Р
Е Ш Е Н И Е
№……… 21.09.2020
година, гр. София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, VІ-ти брачен състав
в публично заседание на двадесет и седми юли през 2020 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Валентина Ангелова
секретар Мариана Ружина,
след като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 2878 по описа на
съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
по реда на чл. 22 а и следващите от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).
Образувано е по
молба на Д.Д.Т. за връщане на малолетната му дъщеря М.Д.Д.Т., родена на *** г.
в гр. Пловдив, Република България, в държавата по обичайното й местопребиваване
– САЩ. Твърди, се че с ответницата П.Т.Т. са родители на детето М., като
двамата сключили граждански брак в гр. Пловдив, Република България на
01.09.2014 г., след което цялото семейство, заедно с детето се установили да
живеят в САЩ. Позовава се на представен с молбата документ, от който е видно,
че от 06.11.2015 г. ответницата имала статут на постоянен гражданин на САЩ.
Поддържа, че малолетната посещавала подготвителни класове в католическо училище
„СВ. Т., през учебните 2015/2016 г. и 2016/2017 г., предучилищна група през
учебната 2017/2018 г., а през учебната 2018/2019 г. била записана като ученик в
първи клас в същото учебно заведение. Твърди, че за периода 2015 до края на
2018 г. животът на детето и ответницата протичал в САЩ, където двете имали
обичайно местопребиваване. Сочи, че преди Коледа на 2018 г. ответницата го
уведомила, че след празниците с детето ще посетят баба й в гр. Пловдив,
Република България, като щели да отсъстват за десет дни или за три седмици.
Планираното пътуване било за 26.12.2018 г., като връщането им било планирано за
26.01.2019 г. Твърди, че на 22.01.2019 г. бил уведомен от ответницата, че няма
намерение да се върне с детето в САЩ, както и че има намерение да го запише на
училище в България. Съобразно направените уточнения, молителят не възразявал
детето да пътува до България с майка си за кратка ваканция, от която да се
върнат на 26.01.2019 г., а за решението на ответницата да задържи детето в
България бил уведомен от нея в иницииран от него телефонен разговор, проведен
на 22.02.2019 г., при който тя му поръчала да си провери имейла. След като го
направил, установил, че с електронно писмо ответницата го уведомявала за
решението си да остане в родината си с детето М., с което той не бил съгласен.
Твърди, че независимо от това посетил детето в Република България през месец
май 2019 г., както и пред месец юли 2019 г., като при тези посещения не успял
да убеди ответницата да се върнат с малолетната с него в САЩ. По тази причина,
той се свързал с адвокат, който действайки от негово име и за негова сметка
подал молба за връщане на детето М. в държавата по нейното обичайно
местопребиваване САЩ. Тази молба, под формата на български формуляр за връщане
на дете от чужда държава в Република България, постъпила в Министерство на
правосъдието на Република България на 04.10.2019 г., а след коригирането й,
същата постъпила отново на 26.11.2019 г. чрез Държавния департамент на САЩ,
заедно с необходимите приложения. Сочи се, че от наведените твърдения може да
се направи извод, че е налице отвличане на детето под формата на незаконното му
задържане в Република България от майката, което е в нарушение на правото на
упражняване на родителски права от страна на молителя, който упражнявал същите
ефективно и непосредствено, предвид приложимото в случая законодателство на щата И., САЩ. Той не бил
давал съгласието си за промяна на обичайното местопребиваване на малолетната си
дъщеря, нито приемал задържането й на територията на Република България,
решение за което ответницата взела сама, без неговото съгласие и в разрез с
правата му да участва в решенията за определяне на местонахождението й. Сочи се
също, че е спазен едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ХК, като съдът следва
да постанови незабавно връщане на детето в държавата по обичайното му
местопребиваване без да изследва приспособяването му към семейната и социалната
среда в Република България.
В хода на
съдебното дирене, лично, чрез Министерство на правосъдието, в качеството му на
централен орган по Хагската конвенция, както и чрез пълномощника си по делото
поддържа молбата и пледира съда да постанови решение, с което разпореди
връщането на детето М. в държавата по обичайното им местопребиваване – САЩ,
като излага подробни съображения. Претендира присъждане на сторените деловодни
разноски по представен списък, като не оспорва сторените от другата страна
разноски. Окончателното си становище по делото излага в писмени бележки,
депозирани чрез Министерство на правосъдието, както и чрез пълномощника му, с
вх. № 81545/10.08.2020 г. и с вх. № 82473/12.08.2020 г.
Ответницата П.Т.Т.,
в писмения си отговор, оспорва фактическите твърдения на молителя, както и
молбата му за връщане на детето в САЩ като я счита за неоснователна. Поддържа,
че макар да припознал малолетната при раждането й, молителят не участвал в
грижите за нея, като за продължителни периоди от време не проявявал никакъв
интерес към нея. След брака между страните, ответницата и детето заминали за
САЩ за кратко посещение, продължило около пет месеца, след което се върнали в
страната. Този цикъл на пътувания се повтарял няколкократно, като тя и детето
пребивавали в България и в САЩ практически за равни периоди от време. Твърди,
че и през времето, когато тя и детето пребивавали в САЩ, те и молителя ползвали
различни етажи от къщата, като единствено тя била постоянно ангажирана с
непосредствените грижи за малолетната. Основната грижа за молителя за детето
била само финансова, като продължил да участва в издръжката на детето до месец
февруари 2019 г. Твърди, че докато тя и детето били в САЩ, молителят упражнявал
над нея, в присъствието на детето физическо и психическо насилие, от което
двете се спасявали при връщането си в България, а молителят оставал сам в САЩ.
От изложеното прави извод, че дори да се приеме, че детето е имало обичайно
местопребиваване в САЩ, бащата не е упражнявал ефективно родителските права
спрямо него и не е полагал непосредствените грижи за отглеждането му. Отделно
от това твърди пристрастеност на молителя към хазартни игри, по която причина
той пътувал сам, без тях, извън САЩ. По същата причина той поискал ответницата
да участва в тегленето на кредит, с което тя не била съгласна. Твърди, че
именно в периода след 26.12.2018 г., молителят й се обаждал често, за да я
принуди да подпише необходимите документи за теглене на кредит в размер на
60000 долара, с които да покрие свои задължения, като при тези разговори я
заплашвал, крещял й, обиждал я, без да проявява никакъв интерес към детето.
Именно поради това тя решила да прекрати съжителство си с него и да останат с
детето в страната ни, за което го уведомила с изпратено по имейла му писмо.
Твърди също, че бащата приел оставането на детето в страната, като съобразно
уговорката между родителите предприел действия по продажба на дома им в Чикаго,
САЩ, който понастоящем вече не бил тяхна собственост. По същото време, М., със
съдействието на молителя и с неговото съгласие, била отписана от училището си в
САЩ и била записана на училище в България. Самият молител взел решение да се
установи да живее в България, като към момента продължавал да живее в гр.
Пловдив. Той обаче не променил поведението си, продължавал да се държи
агресивно към ответницата в присъствието на малолетната, поради което тя не
изпитвала нормалната привързаност на дете към баща към него, а дори се
страхувала от него. Твърди, че за да се защитят от поведението на молителя
сезирали Районен съд, гр. Пловдив, като по молбата им било образувано
гражданско дело № 4838/2020 г., като за защитата им им била издадена заповед за
незабавна защита. Сочи, че предвид силната привързаност, съществуваща между
майката и детето, откъсването му от нея също представлява опасност за неговото
развитие и психика, а предвид липсата на участие на молителя в полаганите до
момента непосредствени грижи за малолетната, попадането под родителската му
власт, би представлявало риск за нея. Сочи също, че детето е изцяло адаптирано
към средата си в България, водело активен начин на живот, като посещавало
детско заведение в Република България, участвало в различни мероприятия и имало
свой, разширяващ се социален кръг. Моли съдяа да постанови решение, с което да
остави молбата за връщане на детето М. в държавата по обичайното й
местопребиваване – САЩ без уважение, като неоснователна.
В хода на
съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото поддържа заявеното в
отговора становище, като оспорва молбата като неоснователна и пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски
по представен списък, като оспорва като прекомерни с оглед действителна фактическа
и правна сложност на делото разноските, сторени от молителя за адвокатско
възнаграждение. Окончателното си становище излага в съдебно заседание по делото
и в писмени бележки, вх. № 80970/07.08.2020 г.
Контролиращата
страна Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на
молбата.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, след анализ на доказателствата, доводите и
становищата на страните в производството, приема за установена следната
фактическа обстановка :
Страните по
спора са родители на малолетното дете М.Д.Д.Т., родено на *** г. в гр. Пловдив,
Република България, за което бил съставен акт за раждане № 0566/13.12.2011 г.
от длъжностното лице по гражданското състояние при Община Пловдив, гр. Пловдив,
област Пловдив.
Между страните
не е спорно, а и от изисканите справки от Национална база данни „Население“ се
установява, че малолетната е с адресна регистрация в Република България от
13.12.2011 г., а като нейн постоянен и настоящ адрес от същата дата са посочени
: гр. Пловдив, Район „Тракия“, ж. к. „**********, на който адрес е регистрирана
и ответницата, считано от 12.10.2007 г.
Удостоверението
за раждане на малолетната, със съответен превод на английски език, били
представени пред Посолството на САЩ в Република България на 03.01.2012 г.,
съобразно което на малолетната било признато правото на гражданство на САЩ от
датата на раждането й, а считано от 02.04.2012 г., в качеството й на гражданин
на САЩ за нея била създадена социална осигуровка с № 138-41-6446.
Считано от
10.10.2013 г. малолетната била вписана в пациентската листа на Педиатрична
клиника Гленбрук, към Детска болница Едвъкът, Медицинска група на **********,
ул. **********, офис 100, Гленвю, И., като ежегодно била водена на
профилактични прегледи на 12.11.2015 г., 02.12.2016 г., 04.08.2017 г. и на
20.10.2018 г., като на последната посочена дата било последното й посещение в клиниката. Освен
това, през годините тя била преглеждана във връзка с различни здравословни
проблеми.
Съобразно
представеното досие за посещаемост, касаещо малолетната М.Д.Т., поддържано от
Епархия на архиепископа на Чикаго, за периода 2015 г. до 26.12.2018 г. тя
посещавала католическото училище „Свети Т.“, Чикаго, И., като през учебната
2018/2019 г. била ученик в първи клас на същото учебно заведение, а до тогава
посещавала подготвителни групи през учебните 2015/2016 г. и 2016/2017 г. и
предучилищна група през учебната 2017/2018 г. Съобразно същото досие, всяка от
тези учебни години започва от съответна дата в края на месец август и завършва
на съответна дата от първата десетдневка на месец юни. Учебната 2018/2019 г.,
през която малолетната била в първи клас, започнала на 20.08.2018 г. и приключвала
на 07.06.2019 г., като включвала 158 присъствени и 24 неприсъствени дни.
Последното отразено посещение на малолетната в това учебно заведение за
учебната 2018/2019 г. било на 21.12.2018 г., като на 12.02.2019 г. тя била
отписана от това училище.
Малолетната
посещавала различни извънкласни форми на обучение, като от 08.02.2016 г. била
регистрирана за клас и посещавала танцова група Ирландски танцьори
„Тринити“; на 31.08.2018 г. била
регистрирана в Училищни и следучилищни решения за развитие „ЧЕС“, в клас
„Сценични звезди“, като следвало да започне обучението си на 25.10.2018 г.; за
периода 01.07.2017 г. до 21.12.2018 г. тя посещавала седмични уроци по плуване
в Училище по плуване „Биг Блу“; била записана и посещавала седмични класове във
„Вайкингс Гимнастика и танци“ от 26.09.2018 г. до 19.12.2018 г., била
докладвана като отсъстваща за периода от 26.12.2018 г. до 13.02.2019 г. и
отписана от класа.
Освен това, на
03.12.2018 г. молителят, като интернет потребител, записал малолетната дъщеря
на страните на различни занятия в Чикагския парк, а именно – Мажоретен състав,
развлекателен, в Роуздейл, като занятията щели да започнат на 08.01.2019 г. и
да продължат до 12.03.2019 г., всеки вторник, от 15.30 до 16.30 ч.;
Развлекателна акробатика в Роуздейл, всеки понеделник от 15.15 до 16 часа за
времето от 07.01.2019 г. до 11.03.2019г.; Балет за начинаещи в Норууд от
09.01.2019 г. до 13.02.2019 г., всяка сряда от 15.45 до 16.30 часа. Между
страните не е спорно, че малолетната не е ползвала тези услуги, а съобразно представените
доказателства за извършени от молителя плащания, в периода от 16.02.2016 г. до
06.09.2018 г. малолетната била записвана за различни дейности, организирани в
района на Чикаго парк, а именно – Аеробика за малко детенце в Роуздейл;
Спортове за родител и дете в Роуздейл; Рисуване на Олимпия; Забавления и игри в
Роуздейл; Музика и движение в Роуздейл; Футбол в Бруукс; Спортове за малки деца
в Роуздейл; Лагер за игри на Индиан роуд; Тап и балет в Норууд; Занимателна
аеробика в Роуздейл; Футболна лига в Норууд; Сезонни спортове в Роуздейл. По
делото липсват представени доказателства, че малолетната е ползвала тези услуги.
На 06.09.2017 г.
малолетната била кръстена в Църква „Свети Т.“, гр. Чикаго, И., съобразно
обредността на Римската католическа църква.
Между страните е
безспорно, а се установява и от представеното удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №
0743/01.09.2014 г., съставен при Община Пловдив, гр. Пловдив, община Пловдив,
че същите са съпрузи, като при сключването на брака на 01.09.2014 г., жената,
която до този момент носела фамилното име Ж., приела да носи брачното фамилно
име Т..
На 06.11.2015 г.
на ответницата била издадена зелена карта, с № 064-609-519, валидна до 06.11.2017
г., даваща й право на постоянно пребиваване в САЩ. Същата била подала заявление
за натурализация, № 400 от 29.08.2018 г, като направила искане за презаписване
на датата на интервюто.
Представен е в
оригинал и в превод на български език, имейл от 22.01.2019 г., адресиран от
ответницата до молителя, с който същата го уведомява за намерението си да
останат с детето в Република България и посочва причините за това.
Не е спорно
между страните, че в отговор, молителят на 05.02.2019 г. изпратил имейл на ответницата,
от който е представен по делото като разпечатан оригинал на английски език и с
превод на български език, с който молителят изразил чувствата си във връзка с
решението на ответницата да задържи малолетната им дъщеря в България, като й
посочил двете възможни, според него решения. Според първото, ответницата и
детето следвало да се върнат в САЩ, където бракът между страните да се
прекрати, а имуществото на семейството да се разпродаде, като се закупят
съответни имоти за покриване на жилищните нужди на ответницата и детето, както
и на молителя, той щял да дава издръжка с размер около 1000 долара месечно, а
ответницата също щяла да получава издръжка за една година, като смятал, че
годишно те щели да получават около 15 000 долара. Предлагал да упражняват
общи родителски права, като изяснил какви биха били вариантите за тях ако
работи до 55 годишна възраст, както и ако се пенсионира по-рано. Предложил
режим за посещения и варианти за обсъждане прекарване на ваканциите,
празничните и почивните дни. Предложил и вариант за преустройство на дома им.
При втория предложен вариант, ответницата и детето можели да останат в
България, като също продадат семейното имущество и покрият всички общи
задължения, както и неговите такива, в това число студентски заем, по-ранно
пенсиониране от полицията, кандидатстване за правото на постоянно пребиваване в
Република България и споделена грижа за детето, при различни предложени
варианти за пребиваването му, заедно с него, в САЩ.
Не е спорно
също, че отговорът на ответницата, получен от молителя на 18.02.2019 г., в
оригинал и с превод на български език, е категоричен в приемането на втория
предложен от молителя вариант. Тя била категорична в решението си, че с
малолетната няма да се върнат в САЩ, предложила му да наеме свой брокер за
продажба на дома им в САЩ, като не искала нищо от продажбата, но искала
издръжка за детето в размер на 1200 долара месечно, с 10 % годишно увеличение,
адмирирала установяването на молителя в България, както и контактите му с
дъщеря им. Същото становищеответницата изразила в писмото си от 27.02.2019 г.,
адресирано и получено от молителя по имейл.
Съобразно
отговора на ответницата от 18.02.2019 г. и видно от приетите и неоспорени от
молителя извлечения от сайт www.******m, домът на
страните, находящ се на 5904 Северен Мълиган, 606646, Чикаго, И., САЩ бил
обявен за продажба на 26.02.2019 г. с начална цена 539000 долара и продаден на
12.09.2019 г. на цена 479800 долара.
Между страните
не е спорно, а се установява и от изисканите справки от Министерство на
вътрешните работи, Главна дирекция „Гранична полиция“ и Дирекция „Миграция“, че
за периода следващ раждането на малолетната молителят многократно преминавал
държавната ни граница, като за последен път е влязъл в страната на 14.03.2020
г. в 16.17 часа, като до датата на издаване на справката на 15.07.2020 г. няма
данни да е напускал страната. Молителят има статут на продължително пребиваващ
в Република България от 10.04.2020 г. до 10.04.2025 г. и е с регистриран
настоящ адрес ***. За същия период, малолетната и ответницата също многократно
преминавали държавната граница на Република България, като двете за първи път
напуснали страната на 02.10.2013 г., като и след процесното влизане в страната
на 27.12.2018 г., реализирали още няколко пътувания. От посочените справки не
може да се направи извод за местонахождението на страните и детето във времето
когато са напускали страната, респективно са се връщали в нея, но са видни
периоди с различна продължителност, в които малолетната е пребивавала на
територията на Република България, след които е напускала страната също за
периоди с различна продължителност, след което пак се е връщала. Така например,
през 2016 г. малолетната пребивавала около два месеца и половина в страната,
през 2017 г. около месец и половина, а през 2018 г., след като напуснала
страната на 12.01.2018 г., прекарала времето от 10.06.2018 г. до 17.08.2018 г.
в България, след което влязла в страната с ответницата на 27.12.2018 г.
Освен това, за
малолетната М.Д.Д.Т. са представени характеристика на ученика и удостоверение
за завършен втори клас от началния етап на основното образование, издадени й от
Средно училище „Свети седмочисленици“, гр. Пловдив, от които е видно, че през
учебната 2019/2020 г. тя е завършила с отличен успех втори клас в посоченото
учебно заведение, при дневна форма на обучение. От представената характеристика
на ученика се установява, че малолетната е постъпила в посоченото учебно
заведение през втория срок на учебната 2018/2019 г., като била записана в първи
„б“ клас, преминала на „обща подкрепа“ за допълване на пропуснатия обем от
знания през първия учебен срок, като бързо се адаптирала към новата за нея
учебна среда и участвала активно в учебно-възпитателния процес. Майката
подкрепяла ученичката, отнасяла се грижовно и отговорно към живота, здравето,
образованието и възпитанието на детето, а бащата посетил двукратно учебното
заведение – на Патронния празник на училището на 11.05.2019 г. и за Празника на
буквите на 24.05.2019 г. М. станала любимка на класа със своята доброта и
лъчезарност, изградила приятелства и станала търсен другар в игрите за
съучениците си. Според класния й ръководител, изготвил посочената характеристика,
малолетната била социална и много уверена в училищната обстановка, а действията
й показвали, че тя се чувствала щастлива и спокойна в час. В заключение е
посочено, че през учебната 2019/2020 г. малолетната е достигнала и покрила с
отличие Държавните образователни изисквания за втори клас.
Освен това, по
делото са приети като писмени доказателства и следните документи-определение №
4430/07.05.2020 г. постановено по гражданско дело № 4838/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд и декларации, подписани от молителя съответно на
12.05.2016 г. и на 15.05.2016 г. Съобразно първия представен документ,
ответницата и детето са потърсили съдебна защита срещу домашното насилие, което
твърдели, че е упражнено над тях от молителя, като в тяхна полза била издадена
заповед за незабавна защита на 07.05.2020 г. , а делото било внесено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2020 г. от 14.30 часа, като по делото липсват
доказателства че същото производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Останалите писмени доказателства, съдът не обсъжда, доколкото не установяват
релевантни по делото факти. Следва да се отбележи, че декларираното от бащата
съгласие за пътувания на детето на територията и извън САЩ е ирелевантно в
настоящето производство, както и фактите, касаещи наличието на такова съгласие
понастоящем, респективно неговото оттегляне, поради което не следва да бъде
изобщо обсъждано от настоящия съд.
Представено е
извлечение от приложимия закон към родителската отговорност на страните на Щата
И., САЩ.
В съдебно
заседание на 06.07.2020 г. съдът е изслушал обясненията на страните, като поотделно
същите са заявили следното :
Молителят Д.Д.Т.
споделя, че изпитва трудност да разкаже накратко случващото се през последните
десет години, като поддържа, че през последната година и половина почти не бил
виждал дъщеря си, с малки изключения, а за него тя била най-важния човек в
живота му. Разказва, че дъщеря му е малолетната М.Д.Д.Т., а нейна майка е
ответницата. Признава, че понастоящем пребивава в България, но същевременно бил
регистриран и в Чикаго, където бил постоянният му адрес. Напуснал полицията на
Чикаго на 18.02.2020 г., като всички сметки и плащания получавал на адрес 6440,
Уест дивон юлит 307, Чикаго, И., САЩ. Детето било родено в Пловдив през месец
декември 2011 г., като по това време той работел като полицай, но дошъл в
България за раждането на детето. След това, неговата цел била да събере пари за
закупуването на къща, където да живее с ответницата и детето, като същевременно
превеждал суми за издръжката на детето. През октомври 2013 г. тази цел била
постигната и ответницата и детето дошли да живеят при него, като живели там до
месец декември 2018 г. През този период, поддържал осигуровка на детето като работещ
към полицията в Чикаго, тя ползвала медицински услуги в САЩ, двамата участвали
в различни мероприятия за деца и родители, детето участвало в състезания по
гимнастика, футбол и други. М.
посещавала частно училище и била много щастлива, като ходела на предучилищни, а
след това започнала първи клас в Чикаго. През цялото това време, той,
ответницата и детето пътували на семейни почивки на територията на САЩ, както и
в Мексико и Канада. Ответницата обаче всяко лято искала да се връща с детето в
България и това било проблем за него, тъй като бил разделен с дъщеря си, а
работел на пълен работен ден и не разполагал с толкова дни отпуск за да ги
придружи. През септември 2018 г. той заявил на ответницата, че това не можело
да продължава повече така, като не бил съгласен ежегодно да е разделен с дъщеря
си за по 2-3 месеца. Твърди, че тогава казал на ответницата, който към този
момент не работела, че начина й на живот трябва да се промени, тъй като не бил
в състояние да плаща всичко, а тя за
първи път се ядосала и започнала да му крещи. Независимо от това, декември,
преди Коледа, тя му казала, че иска да се върне в България, за да види баба си.
Тя вече била кандидатствала за американско гражданство и била получила писмо за
първото си интервю. Той не могъл да й откаже, в резултат на което тя и детето
заминали за България. Счита, че проблемът му с ответницата бил в това, че той
нищо не й отказвал. Първоначалната уговорка била за 10 дни, след това те
станали две седмици. Към този момент ответницата работела като брокер на
недвижими имоти, но непосредствено преди пътуването започнала да работи и като
такси, като такова нещо не се било случвало до тогава. Прекарали коледните
празници със семейството на брат му и тогава тя му казала, че ще пътува за
България и ще остане там до 26.01.2019 г. Молителят и баща му закарали
ответницата и детето на летището и те излетели за България. Позовава се на
имейл от 22.01.2019 г., с който ответницата го уведомила за намерението си да
останат с М. в България, където я била записала в училище. След това, той не
виждал дъщеря си 6-8 месеца, опитвал се да се свърже с нея по телефона, но без
успех, а през месец април 2019 г. разбрал, че двете са в Испания, където
прекарват ваканцията на детето. Свързал се с М. по телефона, но тя му казала,
да не й звъни, тъй като телефонът й е счупен, крещяла му, че заради него майка
й може да влезе в затвора, а в същото време, ответницата също крещяла, но на
български. Твърди, че при този разговор уверил детето, че няма да направи нищо,
което да вкара майка й в затвора. Сочи, че след задържането на детето пет пъти
идвал в страната ни, като два пъти бил придружаван от своята майка, която била
над 70-годишна, но видели М. само три пъти за кратко. Твърди, че ответницата му
поставяла финансови условия, за да „докаже“ любовта си към М., като му искала
10000 долара за едногодишното обучение на детето. След този опит за изнудване,
той си наел адвокат и започнал настоящето дело. Сочи, че ответницата била
подала молба за развод в България, а той подал такава в САЩ. Категоричен е, че
никога не бил давал съгласието си М. да дойде и да живее за постоянно в
България. Споделя, че пристигнал в България на 18.02.2020 г., като тук го
заварила пандемията, но той бил уверен, че делото ще се гледа през февруари.
Трябвало да вземе решение, един ден карал до Гърция, но се върнал и си наел
апартамент в Пловдив. Останал в България, защото трябвало да присъства на
настоящето дело, както и на делото за домашно насилие, което ответницата
образувала около месец преди изслушването им, а връщането му в САЩ не било
възможно, поради затваряне на границите, които продължавали да бъдат затворени
и към момента на неговото изслушване. Зарязал работата и семейството си в САЩ
за да бъде с детето си, и единственото, което можел да направи е да остане в
България. Споделя, че имал много документи и снимки с детето в САЩ, но нито
една от както майката я задържала в страната и взела безпричинно решение да го
отстрани от живота на детето.
На свой ред,
ответницата признава, че молителят е баща на детето М., но оспорва изнесените
от него твърдения при изслушването му. Споделя, че двамата се запознали през
2010 г. и решили да се оженят, тя имала виза, но молителят внезапно променил
решението си и се върнал в САЩ, оставайки я бременна, а след раждането дошъл и
припознал детето и отново се върнал в САЩ. Твърди, че две години тя и детето нямали
никакъв контакт с него, след което той започнал инцидентно да й се обажда, като
й казвал, че не бил виновен, че те били българи, държал се обидно и расистки.
Оспорва твърденията, че година и половина той събирал пари за закупуване на
къща, като сочи, че като полицай получавал заплата в размер на 10000 долара
месечно, а пътувал до Канада и се забавлявал с хазартни игри. Признава, че през
2013 г. тя и детето отишли при молителя в Чикаго и останали там 3-4 месеца и се
върнали в България. След това бащинското чувство явно му проговорило и той
решил, че не е лошо да сключат брак. Тогава си мислела, че се е променил,
вслушал се е в молбите й да спре да играе комар, за да бъдат семейство, и се
надявала да е добър съпруг и баща, като приела да сключат брак. Той пристигнал
през 2014 г. и двамата сключили брак, след което пак се върнал в САЩ. Видели се
едва през 2015 г., когато документите й станали готови и можела да отиде в САЩ.
Споделя разочарованието си, че тя и детето били на последно място за молителя,
а негов пръв приоритет бил хазартът. Семейния им живот не бил такъв, какъвто се
надявала. Двамата имали скандали, крещели си, като молителят имал лошо
отношение към нея, което показвал и в присъствие на детето. Самото дете не се
привързало към него, то го блъскало, когато молителят се приближавал към него.
Той обаче не променил отношението си по начин да стимулира създаването на
емоционална връзка с детето, въпреки водените за това помежду им разговори.
Седял си пред телевизора или компютъра и не проявявал интерес към състоянието и
нуждите на детето. Оспорва твърденията му, че не е работила по време на престоя
си в САЩ. Споделя, че първоначално ходела да чисти къщи, а изкараните пари
използвала за закупуване на храна, за нужди на семейството и за собствената им
с детето издръжка. Работела и като брокер и такси. Твърди, че молителят не
участвал в непосредствените грижи за детето, които тя осигурявала, а ходел в
Канада и в Лас Вегас да играе хазарт. Като причина за оставането им в България,
сочи желанието на молителя да теглят заем от 60000 долара, като за да подпише
необходимите за това документи я обиждал, заплашвал, крещял й и тя отказала.
Той обаче не очаквал това, бил сигурен, че ще подпише документи и заминал за
Канада да играе хазарт, което допълнително я афектирало, тя разбрала, че така
не може да продължава, че двамата създават у дъщеря си превратна представа за това
какво е нормално и желателно в отношенията в семейството, като отказала да
разпише документите. Споделя, че самата тя се изненадала от делото, тъй като
двамата имали уговорка с детето да останат да живеят в България. Позовава се на
имейл от молителя, с който той й предложил два варианта, вторият от които
касаел устройването им в България, което предложение тя приела. Казала му, че
предпочита да останат в България, както и, че той винаги е добре дошъл да види М..
Признава, че завела в България дело за прекратяване на брака им, като посочила
адресите, които й били известни за призоваването му, за което той разбрал,
въпреки че не бил намерен на тези адреси. Уговорката им била молителят да се
пенсионира, да продаде къщата и да дойде в страната. Къщата била обявена за
продажба на 29.02.2019 г. и била продадена през месец септември. Казва, че след
идването на молителя в България той продължил да има лошо отношение към нея в
присъствие на детето, като се налагало тя да търси съдействие от полицията и от
Прокуратурата, но нещата ескалирали все повече. Разказва за случай, в който той
ги заплашил с малолетната, тя се разтреперила, изпаднала в шок и започнала да
плаче. Споделя, че тъкмо когато се постигне някакъв напредък в отношенията на
молителя с детето, той правел нещо, което разрушавало всичко и трябвало да се
започне отначало. Понастоящем детето било в постоянен стрес, стигнало се до
там, че се криело зад дивана, когато чуело, че асансьорът се качва към етажа,
на който живеели. М. не искала да говори с баща си, независимо от увещанията й
да прави това, защото, когато нещо не ставало така, както искал молителят, той
започвал да се държи зле с детето. Ако тя не приемела телефонното му обаждане,
започвал да звъни постоянно и настоятелно по 20, 30, 40 пъти. Двете с детето не
можели спокойно да отидат до банята, да не би звънне в този момент. Това, което
искал молителят, трябвало да се случи, иначе имало последици. Сочи, че снимките
и видеата, на които се позовавал молителят били създадени и съществували благодарение
на нея, тъй като тя се грижела за тези неща. Той обаче не желаел да комуникира
с нея, след като му казала, че не може да вижда детето когато той реши, но
същевременно твърди, че не му отказвала достъп до него. По време на извънредното
положение тя и детето си били вкъщи, а баба й била в болница, след падане и той
приел, че след като те могат да я посещават в болницата и той може да се вижда
с детето. Приема, че това било точно така, но след това той им оправил заплахи,
детето се шокирало и се стигнало до ситуацията, която описала. Счита за
невъзможно поддържането на нормална връзка от родител с дете, при липсата на
диалог с другия родител, а той отказвал да говори с нея, а тя нямала как да го
информира за образователните, здравните и другите потребности на детето. В
заключение сочи, че документите по настоящето дело получила, след образуване на
делото за защитата им от домашно насилие.
Съобразно
отбелязването на гърба на лист 171 от делото, ответницата получила съдебните
книжа по делото на 04.06.2020 г., от която дата е уведомена за неговото
съществуване, а определението, постановено по гражданско дело № 4838/2020 г. на
Пловдивски районен съд е от 07.05.2020 г., което предполага, че самото дело е
образувано преди тази дата или на посочената дата, предвид кратките срокове
свързани с разглеждане на делата по ЗЗДН.
По делото са
събрани гласни доказателствени средства с разпита на свидетелката Д.Б.Н., без
родство със страните, но в приятелски отношения с ответницата, поради което
съдът преценява показанията по реда на чл. 172 от ГПК и кредитира единствено в
частите им, набрани в резултат на личните й впечатления от релевантните факти
по делото, които обсъжда по-долу.
С показанията си
тази свидетелка установява, че бременността си ответницата прекарала сама, а
след раждането на детето бащата дошъл за кратко, след което пак се върнал в
САЩ. Н. знаела от ответницата, че бащата не се е интересувал от детето и
присъствала на нейни неуспешни опити да се свърже с него. Той отказвал разговора
или изключвал телефона си, а в един случай, когато приел разговора, заявил на
ответницата, че нарушава личното му пространство, че той не желаел тя постоянно
да го безпокои, независимо дали става въпрос за детето. Това продължило две
години, след което ответницата и детето отишли при него в САЩ, като се прибрали
няколко месеца след това. На 01.09.2014 г. страните сключили брак в България, а
след като ответницата и детето отишли в САЩ, между страните имало скандали и
конфликти, които свидетелката възприемала, както от споделеното й от
ответницата, така и пряко - по време на видеоконферентните им връзки. Двамата
се карали за това, че той играел хазарт, както и че не се грижел за детето по
никакъв начин. Молителят ограничавал интереса си към детето с някаква проста
радост и въпроса „Как си тате?“. Свидетелката имала впечатлението, че страните
живеели на различни етажи в дома си и това продължило така до 2018 г., когато
ответницата и детето се върнали в страната. Н. знаела за опита на молителя да
тегли кредит в размер на 60000 долара и за несъгласието на ответницата за това.
Двамата по този повод също имали скандали и разправии, които се случвали пред
детето. Тогава ответницата взела решение да останат в България, за което
уведомила молителя. Свидетелката знаела и за предложените от молителя два
варианта, както и че ответницата приела втория предложен такъв. Казала му, че е чудесна идея да се пенсионира и да
дойде в България. Н. присъствала на две срещи на бащата с детето, като на
първата присъствала и неговата майка, но свидетелката силно се впечатлила от
случилото се на втората среща. Тя се провела пред заведение, намиращо се в
близост до дома на ответницата, като тя, детето М. и свидетелката и нейния син
били седнали вън, в градината. Молителят дошъл, седнал при тях, но не ги
поздравил. М. казала на майка си, че е гладна и ответницата й поръчала обяд,
молителят си поръчал вода, и след като си поговорил с М., решил да си ходи.
Свидетелката забелязала, че на кръста си молителят носел някакво устройство и
заподозряла, че може би срещата се записва, за което предупредила ответницата.
Молителят станал и тръгнал, като платил единствено поръчаната за него вода,
дори не казал довиждане, не се поинтересувал колко ще струва обяда на М.. Н.
знаела, че къщата на страните в САЩ е продадена, както и че ответницата не
получила нищо от тази продажба. Знаела също, че молителят не участвал в
издръжката на детето от месец юни 2019 г. Според Н., ответницата била уведомила
молителя за училищните мероприятия на детето, канела го на всичките тези
събития, както и за рождения ден на М.. Молителят обаче не отишъл на рождения
ден на детето, като на свидетелката не е известна причината за това. Самата тя
разговаряла с М., като я питала къде й харесва повече, на което малолетната
отговорила, че се чувства добре в България, както и че ще се чувства добре там,
където е майка й, където ще е и нейният дом. Н. разказва, че в отглеждането на
детето ответницата се ползвала с помощта на своите роднини, близки и приятели,
а самото дете също си имало свой кръг от приятели. М. говорела английски, пеела
и гледала телевизия на английски език.
По делото е
призована ДСП Пловдив, която обобщава събраните при социалното проучване данни
в приетия по делото социален доклад. Според същия непосредствените грижи за
малолетната М. се полагат от майката, която задоволява базовите потребности на
детето. Помежду им е наблюдавана емоционална привързаност и е създадена
доверителна връзка, а контактът с бащата е прекъснат. В полза на майката и
детето била издадена ограничителна заповед. Майката е създала подходящи условия
за детето, то е адаптирано в България и има своя приятелска среда. Предвид
ниската възраст на М., нейното изслушване от съда не е в нейн интерес. В негов
интерес е то да поддържа емоционална връзка и с двамата си родители, като е
необходимо те да подобрят отношенията си и съвместно да вземат решенията,
свързани с отглеждане и възпитанието на детето им. В разговор с малолетната, М.
заявила, че й харесва повече в България, отколкото в Чикаго, както и че
изпитвала страх от баща си и от мисълта да отиде да живее с него. Детето
посещавало занятия по танци и йога, искала да ходи на плуване и на уроци по
пеене, но майката нямала възможност да финансира такива уроци.
Молбата на Д.Д.Т.
за връщане на М. е подадена в съда на 06.03.2020 г.
Други относими
към предмета на спора доказателства не са ангажирани от страните.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна :
Възникването на
правото да се върне малолетното дете М.Д.по реда на Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от кумулативната
наличност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да
е имало обичайно местопребиваване в САЩ непосредствено преди отвличането му; 2) неговото прехвърляне или задържане от
майката в Република България да е станало в нарушение на установените в САЩ правила
за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за
връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от задържането му в
Република България, респ. Детето да не се е приспособило към новата си среда в
Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една
година; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време
на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за
прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие
да не е приел прехвърлянето или задържането му в Република България; 6) да не
съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от
психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в
неблагоприятна ситуация.
В процесната
хипотеза, само част от тези предпоставки са налице, а именно : На първо място,
няма съмнение, че малолетната е имала обичайно местопребиваване в САЩ към
22.01.2019 г., на която дата молителят бил уведомен за намеренията на ответницата
да задържи детето на територията на Република България. От доказателствената
съвкупност по делото се установява, че от 2015 г. малолетната трайно била
установена на територията на САЩ, където ползвала различни здравни и
образователни услуги и живеела в едно домакинство с двамата си родители. Съдът
не споделя възраженията на ответницата за липса на такова установяване на
малолетната на територията на САЩ, респективно за липса на нейно установено обичайно
местопребиваване в САЩ, предвид факта, че детето ежегодно се връщало в
Република България, като пребивавало практически равни периоди от време в тези
две държави. От приобщените по делото справки от МВР действително се установява,
че детето ежегодно, след 2015 г. е пребивавало в страната ни за различни
периоди от време (подробно описани по-горе в решението), но не се установи тези
престои да са различни от престоите за почивка и контакти с разширеното
семейство на майката. Също така, от доказателствата по делото не се установи
през време на тези свои престои в
страната детето да е ползвало образователни или други услуги, предполагащи явно
намерение на неговите родители за установяването му на територията на Република
България. Респективно на това, следва да се приеме, че независимо от
времетраенето на престоите на детето в България и тяхната регулярност, до
26.12.2018 г. то е имало обичайно местопребиваване в САЩ. Неоснователно е и възражението на ответницата,
че молителят не е упражнявал ефективно родителските права по отношение на детето.
Предвид раждането на малолетната в Република България и съобразно приложимия
към 09.12.2011 г. български закон (Семеен кодекс), с установяване на произхода
на детето от бащата, за последния са възникнали в пълен обем родителски права и
задължения. Това положение не се е променило при установяване на малолетната в
САЩ, видно от представеното извлечение от приложимия в И., САЩ закон,
регламентиращ възникването и упражняването на родителските права. По делото не
се ангажираха доказателства, че родителските права на бащата по отношение на
малолетната му дъщеря са отнети или ограничени по предвидения за това ред,
поради което следва да се приеме, че същият ги е упражнявал ефективно,
независимо от това, дали и в каква степен е участвал в полагане на
непосредствените грижи за нейното отглеждане. Следва да се отбележи, че
осигуряването на финансовата издръжка на детето, съобразно неговите конкретни
нужди, се явява част от непосредствените грижи за неговото отглеждане, заедно с
личния контакт и фактическите грижи по поддържане на личната хигиена на
малолетната и задоволяване на базисните й нужди от подслон, храна, образование,
медицински грижи и прочее. В този смисъл, следва да се приеме, че молителят,
като носител на родителска отговорност по отношение на малолетната М.Д.е упражнявал
родителските си права по отношение на нея ефективно. Несъмнено е също, че
задържането на детето на територията на Република България от майката е станало
в нарушение на установените за това в САЩ правила за упражняване на родителски права,
като двамата родители следвало съвместно да вземат решение за промяна на
местоживеенето на детето. В случая, майката взела това решение еднолично и без
да се съобрази с правото на другия родител да участва при вземането на това
решение.
По отношение на
останалите предпоставки, молителят не е провел нужното пълно и главно
доказване, като създаде у съда сигурното убеждение в осъществяването на
положителните предпоставки и в неосъществяването на отрицателните предпоставки,
при което молбата му се явява недоказана, поради следното :
В случая,
молбата е депозирана в съда на 06.03.2020 г., докато детето било задържано в
страната ни от 22.01.2019 г., тоест молбата е подадена след повече от една
година от задържане на детето в страната, като следва да се обсъди адаптацията
му тук. От доказателствата по делото е безспорно, че детето е добре адаптирано
към живота си в Република България и в семейната среда на майката, като има
установен стереотип на живот и своя социална и приятелска среда. Тази адаптация
на детето се явява пречка за неговото връщане в САЩ, независимо от това, че до
22.01.2019 г. то имало обичайно местопребиваване там. Следователно, в случая не
е налице третата предвидена предпоставка. С оглед пълнота, следва да се
отбележи, че възраженията на молителя, че не следва да се обсъжда адаптацията
на детето, предвид подаването на молбата в рамките на едногодишния срок от
неговото задържане са неоснователни. Релевантен за преценката на този срок е
моментът на сезиране на съда, а не датата на подаване на молбата чрез
съответния Централен орган по Хагската конвенция. Отделно от това, не е налице
и петата посочена предпоставка. В действителност, съобразно неоспореното от
молителя електронно писмо, изпратено от него на ответницата на 05.02.2019 г.,
същият е приел задържането на малолетната си дъщеря на територията на Република
България, а действията му по отчуждаване на дома на страните в САЩ и
придобиване на статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец
също обосновават такъв извод. С оглед изложеното, установяването на детето на
територията на страната ни след 05.02.2019 г. е станало по общо решение на
двамата родители, а не в нарушение на съответните правила за това в САЩ. Поради
това, действията на майката след тази дата, насочени към устройване на детето вече
не съставляват не съставляват „международно отвличане“, в посочената в молбата
негова форма – „задържане“ на територията на Република България, независимо от
последващата промяна в нагласата на молителя към установяването на детето в страната
ни.
Едновременно с изложеното,
съдът приема, че в случая е налице сериозна опасност връщането на детето в САЩ да
го изложи на риск. Детето би се оказало в неблагоприятна ситуация при
евентуалното си връщане в САЩ, поради сравнително ниската си възраст и
отделянето му от майката, към която е силно привързано и непредвидимите
последици, които такова отделяне би оказало на неговото психично здраве, общо
благосъстояние и на бъдещото му развитие. Отделно от това, устройването на
молителя, ползващ се със статут на постоянно пребиваващ на територията на
Република България, обезсмисля приложението на Хагската конвенция по отношение
на детето, доколкото държавата по обичайното му местопребиваване – САЩ е
напусната и от двамата му родители, което предполага необходимост от
отглеждането му извън семейната среда на всеки от тях. Допълнителен фактор се
явява и разпространението на Ковид – 19, определено от СЗО като пандемия, който
също следва да бъде ценен от съда при произнасянето му по спора. Понастоящем
разпространението на тази зараза в България е сравнително овладяно, като са
предприети съответни мерки за това, докато в САЩ продължава да ескалира, като
понастоящем според публично достъпните статистики заразените значително надхвърлят
4 000 000 души. В този смисъл, връщането на детето в държава, където
опасността да се зарази с потенциално смъртоносен патоген е в пъти по-висока в
сравнение с България, представлява значителен риск за неговото здраве и живот.
С оглед
изложеното, съдът отхвърля молбата за връщането на детето М.Д.Д.Т. в САЩ като
неоснователна.
По разноските :
Предвид изхода
на делото, молителя няма право на разноски, независимо от своевременно
направеното искане в тази насока, но дължи такива на ответницата в размер на 1500
лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Не е направено възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, като съдът
не следи това служебно.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно
основание чл. 8 и следващите от Хагската конвенция във връзка с чл. 22а от
Закона за закрила на детето, на Д.Д.Т., роден
на *** г., гражданин на САЩ, постъпила чрез Министерството на правосъдието на
Република България, като централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, срещу П.Т.Т., с ЕГН **********, за връщането
на малолетното дете М.Д.Д.Т., с ЕГН **********,
на молителя в САЩ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА молителя Д.Д.Т., роден на *** г., гражданин на САЩ, да заплати на ответницата
П.Т.Т., с ЕГН **********, разноски в размер на 1500 (хиляда и петстотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на прокурор от Софийска
градска прокуратура.
ПРЕПИС от настоящето решение, както и копие от
представените доказателства и от съдебните протоколи от проведените
по делото съдебни заседания на основание чл. 11, т. 6 от Регламент (ЕО) №
2201/2003 г., следва да се изпрати незабавно на централната власт на САЩ като
държава-членка, където малолетното дете М.Д.Д.Т. е имало обичайно
местопребиваване до 22.01.2019 г., чрез Министерство на правосъдието.
ПРЕПИСИ от настоящето решение да се връчат на
страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписите.
СЪДИЯ
: