Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-В с-в, в публичното заседание на тринадесети
февруари през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 3796 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 13.10.2018
г., поправено с решение от 01.02.2019 г. СРС, 46 с-в, по гр.д.№ 4416/16 г. е
осъдил З. „Л.и.“ АД да заплати на Л.К.Д. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./
сумата от 2 000 лв.-обезщетение за причинени неимуществени вреди /телесни
увреждания и произтичащите от тях болки и страдания/ в резултат на
пътно-транспортно произшествие от 25.01.2015 г. на АМ „Тракия“, причинено
виновно от водач на л.а. с рег.№ Х ******със законната лихва от 25.01.2015 г.
до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлил иска за разликата до
пълния предявен размер от 15 000 лв., като неоснователен.
Срещу решението от 13.10.2018 г. е постъпила въззивна жалба от ищеца- Л.К.Д.
в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 2 000 лв. до
7 000 лв. с оплаквания, че в тази част решението е неправилно и
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.Въззивникът
излага твърдения, че по делото са доказани всички елементи от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите
спрямо увреденото лице, респ. на неговия застраховател.Изразява становище, че
определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е недостатъчен
за репариране на претърпените вреди и не съответства на принципа за
справедливост.Твърди, че съдът правилно е приел, че не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от негова страна, но неправилно е преценил размера на
получените от него телесни увреждания, тъй като се касае за мозъчно сътресение,
контузия на меките тъкани на главата челно и тилно, като получените болки и
страдания са продължили около един месец, имал е нарушения в съня, бил е
стресиран от случилото се.Не е съобразена и икономическата и обществена конюнктура
към настъпване на процесното ПТП и към настоящия момент и увеличаване на
лимитите на минималната застрахователна сума на застрахователите по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Моли съда
да отмени решението в обжалваната част и да уважи иска за неимуществени вреди
за сумата от 7 000 лв.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- З. „Л.и.“ АД оспорва същата.Поддържа
становище, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано,
постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон с оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства.Твърди, че
първоинстанционният съд е спазил принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и се е
съобразил с практиката на ВКС.Твърди, че по делото е установено, че характерът
на уврежданията е травматичен и се касае за временно разстройство на здравето
неопасно за живота, ищецът не се е нуждаел от специално лечение, болките са
били с нисък интензитет за не повече от две седмици.Твърди, че не е провеждано
лечение или рехабилитация, и че релевантните за определяне на обезщетението
обстоятелства са специфични и са обусловени от конкретните и обективно
съществуващи обстоятелства като начин на извършване, характер на увреждането,
произтеклите от последното конкретни физически и психологически последици за
увредения при условията на доказаност на фактите, които са преценени от съда
при формиране на мотивите на решението.Излага твърдения, че определеният размер
на обезщетението от 2 000 лв. е справедлив, и че ищецът не е доказал да е
претърпял вреди в по-висок размер.Моли съда да потвърди решението в обжалваната
от ответника част.Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.Ищeцът- Л.К.Д. твърди, че на 25.01.2015 г. на АМ
„Тракия“, в района на 4-ти километър около 09,00 ч. е настъпило ПТП между
управлявания от него л.а. „Ауди А4“ с рег.№ ******и л.а. „Мерцедес Е320“ с
рег.№ *******, управляван от Ч.Т.Л..Твърди, че водачът на л.а. „Мерцедес“ е
нарушил правилата за движение по пътищата, като е удари движещия се пред него
л.а. „Ауди А4“ с рег.№ ******АХ.Ищецът твърди, че е постъпил по спешност в
УМБАЛ „Света Анна“ АД-София с диагноза: мозъчно сътресение; контузия на меките
тъкани на главата челно и окципитално.Твърди, че вследствие на ПТП е изпаднал в
безсъзнание и е загубил контрол над автомобила, което по своя медико-биологичен
характер се характеризира като временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.Водачът на л.а. „Мерцедес Е320“ с рег.№ *******-Ч.Т.Л. попада в кръга
лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № 22114003174402/26.12.2014 г. със срок на валидност
от 27.12.2014 г. до 26.12.2015 г., издадена от З. „Л.и.“ АД.Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
15 000 лв.-обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, непосредствена последица от настъпилото на 25.01.2015 г.
произшествие със законната лихва от датата на събитието-25.01.2015 г. до
окончателното й изплащане.
Видно
от
представения констативен протокол № 490 г. на СДВР, отдел „Пътна полиция“, съставен след посещение на
място, на 25.01.2015 г. около 9,00 ч. в гр.София на АМ „Тракия“ в района на
4-ти километър е настъпило ПТП между МПС марка „Мерцедес“, модел Е 320 ЦДИ с
рег.№ *******, собственост на Ч.К.Х.и управляван от Т.Л.Ч.и МПС марка „Ауди“
модел А4 Авант с рег.№ ******АХ, собственост на Л.К.Д. и управляван от него,
като водачът на л.а. „Мерцедес“ се е движел по АМ „Тракия“ от гр.Пловдив към
гр.София и в района на 4-ти киломерът е реализирал ПТП с попътно движещия се
пред него автомолил „Ауди“.
С
постановление от 12.10.2015 г. СРП е прекратила наказателното производство по
ДП № 11043/2015 г. по описа на РУ на СРТП-ОДП-СДВР, пр. пр. № 2186/15 г. по
описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.3,
пр.4 вр. чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК за това, че на
25.01.2015 г. около 09,00 ч. в гр.София, по АМ „Тракия“ при управлението на МПС
марка „Мерцедес Е 320“ с рег.№ Х ******в нарушение на ЗДвП е реализирал ПТП и
по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице.
Първоинстанционният
съд е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към 25.01.2015 г. гражданската отговорност на
водача на л.а. с рег. № Х ******е била застрахована в З. „Л.и.“ АД по полица №
12114003174402/26.12.2014 г.
От
заключенията на приетите по делото основна и допълнителна авто-технически
експертизи на вещото лице Х.С.е установено, че причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача на л.а. „Мерцедес Е 320“ с рег.№ *******, тъй като е
следвало да се движи на такова разстояние от движещото се пред него превозно
средство-л.а. „Ауди“, че да може да избегне удар в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.Вследствие на удара л.а. „Ауди“ е продължил
зигзагообразно движението си в платното на магистралата и се е установил в
аварийната лента след около един километър, а л.а. „Мерцедес“ се е завъртял
надясно, приплъзнал е странично, като е напуснал пътното платно и с лявата си
част се е ударил странично в крайпътно дърво.Вероятната скорост на л.а.
„Мерцедес“ е била около 130 км/ч, а на л.а. „Ауди“-около 100 км/ч.От извършени
проверки в сервизи за възстановяване на тежко ударени МПС вещото лице е
установило, че при автомобили, ударени отзад, коланите не се
задействат.Инерционните датчици на коланите сработват при челен или страничен
удар, но при удар отзад не.При такъв удар тялото на водача се измества назад и
е защитено от облегалката и подглавника, след което се премества напред.Тялото
контактува с колана при последващото движение напред, но не създава инерционен
момент на датчика за задействане на пиропатрона на колана и същият да сработи.В
конкретният случай коланът не е сработил,
тъй като инерционният момент е отзад.
От
заключението на медицинската експертиза на вещото лице Василка Нанкова е
установено, че в резултат на процесното ПТП
ищецът е получил мозъчно сътресение, контузия на меките тъкани на
главата челно и тилно.По делото няма данни за загуба на съзнание в степен на
кома.Мозъчното сътресение без загуба на съзнание е реализирало временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.Проведеното лечение в болница е
постелен режим, вливания на водно-солеви разтвори, аналгетици.За дома му е
предписано аналгетици при нужда.Няма данни за настъпили усложнения след
травмата.Възстановителният период е около един месец, към настоящият момент
ищецът би следвало да е напълно възстановен.Травмата в челната област може да
бъде получена при удар във волана, а травмата в тилната област може да се
получи при отмятане на главата назад при камшичен удар и удар в облегалката на
седалката.Ищецът е изписан в стабилизирано соматично и неврологично състояние
без данни за неврологичен дефицит.
Видно
от представената епикриза № 74 на УМБАЛ „Света Анна“-гр.София Л.Д. е постъпил в
болницата на 25.01.2015 г. и е изписан на 27.01.2015 г., като е отрекъл да е
губил съзнание при инцидента.
Разпитаната
по делото свидетелка М.Н.твърди, че живее на семейни начала с ищеца.На
25.01.2015 г. тя, ищецът и синът им са пътували за София.Малко преди да влязат
в града е чула силен удар, колата е започнала да се движи без посока, Л. е бил
в безсъзнание отпуснат напред на волана.Тя е хванала волана, колата се е носела
„ту към мантинелата, ту към другото платно“ и след около километър е
спряла.Твърди, че ищецът си е бил ударил главата и е имал огромна цицина отпред
и до спирането на колата не е реагирал.Ищецът е престоял в болница три дни, имал
е сътресение на мозъка, бил е неадекватен, чувствал се е много зле, имал е
болка в гърдите, в главата, в дясното рамо, направили са му скенер, дадени са
му лекарства.Ищецът е бил неработоспособен около месец и не е излизал от
вкъщи.Най-тежко е било първата седмица, той не е могъл да се обслужва, след
което положението се е подобрило, има нарушения в съня и до момента, става през
нощта, стресиран е.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.За да са налице предпоставките за
уважаване на иска, е необходимо наличието на правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност” между деликвента и ответника, и предпоставките на
чл.45 ЗЗД-противоправно виновно поведение на застрахования, вреди и причинна
връзка между тях и поведението на деликвента.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност” и е определил обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 2 000,00 лв., като е
счел за недоказано възражението на ответника за съпричиняване.
Страните не спорят относно наличието на предпоставките на
чл.226, ал.1 КЗ /отм./.Спорен е въпросът за размера на дължимото обезщетение,
както и относно наличието на съпричиняване от страна на ищеца.
Настоящият съдебен състав счита, че при съвкупната преценка на всички релевантни критерии справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, затруднения в ежедневното
обслужване, смущения в съня и преживян стрес с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
възлиза 2 000 лв.При определяне размера на обезщетението съдът съобрази характера
и тежестта на уврежданията, които са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота за срок от един месец, ищецът не е губил съзнание, престоял е в болница два дни,
налице е пълно възстановяване без наличие на усложнения.Въззивникът, чиято е
доказателствената тежест не е доказал, че ищецът е бил без предпазен колан, и
че това е допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат.Следва да се
добави, че от приетата и неоспорена от страните допълнителна авто-техническа
експертиза е установено, че при
установения механизъм на процесното ПТП предпазният колан не е сработил.
Неоснователни са
оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд не е съобразил
икономическата конюнктура и повишението на лимитите на застрахователната
сума на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“.Определяните
от съда обезщетения следва да бъдат съобразени с действително претърпените
неимуществени вреди по критериите на 52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя.При
прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне
на справедливо обезщетение за неимуществени вреди лимитите на застраховане нямат
самостоятелно значение, те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на
конкретните икономически условия към правно релевантния момент, имащи значение
за формиране на критерия за справедливост.Обемът на законовоустановеното застрахователно покритие
по ЗЗГОА не е предвиден за едно увреждане, а установява лимита на отговорността
на застрахователя спрямо неограничен брой застрахователни събития
през периода за неустановен брой пострадали / Р №
95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г., I ТО на ВКС; Опр. № 99/08.03.2019 г., т.д. № 2152/18 г., I ТО на ВКС/.Присъждането на по-висок
размер би довело до несъразмерност на обезщетението с оглед установените
увреждания и до неоснователно обогатяване на ищеца.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100 лв.-юрисконсутско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 13.10.2018 г., поправено с решение от 01.02.2019 г. на СРС, 46
с-в, по гр.д.№ 4416/16 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Л.К.Д. с
ЕГН ********** с адрес: *** и със съдебен адрес:*** да заплати на З. „Л.и.“ АД
с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление:*** Д на основание чл.78,
ал.3 и 8 ГПК сумата 100 лв. /сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.