№ 640
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг М.а
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000503747 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби на
двете страни срещу Решение №264830/19.07.2021 г. по гр.д.№10902/2020 г. на СГС –
ГО – I – 11 състав, с което по предявен от М. К. М. против Прокуратурата на
Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД, за
присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума за периода от 06.03.2020 г., за претърпени неимуществени вреди в резултат
на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, за
което е бил оправдан с влязла в сила на 06.03.2020 г. присъда по НОХД №21855/2018 г.
на СРС, 3-ти състав, съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 9000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 06.03.2020
г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен
размер. Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.
С Въззивна жалба вх.№340602/28.07.2021 г. Прокуратурата на Република
България обжалва решението изцяло в неговата осъдителна част. Поддържа се
неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По делото са
установени само част от елементите на фактическия състав на отговорността за вреди
по ЗОДОВ – установено е, че на ищеца е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление, като по това обвинение същият е бил оправдан с влязла в сила на
06.03.2020 г. присъда. Освен тях ищецът следва да докаже наличието на твърдение от
него вреди, и причинната им връзка с незаконното обвинение, което ищецът не е
сторил. Неправилно са кредитирани показанията на св. Д.. Няма допусната съдебно-
психологична експертиза, която да даде заключение за състоянието на ищеца.
Прокуратурата на РБ не е обжалвала постановената оправдателна присъда. По време
1
на висящността на наказателното производство на ищеца е било повдигнато обвинение
за друго престъпление, за което ищецът е бил освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание. Въпреки това съдът е осъдил ПРБ да
заплати обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Размерът на
обезщетението от 9 000 лв. е прекомерно, в нарушение на чл.52 от ЗЗД, като не е
съобразено, че на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „подписка“, която не
е нарушила обичайния му начин на живот, не са налагани други мерки за процесуална
принуда, не е доказана причинната връзка между психическото състояние на ищеца и
воденото срещу него наказателно производство, не е съобразена установената съдебна
практика и социално-икономическите условия в страната. Съдът не е мотивирал ясно
какви са съображенията му да определи точно размера от 9000 лв. Настоява се за
отмяна на решението в осъдителната му част, и постановяване на ново по същество, с
което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. При условията на евентуалност се
иска намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежен процесуален
представител, същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор. С
Въззивна жалба вх.№344491/20.08.2021 г. ищецът М. К. М., чрез адв. Л.Н., обжалва
решението изцяло в неговата отхвърлителна част. Релевира оплаквания за
несправедливо занижен размер на обезщетението. Неправилни са изводите за
недоказаност на влошаването на отношението между ищеца и майката на неговите
деца, както и невъзможността му за намиране на работа. Тъй като всеки работодател
изисква удостоверение за наличие на висящи наказателни производства, логично е при
представянето му ищецът да не бъде назначаван. Не е съобразено, че делото срещу
ищеца е продължило необосновано дълго време, с множество съдебни заседания.
Възникналите вреди в резултат от продължителния процес срещу ищеца, са
значителни, и не се обезщетяват с присъденото обезщетение. Настоява се за отмяна на
решението в отхвърлителната му част, и присъждане на обезщетение до пълния
предявен размер.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.
С въззивните жалби не са представени нови доказателства и не са направени
доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства
не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, от родово компетентния съд, поради което е допустимо. По
правилността на обжалвания съдебен акт съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
2
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Между страните не се спори, че на 15.05.2012 г., по досъдебно производство ДП
№3614/2011 г. по описа на 09 РУ-СДВР на ищеца е било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, по което е бил оправдан с присъда,
постановена по НОХД №21855/2018 г. на СРС – 3 състав, влязла в 06.03.2020 г. Спори
се по наличието на установени по делото вреди, претърпени от ищеца, и по наличието
на причинна връзка между тях и воденото срещу ищеца наказателно производство,
както и по размера на справедливото обезщетение за претърпените вреди.
За установяване на релевантните по делото обстоятелства по делото е било
приобщено като доказателство НОХД №21855/2018 г. на СРС – 3 състав, ведно с
приложеното към него ДП №3614/2011 г. по описа на 09 РУ-СДВР, и са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля С. Д.. За установяване на възражението на
ответника за наличието на други наказателни производства, които са били провеждани
срещу ищеца по време на висящността на процесното наказателно производство, по
делото са представени справки за съдимостта на ищеца и за образуваните наказателни
производства срещу него.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител на
28.12.2011 г. /от съобщение до СРП вх.№943/09.01.2012 г. на л-1 от ДП/. С
Постановление за привличане на обвиняем от 07.03.2012 г., връчено на ищеца на
15.05.2012 г., същият е бил привлечен като обвиняем по обвинение за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, във вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от
НК, за това, че в периода от 28.12.2011 г. до 29.12.2011 г., от авто-морга в гр. София, в
съучастие с друго лице, като съизвършител, е извършил взломна кражба на чужда
движима вещ – 1 бр. баланс машина за автомобилни джанти, на стойност 1000 лв., за
което престъпление е било предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една
до десет години. Със същото постановление е взета по отношение на ищеца мярка за
неотклонение „подписка“. На същата дата ищецът е бил разпитан в качеството на
обвиняем.
На 09.11.2016 г. ищецът отново е бил привлечен като обвиняем за същото
престъпление, извършено със същото деяние, с прецизирано обвинение, и е бил
разпитан отново в качеството на обвиняем.
На 21.12.2018 г. срещу ищеца е бил внесен обвинителен акт в съда, по който е
било образувано НОХД №21855/2018 г. по описа на СРС – 3 състав. По така
образуваното съдебно производство са се провели общо шест открити съдебни
заседания, както следва:
На 27.02.2019 г. – ищецът не се е явил, тъй като е бил нередовно призован;
На 08.05.2019 г. – ищецът се е явил лично и с адвокат, даден е ход на
разпоредителното заседание, като е насрочено провеждане на ОСЗ по общия ред;
На 03.07.2019 г. – ищецът се е явил лично и с адвокат, даден е ход на делото,
даден е ход на съдебното следствие и са събирани доказателства;
На 16.10.2019 г. – ищецът се е явил лично и с адвокат, даден е ход на делото и са
събирани доказателства;
На 04.12.2019 г. – ищецът се е явил лично и с адвокат, не е даден ход на делото
по независещи от ищеца причини /неявяване на свидетел, за чийто разпит е било
отложено делото/;
3
На 19.02.2020 г. – ищецът се е явил лично и с адвокат, даден е ход на делото и е
приключено съдебното следствие. Постановена е Присъда №49257/19.02.2020 г.,
с която подсъдимият М. К. М. е признат за невиновен, и е оправдан по
повдигнатото му обвинение, като е отменена взетата по отношение на него мярка
за неотклонение „подписка“. Присъдата не е била протестирана и е влязла в сила
на 06.03.2020 г.
От приложената по НОХД №21855/2018 г. на СРС справка за съдимост на М. К.
М. /на л.25 от нохд/ се установява, че към 18.02.2019 г. ищецът не е бил осъждан.
Установява се, че му е било наложено административно наказание по реда на чл.78А,
ал.1 от НК с Решение от 21.10.2014 г. по НАХД №14165/2013 г. на СРС, влязло в сила
на 06.11.2014 г., за това, че на 23.03.2014 г. е управлявал МПС без свидетелство за
управление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без свидетелство за управление, с което е извършил престъпление
по чл.343В, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на св. Д. се установява, че през
2011-2012 г. на свидетеля станало известно, че срещу ищеца е заведено наказателно
производство, като той бил обвиняем за някакво престъпление - кражба, във връзка с
което бил задържан. Тогава отношенията им охладнели, тъй като ищецът се променил
– изпокарал се с всичките си приятели, както и със семейството си. До тогава се
виждали всеки ден. Тогава ищецът работел в погребална агенция – бил работник там,
но после напуснал. Живеел с жена на семейни начала – Наза, и имал две деца – момче
и момиче, които били на възраст 2 и 4 години. След това се разделил и с момичето, с
което живеел, и с родителите си, и с приятелите. Отказвал да излиза с приятелите си,
защото се страхувал да не стане някоя беля. Понастоящем свидетелят бил в приятелски
отношения с ищеца, но се виждали значително по-рядко, тъй като той много се
променил, не му се излизало вече. Свидетелят му намерил работа, но не го взели на
работа, защото срещу него имало заведени дела. Не могъл да замине и за чужбина,
където сестра му му била намерила работа, но и там не поискали да го вземат. Ищецът
имал основно образование. Понастоящем живее в кв.“Филиповци“. Жена му и децата
също живеят там, но вече не живеят в една къща.
От събраните доказателства се установява от фактическа страна, че ищецът е бил
привлечен като обвиняем за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК /за
което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок повече от 5 години/,
което е извършено умишлено, като за конкретното престъпление е предвиден и
специален минимум от 1 година на срока на наказанието „лишаване от свобода“.
Наказателното производство срещу ищеца е започнало на 15.05.2012 г., когато му е
повдигнато обвинението и му е била наложена мярка за неотклонение „подписка“,
като досъдебното производство е продължило до 30.05.2012 г., когато е приключило
със заключително мнение за предаване на съд на обвиняемите /на л.137 от ДП/, в това
число на ищеца М. К. М.. Било е образувано НОХД №11173/2012 г. на СРС, НО, 12-ти
състав, по което дело с определение от 27.05.2015 г. е било одобрено споразумение по
отношение на друг подсъдим /за това производство се съдържат данни в мотивите към
оправдателната присъда, но то не е приложено по настоящото дело, като не се твърди
и не се установява дали ищецът е бил конституиран като подсъдим в това съдебно
производство/. По отношение на ищеца е бил внесен е обвинителен акт в съда, по
който е било образувано НОХД №2215/2017 г. по описа на СРС – НО – 3-ти състав /от
Постановление от 28.09.2016 г. на л.138 от ДП и Писмо вх.№1089715/21.12.2018 г., с
което е внесен в съда обвинителния акт – на л.1 от приложеното НОХД/, по което с
4
Разпореждане от 19.05.2016 г. делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения. На ищеца е повдигнато коригирано обвинение на
09.11.2016 г., и на 21.12.2018 г., срещу ищеца отново е бил внесен обвинителен акт в
съда, по който е било образувано НОХД №21855/2018 г. по описа на СРС – 3 състав.
Съдебното производство е продължило до 06.03.2020 г., когато е влязла в сила
постановената от първостепенния съд оправдателна присъда – т.е. наказателното
производство срещу ищеца е продължило общо 7 години, 9 месеца и 22 дни, от
15.05.2012 г. до 06.03.2020 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда. През
този период ищецът е търпял мярка за неотклонение „подписка“. Същият е участвал
два дни в процесуално-следствени действия в качеството на обвиняем – на 15.05.2012
г. и на 09.11.2016 г., и общо пет дни – в провеждани открити съдебни заседания в
съдебната фаза на наказателното производство по НОХД №21855/2018 г. по описа на
СРС – 3 състав – на 08.05.2019 г., 03.07.2019 г., 16.10.2019 г., 04.12.2019 г. и на
19.02.2020 г. Предвид неголемият брой извършени процесуално-следствени действия
по досъдебното производство, съдът намира, че наказателното производство срещу
ищеца не е приключило в разумен срок. Съдът взема предвид, че към момента, когато
му е било повдигнато обвинението, ищецът е бил на 30 години, и не е бил осъждан.
През част от периода – за времето от 23.03.2014 г. до 06.11.2014 г., срещу него е водено
и друго наказателно производство, но същото е било по обвинение за нетежко
престъпление, и е приключило със замяна на наказателната отговорност с
административно наказание „глоба“ по реда на чл.78А от НК.
Съдът намира за установено от фактическа страна, че ищецът е търпял
обичайните вреди от воденото срещу него незаконно наказателно производство.
Действително, за тези вреди по делото са събрани само гласни доказателства чрез
разпит на св. Д., но съдебната практика непротиворечиво приема, че незаконното
обвинение само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга личния, семейния,
социални и професионален живот на обвиненото лице, както и неговия авторитет и
лично достойнство. Тези обичайни вреди не се нуждаят от доказване – ищецът не е
длъжен да доказва преживения обичаен страх от наказателната отговорност и
обичайния дискомфорт от упражнената по отношение на него наказателна принуда /в
т.см. Решение №204/26.10.2020 г. по гр.д.№4605/2019 г. на ВКС, 4-то гр. отд., Решение
№53/07.05.2019 г. по гр.д.№3528/2018 г. на ВКС – 3-то гр.отд./. За претърпените вреди,
надхвърлящи обема на обичайните, ищецът обаче носи доказателствената тежест и
следва да проведе пълно доказване. Такива вреди, надхвърлящи обема на обичайните,
съдът намира да не се установяват по несъмнен начин. В показанията на свидетеля Д.
се съдържат данни, че по време на провежданото срещу ищеца наказателно
производство той се е разделил с жената, с която е живеел на съпружески начала, и са
се влошили отношенията с неговите роднини и приятели, но не се установява по
несъмнен начин влошаването на отношенията с близките му да е настъпило именно
поради воденото срещу него наказателно производство. Не се установява и ищецът да е
останал без работа именно поради воденото срещу него наказателно производство – от
показанията на св. Д. се установява, че когато започнало наказателното производство
срещу него, ищецът е работил като работник в погребална агенция, но после е
напуснал по свое желание. Установява се, че ищецът е трайно безработен, но не се
установява самият той да е търсил работа – свидетелят твърди, че му е намерил работа,
както и че сестрата на ищеца също му била намерила работа в чужбина, но не се
установява ищецът да е имал желание да работи, и да не е успял да започне работа,
именно поради конкретното наказателно производство срещу него. Наложената му
мярка за неотклонение по наказателното производство е най-леката – „подписка“,
5
която не го е възпрепятствала да води обичайния си начин на живот, да продължи да
работи обичайната си работа в погребална агенция, или друга подобна. Става ясно от
събраните по делото гласни доказателства, че ищецът е грамотен /лично е подписал
саморъчно написана декларация на л.70 от приложеното НОХД/, но не е завършил
образованието си, поради което не може да получи шофьорска правоспособност. Не се
установява дали работата, която му е била намерена от свидетеля Д., или от сестрата на
ищеца, е била съответстваща на степента на образование и квалификация на ищеца, и
дали за нея е било необходимо представянето на доказателства за липса на наказателни
производства срещу лицето.
След като чрез наказателната репресия се засягат правата и интересите на
лицето, съдът е длъжен да присъди обезщетение за незаконното обвинение, но при
съобразяване на конкретните релевантни обстоятелства по делото. Съдът взема
предвид, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление, за което е било предвидено наказание лишаване от свобода до 10 години
със специален минимум от 1 година. Към момента на повдигане на обвинението
ищецът е бил на млада възраст, неосъждан, трудово ангажиран, имал е семейство с две
малки деца, поради което съдът намира за установено от фактическа страна, че ищецът
е претърпял обичайния страх от възможността да бъде лишен от свобода, и за
продължителен период от време /поне една година/ да бъде лишен от възможността да
бъде със семейството и близките си, и да води обичайния си активен начин на живот,
характерен за млад човек, била е засегната честта и достойнството му от повдигнатото
незаконно обвинение, живял е в несигурност за своето бъдеще. Ищецът е търпял най-
леката мярка за неотклонение, но тя също е ограничавала възможността му свободно
да променя своето местоживеене, както и е била свързана със задължението да се явява
лично за извършването на процесуално-следствени действия, когато бъде призован,
под страх от задържане под стража и принудително довеждане, поради което ищецът е
търпял вреди от наложената му процесуална принуда. Съдът взема предвид също, че
наказателното производство срещу ищеца е продължило извън разумния срок, поради
което ищецът ненужно дълго е търпял мярка за неотклонение, и е бил в неизвестност за
бъдещето си. Съдът взема предвид също, че за част от периода /за седем месеца и
половина/ ищецът е търпял негативни емоции и тревоги и във връзка с друго
наказателно производство, което е било за леко престъпление, и е приключило с
налагане на административно наказание, но също е допринесло за тревожността и
напрежението, търпени от ищеца през този период.
Предвид така установените неимуществени вреди, търпени от ищеца, съдът
намира, че определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 9000 лв., е
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като е съобразено с тежестта на повдигнатото
срещу ищеца незаконно обвинение и продължителността на воденото срещу него
наказателно производство, търпяната най-лека мярка за неотклонение, липсата на
претърпени вреди извън обичайните такива, възрастта на ищеца, статуса му на
неосъждано лице към момента на воденото срещу него наказателно производство, и
воденото срещу ищеца през част от периода друго наказателно производство за леко
престъпление, приключило с налагането на административно наказание. Така
определеният размер е съобразен с икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, и кореспондира на съдебната практика по сходни случаи.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенния съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва изцяло да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №264830 от 19.07.2021 г., постановено по гр.д.
№10902 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд – ГО – I – 11 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7