Решение по дело №9/2017 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 13                                                   10.12.2018 г.                                        град Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

            Бургаският районен съд                                                 ІІІ-ти граждански състав  

На осми ноември                                                            две хиляди и осемнадесета година               

В публично заседание в състав

                                                                           

                                                                            Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова  

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

административно дело № 9 по описа за 2017 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/ във връзка с чл. 128 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Сливенската Митрополия при Българската православна църква, адрес: гр. Сливен, площад „Хаджи Димитър“ № 5, представлявана от митрополит Й. Г. Н., действаща чрез пълномощника си адвокат Т.И., срещу решение № 2210/05.07.2017 г., решение № 2211/05.07.2017 г., решение № 2212/06.07.2017 г., решение № 2213/05.07.2017 г.  и решение № 2214/05.07.2017 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Созопол. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

В жалбата се сочи, че горните административни актове са незаконосъобразни, като се излагат доводите на жалбоподателя в тази връзка и се моли за отмяната им. Сочи се, че същите са постановени, след като с решението по адм.дело № 1516/2016 г. по описа на Административен съд – Бургас са отменени предходно постановените решения на административния орган и преписката е върната с указания за ново произнасяне. При същото ОСЗ – Созопол постановила първоначално решения с признато право на възстановяване от 27.06.2017 г., с които всъщност бил определен начинът на възстановяване и които не били доведени до знанието на жалбоподателя, преди постановяване на атакуваните в настоящото производство решения, което се явявало съществено процесуално нарушение и в същото време самостоятелно основание за отмяната на обжалваните в настоящото производство решения, които не кореспондирали на признавателните решения. Излага се също така, че решенията не били съобразени с вече дадените указания на административния съд и искането на министъра на земеделието и храните, въз основа на които били постановени. ОСЗ – Созопол постановила новите си решения без да се произнесе по изменението на предходните си решения, което също било съществено процесуално нарушение. Поради изложеното се сочи, че решенията са неправилни и незаконосъобразни и се моли за отмяната им.

Насрещната страна по жалбата Общинска служба по земеделие – гр. Созопол изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Също търси присъждане на разноски по делото.

 

 

Заинтересованите страни „Регионална дирекция по горите – Бургас, „Държавно горско стопанство“ – Бургас, „Държавно горско стопанство“ – Н. П.и ТП „Държавно ловно стопанство Ропотамо“ оспорват жалбата като неоснователна, като сочат, че атакуваните чрез нея административни актове са законосъобразни, като излагат подробно доводите си в тази връзка.

Съдът, като взе предвид постъпилата жалба, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

   С решение от 22.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1461/2010 г., по описа на Бургаския окръжен съд, е прието за установено по отношение на Общинска служба „Земеделие и гори“  - гр. Бургас, Общинска служба „Земеделие и гори“  - гр. Созопол и Общинска служба „Земеделие и гори“  - гр. Приморско /сега Общински служби по земеделие/, че Сливенската епархия към Българската православна църква е носител на право на възстановяване на собствеността върху следните недвижими имоти: гора от 12 000 дка в землището на с. Ч./бившо ***/, Бургаска област, при граници: мера, м**ха, съзлък Б., О. река, А., Бургаския път и долчината на Д. Г. кладенец, и гора от 20 000 дка в землището на с. С. м., /с. В./, Бургаска област, при граници: П. бент, П. долчина до върха й по пътя за Я. кладенец, У***и до О.юрт.

Въз основа на същото е постановено решение № 2210/09.07.2013 г. на ОСЗ-Созопол, с което на Сливенската митрополия се признава правото на собственост за възстановяване в нови реални граници по чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ върху имот с площ от 12 000 дка, представляващ смесена гора, със семенно-издънков произход, находяща се в м. „***“, при описани граници, съгласно крепостен акт № ***/**от ****г., като в последствие са постановени решения от 10.02.2015 г., с които се възстановява в нови реални или възстановими граници. В последствие, министърът на земеделието и храните, на основание чл.13, ал.10 ЗВСГЗГФ е отправил до ОСЗ – Созопол искане да преразгледа и измени решението за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на Сливенска епархия при БПЦ, издадено на основание чл. 13, ал. 5 от закона. Така са постановени решенията, които са били предмет на обжалване в хода на производството по адм. дело № 11/2015 г. по описа на Бургаския районен съд. Същите обаче са отменени с решението по адм. дело № 1516/2016 г. по описа на Административен съд – Бургас, и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне с единен и подробен мотивиран акт по възстановяване, респ. отказът за това, съобразно дадените указания в мотивите на съдебния акт.  Изрично е отбелязано, че са били налице законовите предпоставки за изменение на вече постановените решения за възстановяване в нови реални граници, като с новите решения ОСЗ следва да се произнесе не само по възстановяването на имотите в стари реални граници, като за остатъка, за който следва да се приложи обезщетяване по чл. 6, ал. 4 от ППЗВСГЗГФ, респективно възстановяване по чл. 12 от същия правилник, липсва произнасяне, което не е било направено при постановяването им. Т.е. следва да се постановят решения, с които административният орган да се произнесе по възстановяването на имотите в тяхната цялост по същество, така както изисква чл. 13, ал. 5 от закона, при което следва да се съобразят и вече постановените решения, които са влезли в сила и които не се изменят с процедурата по чл. 13, ал. 10.

           

 

            С оглед на гореизложеното, с протокол от 26.06.2017 г., на основание чл. 17 ППЗВСГЗГФ е проведено заседание на комисията, а впоследствие са постановени  решения № 2210, 2211, 2212, 2213 и 2214 от 27.06.2017 г. с които са определени териториите, досежно които се признава право на възстановяване във възстановими стари реални граници по чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ, териториите, относно които се отказва да се признае право на възстановяване във възстановими стари реални граници, тъй като попадат в земеделска територия, след което са издадени и атакуваните в настоящото производство решения, като досежно тези, за които е признато право на собственост за обезщетяване при възстановими стари реални граници по реда на чл. 6, ал. 1 от ППЗВСГЗГФ, е определено да се извърши в землището на гр. Бургас, тъй като в землището на гр. Ч.няма ДГТ.   По делото е изпълнена съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания,  като същото е допълнено с изявленията на експерта в съдебно заседание. От същите се установяват границите на процесния имот, заявен и съответно подлежащ на възстановяване, описани в крепостен акт № 119 от 1899 г., както и в решението на БОС. Вещото лице е идентифицирало имота въз основа на топографска карта с наименование ”Н. П.(Бургаско) листь 1733, снеть от ДГИ при Министерство на войната презь 1937г.”, като ги е отразило с лилаво върху копие от топографската карта от 1937г. /Приложение № 1/. Имотът е нанесен върху кадастралната карта на с.В. и части от землищата на селата Р. г.и Н. П./Приложение № 2/ и на картата към Горскостопанския план от 2012 г. на ПТ „ДЛС“ – „Ропотамо“ – Приложение № 3. От Приложение № 4 е видно, че възстановените в стари реални граници имоти, попадат в старите реални граници на имота по решението на БОС, а тези, които са отказани за възстановяване, не попадат в установените граници на имота съгласно решението на БОС /Приложения №№ 5, 6, 7 и 8/.

При така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира жалбата за неоснователна.

В изпълнение на задължението си по чл.168, ал.1 от АПК районният съд провери законосъобразността на обжалваното решение на всички основания по чл. 146 АПК, при което намери, че решението няма пороци, които да водят до неговата нищожност или незаконосъобразност.

Решенията са валидни, защото са постановени при наличие на съответната материална компетентност. Поради настъпване на предпоставките по чл. 13, ал. 10 ЗВСГЗГФ /в редакцията към стартиране на процедурата за изменение на първоначално постановените в настоящото производство решения/, което е приел и БАдмС с решението си по адм.д. № 1516/2016 г. и с оглед на дадените в него указания, са постановени настоящите решения. В случая обжалваните решения са  издадени от ОСЗ – Созопол, която служба е компетентна по закон да измени влязлото в сила предходно решение за възстановяване на горите и земите от горския фонд. Налице е и подадено искане от страна на министъра на земеделието и храните за изменение. Следователно постановените решения не са нищожни и са постановени от компетентен орган. Спазена е предвидената от закона писмена форма.

           Оплакванията, че жалбоподателят не е бил уведомен за постановените решения от 27.06.2017 г., което е съществено процесуално нарушение и съответно  самостоятелно основание за отмяна на решенията, не се споделят от съда. Така постановените решения са част от процедурата по постановяване на атакуваните административни актове, но същите не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Същите са актове по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, като представляващи част от процедурата по чл. 17 от ППЗВСВГЗГФ. Съответно редът за защита е чрез обжалването на постановения краен акт, от което очевидно жалбоподателят не е лишен, с оглед предмета на настоящото дело. Именно и невъзможността да се обжалват решенията от 27.06.2017 г. води до извода, че несъобщаването им не е съществено процесуално нарушение, и поради това посоченото обстоятелство не може да обоснове отмяната на постановените административни актове – предмет на съдебен контрол по настоящото дело. Възраженията в жалбата не касаят въвеждане на твърдения за някакво ново и неизследвано до момента обстоятелство, което би могло да бъде съобщено от жалбоподателя, което да повлияе върху постановените крайни актове. Друг е въпросът, че наличието на такива, ако са въведени, следва да бъдат обсъдени от съда при преценката на законосъобразността на крайния акт и в този ред на мисли отново не биха лишили страна от възможността да се защити.

            Отделно от това следва да се отбележи, че това което ОСЗ е приела с решенията си от 27.06.2017 г., след това аналогично е обективирала в атакуваните решения, което отново обуславя горните изводи на съда и води до неоснователност на възраженията на жалбоподателя в този смисъл.

            При постановяване на решението е спазен и приложимият материален закон, като изложените мотиви от административния орган за постановените откази са законосъобразни, тъй като са и в съответствие със заключението на вещото лице. Спазени са и дадените от БАдмС указания при постановяване на атакуваните решения. Тоз извод се налага и поради разпоредбата на чл. 4, ал.1 от ЗВСГЗГФ, съгласно която правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се възстановява в сегашното им състояние по място, площ и в граници към датата на отнемането им, ако границите на терена към датата на влизането на закона в сила съществуват или са възстановими. Така и чл. 6, ал. 4 от ППЗВСГЗГФ предвижда, че при невъзможност за обезщетяване по реда на ал. 1 – 3, т.е. с равни на отнетите им по площ и с еднакви по вид и произход гори и земи от държавния горски фонд в землището на същото населено място или в съседно, или друго землище в границите на общината, собствениците се обезщетяват с равни на отнетите им по площ, а при възможност - и с еднакви по вид гори и земи от държавния горски фонд в землището на съседна община или в друго землище.

            Не могат да бъдат споделени и доводите, че ОСЗ не се е произнесла по изменение на по-рано постановените решения, тъй като изрично е отбелязано с постановяване на новото решение кое решение се изменя.

             При това се налага изводът, че решенията съответстват на материалния закон, не му противоречат и са законосъобразни, а с постановяването им е спазена и целта на закона, а именно приоритетното възстановяване на имотите в стари реални граници, там, където това е възможно.

            По всички изложени съображения съдът намира оспорените административни актове за законосъобразни, поради което и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

            При този изход на спора се явява основателна претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди жалбоподателят да му заплати сумата от 600 лв. за изплатеното от него адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК.

            Заинтересованите страните нямат право на разноски в настоящото производство, с оглед разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 10 от ГПК.

            Съответно неоснователна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото.  

   Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Сливенската Митрополия при Българската православна църква, адрес: гр. Сливен, площад „Хаджи Димитър“ № 5, представлявана от митрополит Й. Г. Н., действаща чрез пълномощника си адвокат Т.И., против решение № 2210/05.07.2017 г., решение № 2211/05.07.2017 г., решение № 2212/06.07.2017 г., решение № 2213/05.07.2017 г.  и решение № 2214/05.07.2017 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Созопол.

Осъжда Сливенската Митрополия при Българската православна църква, да заплати на Общинска служба по земеделие – гр. Созопол, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ за направените по делото разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Бургаския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: