър. Счидетеля сочи, че по всяко
едно време, когато служителите са имали нужда, са намирали управителя на
работното му място.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Безспорно се установява, че между ищеца и ответника е сключен
договор за управление от дата 23.01.2018 г. Основният спорен между
страните въпрос е относно характера на правоотношението, съществувало
между тях през процесния период, а именно дали се касае до граждански или
трудов договор. Основната разлика между трудовите и гражданските
правоотношения е в това, че при трудовите се дължи престиране на работна
сила в рамките на определено работно време, място на работа, при спазване
на трудова дисциплина и подчиненост между работодателя и работника. При
гражданските правоотношения се дължи престиране на определен резултат,
като изпълнителят сам определя и организира трудовата си дейност с оглед
постигането му. Във всички случаи следва да се има предвид, че характерът
на договора се определя не от наименованието му, а от неговото съдържание
и правата и задълженията на страните по него.
Трудовият договор се сключва в писмена форма като условие за
действителността му. Това изискване в случая е спазено със сключения между
страните договор от дата 23.01.2018 г., поради което основният въпрос е
покрива ли той признаците на трудов договор.
Предмет на този договор е управлението на дружеството възложител,
като е дължимо не предоставянето на работна сила от ищеца с конкретно
съдържание на задълженията, а постигането на определен резултат - успешно
развитие на дейността на дружеството.Правоотношението, което се създава
между управителя и управляваното от него ООД, възниква от избора на
управителя; това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се
регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията
между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на
управлението, който съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ следва да е
писмен. Този договор е мандатен – договор за поръчка и съществена негова
характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което
управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по
смисъла на КТ. Тъй като основните правомощия на управителя да управлява и
представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му,
в договора за възлагане на управлението неговите права само се
конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му,
начина на плащането му, размера и начина на ползването на отпуски,
различни обезщетения и пр., но без това да превръща създаденото мандатно
правоотношение в трудово, дори когато договорът е озаглавен „трудов”. В
последния случай, независимо от това как страните са озаглавили договора и
независимо дали той е сключен преди или след влизането в сила на правната
норма на чл. 141, ал. 7 (нова – ДВ, бр. 58/2003 г.) от ТЗ, този договор,
уреждащ отношенията между управителя и ООД, не е трудов договор, а е
договор за поръчка (мандат). Именно с оглед вида и характера на
4
правоотношението между управителя и управляваното от него ООД и с оглед
правната природа на договора за възлагане на управлението между тях,
възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение
по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без
значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви
отчисления и удръжки са правени по него. В този смисъл и Решение № 306 от
25.06.2012 г. по гр. дело № 1387/2011 г., по описа на ВКС, 4 ГО.
От събраните по делото доказателства, в това число и приетата ССЕ
безспорно се установява, че на ищеца не са заплатени претендираните
възнаграждения по договор за възлагане на управление от 23.01.2018 г.
Предвид изложеното и доколкото основанието от което произтича вземането
на ищеца както в заповедното производство, така и в исковото е едно и също-
по договор за управление, следва да се признае за установено съществуването
на вземането на ищеца спрямо ответника в претендирания размер, за което е
издадена заповед за изпълнение № 385 от 06.10.2021 г. по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1345/2021 г. по описа на РС-Кърджали.
Настоящия състав приема, че неправилно използваната от ищеца
терминология "трудово" възнаграждение, вместо правилната такава
"възнаграждение" по договор за управление не следва да рефлектира върху
основателността на иска, като в случая следва да се съобрази основанието от
което произтича вземането. Предвид безспорната установеност на
претендираното вземане по основание и размер, предявени иск следва да се
уважи изцяло. В горния смисъл е и константната практика на ВКС, (решение
№ 932/10.08.2009 г. по гр. дело № 1877/2006 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,
решение от 2002 г. по гр. дело № 2186/2001 г. на V-то гр. отд. на ВКС,
решение от 2002 г. по гр. дело № 1049/2001 г. на V-то гр. отд. на ВКС,
решение от 2001 г. по гр. дело № 281/2001 г. на V-то гр. отд. на ВКС).
По разноските
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото
производство съдебни разноски в общ размер на 2042 лв., от които държавна
такса в размер на 492 лв., депозит за ССЕ – 250 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 1300 лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди
ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски,
присъдени със Заповед за изпълнение №385/06.07.2021г. по ч.гр.д№
1345/2021г. по описа на РС-Кърджали.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Т.- К“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали,
общ.Кърджали, **************, представлявано от управителя В.Д.Йо., че
дължи на Р. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: *************,
дейставащ чрез пълномощник: адв. М. Н. Ч. от АК-Кърджали сумата от 24
587.85 лв. /двадесет и четири хиляди петстотин осемдесет и седем лева и
осемдесет и пет ст./ главница - представляваща неизплатени
възнаграждения за периода от месец август 2020г. вкл. до месец юли 2021 г.
вкл. по договор за възлагане на управление от 23.01.2018 г., или, поотделно
както следва: за месец август 2020г.-неизплатено възнаграждение в размер на
2002.27 лв., дължимо до 31.08.2020г., за месец септември 2020г.- неизплатено
възнаграждение в размер на 1985.52 лв., дължимо до 30.09.2020г., за месец
октомври 2020г.-неизплатено възнаграждение в размер на 1886.24лв.,
дължимо до 31 10.2020г., за месец ноември 2020г.-неизплатено
възнаграждение в размер на 2068.27лв., дължимо до 30.11.2020г., за месец
декември 2020г.- неизплатено възнаграждение в размер на 2068.27 лв.,
дължимо до 31.12.2020г., за месец януари 2021г.-неизплатено възнаграждение
в размер на 2068.27 лв., дължимо до 31.01.2021 г., за месец февруари 2021г.-
неизплатено възнаграждение в размер на 2068.27 лв., дължимо до
28.02.2021г., за месец март 2021 г.-неизплатено възнаграждение в размер на
2110.86 лв., дължимо до 31.03.2021г., за месец април 2021 г.-неизплатено
възнаграждение в размер на 2082.47лв., дължимо до 30.04.2021г., за месец
май 2021г.- неизплатено възнаграждение в размер на 2082.47 лв., дължимо до
31.05.2021 г., за месец юни 2021 г.-неизплатено възнаграждение в размер на
2082.47 лв. дължимо до 30.06.2021г. и за месец юли 2021г.-неизплатено
възнаграждение в размер на 2082.47 лв., дължимо до 31.07.2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 21.09.2021г.- дата на постъпване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Т.- К“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Кърджали, общ.Кърджали, **************, представлявано
от управителя В.Д.Йо., да заплати на Р. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ************* сума в общ размер на 2042 лв., направени разноски по
настоящото производство, както и направените в заповедното
производство разноски в общ размер 1492 лв., от които 492 лв. за държавна
такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд-Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6