№ 84
гр. Свищов, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми септември, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100202 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1,
във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК ***** чрез юрисконсулт
В.М. твърди, че ответника КР. Д. К. от гр.Свищов е негов клиент с кл. №
******, във връзка с продажба на ел. енергия за обект заведен с абонатен №
***** в гр. Свищов, ул. *****. Отношенията между страните били
регламентирани от общи условия на договора за продажба на ел. енергия на
„Енерго-Про Продажби“ АД. Твърди, че съгласно чл. 17, т. 2 от общите
условия на договорите за продажба на ел. енергия, потребителят е длъжен да
заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в срок и начин
определени в общите условия. Твърди, че съгласно чл. 38 от общите условия
потребител, който не изпълни задължението си за заплащане в срок, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Твърди, че съгласно чл. 16, т. 2 от ОУ за продажба на ел. енергия на „Енерго-
Про Продажби“ АД, клиентите се задължават да заплащат стойността на
фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина определени в
тези общи условия. Съгласно чл. 32 от ОУ, в случай на забава се дължи
законна лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия
1
ден на забава до пълното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че на основание чл. 410 от ГПК е подал заявление в
Районен съд Свищов срещу ответника и било образувано ч.гр. дело №
874/2020 г. Твърди, че към момента на подаване на заявлението, ответникът
не е заплатил електроенергия в общ размер на 664,96лева, от които 640,02
лева – главница, за което били издадени фактури в периода от 14.01.2020 г. –
13.04.2020 г., както и мораторна лихва в размер на 24,94 лева,
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка една фактура от падежа
до 14.08.2020 г.
Моли съда да признае в отношенията между страните, че ответника
дължи на ищеца сумата от 664,96 лева за обект на потребление, заведен с
абонатен № ***** в гр. Свищов, ул. *****, представляваща главница в размер
на 640,02 лева за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода от
14.01.2020 г. – 13.04.2020 г., както и мораторна лихва в размер на 24,94 лева -
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа до
14.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски в заповедното производство, както и
разноски в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по иска.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се представлява. В
писмено становище поддържа исковата молба, като моли съда да постанови
неприсъствено решение, т.к. са налице процесуалните предпоставки за това.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, и не
взема становище по иска.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се произнася с неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и когато искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, или е вероятно неоснователен с оглед
депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай съдът, като взе предвид събраните по делото
2
доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца
искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките на чл.
239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата по следните съображения: С разпореждане на съда от
15.03.2021г., постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са указани
последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и
неявяването му в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния
срок за отговор такъв не е постъпил, не е направено искане делото да се
гледа в отсъствие ответника. В съдебно заседание ответника не се яви,
въпреки редовното му призоваване, не е представил и доказателства за
уважителни причини за неявяването си, както и не е направил искане да се
гледа делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че налице е и втората кумулативна предпоставка - искът
е вероятно основателен. Представените в подкрепа на твърденията на ищеца
писмени доказателства, обосноват, извода, че правото, претендирано с иска
вероятно съществува.
С оглед изложеното и поради факта, че при неприсъствено решение
съдът не се мотивира по същество, тъй като са налице предпоставките по
чл.239 ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение.
Следва да се признае, че по отношение на ищеца съществуват
претендираните суми.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете.
Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати
направените разноски в хода на заповедното производство в размер на 25,00
лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) за държавна такса и 50 лева (петдесет лева)
за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищеца разноски в настоящото производство в
размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) за държавна такса и на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПрП и чл. 25 и сл. от Наредба за
3
заплащане на юрисконсултско възнаграждение такова възнаграждение. Съдът
намира, че същото следва да бъде определено в минимален размер от 100 лева
(сто лева).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК по
отношение на КР. Д. К. с ЕГН ********** с адрес гр.Свищов, ул.****** *, че
дължи на „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК *****, със седалище гр.*****,
представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д. сумата от 664,96 лева (шестстотин
шестдесет и четири лева и 04ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен
№ ***** в гр. Свищов, ул. *****, от която сума – главница в размер на 640,02
лева за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода от 14.01.2020
г. – 13.04.2020 г., както и мораторна лихва в размер на 24,94 лева -
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
14.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение– 31.08.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 223 от 2.09.2020г. по ч. гр. дело №
874/2020г. по описа на Районен съд град Свищов
ОСЪЖДА КР. Д. К. с ЕГН ********** с адрес гр.Свищов, ул.****** *
ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК *****, със седалище
гр.*****, представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, СУМАТА от 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) и СУМАТА от 50
лева (петдесет лева)-направени разходи в заповедното производство за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА КР. Д. К. с ЕГН ********** с адрес гр.Свищов, ул.****** *
ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК *****, със седалище
гр.*****, представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, СУМАТА от 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) и СУМАТА от 100
лева (сто лева)-направени разходи в заповедното производство за държавна
такса и за юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се
укаже, че при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да
търси неговата отмяна.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5