№ 158
гр. С.З., 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на шести декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20215500901069 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 52, ал. 1
от ЗЗД и чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 16.12.2017 г., около 09:05 часа, по път 11-57, км.2
(между гр. С.З. и с. М.), в южната пътна лента, в посока изток - към с. М., по
влажно асфалтово покритие, се движил л.а. „Ф.Т.К.“, с peг. № СТ **** ВМ,
управляван от водача Д.А.Д. - син на ищцата П. СТ. Д.. В автомобила
пътували и П.Т. Д., с ЕГН: ********** (съпруга на водача), и А.Д.Д., с ЕГН:
********** (син на водача). В близост до Н. към Т.У. - С.З. в лентата на
движение на л.а. „Ф.Т.К.“, движейки се в противоположната посока, навлязъл
л.а. „Ф.П.“, с peг. № СТ **** ВВ, с водач Н. Г. В., с ЕГН: **********, с
прикачено към автомобила туристическо ремарке, с peг. № СТ **** ЕХ, с
товар две заклани прасета. Двамата водачи на МПС задействали аварийно
спирачните системи на автомобилите си, но въпреки това се стигнало до
челен удар в лентата за движение на л.а. „Ф.Т.К.“. В резултат на настъпилото
ПТП били нанесени телесни увреждания на пътниците и в двете МПС, като
водачът на л.а. „Ф.Т.К.“ - Д.А.Д., починал.
Сочи се, че от приложената справка за родствени връзки с № УРИ 349р-
8823/22.04.2019г., изготвена от ОДМВР - С.З. за нуждите на ДП №1228-ЗМ-
329/2017г. по описа на ОД на МВР - С.З., е видно, че ищцата П. СТ. Д. е майка
1
на починалия Д.А.Д..
Изложено е, че от съставения във връзка с инцидента Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и от представената справка в
електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за л.а.
„Ф.П.“, с peг. № СТ **** ВВ, управляван от виновния водач Н. Г. В., е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“ АД по
застрахователна полица № BG/30/117002470949, валидна от 13.09.2017 г. до
12.09.2018 г. Посочено е, че от Констативния протокол за ПТП с пострадали
лица и от Протокол за извършено химическо лабораторно изследване
(химическа експертиза) №506 от 18.12.2017г., изготвен по ДП №1228-ЗМ-
329/2017г. по описа на ОД на МВР - С.З., се установява също така, че
водачите на двете МПС, участвали в процесното ПТП, са били тествани за
употреба на алкохол, като пробите им са били отрицателни.
За станалото ПТП са образувани пр.пр. № 3326/2017 г. по описа на ОП -
С.З. и ДП №1228-ЗМ-329/2017 г. по описа на ОД на МВР - С.З.. За
извършеното деяние виновният водач Н. Г. В. е предаден на съд, като е
образувано НОХД № 268/2020 г. по описа на ОС - С.З.. С Присъда № 260004
от 24.09.2020 г., постановена по НОХД №268/2020г. по описа на ОС - С.З.
(към момента обжалвана и не влязла в законна сила), подсъдимият Н.В. е
признат за виновен в това, че на 16.12.2017г., около 09:00 часа, в района на
км.2+000 на второкласен републикански път П-57 С.З.-Р.-Н., в област С.З.,
при управление в посока изток-запад на МПС - л.а. „Ф.П.“, с pen № СТ ****
ВВ, с прикачено към него товарно ремарке, с pen № СТ **** ЕХ, нарушил
правилата за движение предвидени в Закона за движение по пътищата, а
именно: чл.21, ал.2, вр, с ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
стойността на скоростта в km/h, когато същата е сигнализирана с пътен знак“,
тъй като Н. Г. В., като водач на МПС - л.а. „Ф.П.“, с pen № СТ **** ВВ, с
прикачено към него товарно ремарке, с pen № СТ **** ЕХ, е управлявал
превозното средство с превишена скорост от 96 km/h, като при избиране
скоростта на движение, като водач на пътно превозно средство е нарушил
въведена забрана да превишава стойността на скоростта от 60 km/h, въведена
с поставен пътен знак „В26“ - „Забранено е движението със скорост по-висока
2
от означената“; чл.42, ал.1 от ЗДвП - „Водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен: т.2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да
го принуждава да намаля скоростта или да изменя посоката на движение“;
чл.42, ал.2 от ЗДвП - „Водач, който изпреварва, е длъжен: т.2. когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея; т.З. да се убеди, че като се движи с безопасна скорост,
може да извърши изпреварването за кратко време“; чл.43 от ЗДвП -
„Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош, е забранено: т.4. при използване на пътна лента за
насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента“, като с деянието си по
непредпазливост причинил смъртта на Д.А.Д., с ЕГН: **********, както и
средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК на три лица: на П.Т.
Д. - родена на 29.08.1975г., изразяваща се в: „Счупване на лява лъчева кост на
типично място“, което е причинило трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; на А.Д.Д. - роден на
24.03.1995г„ изразяваща се в: „Счупване на бедрена кост на левия долен
крайник“, което е причинило трайно затруднение в движението на долния ляв
крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, и на В.Т.К. - роден на 28.07.1973г.,
изразяваща се в: „Счупване на долния край на лъчевата кост на дясната
предмишница“, причинило трайно затрудняване на движението на десния
горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание
чл.343, ал.4, вр. с ал.3, предл.2, б. „б“, предл.1, вр. с чл.343, ал.1, б. „б“,
предл.2 и б. „в“, вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, вр. с чл.21, ал.2, вр. с ал.1 и
вр. с чл.42, ал.1, т.2, ал.2, т.2 и т.3, чл.43, т.4 от ЗДвП, вр. с чл.54 и вр. с
чл.58а, ал.1 от НК на подсъдимия Н.В. е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три години. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението
на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г, вр. с
чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Н.В. е лишен и от
правото да управлява МПС за срок от пет години, считано от влизане на
присъдата в сила.
3
Сочи се, че от изготвената в хода на досъдебното производство
Съдебно-медицинска експертиза на труп №327/2017г. е видно, че при
извършените оглед и аутопсия на трупа на Д.А.Д. са установени: Гръдна
травма - кръвонасядания и охлузвания на гръдния кош, счупвания на
гръдната кост и на ребрата двустранно, разкъсване на сърцето, контузия на
десния бял дроб, 2 500 мл кръв в лявата плеврална кухина. Малокръвие на
трупа и вътрешните органи. Счупване на двата глезенни израстъка на лявата
подбедрица с изкълчване на лявата глезенна става.
Кръвонасядане на носа, Кръвонасядане и охлузване на брадичката.
Кръвонасядания на дясната предмишница, китка и ръка. Кръвонасядания и
охлузвания на двете колене. Отбелязано е, че експертът е категоричен, че
причина за смъртта на Д.А.Д. е гръдна травма, при която в резултат на
разкъсване на сърцето е последвала остра кръвозагуба. Заключавал още, че
описаните по-горе травматични увреждания са от действието на твърди тъпи
предмети и отговарят да са получени при ПТП, в което починалият е бил
водач на лек автомобил, претърпял челен сблъсък с друг лек автомобил.
Наведени са твърдения, че ищцата и починалият й син са били
изключително близки и двамата са били много привързани един към друг.
Сочи се, че скръбта на П.Д. е неизмерима и й причинява неимоверни
страдания. Ищцата много трудно преживява загубата на един от най-близките
си хора. Налице е най-тежката житейска ситуация за един родител - да
надживее детето си. Преди трагичния инцидент, ищцата е живеела в едно
домакинство със сина си Д.Д.. Двамата всекидневно си общували, заедно
споделяли всички радостни и тежки моменти в семейството, помагали си
взаимно. Ищцата разчитала изключително много на подкрепата и на грижите
на своя син Д.Д.. Връзката между ищцата и нейния син била изключително
силна и внезапната смърт на последния се е отразила изключително
негативно на психиката на ищцата П.Д.. Твърди се, че същата е претърпяла и
търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт,
страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. Сочи се, че това
е нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено
семейство. Поради посочените причини се сочи, че е напълно разбираемо, че
ищцата все още страда от загубата на своя син Д.Д., като тази загуба е
нарушила обичайният й начин на живот.
4
Предвид изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищцата е отправила
до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на 26.01.2018г.,
получено на 29.01.2018г. (видно От Известие за доставяне № ИД PS 6000
016NI5 4). По молбата на ищцата е образувана Щета №0801-000213/2018-06
от 29.01.2018г. Посочено е, че след проведена между страните
кореспонденция ответното дружество е изискало представяне на
допълнителни документи, като тези, с които е разполагала ищцата са
изпратени на ответника. Въпреки това, с писмо с изх. №1917 от 22.05.2020г.
застрахователят е отказал да изплати на ищцата застрахователно обезщетение
за претърпените от нея вреди.
Тъй като ищцата не е получавала каквото и да било обезщетение във
връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от делинквента, е
заявено, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с
който претендира да й бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди,
което адекватно да репарира реално причинените й болки и страдания,
вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, против ответното застрахователно
дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от
застрахования.
Заявено е, че от изложеното безспорно се установява, че вследствие на
противоправното си поведение, водачът Н. Г. В. е причинил на ищцата вреда -
изгубила е много близък човек - своя син. Инцидентът е белязал завинаги
живота на ищцата, лишавайки я от обичта, грижите, уважението, подкрепата
и помощта на нейния син Д.А.Д..
Твърди се, че е безспорно претендираните от ищцата неимуществени
вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна
връзка с процесното ПТП от 16.12.2017г., като са изложени аргументи
съгласно чл.52 от ЗЗД.
Изложено е, че претендираното обезщетение за репариране на
причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило
на 16.12.2017г., при което е починал нейният син Д.А.Д., е справедливо, като
се имат предвид преживените от нея болки и страдания от внезапната и
нелепа загуба на толкова близък за нея човек, който е отгледала, възпитала и
5
оформила като личност и на когото е можела да разчита винаги и за всичко.
Отбелязано е, че претендираният размер на обезщетението е справедлив и с
оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси, поради което счита,
че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. Взето е становище, че на
основание чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да
заплати и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице - 29.01.2018г., до
окончателното изплащане на сумата.
Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД да заплати на П. СТ. Д. в качеството на
майка на починалия Д.А.Д., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. К., общ. К., сумата
от 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
16.12.2017г., при което е починал Д.А.Д. - син на ищцата, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 29.01.2018г. - датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се сторените съдебни и деловодни разноски, както и
възнаграждението за един адвокат.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът ЗАД
,,Д.Б.Ж.З.‘‘ АД гр. С. оспорва предявения иск с правно основание чл. 432 от
КЗ (отм.) като неоснователен и недоказан и моли съда да постанови съдебно
решение, с което да го отхвърли изцяло. Моли също така да бъде отхвърлен и
акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и
недоказаност на главния иск. В случай, че съдът намери иска за основателен,
моли да бъде намален размера на обезщетението, тъй като претендираното с
исковата молба счита за прекомерно завишено и не съответстващо, от една
страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния
период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието
„справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и
степента на причинените от процесното ПТП неимуществени вреди, респ. на
интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата
и от трета страна, с оглед приноса на починалия за настъпване на
6
вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в непоставяне на
обезопасителен колан, шофиране с несъобразена скорост.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. „Ф.П.” с
pen № СТ **** ВВ по силата на Застрахователна полица №
BG/30/117002470949/17.08.2016n, сключена със „ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД.
Оспорва следните обстоятелства:
На първо място твърди, че за да възникне отговорността на „ЗАД
Д.Б.Ж.З.” АД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки от
фактическия състав на отговорността: - валиден застрахователен договор; -
застрахователно събитие; - противоправно поведение; - вреда; - причинна
връзка между вредите и противоправното поведение и - вина. В конкретния
случай, счита, че водачът Н. Г. В. не е нарушил императивните разпоредби на
Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане,
съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадена
искова молба. Посочва, че от представения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 16.12.2017 г. не се установява по категоричен начин, че
вина за ПТП има Н.В., като водач на л.а. „Ф.П.” с per. № СТ **** ВВ. В
обстоятелствата относно ПТП било записано, че има образувано ДП и
причините за ПТП не са изяснени. Въз основа на това липсвал основният
елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно
поведение. Счита, че не са налице всички елементи на фактическия състав на
отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира
отговорността на същият за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на ищцата и предявените срещу ЗАД Д.Б.Ж.З. АД
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В случай, че се установи, че вината за процесното ПТП е на водачът на
л.а. „Ф.П.” с per. № СТ **** ВВ Н.В., счита, че претендираният от ищцата
размер на обезщетения за претърпените неимуществени вреди е необосновано
прекомерно завишен, като се позовава на чл. 52 от ЗЗД.
На следващо място твърди и че исковете се явяват неоснователни и в
пълните предявени размери. Същите не били съобразени с реално понесените
7
от ищцата болки и страдания в резултат на причинената смърт на Д.А.Д. от
процесното ПТП и надвишавали значително справедливото и достатъчно да
компенсира вредите и обезщетение. Претендираните размери не били
съобразени и с приноса на починалия за настъпване на вредоносните
последици от процесното ПТП.
В този смисъл ответникът прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените
от ищцата болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия Д.Д., изразяващо се в пътуване
без поставен обезопасителен колан. Излага съображения, че неизползването
на предпазен колан е вид и форма на причиняването като елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързва и с
последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне на тежестта в
размера на дължимото обезщетение. Твърди, че има наличие на
съпричиняване и поради факта, че Д. е управлявал л.а. „Ф.Т.“ с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, като по този начин сам е допринесъл
за настъпването на ПТП.
Предвид на изложеното и при евентуална доказаност на исковите
претенции, счита, че определените от съда за справедливи обезщетения
следва да бъдат намалени значително заради наличието на принос от страна
на загиналия в изложените по-горе аспекти.
Ответникът твърди, че е напълно недоказано и необосновано
твърдението за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие
смъртта на нейния син. Същите твърдения били субективни възприятия и
подлежали на доказване, поради което съдът не следвало да ги кредитира като
абсолютна истина. Твърди, че двамата са живеели в отделни домакинства, в
отделни семейства и близката връзка между тях подлежи на доказване.
Твърди, че само наличието на кръвна връзка не може да бъде основание за
присъждане на обезщетение. В този смисъл се позовава на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва също така и претенцията по акцесорния иск за лихва, както и
размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се
претендират.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът взема
становище по направените от ответника възражения.
8
Относно възраженията във връзка с механизма на ПТП и наличието на
принос на загиналия Д.А.Д., моли съдът да има предвид, че описаният в
исковата молба механизъм на ПТП се базирал именно на изготвените в хода
на досъдебното производство автотехнически експертизи. Освен изложеното,
показателно за това, че с противоправните си действия единствено вина за
настъпването на процесното ПТП имал именно водачът на л.а. „Ф.П.“ - Н. Г.
В., била постановената присъда № 260004 от 24.09.2020г., по НОХД
№268/2020г. по описа на ОС - С.З..
Счита за безспорно, че за да се стигне до предаване на съд и
постановяване на осъдителна присъда срещу водача на л.а. „Ф.П.“, за
прокуратурата и съда са били налице достатъчно данни, че с извършените от
Н.В. не само противоправни, но и престъпни действия, същият е предизвикал
настъпването на процесното ПТП, при което е загинал и синът на ищцата.
Също така счита за неоснователно възражението на застрахователното
дружество за съпричиняване от страна на водачът на л.а. „Ф.Т.К.“ - Д.А.Д.,
тъй като се твърдяло, че към момента на ПТП е пътувал без поставен
обезопасителен колан. По досъдебното производство вече били събрани
безспорни доказателства, че пострадалият е пътувал с поставен
обезопасителен колан и това било установено от показанията на свидетелите
Велко Райчев Трифонов, очевидец на ПТП, св.П.Т. Д. и св.А.Д. и двамата
пътували в автомобила на пострадалия. С оглед на събраните по досъдебното
производство доказателства, освен това било установено, че ударът е челен
без спирачни следи, поради което счита, че е без значение в случая, дали
синът на ищцата е бил с или без поставен обезопасителен колан, тъй като при
процесното ПТП, с оглед на огромните сили, масата на автомобилите и
товара, действащи при настъпилия челен сблъсък между двете МПС, и
настъпилите сериозни деформации по тях, и в двата случая, той е щял да
получи същите по вид и интензитет травматични увреждания, които да
доведат и до същия краен резултат, а именно летален изход.
Относно възражението за движение на л.а. „Ф.“ с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, отново считам че това
обстоятелство не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
инцидента, тъй като основна причина за произшествието в случая
извършеното от страна на водача на л.а. „Ф.“ неправилно изпреварване и
9
забранено навлизане в насрещната пътна лента, без да се убеди, че няма да
създаде опасност за МПС, движещи се в лентата за насрещно движение.
Водача на л.а. „Ф.Т.К.“ се е движил в собствената си пътна лента и не е
установено да е извършил действия, които да са в причинно следствена
връзка с настъпилият вредоносен резултат.
Относно възражението за прекомерност на претенцията на ищцата,
моли съда да има предвид, че всяко увредено лице е в индивидуално
отношение с пострадалия, от което следва, че подлежи на индивидуална
преценка какви болки и страдания е понесла ищцата от загубата на своя син.
Счита, че претенцията отговаря на принципа за справедливост, закрепен в
чл.52 от ЗЗД, и съответства както на трайната съдебна практика по подобни
казуси, така и на социално икономическата обстановка в страната към датата
на ПТП, като излага подробни съображения в тази връзка. Посочва, че тези
обстоятелства ще бъдат установени от поисканите свидетелски показания.
Относно възраженията за предявения иск за лихви, моли съдът да има
предвид, че съгласно чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение
се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Текстът на чл.429, ал.3
от КЗ гласи, че лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Посочва, че от представените с исковата
молба доказателства е видно, че писмена застрахователна претенция е
предявена от увреденото лице пред „Застрахователно акционерно дружество
Д.Б.Ж.З.“ АД, като по нея е образувана Щета №0801- 000213/2018-06 от
29.01.2018г. На основание чл.429, ал.З от КЗ ищцата П.Д. претендирала
заплащането на лихва върху дължащото й се допълнително обезщетение
именно от датата, на която е уведомила застрахователя - 29.01.2018г., до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното смята, че всички възражения на
10
застрахователя са неоснователни и необосновани.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че
поддържа всички твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени
искания, направени с първоначалния отговор на исковата молба.
Поддържа възражението си за прекомерност на претендираното
обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки
и страдания.
Поддържа възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на починалия Д.Д..
Поддържа оспорването на твърдените претърпени неимуществени вреди
- физически и душевни травми.
Поддържа възражението си за началния момент, от който следва да тече
законната лихва. Счита, че в случай, че искът на ищцата бъде уважен, то
законната лихва върху главницата в хипотезата на чл. 497 от КЗ във връзка с
чл. 496 от КЗ, се дължи считано от 22.05.2020 г., когато застрахователят е
постановил окончателен отказ за изплащане на процесното обезщетение.
Моли съдът да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира
направените по делото разноски в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
В условията на евентуалност и в случай, че исковете се намерят за
основателни, то моли съдът да намали размера на евентуално присъденото
обезщетение, съобразно наведените от ответната страна фактически
твърдения и правни доводи, тъй като размерът на иска е прекомерно завишен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е безспорно е установено, че на 16.12.2017 г., около 09:05
часа, по път 11-57, км.2 (между гр. С.З. и с. М.), в южната пътна лента, в
посока изток - към с. М., по влажно асфалтово покритие, се движил л.а.
„Ф.Т.К.“, с peг. № СТ **** ВМ, управляван от водача Д.А.Д. - син на ищцата
П. СТ. Д.. В автомобила пътували и П.Т. Д., с ЕГН: ********** (съпруга на
водача), и А.Д.Д., с ЕГН: ********** (син на водача). В близост до Н. към
Т.У. - С.З. в лентата на движение на л.а. „Ф.Т.К.“, движейки се в
противоположната посока, навлязъл л.а. „Ф.П.“, с peг. № СТ **** ВВ, с водач
11
Н. Г. В., с ЕГН: **********, с прикачено към автомобила туристическо
ремарке, с peг. № СТ **** ЕХ, с товар две заклани прасета. Двамата водачи на
МПС задействали аварийно спирачните системи на автомобилите си, но
въпреки това се стигнало до челен удар в лентата за движение на л.а.
„Ф.Т.К.“. В резултат на настъпилото ПТП били нанесени телесни увреждания
на пътниците и в двете МПС, като водачът на л.а. „Ф.Т.К.“ - Д.А.Д., починал.
Не се спори също така, че към датата на ПТП – 16.12.2017 г., л.а.
„Ф.П.“, с peг. № СТ **** ВВ е бил с валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност” в „Застрахователно акционерно дружество
„Д.Б.Ж.З.“ АД по застрахователна полица № BG/30/117002470949, валидна от
13.09.2017 г. до 12.09.2018 г.
От приложената справка за родствени връзки с № УРИ 349р-
8823/22.04.2019г., изготвена от ОДМВР - С.З. за нуждите на ДП №1228-ЗМ-
329/2017 г. по описа на ОД на МВР - С.З. се установява,че ищцата П. СТ. Д. е
майка на починалия Д.А.Д..
На 25.01.2018 г. ищцата е отправила до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди. Същата е получена от ответника на 29.01.2018г. (видно
от Известие за доставяне № ИД PS 6000 016NI5 4). По тази претенция е
образувана Щета № 0801-000231/2018-06.
С писмо с изх. № 1917/22.05.2020 г. ответното дружество е уведомило
ищцата, че отхвърля претенцията и за изплащане на обезщетение.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и Протокол за
извършено химическо лабораторно изследване (химическа експертиза) №506
от 18.12.2017г., изготвен по ДП №1228-ЗМ-329/2017г. по описа на ОД на МВР
- С.З., се установява, че водачите на двете МПС, участвали в процесното
ПТП, са били тествани за употреба на алкохол, като пробите им са били
отрицателни.
За станалото ПТП е образувано ДП №1228-ЗМ-329/2017 г. по описа на
ОД на МВР - С.З..
Образувано е НОХД № 268/2020г. по описа на ОС - С.З.. С Присъда №
260004 от 24.09.2020 г., постановена по НОХД № 268/2020 г. по описа на ОС -
С.З. подсъдимият Н.В. е признат за виновен в това, че на 16.12.2017 г., около
12
09:00 часа, в района на км.2+000 на второкласен републикански път П-57
С.З.-Р.-Н., в област С.З., при управление в посока изток-запад на МПС - л.а.
„Ф.П.“, с peг. № СТ **** ВВ, с прикачено към него товарно ремарке, с peг. №
СТ **** ЕХ, нарушил правилата за движение предвидени в Закона за
движение по пътищата, а именно: чл.21, ал.2, вр, с ал.1 от ЗДвП - „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава стойността на скоростта в км/ч, когато същата е
сигнализирана с пътен знак“, тъй като Н. Г. В., като водач на МПС - л.а.
„Ф.П.“, с peг. № СТ **** ВВ, с прикачено към него товарно ремарке, с pen №
СТ **** ЕХ, е управлявал превозното средство с превишена скорост от 96
km/h, като при избиране скоростта на движение, като водач на пътно
превозно средство е нарушил въведена забрана да превишава стойността на
скоростта от 60 km/h, въведена с поставен пътен знак „В26“ - „Забранено е
движението със скорост по-висока от означената“; чл.42, ал.1 от ЗДвП -
„Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: т.2. след като е подал
сигнал, да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
пътно превозно средство, без да го принуждава да намаля скоростта или да
изменя посоката на движение“; чл.42, ал.2 от ЗДвП - „Водач, който
изпреварва, е длъжен: т.2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки
за превозните средства, движещи се по нея; т.З. да се убеди, че като се движи
с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време“; чл.43
от ЗДвП - „Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: т.4. при използване на пътна
лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента“, като с деянието си по
непредпазливост причинил смъртта на Д.А.Д., с ЕГН: **********, както и
средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК на три лица: на П.Т.
Д. - родена на 29.08.1975г., изразяваща се в: „Счупване на лява лъчева кост на
типично място“, което е причинило трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; на А.Д.Д. - роден на
24.03.1995г„ изразяваща се в: „Счупване на бедрена кост на левия долен
крайник“, което е причинило трайно затруднение в движението на долния ляв
крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, и на В.Т.К. - роден на 28.07.1973г.,
13
изразяваща се в: „Счупване на долния край на лъчевата кост на дясната
предмишница“, причинило трайно затрудняване на движението на десния
горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание
чл.343, ал.4, вр. с ал.3, предл.2, б. „б“, предл.1, вр. с чл.343, ал.1, б. „б“,
предл.2 и б. „в“, вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, вр. с чл.21, ал.2, вр. с ал.1 и
вр. с чл.42, ал.1, т.2, ал.2, т.2 и т.3, чл.43, т.4 от ЗДвП, вр. с чл.54 и вр. с
чл.58а, ал.1 от НК на подсъдимия Н.В. е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три години. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението
на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г, вр. с
чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Н.В. е лишен и от
правото да управлява МПС за срок от пет години, считано от влизане на
присъдата в сила.
С решение № 36/14.07.2021 г. по ВНОХД № 263/2021 г. по описа на
ПАС е потвърдена присъда № 260004 от 24.09.2020 г., постановена по НОХД
№ 268/2020 г. по описа на ОС - С.З..
От заключението на назначената по делото съдебно –психологическа
експертиза се установява, че при ищцата инцидента, свързан със загубата на
синът й Д.Д. при ПТП на 16.12.2017 г. е довел до негативни емоционални
преживявания в рамките на разстройство на адаптацията с повишено чувство
на тревожност, депресивитет и невротизация на личността, което състояние
се намира в причинна връзка с претърпяната тежка психотравма. При
направеното изследване се констатира наличието на посттравматична
стресова реакция с характерната за нея симптоматика при П. СТ. Д.,
изразяваща се в невротизация на личността, висока тревожност и тежка
депресия, които налагат медикаментозно лечение под контрол на психиатър.
Предвид тежката психотравма на освидетелстваната, възможно е наличната
симптоматика на посттравматично стресово разстройство да приеме хроничен
ход на протичане и да доведе до трайна промяна на личността. Загубата е
довела до негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство
на адаптацията с повишено чувство на тревожност и чувство на отчаяние.
Това състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство,
обикновено нарушаващи социалното функциониране, възникват в периода на
адаптация към значими жизнени промени или към последиците на
14
стресогенно жизнено събитие. Стресорът е засегнал целостта на социалното
обкръжение на индивида. Всичко това играе важна роля като рисков фактор
за появата и оформянето на симптомите на разстройството в адаптацията:
напрежение, тревожност, подтиснато настроение, разсеяност, затвореност,
самоизолация, проблеми със съня, апетита и теглото, отчаяние и песимизъм.
Повишената тревожност, чувството за безпокойство и напрежение, я правят
често напрегната и раздразнителна. Загубата на интерес към дейности, които
преди това са й носели удоволствие, съчетано с чувството на безнадеждност,
я карат да се чувства подтисната и емоционално изчерпана.
Високите резултати по скала „Невротизъм” сочат повишена
емоционална лабилност и нисък праг на фрустрационен натиск, със
значителни психосоматични нарушения.
Съществува потенциален риск тези проблеми да продължават да се
задълбочават, тъй като травмата не е преработена. При направеното
изследване се констатира наличието на посттравматична стресова реакция с
характерната за нея симптоматика. Изследването установява високи нива на
невротизация на личността, емоционална лабилност и депресивна
симптоматика - повишените нива по скалата съответстват за наличието на
тези признаци в емоционалното състояние, в поведението, в отношението към
себе си и към социалната среда.
Вещото лице посочва, че не е налице отшумяване на негативните
изживявания, поради което е наложителна консултация с психиатър и по
негова преценка медикаментозно.
От заключението на назначената по делото комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че
механизмът на ПТП е следният: На 16.12.2017 г около 9.05 часа възниква
пътно-транспортно произшествие по път II - 57 км 2 , между гр.С.З. и с.М. с
участници: л.а. Ф.Т.К. с рег.№ СТ **** ВМ с водач Д.А.Д. с пътници П.Т. Д.
и А.Д.Д. движещ се в южната лента на пътя в посока изток към с. М. със
скорост около 82,13 км/ч . В близост до Н. към Т.У. С.З. в лентата му за
движение навлиза лек автомобил Ф.П. с рег.№ СТ **** ВВ с водач Н. Г. В. и
пътник В.Т.К. с прикачено към него туристическо ремарке рег.№ СТ **** ЕХ
с товар две заклани прасета движещ се със скорост около 96 км/ч. Двамата
водачи на автомобилите задействат аварийно спирачната система на
15
автомобилите си като същите оставят спирачни следи 38,48 м от Ф.Т.К. и
80,19 м от Ф.П. завършващи до мястото на удара, което е в лентата за
движение на Ф.Т.К. . Настъпва челен удар между двата автомобила в резултат
на което са били наранени пътниците возещи се в двете МПС , водачът на
Ф.Т.К. Д.А.Д. е починал. Мястото на удара е в лентата за движение на лек
автомобил „Ф.Т.“ .Двата автомобила са претърпели тотални материални
щети. Пътна настилка - влажно асфалтово покритие. Техническите причини
за възникване на ПТП са технически неправилно предприета маневра
изпреварване от водача на лек автомобил „Ф.П.“, който при навлизане в
насрещната лента за движение не се е съобразил с местоположението и
скоростта на движение на насрещно движещия се лек автомобил „Ф.Т.“ при
което е попаднал в опасната му зона на спиране. Движение на „Ф.П.“ със
скорост от около 96,0 км/ч, надвишаваща максимално разрешената скорост на
движение в процесния пътен участък - 60 км/ч , при която няма техническа
възможност да спре преди мястото на удара и движение на лек автомобил
„Ф.Т.“ със скорост 82,13 км/ч надвишаваща максимално разрешената от 40
км/ч при която няма техническа възможност да спре преди мястото на удара.
Преди настъпването на процесното ПТП лек автомобил Ф.П. с
прикачено към него товарно ремарке с товар и лек автомобил Ф.Т. са се
движили един срещу друг на 16.12.2017 г около 9.05 часа II - 57 км 2, между
гр.С.З. и с.М.
Лек автомобил Ф.Т.К. с рег.№ СТ **** ВМ с водач Д.А.Д. с пътници
П.Т. Д. и А.Д.Д. движещ се в южната лента на пътя в посока изток към с. М. .
В близост до Н. към Т.У. С.З. в лента лентата му за движение навлиза лек
автомобил Ф.П. с рег.№ СТ **** ВВ с водач Н. Г. В. и пътник В.Т.К. с
прикачено към него туристическо ремарке рег.№ СТ **** ЕХ с товар две
заклани прасета движещ се в посока С.З. .
Мястото на удара се определя от намерените находки - спирачни следи,
стъкла, от изпаднали детайли на МПС, петна от масло, антифриз, бензин и др.
течности от МПС, изпаднала кал и др. В случая мястото на удара се определя
от края на оставените спирачни следи по асфалтовото покритие на пътя от
двете МПС участници в ПТП. Мястото на удара се намира на около 43,47 м
източно и на 1,86 м южно от ориентира 01, отбелязано с МУ на приложената
мащабна скица на ПТП. Мястото на удара е в лентата за движение на „Ф.Т.К.,
16
като и двете МПС заедно с прикаченото туристическо ремарке са изцяло в
южната лента на пътя предназначена за движение на „Ф.Т.К.‘‘.
След удара между Ф.П. с Ф.Т.К. последния е ротирал около
вертикалната ос прекарана през масовия му център в посока обратно на
часовата стрелка /поглед отгоре/, като масовия му център е изминал
разстояние около 1,84 м и се е установил в покой с предни състави сочещи
посока североизток, както е фиксиран в протокола за оглед на
местопроизшествието.
След удара между Ф.П. с Ф.Т.К. първия е ротирал около вертикалната
ос прекарана през масовия му център в посока обратно на часовата стрелка
/поглед отгоре/, като масовия му център е изминал разстояние около 0,79 м
назад и се е установил в покой с предни състави сочещи посока запад, както е
фиксиран в протокола за оглед на местопроизшествието.
Опасната зона за спиране на лек автомобил Ф.Т. е 78,28 м., а на Ф.П. е
119,55 м.
Посочва се, че двамата водачи са се движили с превишена за
конкретния пътен участък скорост. Водачът на лек автомобил Ф.П. с
прикачено към него товарно ремарке е предприел изпреварване на
автомобил/и когато в непосредствена близост в насрещната за него лента за
движение се е движел процесния лек автомобил Ф.Т., като всеки от двата
автомобила е попаднал опасната зона за спиране на другия. Двамата водачи
непосредствено преди настъпването на ПТП са употребили аварийно
спирачната уредба на автомобилите си като те са оставили спирачни следи по
пътната настилка преди мястото на удара.
Тъй като има превишаване на скоростта на движение от двата
автомобила спрямо максимално разрешената в пътния участък при движение
с максимално разрешената скорост на движение 40 км/ч в посока с.М. и 60
км/ч в посока С.З..непосредствено преди възникването на ПТП, водачите на
двата автомобила биха имали възможност да спрат преди мястото на удара и
да предотвратят настъпването на ПТП. Това е така тъй като максимално
разрешената скорост на движение в конкретния пътен участък е по-ниска от
максималната такава за двете МПС при която имат техническа възможност да
спрат преди мястото на удара - за Ф.Т. 75,10 км/ч > 40 км/ч, за Ф.П. 93,34
км/ч > 60 км/ч.
17
Ако са се движили с максимално разрешената скорост в конкретния
пътен участък двата автомобила биха се срещнали на друго място по
протежението на пътя и в друго време като конкретното ПТП не би
настъпило тъй като двамата водачи биха имали техническа възможност да
спрат преди мястото на удара при същите пътно- климатични условия , време
и начин на реакция на опасността.
Водачът на Ф.П. трябвало да не предприема изпреварване на
автомобил/и при положение, че в непосредствена близост в насрещната му
лента за движение по същото време в непосредствена близост се е движил
срещу неговия автомобил лек автомобил Ф.Т., който е попаднал в опасната
зона за спиране на Ф.П.. Той не се е съобразил с факта, че има прикачено към
автомобила товарно ремарке с определен товар, което влошава динамичните и
спирачни характеристики на тази композиция. Същия е трябвало да се движи
в рамките на максимално разрешената за пътния участък максимална скорост
до 60 км/ч , а не с около 96 км/ч , която се явява превишена и в предвид на
влажната настилка на пътното покритие , както и факта ,че пътя е в ремонт се
оказва и несъобразена с тези обективни характеристики при процесното ПТП.
Водачът на Ф.Т. трябвало да се движи със скорост в рамките на разрешената
такава в конкретния пътен участък-до 40 км/ч , тъй като в този случай би се
намирал далеч преди мястото на удара и конкретното ПТП не би настъпило.
Избрана от него скорост на движение -82,13 км/ч се явява превишена спрямо
максимално разрешената такава -40 км/ч -за конкретния пътен участък.
Техническите причини за възникване на ПТП са:
1.Технически непревилно предприета маневра изпреварване от водача
на лек автомобил „Ф.П.“, който при навлизане в насрещната лента за
движение не се е съобразил с местоположението и скоростта на движение на
насрещно движещия се лек автомобил Ф.Т.“ при което е попаднал в опасната
му зона на спиране. Движение на „Ф.П.“ със скорост от около 96,0 км/ч ,
надвишаваща максимално разрешената скорост на движение в процесния
пътен участък - 60 км/ч , при която няма техническа възможност да спре
преди мястото на удара.
2.Движение на лек автомобил „Ф.Т.“ със скорост 82,13 км/ч
надвишаваща максимално разрешената от 40 км/ч при която няма техническа
възможност да спре преди мястото на удара.
18
Към момента на инцидента пътния участък между гр. С.З. -с. М. е в
процес на ремонтно-възстановителни работи и като е имало поставени пътни
знаци за ограничение на максималната скорост за движение в процесния
участък до 40 км/ч към с. М. , а в обратна посока до 60 км/ч към гр. С.З..
Скоростта на движение на лек автомобил Ф.Т. непосредствено преди
ПТП е била около 22,81 m/s = 82,13 km/h. Скоростта на движение на лек
автомобил Ф.П. непосредствено преди ПТП е била около 26,67 m/s = 96,0
km/h. При процесното ПТП двете МПС са се движили непосредствено преди
настъпването на ПТП с превишена скорост, тъй като към момента на
инцидента пътния участък между гр. С.З. -с. М. е в процес на ремонтно-
възстановителни работи и максималната скорост за движение в процесния
участък е 40 км/ч, а в обратна посока 60 км/ч.
Водачът на лек автомобил Ф.Т. е могъл да забележи л.а. Ф.П. когато
ппоследния предприемайки маневрата изпреварване е навлязъл в лентата му
за движение. Двата автомобила един спрямо друг са били на остояние 187,15
м., когато водачите са забелязали/реагирали на възникналата опасност за
вдекиедин от тях. За водача на „Ф.Т.“ опасността настъпва в момента когато
лек автомобил „Ф.П.“ навлиза в южната лента на платно на пътя.
Отстоянието на което се е намирал Ф.Т. от мястото на удара с Ф.П. е в
момента на реагиране от водача на Ф.а е 72,69 м. Отстоянието от мястото на
удара на което се е намипарал лек автомобил „Ф.П.“ в момента на реагиране
на опасността чрез задействане аварийно на спирачната му система е 114,86
м.
Лек автомобил Ф.П. е в момента на навлизане в насрещната му лента за
движение предприемащ изпреварване на попътни нему автомобили и е на
отстояние от мястото на удара в тази насрещна лента на около 114,86 метра
източно ,когато водачът на лек автомобил Ф. е възприел опасността .
Съответно лек автомобил „Ф.Т.“ се е намирал в лентата си за движение на
около 72,69 м западно от мястото на удара с „Ф.П.“.
Сравнявайки опасната за спиране зона на Ф.П. So2 =119,55 с
отстоянието му до мястото на удара L2 = 114,86 м е видно, че лек автомобил
„Ф.Т.“ попада в опасната за спиране зона на Ф.П. и удара е неизбежен, ако
„Ф.П.“ не се завърне в лентата си за движение.
Вещото лице посочва, че л.а. „Ф.Т." фабрично е оборудван с триточкови
19
инерционни обезопасителни предпазни колани на брой колкото са седалките
в автомобила - в конкретния случай 5 броя. Те са от инерционен тип и при
челен сблъсък при устремяване на тялото на пътника/водача напред сработва
блокиращо устройство която не позволява на закопчания колан да се
удължава, като същевременно се и доизпъва прилепяки пътуващия към
седалката на автомобила.
При конкретно настъпилото ПТП, получените травми при Д.Д.,
отговарят пострадалия да е бил с поставен предпазен колан. Има наличие на
охлузвания и кръвонасядания, които по своята характеристика отговарят да са
от тангенциалното действие на предпазен колан, както твърдят и преките
свидетели.
При настъпване на ПТП-то, движението на тялото на Д. заедно с
шофьорската седалка е било единствено силно напред. В конкретния случай е
налице не травма в областта на главата, а по конкретно травма на лицето - в
долната част на носа и брадичката- тези травми са в резултат на удар в
еърбега. Тежката гръдна травма е в резултат на силен удар с притискане към
волана на автомобила. Уврежданията по дясната предмишница, дясната китка
и дясната ръка, както и травмите по двете колене са при удари и притискане в
арматурното табло на автомобила, а увреждания в двете глезенни области са
от удари и притискане в уредите за управление - педали на автомобила.
Тежката гръдна травма, при която е настъпило разкъсване на сърцето е
последвала остра кръвозагуба е доевла до летален край.
От показанията на свидетеля Н. Г. В. /причинител на ПТП/ се
установява, че същият, управлявайки л. а. ,,Ф.П.‘‘е предприел изпреварване
на двупосочен път като не е съобразил скоростта на движение и наличните
пред него автомобили, при което не е успял да се върне в своето платно на
движение, тъй като е бил с прикрепено ремарке и е последвал сблъсък с
движещия се насреща л. а. „Ф.Т.“. Сочи, че не е видял знак за ограничение на
скоростта.
От показанията на свидетеля А.Д.Д. /син на пострадалия/ се установява,
че при ПТП е пътувал в колата. Твърди, че пътната настилка е била суха и
видимостта е била добра. Уточнява, че движещия се л.а. ,,Ф.П.‘‘ е предприел
изпреварване като пред него е имало две, три коли и, че пострадалият е бил с
предпазен колан, който той е разкопчал след инцидента.
20
Сочи, че баща му е живял заедно в едно домакинство с него и баба му
/ищцата/, като след загубата му, последната се затворила в себе си, като
постоянно плачела и говорела за сина си като за жив.
От показанията на свидетелката Н.А.Ч. /сестра на пострадалия/ се
установява, че пострадалият е живял в едно домакинство с ищцата, като е бил
опора за нея след смъртта на баща му. Твърди, че са били в много сплотени
отношения, като след загубата ищцата преживява тежко липсата на сина си.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата
на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования автомобил трети лица.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите. Съгласно изискванията на чл. 432,
вр. с чл. 380 КЗ ищецата е отправила до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, получена от ответника на 25.01.2018 г., по която е
образувана Щета № 0801-000231/2018-06.
21
С писмо с изх. № 1917/22.05.2020 г. ответното дружество е уведомило
ищцата, че отхвърля претенцията и за изплащане на обезщетение и не е
налице плащане по същата.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на
пострадалия Д.А.Д. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил
Н. Г. В., което е установено с влязло в сила Присъда № 260004 от 24.09.2020
г., постановена по НОХД № 268/2020 г. по описа на ОС - С.З., потвърдена с
решение № 36/14.07.2021 г. по ВНОХД № 263/2021 г. по описа на ПАС и
влязла в законна сила, което се ползва със задължителна сила за гражданския
съд на основание чл. 300 от ГПК и от заключенията на назначената по делото
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
В настоящия случай при определяне на обезщетенията съдът съобрази
възрастта на починалият – 46 години при настъпване на ПТП, родствената
22
връзка между ищцата и пострадалия /родител-дете/, близките отношения
между родителите и пострадалия. Житейски погледнато загубата на дете е
най-голямото нещастие, което може да се случи на родител. Чувството на
безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е
непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни страдания,
които неминуемо водят до промяна както в мирогледа на родителя, така и в
поведенческите му реакции. Смъртта на млад, в работоспособна възраст син
се е отразила изключително зле върху психичното равновесие на ищцата, като
болките и страданията ще я съпътстват през целия и живот, поради
невъзвратимостта на загубата и. Това категорично се установява от
заключението на съдебно-психологична експертиза и събраните гласни
доказателства. Вещото лице е посочило, че предвид установената
симптоматика се налага медикаментозно лечение под контрол на психиатър.
Това състояние по отношение на ищцата е мъчително за психиката,
нанася трайни поражения на душевното здраве, общото състояние и баланс на
личността. Настъпила е безвъзвратна промяна в живота и, която се е отразила
на цялостното й функциониране -лично, социално и трудово. Пречупено е
семейното й щастие, усещането за сигурност и хармония.
Внезапната смърт на сина и е лишила завинаги майката от неговата обич
и опора, от възможността да се радва на неговото израстване, бъдещо
семейство и подкрепата, от която би имала в бъдеще нужда. Следва да се има
предвид и факта, че пострадалият е бил мъж в работоспособна възраст и е
живял в едно домакинство с ищцата, което предполага и финансова помощ.
Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е най-
тежкия удар, който родител може да преживее, поради което трудно може
паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар. Преминаването
през мъката на родителите е много дълго, трудно и болезнено, но
съобразявайки горните критерии съдът определи размера на обезщетението
от 150 000 лв. за ищ
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
23
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Пострадалият не е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20,
ал. 2, предл. 1 и 3 ЗДвП, както и разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, което се
установява от заключението на назначената по делото комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Поради това е не налице съпричиняване от страна на пострадалият на
вредоносния резултат.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая по отношение на иска за неимуществени вреди ищецът
претендира лихва за забава от 29.01.2018 г. От представените доказателства
се установява, че на 29.01.2018 г. ответното дружество е уведомено за
настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се
начислява лихва за забав
Предвид гореизложеното съдът намира, че „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД следва да заплати на П. СТ. Д. в
качеството на майка на починалия Д.А.Д., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. К.,
общ. К., сумата от 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
ПТП, настъпило на 16.12.2017г., при което е починал Д.А.Д. - син на ищцата,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.01.2018 г. - датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
24
окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноските:
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното
представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. –
3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., като адвокатското
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 4 530
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД “Л.И.“ АД следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
сумата от 6 000 лв. за държавна такса, както и сумата от 850 лв. за
възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ,,Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ******** да заплати на П. СТ. Д., ЕГН ********** /в
качеството на майка на починалия Д.А.Д., с ЕГН: **********/ от гр. К., общ.
К., сумата от 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
25
ОСЪЖДА ЗАД ,,Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ******** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 6 000 лв. за държавна такса, както и сумата от
850 лв. за възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда.
ОСЪЖДА ЗАД ,,Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ******** да заплати адв. Ж.З. от АК – С.З. със съдебен
адрес гр. С.З., ул. ***** адвокатско възнаграждение в размер на 4 530 лева
за осъществена безплатна адвокатска помощ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото
постановяване с приложен препис.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
26