Р Е Ш Е Н И Е
№
град София,…. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в съдебно заседание на ………април през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ СВЕТЛОЗАР Д.
като разгледа докладвано от
председателя ч. гр. д. № 3139/20 г. по
описа на СГС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
две жалби, подадени от Г.Х.Д.. Първата срещу разпореждане от 19.02.2020 г., с
което е отказано изменение на определените разноски за адвокатско
възнаграждение и такси по изпълнително дело № 20208390400019 по описа на ЧСИ И.М.-К.с
рег. № 839. Втората жалба е подадена срещу разпореждане от 18.02.2020 г.,
постановено по същото дело, с което се отказва спиране на изпълнителното
производство на основание чл. 454, ал.1 от ГПК(лист 19 от изпълнителното дело).
Жалбоподателят излага, че ЧСИ не му е изпратила покана за доброволно
изпълнение преди да предприеми принудително такова, поради което намира, че
извършените изпълнителни действия по изпълнителното дело са неправилни и следва
да бъдат отменени. Излага подробно становище в подкрепа на твърденията си. Освен
това оспорва размера на определеното по изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение за взискателя в размер на 200 лв., както и на начислените
обикновени такси, включително и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ. С втората жалба излага, че неоснователно ЧСИ е отказала да спре
изпълнителното дело като е приела, че тази разпоредба касае продажбата на вещи,
а не изпълнение, предприето чрез налагане на запори. В тази връзка моли съда да
отмени отказа за спиране и да спре изпълнителното производство на основание чл.
454 от ГПК. Не претендира разноски за настоящето производство.
В законоустановения срок взискателят по изпълнителното дело Нели
Георгиева Давидова оспорва жалбите като неоснователни и представя становище в
подкрепа на твърдението си. Претендира разноски за настоящето производство.
С мотивите си ЧСИ намира подадените жалби за неоснователни. Излага, че
поканата за доброволно изпълнение е връчена редовно, че адвокатското
възнаграждение по делото е определено в минималния размер, установен от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, поради което
не подлежи на намаляване, както и че начислените такси и разноски са в
размерът, определен от ТТР към ЗЧСИ. На следващо място посочва, че искането за
спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 454, ал.1 от ГПК е
неоснователно, тъй като настоящия случай не касае визираната в тази разпоредба
хипотеза.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
след като обсъди доводите на страните и становището на ЧСИ и обсъди събраните
по делото доказателства намира следното:
Жалбите са допустими, подадени са от лице, което
има правен интерес, в законоустановения срок и срещу актове, които подлежат на
обжалване по реда на чл. 435 от ГПК. По съществото обаче съдът ги намира за
неоснователни, поради следните съображения:
Видно
от представените писмени доказателства изпълнително дело № 20208390400019 по
описа на ЧСИ И.М.-К.с рег. № 839 е образувано по молба на взискателя Н.Д., ЕГН **********,
подадена чрез упълномощен адвокат. С
молбата е направено искане да се предприемат изпълнителни действия, съставляващи
налагане на запор на налични банкови сметки и пенсията на
длъжника(жалбоподателя).
Молбата
е придружена с изпълнителен лист от 20.12.2019 г., по силата на който
жалбоподателя (длъжник) е осъден да заплати на взискателя сумата от 500 лв.
разноски по водено дела и с договор за правна защита и съдействие, от който е
видно, че договореното и заплатено от взискателя възнаграждение на
представляващия го адвокат е размер на
200 лв.
Покана
за доброволно изпълнение е била връчена лично на жалбоподателя на 13.02.2020 г.
като същият е направил искане пред ЧСИ да намали размера на начисленото по
делото адвокатско възнаграждение в полза на взискателя и определените такси по
изпълнителното дело. С разпореждане от 19.02.2020 г., връчено на длъжника на
26.02.2020 г. ЧСИ е отказал да удовлетвори молбата.
Едновременно
с поканата за доброволно изпълнение ЧСИ е наложил запор върху вземането за
пенсия на длъжника.
С
молба от 17.02.2020 г. длъжникът е поискал спиране на изпълнителното дело на
основание чл. 454 от ГПК поради плащане на 20% от дълга. С разпореждане от
18.02.2020 г. ЧСИ е оставил без уважение молбата като неоснователна.
От
представения препис от изпълнителното дело се установява, че по него е
изготвена и връчена покана за доброволно изпълнение(20 лв.), наложен е запор (
15 лв.), връчено е съобщение до НАП( 20 лв.), изготвени и връчени са 3 бр.
съобщения за страните и третото задължено лице при приключване на дело ( 60
лв.), извършена е справка в регистъра на НОИ (1 лв.).
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По първата жалба срещу разпореждане от 19.02.2020
г., с което е отказано изменение на определените разноски за адвокатско възнаграждение
и такси по изпълнително дело № 20208390400019 по описа на ЧСИ Ирина
Кирезиева с рег. № 839:
Според чл. 10, т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за процесуално
представителство за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200 лв. В
настоящия случай претендираното от взискателя и определено от ЧСИ адвокатско
възнаграждение е в размер именно на 200 лв., предвид което същото не подлежи на
преценка за прекомерност и съответно не може да бъде намалено като такова, нито
от ЧСИ, нито от съда.
От представените писмени
доказателства е видно, че по делото са извършени редица действия от страна на
ЧСИ, за което съобразно ТТР към ЗЧСИ се дължи съответна обикновена такса: за
образуване на делото – 20 лв., за изготвяне и връчване на покана за доброволно
изпълнение – 20 лв., за налагане на запор – 15 лв., за изготвяне и връчване на
уведомление до НОИ – 20 лв., за изготвяне на 3 бр. съобщения – 66 лв., като
върху всяка от сумите се дължи допълнително и ДДС. Освен това длъжникът следва
да заплати и сумата от 1,50 лв. разноски за банков превод, 1 лв. такса за
проверка в регистър на НОИ и 1,85 лв. куриерска услуга.
Предвид изложеното съдът намира,
че определените от ЧСИ обикновени такси по реда на ТТР към ЗЧСИ са начислени
правилно и не подлежат на изменение(намаляване ) от съда.
Съобразно правилото на т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ длъжникът дължи и пропорционална такса върху сумата, предмет на
вземането, която в случая правилно е изчислена от ЧСИ в размер на 70 лв.
С оглед приетото горе първата
жалба се явява неоснователна. В тази връзка следва да се има предвид, че
връчването на поканата за доброволно изпълнение не подлежи на проверка за
законосъобразност като самостоятелно действие на ЧСИ, но за пълнота съдът
намира, че тя е редовно връчена лично на жалбоподателя на 13.02.2020 г.
Досежно втората подадена жалба
срещу разпореждане от 18.02.2020 г. за отказ да се спре изпълнителното
производство на основание чл. 454, ал.1 от ГПК съдът намира същата за
неоснователна поради следното:
ЧСИ има правомощие да спре
изпълнителното производство само в конкретно посочени в закона случай. Такъв
случай се предвижда в нормата на чл. 454 от ГПК, но тази хипотеза е неприложима
в конкретното изпълнително дело, в което принудителното изпълнение се
осъществява чрез наложен запор върху парични средства.
По претендираните разноски за
настоящето производство от страна на взискателя, съдът намира следното:
Искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение, поради
спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект
на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи
за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не
е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му,
поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл.
81 ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният способ за защита на
страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред- чрез
предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите,
причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
В този смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр.
д. № 3926/2017 г. и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018
г. и двете на IV г. о. на ВКС
Воден от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.02.2020 г., с което е отказано
изменение на определените разноски за адвокатско възнаграждение и такси по
изпълнително дело № 20208390400019 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.02.2020
г., с което е постановен отказ да се спре изпълнителното дело № 20208390400019
по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 на
основание чл. 454, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.