Р
Е Ш Е Н И Е № 302/13.4.2021г.
Гр.Пазарджик 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр.Пазарджик , девети състав, в публично заседание , проведено на тринадесети април, две хиляди двадесет и първа в следния състав:
Председател:
Николина Попова
при секретаря А. Метанова като
разгледа докладваното от съдия
Попова административно дело № 395 по
описа за 2021 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 111, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба от лишения от свобода М.А.Б. *** против Заповед № Л-418/ 26.03.2021
г. на Началника на Затвора Пазарджик , с която на основание чл. 101, т. 7, във
вр. с чл. 102 ЗИНЗС и чл. 105 ал.1 ЗИНЗС
на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна
килия за срок от 14 /четиринадесет/ денонощия“. Твърди се, че така наложеното
наказание е неправомерно наложено.
В съдебно
заседание, жалбоподателят лично и чрез своят процесуален представител поддържат
депозираната жалба.
Ответника
по оспорване - Началник на Затвора Пазарджик , чрез своят процесуален
представител оспорва жалбата. Счита
същата за неоснователна и пледира заповедта да се потвърди.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Пазарджишкият административен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения 3-дневен срок чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, от
надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването
по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, срещу индивидуален административен акт, който
засяга права и интереси на оспорващия. Жалбата отговаря на изискванията за
форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съда намира жалбата за неоснователна.
От
събраните в хода на производството доказателства се установява, че с докладна
записка рег. № 2599/18.03.2021 г. мл. инспектор Ц. И. е сезирал Началника на
Затвора Пазарджик, относно резултатите от извършена проверка на 17.03.2021 г. в 22,00 ч. в четвърто
отделение , 413 килия. В докладната
записка е описано, че на същата дата по
разпореждане на ДГН К. , отворили килия 413 за
извършване на обиск на лишените от свобода. Установило се , че в този момент
л.с. М.Б. , бил седнал на леглото си, държал мобилен телефон и включени в него слушалки. Веднага след
като видял проверяващите , л.с. хвърлил вещите на съседното легло. Вещите били
иззети и описани в Протокол 107 / 17.03.2021 г. Изискани са писмени обяснения
от л.с. Б.. Мероприятието било
извършено съвместно с още две длъжностни
лица на Затвора гр. Пазарджик – младши инспектори. Изложени са съображения, че
л.с. Б. е несамокритичен , наказван е 19 пъти , от които 7 за притежаване на
телефон.
Тези обстоятелства се
установяват и от представената по делото справка от Затвора гр. Пазарджик с
приложени 7 заповеди за налагане на наказания, видно от които на л.с. Б. до
настоящия момент за идентични нарушения са налагани седем наказания в периода
01.05.2017 г. до 26.03.2021 г. / вкл. процесното /.
Съгласно
представена по делото заповед № 2599/
18.03.2021 г. на Началника на Затвора
гр. Пазарджик, издадена въз основа на протокол № 107 / 17.03.2021 г. , е постановено отнемане на иззети вещи от л.с. М.Б. - 1 бр. мобилен телефон HUAWEI /активен заключен / и 1 бр. слушалки. Тези
обстоятелства се установяват и от представения по делото Протокол № 002 /
17.03.2021 г. за претърсване обиск и
изземване, както и протокол за проверка на телефон от 18.03.2021 г.
Представено е също така
обяснение, написано от името на л.с. М.Б. , според което иззетите мобилни
телефони са притежание на л.с. М.Р.. Не е спорно , че обясненията са дадени под
диктовката на л.с. Б. и са подписани от лицето
,които ги е дало от негово име.
Представена е докладна
записка от 25.03 2021 г. от д-р А. Б. –
Директор на МЦ при Затвора гр. Пазарджик , видно от която л.в. М.Б. е клинично здрав и при него липсва регистрирани заболявания ,
противопоказни за изтърпяване на наказанието „ изолиране в наказателна килия „.
От представения по делото протокол № Р 38 / 25.03.2021 г. от проведено заседание на комисията по разпределение на лишените от свобода ,
безспорно се установява , че л.с. е бил
изслушан пред Началника на Затвора гр.
Пазарджик е обявено неговото наказание
по чл. 101 т.7 от ЗИНЗС.
Във връзка с горното,
Началника на Затвора Пазарджик е
постановил оспорената в настоящото производство Заповед № Л-418/ 26.03.2021 г.,
с която на основание чл. 101, т. 7, във вр. с чл. 102 от ЗИНЗС във връзка с чл.
105 ал.1 ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в
наказателна килия за срок от 14 /четиринадесет/ денонощия“. В мотивите на
заповедта, административният орган, позовавайки се на извършения обиск и
претърсване на килията е приел, че л.св. М.Б. е държал и ползвал непозволени вещи – мобилен
телефон и слушалки и с това е нарушил
разпоредбите на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 100, ал. 1 и
ал.2, т.1 и т. 5 от ЗИНЗС. Посочено е също, че до момента л.св. не е
самокритичен и е наказван многократно .
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са разпитани двама
свидетели посочени от жалбоподателя. В показанията си свидетелите М.К.Р. и П.Д.Т.
поддържат че двата иззети на процесната дата мобилни телефони принадлежали на
л.с. Р. , а жалбоподателят Б. дори не знаел за тях. В показанията си посочените
от ответната страна свидетели И. и Г. поддържат, че те са служители извършили
процесния обиск и претърсване . Двамата свидетели са категорични, че при
влизането си в килията , жалбоподателят държал единия мобилен телефон и ползвал
слушалките , но веднага след това хвърлил двете вещи на съседното легло. В това
време л.с. Р. , който бил настанен в
същата килия , бил в тоалетната , а не в спалното помещение.
С оглед на тези фактически данни от правна страна съдът приема следното
:
При извършената служебна
проверка за законосъобразност
на обжалвания административен
акт, съда установи, че заповедта е постановена от компетентен орган в кръга на
правомощията му, при спазване на административнопроцесуалните правила и в
съответствие с приложимите материалноправни норми.Във връзка с направените в
защитата по същество , възражения от процесуалния представител на жалбоподателя
, относно нарушение на процедурата по извършване на процесната проверка , съдът
намира тези възражения за неоснователни, доколкото проверката е извършена след
17,00 ч. по нареждане на компетентното длъжностно лице ДГН К..
В текста
на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС е указано, че дисциплинарните наказания се налагат с
мотивирана заповед от началника на затвора, а в случаите на чл. 193 и
от началника на поправителния дом. В настоящия случай, оспорената заповед е
издадена от Началник на Затвора Пазарджик , който се явява компетентен орган по
смисъла на цитираната норма на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС. Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа регламентираните реквизити. Към
административната преписка е приложено писмено „обяснение “ от л.св. Б. , което
покрива изискването на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, преди постановяване на
заповедта да се изслуша нарушителя. С оглед на това, съда приема, че при
постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.
Анализът
на установената фактическа обстановка обосновава извод за съответствие на
оспорената заповед с приложимите материалноправни норми. Мотивите в подкрепа на
този извод са следните:
В нормата
на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС е дадено легално определение на понятието
„дисциплинарно нарушение“, съгласно което, това е деяние /действие или
бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава
вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или
обидно отношение към служители или лишени от свобода. В ал. 2 на чл. 100 е
посочено, че за дисциплинарно нарушение се смята – т.1 неспазване на реда и
дисциплината в помещенията или на
работното място и по т.
5 неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията,
предвидени в този закон. В настоящия случай, в докладна записка на мл. инсп.
Илиев с рег. № 2599/ 18.03.2021 г. , въз
основа на която е постановена оспорената заповед безспорно се съдържат данни за
осъществено от лишения от свобода Б. неспазване на реда и дисциплината в помещенията и неспазване на ограничение за съхраняване на
неразрешени вещи. В текста на чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС изрично е указано, че лишените от свобода не
могат да държат при себе си неразрешени
предмети а в т. 3 от същия текст – не могат да ползват или държат при себе си оръжие,
боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно
изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи
устройства или части от тях. Анализът на събраните по делото гласни и писмени
доказателства безпротиворечиво обосновават извода, че л.св. Б. е държал при
себе си и ползвал
мобилен телефон, който съгласно цитираната по-горе норма се явява
неразрешена вещ. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. И. и Г. , тъй
като същите са преки очевидци на събитията , показанията им са последователни и
безпротиворечиви. От друга страна показанията на св. Р. и св. Т. установяват ,
че процесния телефон е бил собственост на л.с. Р.. Но в случая е без значение ,
чието притежание / собственост / са били тези вещи, тъй като правната норма
определя като нарушение и самото им държание и ползване. Част от показанията на
св. Р. , съдът не кредитира , тъй като тези показания встъпват в противоречие с
останалия доказателствен материал по делото / писмени и гласни доказателства/ ,
а от друга страна следва да се вземе предвид , че този свидетел е настанен в една килия с
жалбоподателя и самият той е заинтересован от изхода на спора.
В текста на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС е указано,
че дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при
извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4,
6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.
В случая, в цитираната докладна записка
е указано, че до момента са констатирани множество дисциплинарни
нарушения от категорията на установеното такова/ от общо 19 , 7 нарушения за
държане на мобилен телефон /. От събраните доказателства безспорно се
установява наличието на осъществено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2,
т.1 и т. 5 ЗИНЗС неспазване на реда и дисциплината в помещенията и неспазване на ограниченията, предвидени в този
закон, което нарушение, във връзка с констатираните множество предходни такива
се явява системно извършено, което от своя страна мотивира необходимостта от
налагане на административното наказание по чл. 101, т. 7 ЗИНЗС - изолиране в
наказателна килия за срок от 14 денонощия. С оглед на това и предвид събраните
в хода на дисциплинарното производство доказателства, правилно, обосновано и в
съответствие с разпоредбата на чл. 102, ал. 2, във вр. с чл. 100, ал. 2, т.1. и
т.5 от ЗИНЗС с оспорената заповед, по
отношение на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 ЗИНЗС
- изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия. Предвид това, жалбата
се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 111, ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС, Административен
съд – гр. Пазарджик :
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед
№ Л-418 / 26.03.2021 г. на Началника на
Затвора Пазарджик , с която на основание чл. 101, т. 7, във вр. с чл. 102, ал.
2 от ЗИНЗС във връзка с чл. 105 ал.1 ЗИНЗС на л.св. М.А.Б. *** е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране
в наказателна килия за срок от 14 /четиринадесет/ денонощия“.
На основание чл. 111, ал. 7 от ЗИНЗС, решението подлежи на
касационно обжалване пред тричленен състав на ПзАС в 14- дневен срок считано от
днес.
СЪДИЯ : /п/